Решение № 17669 от 02.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17669 гр. София, 02.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20251110116558 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на К. А. Т. срещу „**********“ ЕООД, с която са предявени отрицателни установителни искове с искане да бъде признато за установено, че ответникът няма право на принудително изпълнение срещу ищеца за сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 18.11.2016 г. по ч. гр. д. № 36737/2016 г. по описа на СРС, и се води изп. д. № 20237900400887 по описа на ЧСИ **********, а именно: 8 610 лв. – главница по Договор за кредит от 17.04.2015 г., ведно със законната лихва от 04.07.2016 г. до окончателното плащане; 427.27 лв. – договорна лихва за периода от 01.08.2015 г. до 03.07.2016 г.; 575.32 лв. – наказателна лихва за периода от 01.08.2015 г. до 03.07.2016 г.;

192.25 лв. – държавна такса; 566.45 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Претендират се разноските по делото.

Ищецът твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 18.11.2016 г., издаден по ч. гр. д. № 36737/2016 г. по описа на СРС, по молба на първоначалния взискател „*********“ АД на 29.12.2016 г. е образувано изп. д. № 20167900402240 по описа на ЧСИ **********.

Релевира възражение за погасяване на вземанията по изпълнителния лист по давност.

Твърди, че по изпълнителното дело на 29.12.2016 г. е наложен запор на вземания по банкови сметки на длъжника. Посочва, че на 12.06.2018 г. като взискател по делото бил конституиран ответникът, на когото първоначалният взискател прехвърлил вземанията по изпълнителния лист по силата на договор за цесия. Излага, че на 21.04.2023 г. по искане на ответника изп. д.

№ 20167900402240 по описа на ЧСИ **********, било прекратено, а на 28.04.2023 г. въз основа на същия изпълнителен лист било образувано ново изп. д. № 20237900400887 по описа на ЧСИ **********, по което ответното дружество е конституирано като взискател, въпреки че не представило пред съдебния изпълнител доказателства за надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия. Посочва, че уведомлението за цесия му е връчено едва на 05.05.2023 г. Счита, че всички искания на взискателя за предприемане на изпълнителни действия срещу длъжника, извършени до момента на връчването на уведомлението за цесия, не са годни да прекъснат петгодишната погасителна давност на 1 вземанията по изпълнителния лист, което се отнася и за налагането на запор на банковите сметки на длъжника на 21.11.2018 г. Сочи, че последното годно да прекъсне давността изпълнително действие е налагането на запор на банковите сметки на длъжника на 29.12.2016 г., след който момент не са извършвани други такива действия, поради което тя следва да се счита за изтекла към датата на подаване на исковата молба в съда.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, с който предявените искове са оспорени като неоснователни. Ответникът твърди, че е придобил вземанията по изпълнителния лист от 18.11.2016 г. по силата на Договор за цесия от 31.01.2018 г., но съгласно Анекс № 3 към договора същите били изключени от обхвата на цесията и върнати на цедента „*********“ АД, а впоследствие с Договор за цесия от 11.03.2022 г. вземанията по изпълнителния лист, произтичащи от сключен между ищеца и банката Договор за кредит от 17.04.2015 г., отново били придобити от ответника, който до настоящия момент е техен кредитор. Счита, че са били налице всички предпоставки по чл.

429, ал. 1 ГПК за конституирането му като взискател по изп. д. № 20167900402240 по описа на ЧСИ **********, което дело впоследствие поради отпадане качеството на взискател на ответника е прекратено с влязло в сила постановление на 01.02.2022 г. Сочи, че след прехвърляне на процесните вземания на 11.03.2022 г. въз основа на изпълнителния лист ответникът инициирал образуването на ново изп. д. № 20237900400887 по описа на ЧСИ **********, висящо и към настоящия момент. Поддържа, че ищецът е надлежно уведомен за извършената цесия, а евентуално уведомлението следва да се счита за достигнало до него с връчването на препис от отговора на исковата молба. Твърди, че по предходното изп. д. № 20167900402240 са предприети изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност на вземанията по изпълнителния лист – на 29.12.2016 г. са наложени запори на банковите сметки на длъжника, както и запор на вземането на длъжника за трудово възнаграждение, а на 21.11.2018 г. отново е наложен запор на банковите сметки на длъжника. Посочва, че още с образуването на новото изп. д. № 20237900400887 е поискал предприемане на изпълнителни действия по обезпечаване и удовлетворяване на вземанията си, които отново са довели до прекъсване на давността, а впоследствие взискателят е поискал предприемане на нови изпълнителни действия срещу длъжника, въз основа на които съдебният изпълнител е наложил запор на разплащателните сметки на ищеца в „********“ АД на 11.01.2024 г. и в „*****“ АД на 15.10.2024 г., както и запор на вземането на длъжника за трудово възнаграждение. Поддържа, че искането за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно да прекъсне давността. Акцентира, че давността е била спряна по време на извънредното положение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК. Те са насочени към установяване незаконосъобразност на принудителното изпълнение срещу ищеца поради изтичане на погасителната давност за сумите, за които е издаден изпълнителният лист.

При предявени искове с правна квалификация чл. 439 ГПК е достатъчно ищецът да обоснове правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за допустимост на исковете, а в тежест на ответника е да докаже, че притежава право на принудително изпълнение срещу него за вземанията – предмет на изпълнителния лист. Последното в случая предполага ответникът да установи наличието на основания за спиране и/или прекъсване на погасителната давност за вземанията.

В случая с Определение № 33090/06.08.2025 г., в което е инкорпориран изготвеният от съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, са обявени за безспорни следните факти: че срещу ищеца е водено изп. д. № 20167900402240 по описа на 2

ЧСИ **********, образувано въз основа на издаден в полза на „*********“ АД изпълнителен лист от 18.11.2016 г. по ч. гр. д. № 36737/2016 г. по описа на СРС, 69 състав, за процесните суми; че това изпълнително дело прекратено; че към настоящия момент срещу ищеца се води ново изп. д. № 20237900400887 по описа на ЧСИ **********, образувано въз основа на същия изпълнителен лист, по което ответникът има качеството на взискател.

От материалите по изп. д. № 20167900402240 по описа на ЧСИ ********** се установява, че в хода на изпълнителното производство вземанията срещу ищеца са прехвърлени на ответника с Договор за цесия от 31.01.2018 г. и той е конституиран като взискател по делото. С молба с вх. № 0207/06.01.2020 г. „**********“ ЕООД е уведомило съдебния изпълнител, че съгласно сключен Анекс № 3 към Договор за цесия от 31.01.2018 г. вземанията по изпълнителният лист са изключени от обхвата на договора за цесия, поради което дружеството вече не се легитимира като техен кредитор. С постановление от 01.02.2022 г. съдебният изпълнител е прогласил настъпилото по силата на закона прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Изяснява се, че вземанията срещу ищеца отново са прехвърлени на ответника с Договор за прехвърляне на парични вземания от 11.03.2022 г. и по негова молба е образувано висящото и към момента изп. д. 20237900400887 по описа на ЧСИ **********.

Липсва спор по делото относно това, че изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, както и че не е провеждано исково производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, респ. че заповедта е влязла в законна сила.

Предвид наличието на изпълнителен лист за процесните суми, издаден въз основа на влязла в законна сила заповед по чл. 417 ГПК, и безспорния по делото факт, че към датата на подаване на исковата молба ответникът има качеството на взискател, както и с оглед релевираното с исковата молба възражение за давност, съдът намира, че предявените искове срещу „**********“ ЕООД са процесуално допустими. Единственият способ за защита на длъжника в хипотезата на поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, които са предмет на издаден изпълнителен лист, е предявяването на иск по чл. 439 ГПК преди да е приключило принудителното им събиране, защото давността не се прилага служебно, а е необходимо длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на нея. Целта е да бъде признато за установено, че не са налице материалноправните предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително поради погасяване на задълженията по давност, т.е. да се създаде основание за прекратяване на всяко изпълнително производство по издадения изпълнителен лист /чл. 433, ал. 1, т. 7, пр. 1 ГПК/. От изложеното следва, че ищецът има правен интерес от предявените отрицателни установителни искове срещу ответника.

Щом за процесните вземания на ответника е налице влязла в законна сила заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, приложима по отношение на тях е 5-годишната давност независимо от техния вид. В тази връзка съдът се позовава на Решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. по описа на ВКС, IV ГО, в което е прието следното: „Чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение.

Корективното тълкуване на чл. 117, ал. 2 ЗЗД налага променената правна рамка след влизане в сила на разпоредбата. Така както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение, поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК“. В Определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV ГО, изрично е прието следното: „Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към 3 момента на изтичането на срока за подаване на възражение“. Настоящият съдебен състав изцяло споделя горното становище на върховната съдебна инстанция, поради което приема, че за процесните вземания приложение намира разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и срокът на новата давност е 5 години, като техният характер е без значение, след като в случая те са установени с правораздавателен акт, ползващ се със сила на пресъдено нещо – влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, която е задължителна за всички съдилища, учреждения и общини по отношение на установеното със заповедта правно положение /чл.

297 ГПК/ и със забрана за пререшаване на въпроса, отнасящ се до него, освен в случаите, когато законът разпорежда друго /чл. 299 ГПК/.

С оглед датата на образуване на двете изпълнителни дела съдът намира за изцяло приложима към тях т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, според която: „Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм./, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.“. В мотивите е прието следното: „В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“. В мотивите към същото тълкувателно решение е посочено и че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и в хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. В изпълнителния процес давността се прекъсва с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, което изгражда съответния изпълнителен способ, и поради това висящността му е нужно да се поддържа чрез действията на взискателя – искане за извършване на действия, изграждащи динамичния фактически състав на посочения от него и предвиден в закона способ, вкл. за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия или за прилагане на нови изпълнителни способи.