Решение № 337 от 12.06.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. Благоевград, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Л. Масева

Членове:

Анета Илинска

Миглена Кавал*-Шекир* при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Л. Масева Въззивно гражданско дело № 20231200500060 по описа за 2023 година

Въззивна жалба с вх.№7402/14.11.2022 г. е подадена от юрк. М.Г., като процесуален представител на РДСП Благоевград, срещу Решение № 152 от 03.11.2022 г., постановено по гр.д.№497/22 г. по описа на РС-Разлог, с което е отхвърлена молбата на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Разлог, представлявана от Директора В.К., с искане за на настаняване на детето М. Л.

П. /М. Е.* Г.а/, ЕГН ********** в професионално приемно семейство на М В.

Б. с постоянен и настоящ адрес: ,, и е ПОСТАНОВЕНО реинтегрирането на малолетното дете М. Л. П. /М. Е.* Г.а/, ЕГН ********** в биологичното семейство на Л. Р. П. и Е. С. Г..

С жалбата се претендира отмяна на решението, с доводи за нег*та неправилност, като се излагат съображения за липса на предпоставки за предприемане по отношение на малолетното дете на реинтеграция в биологичното му семейство. Счита се, че интересите на детето изискват то да остане в професионалното приемно семейство, където е било настанено по административен ред.

Подаден е отговор на жалбата от особения представител на малолетното дете М. П. с твърдения за нейната неосн*телност и с искане за потвърждаване на 1 атакуваното решение като правилно и законосъобразно.

Окръжен съд-Благоевград, след като се запозна с материалите по делото приема, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

Пределите на въззивната проверка за съответствието на обжалваното решение на разпоредбите на закона и за обосн*ността му, не е ограничена от оплакванията наведени с въззивната жалба, а е проверка за пълна защита на интересите на детето, на която цел е подчинено изцяло настоящото производство. При преценката си за т* дали следва да има мярка за защита"настаняване в професионално приемно семейство", за определение от съда срок, ще отг*ря на висшите интереси на детето, съдът се ръководи от съдържанието и смисъла на разпоредбата на чл. 3, т. 1 от Конвенцията за правата на детето / приета от ОС на О. на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на В. от 11.04.1991 г., ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 03.07.1991 г. /. Според чл. 18, т. 1 от Конвенцията за правата на детето, родителите носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на децата. Висшите интереси на децата са тяхна основна грижа. Според чл. 20 на същата конвенция дете, което е лишено временно или постоянно от нег*та семейна среда или на което с оглед на неговите висши интереси не може да бъде разрешено да остане в тази среда, има право на специална закрила и помощ, оказвана от държавата. Защитата на децата в риск се осъществява чрез изрично предвидена в закона система от мерки за защита, чието изпълнение се гарантира от специализирани държавни органи и финансира със средствата на бюджета.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, съобразно с горепосоченото, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед 2 разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Изградените въз осн* на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до принципно законосъобразни правни изводи, наложили правилното отхвърляне на молбата.

Законът за закрила на детето отдава приоритет на т*, едно дете да бъде отглеждано в нег*та семейна среда по смисъла на § 1, т. 7 ДР ЗЗДт (чл. 3, т. 2, чл. 25, ал. 2 и чл. 28, ал. 4 ЗЗДт), като в изключителни случаи то може да бъде настанено извън семейството, ако важни причини налагат т* и т* е в негов интерес. Целта на закона е във всички случаи с оглед конкретните обстоятелства да бъде преценяван най-добрият интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 ДР ЗЗДт.

Съгласно чл.9 от Конвенцията за правата на детето държавите - страни по Конвенцията, осигуряват детето да не бъде разделяно от родителите си против тяхната воля, освен когато компетентните власти решат в съответствие с приложимите закони и процедури и при възможност за съдебен преглед, че так* разделяне е необходимо за висшите интереси на детето. Так* решение може да бъде необходимо в някои особени случаи, като например малтретиране или изоставяне на детето от родителите, или когато родителите живеят разделени и трябва да се вземе решение относно местоживеенето на детето.

Настоящият състав намира, че всяко дете има право да бъде отглеждано на първо място в семейство. Действително, детето М. Л. П. /Г.а след припознаването/ е родена на ***, като майката Л. П. е потърсила лекарска помощ в РО към МБАЛ – Д. на ,,,, и е изразила желание да изостави новородената си дъщеря и нежелание да полага грижи за нея. Така, със заповед № ЗД/Д-Е-035 от 07.04.2022 г. на директора на ДСП гр. Благоевград, детето е настанено временно по административен ред в приемното семейство на М В. Б. от гр. Разлог.

Установява се обаче, че към настоящия момент е настъпила промяна в обстоятелствата и не са налице осн*ния за настаняване на детето извън семейната среда. Предвид събрания доказателствен материал по делото, въззивният съд намира, че не е налице хипотезата на трайна невъзможност на 3 родителите да отглежда детето. На първо място, със Заповед ЗД/Д-Е-Р-034 от 10.11.2022г. на директора на ДСП Разлог настаняването на М. Г.а в приемното семейство, е прекратено. Така, от м. 11.2022г. основни грижи за малолетното дете се полагат от двамата негови родители, които живеят в апартамент под наем с нормални хигиенно-битови условия. На следващо място в социалния доклад от 28.09.2022 г., представен пред РС е отразено, че родителите на детето М. Г.а, желаят да полагат грижи за дъщеря си, а вече в представения пред въззивната инстанция социален доклад от 10.04.2023 г. е и констатирано, че родителите се отнасят отговорно към здравните, битовите и емоционалните потребности на детето. Сочи се, че редовно посещават детска консултация, спазват ваксинационния календар и даваните им препоръки.

Майката ползва социална услуга в ЦОП Д., от където са също категорични, че тя притежава необходимия родителски капацитет и полага адекватни грижи за малолетната си дъщеря М., което вече е изградило емоционална връзка със своите родители. Констатиран е и стремеж в последните да осигурят стабилна семейна среда за отглеждането на детето, а както се констатира и активна родителска връзка и родителско сътрудничество, ведно и с добри взаимоотношения между тях. Пред въззивната инстанция, родителите изразиха категоричното си становище, че си отглеждат детето, вече е при тях, чувства се добре и занапред желаят то да остане с тях и те да си го гледат.

В обобщение, към настоящия момент най-добрият интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 ДР ЗЗДт изисква спрямо него да бъде предприето реинтегрирането му в биологичното му семейство на Л. Р. П. и Е. С. Г.. Този извод се налага след преценка на събраните по делото доказателства, в т* число и представения във въззивното производство доклад за оценяване на родителски капацитет и извършена работа по случай на реинтеграция и оценка след предоставена подкрепа по програма „За да има щастие в детските очи“ към ЦОП Д., а както и предвид доводите и възраженията на страните, изразени пред въззивната инстанция. От доказателствата по делото се установява, че действително е налице промяна в обстоятелствата, свързани с отглеждането на детето и изразяващи се в отпадане на причината, която е обусловила налагането на мярка за закрила "настаняване в приемно семейство" .

Предвид всичко изложено до тук, БлОС намира, решението на РС Разлог за 4 правилно и като так* следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, Окръжен съд Благоевград

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение Решение № 152 от 03.11.2022 г., постановено по гр.д.№497/22 г. по описа на РС-Разлог.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5