Решение № 327 от 13.11.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 327 гр. С., 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Хр. Манова при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело № 20242200100217 по описа за 2024 година

Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, с първоначално заявена цена на иска 350 000 лева.

В исковата молба ищецът твърди, че с присъда на СлОС ответникът е признат за виновен, за това че на 20.07.2020г. в землището на с.П., общ.С., умишлено е умъртвил С. Т.

С. на 44 г. от гр.С., като деянието е извършено предумишлено и на основание чл.116, ал.1, т.9 във вр.чл.115, вр.чл.57, ал.1, вр.чл.54 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от двадесет години.Сочи се, че присъдата на ОС С. е потвърдена с решение на БАС, а с решение на ВКС е оставено в сила решението на БАС.

Твърди се, че ищецът е син на С. Т. С. и в хода на воденото наказателно производство не е допуснато разглеждането на гражданския иск от ищеца.Сочи се, че между ищецът и баща му е имало изградена силна емоционална връзка, ищецът е можел да разчита на баща си.Ищецът е изживял значителни по интензитет болки, страдания и стрес, поради тежката и непреодолима загуба на баща си.Твърди се, че към датата на извършеното противоправно деяние от ответника, ищецът е бил ученик предпоследен клас на средното училище, което посещавал.След като разбрал за убийството на баща си изпаднал в съС.ие на силна стресова реакция, като първоначално не могъл да повярва, какво действително се е случило.

Изключително трудно приел факта, че завинаги е загубил своя баща, който му бил найсигурната опора в живота и пример за подражание.След случилото се, изпаднал в тежко емоционално съС.ие, изразяващо с в паника, силна уплаха и страх за бъдещето, нарушение на съня и концентрацията, на естествения и обичаен ритъм, изолиране от обществото, приятели и близки.

Твърди, че не могъл да преработи случилата му се психотравмираща ситуация и не можел да се примири с тежката загуба на своя родител.На моменти изпитвал гняв от 1 случилото се, но мисълта, че не може нищо да промени, обсебвала съзнанието му и го карала да изпитва кошмари, тежки, тревожни и неприятни изживявания. Посочено е, че изключително тежко понася загубата на своя баща, към който е имал силна емоционална привързаност на син към баща. Бил единствено дете в семейството и неотлъчно е следвал своя родител.Загубата на родителя била пагубна за ищеца, който не можел да повярва, че баща му е напуснал този свят и никога няма да може да се върне в дома им и да го прегърне.

Сочи се, че всеотдайността, любовта и грижите които баща му е отдавал били безгранични и внезапната му смърт е довела до изпадането на ищеца в съС.ие на силен шок, емоционален срив и липса на желание за постигане на цели и мечти.Не можел да преживее ужаса от убийството на баща си.

Смъртта на баща му настъпила внезапно за ищеца в млада, крехка, възраст и в най хубавия период от живота , когато му предстоял абитуриентски бал по повод завършването му на средно образование.След загубата на баща му, животът на ищеца се променил завинаги, като мисълта, че никога повече няма да види баща си го карала да страда неистово и жестоко. Твърди се, че е пораснал преждевременно и е поел функциите, задачите и отговорностите на своя баща, който приживе бил земеделски производител и се грижел за прехраната на семейството. Ищецът също се регистрирал като земеделски производител и изцяло поел ангажиментите и отговорностите на своя баща и продължил делото му, но без неговата опора и подкрепа.Твърди се, че загубил сигурността, която баща му му давал.

Моли съдът да постанови решение с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 350 000 лв, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъпление по чл.116, ал.1т.9 във вр.чл.1156, вр.чл.57, ал.1, вр.чл.54 от НК, законната лихва, считано от 20.07.2020г. и да бъдат присъдени на ищцата направените по делото разноски.

С определение, постановено в с.з., проведено на 01.11.2024 г. на осн. чл. 214 от ГПК е допуснато изменение по искане на ищеца на размера на претенцията чрез намаляването й от сумата 350 000 лева на сумата 150 000 лева.

В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника, чрез процесуален представител, в който се сочи, че искът е допустим и основателен, но завишен по размер. Ответникът изразявал съжаление за случилото се като твърди, че двамата били употребили алкохол и не се владеели. След случилото се животът му изцяло се бил променил. В момента не работел, тъй като все още не било приключило наказанието му.

Сочи, че ако можел да върне събитията, никога не би се намесил в това сбИ.е и не би причинил телесната повреда.

Оспорва всички факти и обстоятелства, посочени в исковата молба.

Оспорва обстоятелството, че С. Т. С. е умишлено умъртвен от И. Г. Г., като се твърди, че случилото се е при самозащита. В случай, че ищецът докаже вредите, е направено възражение, че видът и интензитетът им в никакъв случай не могат да имат за паричен еквивалент на стойност претендирания от ищеца размер. Направено е възражение, че към 2 исковата молба не са представени доказателства за извършени прегледи, назначена терапия и препоръки за възстановяване, от психиатър или друго медицинско лице.

Поискано е да бъде постановено решение, с което да се отхвърли предявения иск, както и претенцията за законна лихва и претенцията за разноски, а в случай, че бъде уважен предявения иск е поискано да бъде намален размера на неимуществените вреди. Направено е искане за присъждане на направените по делото разноски

В с.з. ищецът чрез пълномощник моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сума в размер на 150 000 лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането 20.07.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.

В с.з. ответникът редовно призован, се представлява от пълномощник, който оспорва предявеният иск.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С присъда № 8/12.04.2022 г., постановена по НОХД № 579/2020 г., състав на СлОС е признал подсъдимия И. Г. Г. от с. П., общ. С., ЕГН ********** за виновен в това, че на 20.07.2020 г. в землището на с. П., общ. С., умишлено умъртвил С. Т. С. на 44 г. от гр. С., като деянието е извършено предумишлено, поради което и на осн. чл. 116, ал.1, т.9, вр. чл.

115, вр. чл. 57, ал.1, вр. чл 54 от НК го осъжда на лишаване от свобода за срок от двадесет години.. Присъдата на СлОС е потвърдена с решение № 75/11.10.2023 г., постановена по ВНОХД № 134/2022 г. по описа на Апелативен съд- Бургас. С решение № 167/14.03.2024 г. постановено по касационно дело № 73/2024 г. по описа на ВКС, III наказателно отделени, въззивното решение е оставено в сила. Та е влязла в законна сила на 14.03.2024 г.

Ищецът, видно от приетото като доказателство по делото удостоверение за наследници, е син на С. Т. С..

По делото са събрани гласни доказателства.

Св. С.а- майка на ищеца сочи, че синът й е имал много силна връзка с баща си. Посилна, отколкото имал към нея. Като момче той винаги искал да е покрай баща си, който за него бил идол, пример за подражание, за начин, по който човек трябва да се държи в обществото. Винаги търсел компанията на баща си, неговият съвет, неговият пример.

Във фаталния ден на 20 юли 2020г., в 18.00 часа с В. били в къщи. Баща му отишъл на обяд на градината да полива, но не се прибрал. Телефонът на С. бил изключен. Звъняла му няколко пъти в интервала от 12.00 до 18.00 часа. Казала на сина си, че отива да търси баща му на градината да не би да му е станало лошо. Обадила се на свекърва си и на св. П., който й казал, че го е видял сутринта и че отива на градината. Отишла на градината, където видяла колата на С. . Започнала да обикаля редовете от сливови насаждения в с.

Панаретово.В притеснението си се обадила на В. и му казала и той да дойде. Той дошъл с един техен приятел от С.. В., когато дошъл, било вече на смрачаване. Тръгнали пак ред по ред тримата да го търсят. Обаждили се и на П.. Всички били притеснени. Колата била там, а 3 човекът го нямало, а той винаги се обаждал, ако отива някъде. В. се чувствал тогава уплашен, притеснен. Близо три часа били там и търсели. Решили да вземат колата на баща му и да се приберат към С.. Оставили колата на осветено място и там видели на колата кръв.

По калника и по вратата. .синът й се уплашил. Започнали вече да си мислят лоши неща.

Оттам отишли в спешното отделение да попитат дали има приет пострадал човек. Като им казали, че няма пострадал човек, отишли с И. в полицията. Казали какво се е случило до този момент, че са минали и през болницата, че там няма човек. Полицаите много бързо реагирали. За половин час се събрала оперативна група и отишли на градината. Взели и И. на градината да ги заведе. И. бил уплашен, разтревожен, в шок. Не знаел какво се случва, какво да мисли.

На градината полицаите видяли петно от кръв и чехъла на баща му. И той също го видял.

Опитвала се да го успокоява, че всичко ще е наред. Сутринта към 4.00 часа ги пуснали от полицията. Сутринта отишла с майката на С. на градината в Панаретово. И там полицаите й казали, че са намерили тялото и е убит. А, докато търсили С., детето и то търсело в канала, а баща му бил заровен в канала. Можел да го види, защото търсили с фенери в градината.

Обадила се на П. и му казала, че няма сили да съобщи на сина си какво се е случило. П. било човека, който казал на И. за смъртта на баща му. Въпреки това детето й се обадило и попитало: „Майко вярно ли е?“ И. отишъл при нея в полицията, бил уплашен, треперел, не знаел къде се намира. Не му казала, че баща му е бил убит по толкова жесток начин. Всички ползвали леки медикаменти - валериан, валидол, Когато го извикали в полицията, В. гледал да е силен, да помага на полицаите, каквото може да каже. През другото време се затварял в стаята и сам плачешл и страдал. Не искал да говори си никой. Не искал да повярва, че това нещо е истина.

Баща му бил със затворен ковчег, защото имал куршуми в главата.

Преди убийството И. бил ученик. Успехът му бил много добър. Бил едно лъчезарно, щастливо дете. Помагал много на баща си. Тренирал футбол. После за момент поискал да се откаже от всичко, но приятелите, футболистите, го подкрепили и му казали да не се отказва и той продължил. Дълго време се самоизолирал и не искал да комуникира с никой, освен с нея, баба си и с чичо си П.. Той подсъзнателно може би търсел баща си в него. Предстоял му 12 последен клас, матури, абитуриентски бал. С баща му много се вълнували да му направят хубав празник . Той дръпнал назад, успехът му паднал. Трудно завършил, но завършил. Заради паметта на баща си, да не го посрами, се събрал. Впоследствие се записал да учи в Аграрния в П.. Наложило се да изземе функциите на баща си като мъж в семейството. 2021г. в началото се регистрирал като земеделски производител. Започнал да прави това, което е правил баща му, да се грижи за градините първо, заради баща си, защото баща му с много любов ги създал и второ, нямали опората в къщата, дори и заради финансовата стабилност, която трябвало да има семейството.

В момента И. бил малко по-добре, но като цяло още не бил се е събрал. Всяка седмица ходел на гроба на баща си, защото той бил редовна форма на обучение в П.. Докато бил в С., в 12 клас, всеки ден ходели на гробищата.

4

Не е посещавал психолог, психиатър. По принцип си говорили, но той казвал: „Какво ще ми помогнат?“ Даже бях му записала и час, но той не вярвал, че ще могат да му помогнат психолозите в тази посока.

В. почти винаги ходел с баща си на градината, когато имал възможност, когато не ходел на училище, и му помагал. В него ден не отишъл с баща си и изпитвал някаква вина, че това нещо нямало да се случи, ако бил с него.

Св. П. познавал С. и И. повече от 10 години. Много пъти се събирали. Били близки приятели , чували се на ден по много пъти. Сочи, че И. и баща му имали много силна емоционална връзка . И. бил много привързан към баща си, дори повече отколкото към майка си. ПоС.но бил с баща си, навсякъде, от малък още, като взели градините, навсякъде били заедно.. Дори, когато баща му не го взимал, той хващал рейса и се прибирал на К. да търси баща си. Не бил виждал такава връзка между баща и син толкова емоционална, толкова силна връзка между баща и син.