Протокол № 161 от 06.03.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 161 гр. Пазарджик, 06.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Петрана Ив. Динева

Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20265200500025 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Жалбоподателят С. Б. К. се явява лично, редовно призован и с адв. С. В., надлежно упълномощен да го представлява.

Ответникът П. Щ. В. не се явява, редовно призован. За него се явяват адв. З. М. и адв. П. Х., надлежно упълномощени.

Адв. В.: Да се даде ход на делото.

Адв. М. и Адв. Х.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С решение на Пещерски районен съд ,рег.№510 от 24.11.2025г. постановено по гр.д.0№20255240100283 по описа на същия съд за 2025г. е ОТХВЪРЛЕН предявения от С. Б. К. с ЕГН-********** от гр. П. ,ул.“С. к.“ № 32 иск против П. Щ. В. с ЕГН-********** от гр.П.,ул. “Г. Б.“ № 17 иск за сумата от 4950 лева, ведно със законната лихва, считано от 09.10.2021 година като неоснователен.

ОСЪДЕН Е С. Б. К. да заплати на П. Щ. В. разноски по делото в размер на 800 лева.

Решението се обжалва изцяло въззивна жалба подадена в срока по чл.

259, ал. 1 от ГПК от ищеца С. Б. К. чрез адв.В. с вх.№7420 от 08.12.2025г. с доводи за порочност като неправилно и незаконосъбразно. Не се споделя 1 съображението на съда на съда, че цитира ,. ....паричните средства по банковата сметка на търговското Дружество „ АДХ"-ООД със седалище гр .П. са били притежание на това Дружество /което съдът нарича „търговеца“ поради което- вредата, изразяваща се в присвояване на парични суми от ответника от тази сметка - в качеството му на управител на Дружеството - би била причинена на търговското Дружество, а не на ищеца - като съдружник в него, и реализирането и чрез искова претенция може да стане по реда на чл.

137/1/ т. 8 от ТЗ.... / по решение на Общото събрание на дружеството срещу управителя му.

Жалбоподателят счита, този извод на съда за неоснователност на предявения иск за правно необоснован, като .противоречащ на определението на понятието търговско дружество- по чл.63/1/ от ТЗ - според която норма -„ Търговското дружество е обединяване на две или повече лица за извършване на търговски сделки с общи средства или съдружниците в ООД са собственици / с еднакви или с различни квоти/ , както в капитала на дружеството, така и в имуществото му. Затова според жалбоподателя, в правната доктрина се приема, че дяловата вноска- образува основния капитал, с който съдружникът участва в капитала. А срещу направената вноска съдружникът има дялово участие в имуществото на дружеството. Заключава, че макар, по време на съществуването на дружеството съдружникът да не може да иска дела си / чл.133/1/ ТЗ/- той му принадлежи, и него рискува, когато дружеството отговаря за задълженията си.

Счита, че е налице „застъпване” на имуществото. Една и съща част от него влиза едновременно в състава на личното и на дружественото имущество и че тази собственост продължава за съдружниците до неговото прекратяване и ликвидация. Заключава, че когато в резултат на действията на управителя съдружниците претърпят вреди, те могат да ги претендират по исков ред по силата на ЗЗД срещу управителя, и тази отговорност е отделна и самостоятелна от отговорността на към ООД по чл. 145 от ТЗ.

Смята, че Решението на съда е порочно и поради факта, че като отхвърля иска поради това, че приема, че собственик на паричните суми по сметката на АДХ-ООД са собственост на това дружество - и то е което евентуално търпи вреди, от действията на ответника, това означавало, че съдът отрича правото на иск на ищеца за тези вреди по отношение на ответника, тоест съдът приема, че на ищеца му липсва процесуална легитимация. Навежда се извода, че при такава хипотеза -съдът не е имал правомощие да разгледа и реши претенцията по същество, а е следвало да прекрати делото като образувано по недопустим иск /доколкото процесуалната легитимация е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните. и липсата и прави исковата претенция недопустима, а не неоснователна! /Цитира се труд на

Проф. Ж. Сталев „Българско

Гр.процесуално право” - шесто издание - стр.160- IV и VI/ Моли, да се отмени обжалваното решение и да постанови решение за уважаване на исковата 2 претенция с присъждане на разноските за двете инстанции според представените за това доказателства.

В срок е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна, вх.

№ 7813 от 22.12.2025 г. от ответника П. Щ. В. от гр.П. чрез адвокати пълномощници З. М. и П. Х. от АК-Пазарджик които квалифицират подадената въззивна жалба като неоснователна по същество. Поддържат, че правилно районният съдия приема в мотивите на постановеното решение, че ищецът - съдружник в търговското дружество ”АДХ” ООД, ЕИК 200489739, не е легитимиран да претендира вреди, за които твърди, че са нанесени от управителя на дружеството, дори на жалбоподателят се отрича процесуалната си легитимация.

Смята се, че в действителност съдът е имал предвид не липса на процесуалноправна, а липса на материалноправна легитимация и че ищецът е процесуално легитимиран, доколкото е дееспособно физическо лице, но му липсва материалноправна легитимация да претендира вреди, нанесени лично нему от управителя на търговското дружество. Ответникът смята, че съдът правилно е съобразил, че искове против управителя за евентуално нанесени от него вреди на дружеството могат да се предявяват само с решение на общото събрание в дружеството (арг. от чл.1З7, ал. 1, т.8 ТЗ), и то ако са налице необходимият кворум и изискваното от закона и дружествения договор мнозинство, включително за назначаване на представител, който да води процеса против управителя. В повдигнатия от К. спор не са релевирани вреди, понесени от търговското дружество, нито пък има данни за взето решение от общото събрание за предявяване на иск срещу управителя.

Излагат се и допълнителни аргументи наред с изложените от съда по липсата на материалноправна легитимация на ищеца в насока, че претенциите на съдружник в капиталово търговско дружество за възстановяване в негова полза на парични суми, които управителят на дружеството е изтеглил от дружествената банкова сметка са поначало неоснователни, защото съдружникът не е собственик на паричните суми, притежавани от търговското дружество, а действията, извършени от управителя във връзка с осъществяване на функции, с които е натоварен по волята на общото събрание на съдружниците, не се отразяват пряко в личния патримониум на отделните съдружници. Затова смята, за неоснователно поддържаното от въззивника, че при капиталовите търговски дружества се наблюдавал своеобразен феномен, наречен във въззивната жалба ”застьпване" на имуществото, означаващо едновременно притежание на имуществото както от търговското дружество, така от всеки съдружник в него. Акцентира, че такова разбиране не държи сметка за своеобразието на юридическите лица - капиталови дружества по смисъла на Търговския закон.

Смята, че всъщност след възникването на капиталовото търговско дружество като юридическо лице самото то става собственик на внесения от съдружниците капитал, а съдружниците са носители на правата, 3 произтичащи от направените от тях дялови вноски в капитала, в т.ч. правото да участва в управлението на дружеството (право на глас в общото събрание), правото да участва в разпределението на печалбата (право на дивидент), правото да бъде осведомяван за хода на дружествените дела, да преглежда книжата на дружеството и правото на ликвидационен дял. при прекратяване на дружеството (вж. чл. 123 от ТЗ). Като невярно се определя, да се счита , че съществува каквото и да било ”застьпване”, или едновременно притежание на капитала и от съдружниците, и от дружеството. Защото внесените в капитала на ООД парични средства по дефиниция се предоставят в собственост на юридическото лице, или към момента на внасянето на паричните средства съдружникът се разпорежда с правото на собственост върху тях, придобивайки в замяна на това гореизброените права. Поддържа, че ако би било другояче (например ако се приемеше, че съдружниците продължават да бъдат собственици на внесените в дружеството парични средства), то съдружниците биха имали право на възнаграждение (лихви), а в случаите на обявена несъстоятелност търговското дружество щеше да има задължението да им върне внесените средства в пълен обем, тъй сякаш са му били дадени назаем от тях. Но че законът изрично предвижда, че ”учредителите нямат право на възнаграждение от капитала за образуването на дружеството” (чл.118, ал.2 ТЗ), както и че ”остатъкът от масата на несъстоятелността се предоставя на длъжника” едва след пълното плащане на задълженията (чл.

732 ТЗ), или само този остатък съдружниците биха могли да си разпределят, независимо от неговото наличие или от неговия размер. Допълва се, още, че ако съдружниците продължават да бъдат собственици на внесените от тях в капитала на ООД парични средства (както се поддържа във въззивната жалба), то тогава не само дружеството, но и всеки от неговите съдружници е щял да бъде длъжник на кредиторите на дружеството и да се подчинява на последиците, произтичащи от обявеното в несъстоятелност юридическо лице.

Заключава се, че постановеното решение е съобразено с изложеното в настоящия отговор разбиране за същината на отношенията между съдружниците и учреденото от тях дружество с ограничена отговорност. На стр. 545 (вж.б.”ж”) и стр.546 от своя ”Коментар на Търговския закон - книга втора” авторът Огнян Герджиков уточнява, че ”поначало управителят е в правоотношения с ООД, а не със съдружниците” (по аргумент от чл.145 ТЗ, като въвежда само две изключения от тази принципна постановка: а/ управителят е задължен да предоставя на съдружниците информация и ако неправомерно отказва достъпа до информация на съдружник, последният може да претърпи вреди, които ще може да претендира на общо основание (според проф.Герджиков в този случай би било налице неизпълнение на задължението за лоялност, което управителят има не само към ООД, но и към съдружниците); б/ управител в ООД може да бъде ангажиран с отговорността на делинквента, ако представените от него данни за вписване на намалението на капитала са неверни - тогава управителят би отговарял пред кредиторите на дружеството за евентуално нанесени им вреди вследствие на представената от 4 него невярна информация. Акцентира, че в настоящия спор не става дума нито за отказ да бъде даден достъп на съдружник до информация, касаеща търговското дружество, в което той членува, нито пък се касае за намаляване на капитала в търговското дружество на ищеца и ответника, което да е било придружено с предоставени от управителя неверни данни за вписването на такова намаляване.

Ответникът смята, че при тези данни по делото съдът е стигнал до верния в случая правновалиден извод, че ответникът е действал правомерно, когато в качеството си на легитимен управител на ”АДХ” ООД през периода 2016-2020 г. е теглил парични суми от дружествената банкова сметка. И че щом като управителят разполага с правото да обслужва банковите сметки на търговско дружество, което управлява и представлява, действията по изтегляне на парични суми са неразривна част от неговите законово и договорно уредени правомощия. И че съдружникът в такова дружество не разполага с материалноправна легитимация да претендира вреди, нанесени лично нему от действията на управителя именно защото управителят ”е в правоотношения с ООД, а не със съдружниците” (вж. цитата от 'Коментар на Търговския закон книга втора“, разискван по-горе). Затова смята, че фактите, че от разплащателната сметка на ”АДХ” ООД са били изтеглени лично от управителя П. Щ. В. сумите 3000 лв (на 24.10.2016 г. 2000 лв. (на 25.08.2017 1000 лева (на 19.12.2017 500лв (на 02.05.2019 г.), 400 лева (на 09.07.2019 г.) и 3000 лева (на 09.10.2020 г.), не могат да доведат до последиците, които е желаел ищецът-въззивник.