Решение № 739 от 06.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 739 гр. София, 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20231100507622 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на подадена от В. Щ. Щ., ЕГН **********, въззивна жалба срещу Решение №6824/02.05.2023г. постановено по гр.д.

№26551/2022г. по описа на СРС, 168-и състав, в частта, в която е признато за установено на основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.79 от ЗЗД, ал.1 вр. с чл.149 от ЗЕ, че жалбоподателката дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от 1 121,12 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода м.09.2018г. - м.04.2020г. в имот, находящ се в гр. София, ул „*******“ №*******, ап.13 с абонатен №*******, както и на основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.86 от ЗЗД сумата от 35,30 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 04.01.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 11.01.2022г. до окончателното плащане.

В подадената въззивна жалба се поддържа, че обжалваната част на постановения съдебен акт е незаконосъобразна. Твърди се, че районният съд в нарушение на процесуалните права е приел като доказателство по делото оспорените от жалбоподателя констативни протоколи за неосигурен достъп до топлоснабдения имот, като неправилно е основал изводите си за дължимост на претендираните суми на тях. Поддържат се направените пред районния съд оспорвания на тяхната истинност и автентичност. Излагат се съображения и относно неспазена законова процедура за установяване факта на неосигурен 1 от потребителя достъп до топлоснабдения имот. С оглед на изложеното се отправя молба първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, като бъде постановено друго, с което предявените от дружеството искове да бъдат изцяло отхвърлени.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата и моли първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден.

Третото лице-помагач не изразява становище.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т.1 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС. След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, като по отношение на неговата правилност във връзка с наведените във въззивната жалба доводи намира следното:

Районният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.

Основателността на предявените искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на дължимата цена за потребена топлинна енергия е обусловена от наличието на следните предпоставки: облигационна връзка между ищеца и ответника, произтичаща от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди; доставка на топлинна енергия до процесния имот през посочения период; неизпълнение на насрещното задължение на ответника за плащане на дължимата за потреблението цена.

Предвид наведените във въззивната жалба доводи, спорен между страните в настоящото производство се явява въпросът относно наличието на изискуемите от закона предпоставки за служебно начисляване на топлинна енергия поради неосигурен от абоната достъп до процесния имот.

За изясняване на този въпрос по делото е прието заключение по назначена съдебно-техническа експертиза /“СТЕ“/, което настоящата инстанция кредитира като обективно, обосновано и професионално изготвено.

Съгласно посоченото в него през процесния период в топлоснабдения имот, находящ се в гр. София, ул „*******“ №*******, ап. 13, са били монтирани отоплителни тела- радиатори, които са били присъединени към един брой 2 апартаментен топломер, както и два броя водомери за отчитане на БГВ.

Уточнено е, че за периода м.07.2018г.– м.04.2019г. топлинната енергия за отопление на процесния имот е определяна въз основата на реален отчет по показанията на един брой апартаментен топломер, а за периода м.05.2019г. – м. 04.2020г. на базата на „служебен отчет“ поради неосигурен достъп. От изложеното следва, че наведените във въззивната жалба доводи относно липсата на основание за служебно начисляване на топлинна енергия следва да бъдат разгледани само по отношение на втория период, а във връзка с първия следва да бъде прието за установено посоченото в заключението потребление.

Съгласно чл.70, ал.2 от Наредба №Е-РД-04-1 /12.03.2020г. за топлоснабдяването /“НТ“/ задължение на потребителя е да осигури достъп за отчитане на средствата за дялово разпределение в имота си, като редът за отчитане на показанията на уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите условия на договорите по чл.149, 149б и в публично известните общи условия по чл.150 от ЗЕ. В чл.70, ал.3 от НТ е посочено, че редът за отчитане на показанията на уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите условия на договорите. Съгласно чл.41, ал.1, изр. последно от общите условия, приложими към договора, неосигуряването на достъп се констатира с протокол, подписан от упълномощен представител на продавача и от двама свидетели, които не са служители или на граждански договор при търговеца или продавача. Посочените уговорки уреждат по недвусмислен начин реда за установяване и доказване на неосигурения достъп - чрез съставяне на протокол за неосигурен достъп, подписан от представител на топлопреносното предприятие /респ. на съответната ФДР/ и един или повече представители на етажната собственост. В случая третото лице-помагач "Бруната" ООД е представило копия от констативни протоколи за датите 09.06.2020г. и 20.06.2020г., в които са отразени извършени от представител на дружеството посещения в топлоснабдената сграда за отчет на измервателните уреди, като изрично е посочено, че до процесния апартамент №13 достъп не е бил осигурен. Видно от тяхното съдържание, съставеният на 09.06.2020г. протокол не съдържа нито един подпис, включително и на съставилото го лице, а този от 20.06.2020г. съдържа само един подпис, положен от неустановено лице. Предвид изложеното, съдът намира, че не е спазен установеният ред за съставяне на протоколите, поради което не кредитира съдържащите се в тях удостоверявания на извършени посещения и неосигурен достъп до проверявания имот. Следователно за ищеца не е било налице основание за служебно начисляване на топлинна енергия за периода м.05.2019г. – м.04.2020г., а предявената от него претенция за този период се явява неоснователна.

Същевременно от приетото по делото заключение на СТЕ се установява, че за остатъка от процесния период от 07.2018г. до 04.2019г., дружеството е извършвало реален отчет на потребената в имота енергия, като стойността на последната е определена на 2 139,93 лева. Съгласно констатациите на вещото лице след извършено от дружеството изравняване е формирана сума от 1 573,07 лева за получаване от потребителя. От 3 изложеното следва, че за топлофикационното дружество е възникнало вземане спрямо длъжницата в размер на 602,86 лева, представляващо стойността на доставената в апартамент №13, находящ се в гр. София, ул „*******“ №*******, топлинна енергия за периода от м.07.18г. до м.04.19г. С обжалваното решение е прието, че вземанията за м.07 и м.08.2018г. на стойност 103,14 лева са погасени по давност, поради което настоящият въззивен съдебен състав намира за основателна претенцията единствено за сумата от 499,72 лева и за периода от м.09.2018г. до м.04.2019г.

Макар и бланкетно, във въззивната жалба се съдържа оспорване по основание и размер и на претендираните от жалбоподателката мораторни лихви. В тази връзка следва да бъде посочено, че съгласно чл.32, ал.3 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София" ЕАД на потребители за битови нужди, приети с Решение по Протокол №7/23.10.2014г. на Съвета на директорите на "Топлофикация София" ЕАД и одобрени с Решение ОУ-1/27.06.201г. на ДКЕВР след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на ежемесечно издаваните фактури на база прогнозно количество топлинна енергия и фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 от ОУ за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, а съгласно ал.4 на чл.33 от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3 от ОУ, ако не са заплатени в срока по ал.2, а именно в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Доколкото според събраните доказателства изготвянето на изравнителните сметки и издаването на общите фактури за процесния период е настъпило след предвидения в общите условия 45- дневен срок за плащане /общите фактури за отчетния период са издадени на 31.07.2019г. и 31.07.2020 г., а 45- дневният срок за плащане задълженията по съответния отчетен период е изтекъл на 14.06.2019г., респективно 14.06.2020г./, цитираните клаузи на общите условия са неприложими. Предвид изложеното, приложение намират диспозитивните правила на закона, поконкретно разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД, съгласно която ответникът изпада в забава след покана, каквато нито се твърди, нито се доказва да е отправена в настоящия случай.

С оглед липсата на пълно съвпадение в крайните изводи на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която е уважен предявеният от дружеството иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.79 от ЗЗД, ал.1 вр. с чл.149 от ЗЕ, за сумата над 499,72 лева, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия и за периода м.05.2019г. - м.04.2020г., както и изцяло в частта, в която е уважен предявеният от дружеството иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.86 от ЗЗД за сумата от 35,30 лева -обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 4

15.09.2019г. до 04.01.2022г.

По разноските:

Предвид изхода на спора, право на разноски имат и двете страни.

Въззивницата претендира сумата от 25 лева, представляваща държавна такса за подадената от нея въззивна жалба, като съобразно уважената част на искането за отмяна на обжалваното решение, на същата се следва сума в размер на 14,20 лева. Насрещната страна, от своя страна, претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл.78, ал.8 от ГПК определя на 100 лева. Съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба, същата има право на сума в размер на 43,21 лева.

Следва да бъде преразпределена и отговорността на страните за разноски в рамките на първоинстанционното и заповедното производство.

Съобразявайки крайния резултат от въззивния контрол, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 168,20 лева за първоинстанционното производство, съответно 29,78 лева за заповедното производство, като решението следва да бъде отменено за горницата над посочените размери. Същевременно на ответната страна съобразно отхвърлената част от претенциите на ищеца се следват разноски в размер на 241,69 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за представителство пред първата инстанция. Доколкото с първоинстанционното решение и е присъдена сума в размер на 34,70 лева, то следва ищецът да бъде осъден допълнително на сума в размер на 206,98 лева.