Решение № 59 от 17.02.2026, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Нова Загора, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА при участието на секретаря ИРЕНА Н. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА Гражданско дело № 20252220100264 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от Й. П. З. ЕГН **********, с постоянен адрес ******, чрез адвокат Л. К. Б.- САК, съдебен адрес: ******, против „Кредит Инс“ АД ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Красно село, бул. Цар Борис III № 85, ет. Мецанин, представител М.Г.А. с цена на иска 2 080,00 лв.

Ищцата твърди, че на 06.12.2024г. сключила Договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗО 13070 с „Кредит Инс“ АД, по силата на който кредиторът й е предоставил заем в размер от 1 000 лв. при фиксиран ГЛП от 36.00 % и ГПР от 49.70%, който трябвало да се погаси на 11 месечни вноски в размер на 173,33 лв. и 1 месечна вноска в размер на 173,37 лв., като сумата включвала главница, лихва и неустойка за непредставяне на обезпечение.

Според Й. П. З., сключеният договор бил нищожен и съдържал нищожни неравноправни клаузи относно ГПР /49.70%/, който по скрит начин бил увеличен, защото не включвал дължимата неустойка. В чл. 5, ал. 3 от Договор № ДЗО 13070 било посочено, че заемателят се задължава да предостави на кредитора едно от следните обезпечения — банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова институция, а в чл.7 страните се договорили, че в случай на непредоставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 720.00 лева. В изготвеният погасителен план в Приложение № 1 от Договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗО13070/ 06.12.2024 г. била упомената сумата от 2 080 лв., която сума тя трябвало да заплати, като била включена и вноската с неустойка.

Съгласно чл. 21, ал.2 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит с фиксиран лихвен процент, която определяла обезщетение за кредитора по-голямо от посоченото в чл. 32, ал.4 била нищожна. Твърди се заобикаляне изискванията на закона, 1 който в чл. 71 от ЗЗД регламентирал, че ако длъжникът не е дал обещаните обезпечения, кредиторът можел да иска изпълнение на срочното задължение и преди срока, с оглед на което била нищожна и по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗПК. Клаузата за неустойка била уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл.92 ЗЗД, което я правело нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл. 26, ал.1 от ЗЗД. Начислената неустойка увеличавала дълга на заемателя, затруднявала доброволното му погасяване, увеличавала разноските при евентуално принудително събиране и водела до неоснователно обогатяване на кредитора. Кумулирането на неустойката към погасителните вноски водело до "скрито" оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР, нараствал допълнително и обогатявал неоснователно кредитора, като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР. Уговарянето на такава неустойка, заобикаляло ограничението в чл.19, ал.4 ЗПК и §1-3 от ДР на ЗПК, като посочването на ГПР само привидно изпълнявало изискванията на чл. 11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК.

Ищцата моли съда да бъде обявен Договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗО13070/ 06.12.2024г., сключен между Й. З. и „КРЕДИТ ИНС“ АД за нищожен поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, който счита иска за допустим, но за неоснователен и недоказан и го оспорва изцяло. Действително налице бил валидно сключен Договор за потребителски кредит „Екстра“ № Д З013070 /06.12.2024г., по който ищцата избрала опцията да предостави обезпечение по начина и реда, посочени в процесния договор. Нейният избор да сключи договор за потребителски кредит при определените условия бил изричен, самостоятелен, доброволен, след предоставена ясна, разбираема и точна информация с цел вземане на самостоятелно и информирано решение.

Напълно неоснователно било твърдението, че неустойката следвало да се включва към годишния процент на разходите. По отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ били спазени всички, закрепени в чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК изисквания, чийто размер бил посочен и начина му на формиране. Предвидената в договора неустойка била във връзка с неизпълнение на задължение, различно от задължението за връщане на кредита и не следвало да се включва в ГПР. Била дължима от потребителя за неспазване на конкретно задължение по договора, уговорена като фиксиран размер и двете страни били напълно наясно с размера й още преди да настъпи фактът на неизпълнение на задължението, което обезпечава. Тя била индивидуално договорена между страните, като клаузата била напълно ясна и разбираема - била дължима след сключване на договора и само в случай че заемополучателят не предложел обезпечение на задължението си.

На осн. чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, нищожността на отделна договорна клауза не влечало недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея.

Клаузата била договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Валидността на договора за кредит на първо място произтичала от това, че основните му параметри - главница и лихва, били валидно уговорени в изискуемата 2 от закона форма. Ответникът счита, че нямало противоречие, нито заобикаляне на закона, защото съдържанието на разпоредбите е било съобразено с нормите на ЗПК и ЗПФУР. Моли да се прекрати делото като недопустимо или в условие на евентуалност да бъде отхвърлен така предявения иск изцяло като неоснователен и недоказан.

Съдът след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е безспорно установено, че между страните са налице облигационни отношения, предвид сключения от тях Договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗО 13070 с „Кредит Инс“ АД, по силата на който кредиторът предоставя на ищцата сума в размер на 1 000 лв. при фиксиран ГЛП от 36.00 % и ГПР от 49.70%., който трябва да погаси на 11 месечни вноски в размер на 173,33 лв. и 1 месечна вноска в размер на 173,37 лв., като сумата включва главница, лихва и неустойка за непредставяне на обезпечение. Твърденията на ищцата са в посока, че процесният договор за кредит съдържа неравноправни клаузи, които не отговарят на изискванията на ЗПК, поради което и желае да бъде обявен за нищожен.

От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правна квалификация по чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК и чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК.

Настоящият състав намира така предявения иск за допустим, а разгледан по същество и за основателен по следните съображения:

На първо място, предявеният иск следва да се уважи относно определената неустойка, за непредоставяне на обезпечение на кредитора при сключване на договора. В случая от кредитополучателя е изискано заплащането на неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 720,00 лева /л.6 и л.42 от делото/, съгласно приложените по делото Общ условия /ОУ, л.48 от делото/. Посочената неустойка е разсрочена и също е включена в размер на погасителната вноска по кредита, видно от приложения към исковата молба Погасителен план /л.7 от делото/. Така в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобни такси и неустойки всъщност обезпечават вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33, ал.1 от ЗПК.

Следва да бъде отбелязано и че в чл.26 от процесния договор за кредит, е предвидено заплащане и на допълнителни парични суми за забава на плащане на всяка една погасителна вноска. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и незаконосъобразно. В настоящия случай са приложими нормите на Закона за потребителския кредит като съгласно нормата на чл.33, ал.1 и 2 от този закон при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата и обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

3

Съгласно условието на чл. 9.1 от ОУ, неизвършените плащания в срок се отнасят в просрочие и се олихвяват със законната лихва (основен лихвен процент + 10 пункта), т.е. начисляването на такъв размер на допълнително санкциониращи елементи противоречи на забраната на чл.33, ал.1 и 2 от ЗПК- обезщетението за забава да не надвишава размера на законната лихва. Така уговорената клауза е неравноправна и по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП ,който гласи, че неравноправна е клаузата, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, приложим съгласно нормата на чл. 24 от ЗПК/В този смисъл Решение № 76/22.07.2020 г. по т. д. № 1011/2019 г. ВКС, I т. о./.

Отделно от това следва да се отбележи, че непредставянето на обещани обезпечения (когато същите били реално очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл.71 от ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая кредитора променя последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски. Това навежда на извод, че нито една от страните не е имала реално намерение да се предоставя обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл.71 от ЗЗД, при непредоставено обезпечение. Ако кредиторът би държал да получи обезпечение, е могъл да отложи даването на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити. Дори да се приеме, че страните са допускали възможността исканите обезпечения да се предоставят и „неустойката“ да не се дължи, то това плащане не се явява неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под условие. Това е така, тъй като последиците от неизпълнението на „задължението“ да се предостави обезпечение, не са типичните последици от договорно неизпълнение, които законът предвижда, а напротив - договорът продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена, прикрита като неустойка.

Действително, „неустойката“ не е вписана в т.8, част II Разходи по кредита от Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити/л.45 от делото/, но същата присъства в приложимите ОУ, Договора за кредит и Погасителния план към него. Този факт е индикация, че предоставянето на обезпечение е било условие, от което е зависел размера на разходите по кредита, т.е. „неустойката“ се явява разход по кредита, а не обезщетение.

На второ място, по отношение на договора за кредит, съдът намира, че е налице и нарушение на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Параграф 1, т. 1 от ДР на ЗПК дава легална дефиниция на понятието "общ разход по кредита за потребителя". Това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на 4 прилагането на търговски клаузи и условия.

В чл.8.1 от ОУ е посочено, че страните могат да договорят обезпечение на кредита под формата на банкова гаранция, като в случай че е постигната такава договорка обезпечение не бъде предоставено, то следва да се дължи спомената по-горе неустойка в полза на кредитодателя /чл.7.1 от Договора/. В погасителния план на процесния Договор за кредит (л.7 от приложените към исковата молба документи) са предвидени 24 бр. месечни погасителни вноски за издължаване на кредита, в размер на 173,33 лв. всяка или обща дължима сума в размер на 2 080,00 лв. за целия срок на кредита.