Решение № 6714 от 01.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6714 гр. София, 01.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20211110145138 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с иск предявен от С. Н. М. и Ц. А. М. срещу *****. Предявен е отрицателен установителен иск за признаването за установено в отношенията между страните, че ***** не е собственик на ПИ с идентификатор ******, находящ се в [населено място], с площ от 967 кв. м., с трайно предназначение на територията урбанизирана и начин на трайно ползване ниско застрояване и с номер по предходен план 93 и стар идентификатор *******.

Ищците сочат, че са съпрузи. Процесният имот бил придобит от Б. Ц. Н. през 1981 г.

Ищците владели имота като собствен – оградили го, застроили го и го облагородили.

Владението продължавало и до днес. Позовават се на придобивна давност от 1982 г. до сега.

През 2012 г. на същите бил издаден констативен НА за собственост № 153, том II, рег. № 12811 по д. № 290/2012 г. на нотариус Р. Д., с който били признати за собственици на основание давностно владение в режим на СИО на имот, находящ се в [населено място], местност П., а именно едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 40 кв. м., заедно със съответното право на строеж върху мястото, в което е построена, съставляващо новообразуван имот № *** от кадастрален район 5982 по ПНИ, одобрен със заповед № РД15-013/25.01.2011 г. на ОУ на Област С*, с площ от 966.84 кв. м. Ищците разбрали, че за ПИ с идентификатор ****** е издаден АОС през 2017 г. Преди това имотът не бил актуван като държавен или общински. Молят за уважаване на иска.

Ответникът ***** не ангажира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.

С определение от 03.04.2023 г. са конституирани по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на процеса С. Н. М., негови наследници по закон - Д. С. М., с ЕГН **********, Н. С. М., с ЕГН **********, Р. С. И., с ЕГН **********, както и е 1 констатирано, че ищецът Ц. А. М. участва по делото и като наследник на починалия С. Н.

М..

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК.

Според т. 1 от ТР № 8/ 27.11.2013 г. по т.д.№ 8/ 2012 г. на ОСГТК, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и в хипотезата, при която ищецът би могъл да придобие процесния имот на оригинерно основание при отричане правата на ответника върху него. Именно такъв е случаят, при който обект на владение е имот, актуван като държавен или общински, предвид установения мораториум върху придобивната давност за държавни и общински имоти. До отричане със сила на пресъдено нещо на държавния, респ. общинския характер на имота, владелецът не би могъл да се позове на изтеклата в негова полза придобивна давност, което обуславя правния му интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост срещу държавата или общината. Това е единственият път на защита за такъв владелец, тъй като същият няма на разположение положителен установителен или ревандикационен иск за собственост предвид императивно установената от закона забрана за придобиване на собствеността на държавата или общината по давност. Kогато правният интерес от отрицателния установителен иск срещу държавата или общината произтича от възможността имотът да бъде придобит по давност при отричане на неговия държавен или общински характер, ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи правния му интерес - в случая продължилото владение в срока по чл. 79 ЗС, като при проведено успешно доказване ответникът ще дължи доказване на собственото си право.

В производството по отрицателния установителен иск ищецът следва да докаже фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. В настоящото дело ищците безспорно са доказали правния си интерес от търсената защита, като са ангажирали доказателства за упражнявана от тях фактическа власт върху процесния имот от 1982 г.

Представен е по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит на основание давностно владение № 153, том II, рег. № 12811, дело № 290/2012 г. от 21.05.2012 г., на нотариус Р. Д. с район на действие СРС, вписан под № 274 в НК, с който са признати молителите С. Н. М. и Ц. А. М. за собственици на основание давностно владение в режим на СИО на имот, находящ се в [населено място], местност П., а именно едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 40 кв. м., заедно със съответното право на строеж върху мястото, в което е построена, съставляващо новообразуван имот № *** от кадастрален район 5982 по ПНИ, одобрен със заповед № РД-15-013/25.01.2011 г. на ОУ на Област С*, с площ от 966.84 кв. м. Не е спорно по делото, а и от посочения се установява, че ПНИ е влязъл в сила.

Представено е по делото наказателно постановление № 26 от 26.06.1982 г., с което е 2 наложена глоба на С. Н. М. за извършването на незаконно строителство на масивна вила в местността ***, [населено място].

Показанията на разпитаните по делото свидетели, които са логични и непротиворечиви, се кредитират от съда. От разпита на свидетеля П. Г. се установява, че същият познава Ц. М. и С. М., тъй като са комшии. В местност „П.“ твърди, че имат имот, знае мястото, което е на около 2 км. от селото и е около 1 декар. Мястото било заградено, боядисали го, имало порта, работели го до последно. Мястото знае, че е на Ц. и С. от 80-те години. Ц. и С. го обработвали, имали трактор, садели картофи, имало овощна градина, отпред имало градинка, в която садели цветя. Мястото било оградено, а портата винаги била заключена. Не знае други хора да са ползвали мястото. Ц. и С. били собственици на имота, те го работили. Свидетелят помагал за строежа на къщата вътре в имота.

От разпита на свидетеля Н. Ц. се установява, че свидетелят познава Ц. и С. от [населено мястo]. Знае, че имат имот в местността „П.“. Свидетелят също имал имот там и всеки ден минавал. Неговият имот бил през 2-3 имота от този на С. и Ц.. Имотът бил около 800 декар, с мрежа заграден, имал масивна порта, обработвали го мястото. С. и Ц. поддържали имота, орали го, копали го. Знае, че С. и Ц. били собственици на имота. Имотът се заключвал, държали го заключен. Когато бил дете, те живеели в имота. Свидетелят не знае други собственици на имота, нито знае някой друг да е имал претенции за него.

Свидетелят от 10 годишна възраст минавал покрай имота и виждал С. и Ц. в него.

Следователно се установява упражняване от ищците фактическа власт върху имота от 1982 г., което обстоятелство не е оспорено в процеса. Когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание /завладяване/, то според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическа власт държи вещта за себе си, т. е. има качеството владелец. В такъв случай за придобиване на имота по давност не е необходимо да бъде демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо собственика, тъй като от момента на установяване на фактическата власт тя има характер на владение, а не на държане. Достатъчно е упражняваното владение в предвидения от закона срок да е явно, необезпокоявано и непрекъснато – решение № 121 от 10.04.2020 г. по гр. д.

№ 3643/2018 г. на II г. о. на ВКС, решение № 122/28.03.2012 г. по гр. д. № 955/2011 г. на II г. о. на ВКС, решение № 88/27.07.2016 г. по гр. д. № 661/2016 г. на II г. о. на ВКС, решение № 144 от 02.12.2014 г. по гр. д. № 1650/2014 г. на II г. о. на ВКС.

По делото не се установява нито ответникът, нито друго трето лице да е прекъснало владението или да е имало претенции към процесния имот.

С оглед настъпилото приемство в хода на процеса е представено по делото и удостоверение за наследници на починалия на 12.03.2023 г. С. Н. М., от който се установява, че негови наследници по закон са Ц. А. М. /съпруга/, Д. С. М. /син/, Н. С. М. /син/ и Р. С. И.

/дъщеря/.

Представен е по делото акт № 4086 от 31.03.2017 г. за частна общинска собственост съставен на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС и чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ за поземлен имот с 3 идентификатор ******, с площ от 967 кв. м., находящ се в [населено място], м. П., район ****, *****, попадащ в земи по § 4 ППЗСПЗЗ. В акта за общинска собственост не е посочен номер на по-рано съставен акт, а за имота е отразен стар идентификатор *******.

Актът за държавна/общинска собственост е официален свидетелстващ документ, който удостоверява, че извършените в него записвания действително са извършени въз основа на посочените в него предхождащи го актове и на посоченото в него основание.

Актът има доказателствена сила за правото на собственост само доколкото в него е посочено конкретно годно придобивно основание, по силата на което имотът е преминал в патримониума на държавата.

Според чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата е общинска собственост. Общинска собственост съгласно чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ стават земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове. Тази правна последица настъпва след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници / в случая след влизане в сила на ПНИ/. В приложното поле на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване /земи по чл. 10 ЗСПЗЗ/, но не са заявени за реституция в предвидените срокове, както и земи, които не са изкупени от ползватели по реда и при условията на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Частна хипотеза на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ е разпоредбата на чл. 19 ЗСПЗЗ. Когато е поискано възстановяване на собствеността, тогава имотът не влиза във фонда по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, но докато трае процедурата по възстановяването, той не може да бъде предмет на придобивна давност, защото не се знае отнапред дали собствеността върху него ще бъде възстановена или ще последва отказ. В случай, че имотът бъде върнат, няма пречка да бъде придобит по давност след постановяване на решение по чл. 18ж, ал. 1 или чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ и ако периодът на владение е след 21.11.1997 г. - виж решение № 203 от 18.10.2016 г. по гр. д. № 1703/2016 г. на I г. о. на ВКС.

Ответникът в производството не е подал отговор на исковата молба. В случаите, когато на ответника редовно са връчени преписи от исковата молба и приложенията й, но ответникът не е подал в едномесечния срок по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба и не е навел насрещни твърдения за факти и правни възражения, не е посочил и представил доказателства за тях, тези негови процесуални права се преклудират съгласно разпоредбите на чл. 133,. 146, ал. 3, чл. 147 ГПК. Възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК.

Този извод следва от нормата на чл. 133 ГПК, съгласно която с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, които се основават на съществуващи и известни му към този момент факти - решение № 252/04.09.2012 г. по гр. д. № 629/2011 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 60/10.04.2013 г. по гр. д. № 896/2012 г. на III г. о. на ВКС, решение № 29/30.03.2016 г. по гр. д. № 3441/2015 г. на IV г. о. на ВКС. Това означава, че в срока за отговор на исковата молба ответникът е длъжен да изчерпа и всички свои възражения, като в доклада си по делото съдът е длъжен да посочи 4 обстоятелствата, от които претендираните права произтичат и съответните въведени от страните възражения. По силата на концентрационното начало страната не може да поправи пропуските, които е допуснала поради собствената си небрежност, освен в хипотезата на нарушаване съдопроизводствените правила или на особени непредвидени обстоятелства, поставили заинтересованата страна в невъзможност своевременно да упражни процесуалните си права - решение № 281 от 24.01.2019 г. по т. д. № 675/2018 г. на II т. о. на ВКС, решение № 56 от 28.06.2016 г., по т. д.№ 3591/2014 г. на І т. о. на ВКС, решение № 172/31.05.2014 г., по гр. д. № 6229/2014 г. на ІV г. о. на ВКС и решение № 382 от 06.01.2015 г. по гр.д. № 1558/2014 г. на ІV г. о. на ВКС.