Решение № 527 от 25.03.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 527 гр. Велико Търново, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20234110102756 по описа за 2023 година

Ищецът « АСВ» ЕАД сочи, че срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2178/23 г. на ВТРС, срещу която е постъпило възражение. Предявява иск, с който моли да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумата от 5464,67 лева главница за периода 21.09.2015 г.- 8.11.2022 г.; 589,65 лева договорна лихва за периода 21.09.2015 г.- 8.11.2022 г.; 418,39 лева обезщетение за забава от 9.11.2022 г. до подаване на заявлението в съда и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Претендира разноски. Заявява, че на 9.11.2022 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г. , по силата на който вземането на цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД към ответника е прехвърлено на цесионера –ищец, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Сочи, че длъжникът е получил уведомителното писмо за извършената цесия на 18.11.2022 г. Твърди, че вземането на цедента произтича от сключен между него и ответника договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CREX-11450389/21.09.2015г. и Приложение № CARD-12749657 , по силата на който е предоставен револвиращ заем с максимален кредитен лимит от 1000 лева. Посочва, че 1 кредитополучателят е използвал кредитния лимит и е извършвал транзакции, като към подаване на заявлението не е заплатил дължимите суми за главница, договорна лихва и обезщетение за забава. В съдебно заседание не изпраща представител. С писмено становище поддържа исковата претенция.

Ответникът М. Г. Г. не е депозирала отговор на исковата молба. В съдебно заседание се представлява от адв.Н. от АК Разград. Оспорва исковите претенции и моли съда да ги отхвърли , без да излага конкретни възражения.

Съдът, след като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

Издадена е заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2178/2023 г. на ВТРС срещу М. Г. Г. за заплащане в полза на ищеца на сумите от 5 464.67 лева, представляваща главница по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта № CREX11450389/21.9.2015 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 26.7.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 589.65 лева, представляваща договорна лихва за периода от 21.09.2015 г. до 8.11.2022 г., сумата от 418.39 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 9.11.2022 г. до датата на подаване на заявлението – 26.7.2023 г. От доказателствата по делото се установява, че между «БНП Париба Пърсънъл Файненс» ЕАД и М. Г. Г. е сключен договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта C R E X – 11450389/21.09.2015 г., с който освен, че е отпусната сума за закупуване на готварска печка е предвидено и предоставяне за ползване на кредитополучателя на кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000 лева. Видно от приложението към договора на кредитополучателя е предоставена кредитна карта Мастъркард – CARD-12749657/21.09.2015 г. с кредитен лимит от 1000 лева. Договорен е лихвен процент от 35% и ГПР от 44,90%, както и минимална месечна погасителна вноска. Месечните погасителни вноски се правят до първо число на месеца, следващ издаването на месечното извлечение / до 15-то число/, което кредиторът следва да издава и да изпраща на картодържателя. Задълженията по договора произтичащи от ползването на кредитната карта възникват, след като кредитополучателят я 2 активира. С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г. «БНП Париба Пърсънъл Файненс» ЕАД продава на « АСВ» ЕАД портфолио от портебителски кредити, по които задълженията не се изплащат от кредитополучателите, срещу възнаграждение. Прието е потвърждение за извършената цесия и пълномощно от 1.03.2022 г., с което цедентът делегира на цесионера правата по чл.99,ал.3 от ЗЗД за уведомяване на длъжниците за цесията. Уведомителното писмо е получено лично от длъжника на 18.11.2022 г. според приложеното известие за доставяне. От Приложение № 1/ 9.11.2022 г. към Рамковия договор е видно, че вземането срещу М. Г. Г. фигурира в позиция 589. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че първоначалния кредитен лимит от 1000 лева е увеличаван няколко пъти, като последно е станал 5000 лева, считано от 18.01.2022 г. За периода 21.09.2015 г.- 8.11.2022 г. размерът на дължимата главница е 5464,67 лева ; дължимата договорна лихва е 589,65 лева за периода 21.09.2015 г.8.11.2022 г.; обезщетението за забава за периода 15.06.2022 г.- 26.07.2023 г. е 466 лева. В заключението е изложено, че последната вноска по кредита е направена на 30.03.2022 г. и е в размер на 360 лева . Не са платени две последователни месечни вноски за периода 16.04.2022 г.- 13.05.2022 г. и 14.05.2022 г.- 15.06.2022 г., с което задълженията по договора са станали изцяло изискуеми. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, депозиран в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна. Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея основание, поради което, за да се постанови положителен за ищеца резултат той следва пълно и главно да докаже качеството си на кредитор, придобил вземането по договор за цесия и изпълнението на свързаните с това задължения, наличието на валидно облигационно правоотношение между кредитодателя и кредитополучателя по договора за револвиращ потребителски кредит, усвояването на кредита от ответника, настъпилата изискуемост на вземанията по кредита и размера на всяка една от претенциите си. По делото се установи по безспорен начин, че 3

„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД като цедент е прехвърлил вземането срещу М. Г. Г. на „АСВ" ЕАД, като цесионер. Последният по силата на даденото му пълномощно е уведомил длъжника , както за извършената цесия, така и за изискуемостта на сумата от общо 6055,84 лева, вкл. лихви за просрочие, като това волеизявление е стигнало лично до длъжника на 18.11.2022 г. Доказа се, че между цедента като кредитор и ответника, като кредитополучател са възникнали облигационни правоотношения, основани на подписания от тях договор за револвиращ потребителски кредит и предоставяне на кредитна карта Мастеркард с кредитен лимит първоначално от 1000 лева. Предоставена е кредитна карта, активирана от ответника според заключението на вещото лице , по която са извършвани усвоявания в общ размер от 10426,28 лева за периода 21.09.2017 г.- 15.04.2022 г. , чрез теглене в брой на банкомат и картови плащания. От съдържанието на договорите и посочените в тях параметри на ГЛП и ГПР съдът счита, че същите отговарят на изискванията на закона и валидно обвързват страните, доколкото не се установява наличие на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП и ЗПК , които биха могли да доведат до тяхната нищожност. ГПР не надвишава размерите, императивно установени в чл. 19,ал.4 от ЗПК , а годишният лихвен процент е фиксиран за целия срок на ползване на кредитната карта и не противоречи на добрите нрави в договорения размер съобразно трайно установената съдебна практика. Заключението на вещото лице, кредитирано от съда като компетентно и обосновано сочи, че кредитополучателят е направил последно погашение на 30.03. 2022 г., като не е извършил плащания за два поредни месеца, с което съгласно чл.20, вр. с чл.3 от договора кредитът е станал предсрочно изискуем.

Съдът счита, че с изпращане на уведомителното писмо, получено лично от длъжника, с което освен, че е уведомен за цедирането на вземането срещу него на новия кредитор, е поканен доброволно да погаси цялото си просрочено задължение са изпълнени и двете кумулативно изискващи се условия съгласно задължителните постановки на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС относно правото на кредитора да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем – налице е обективния факт на неплащането според условията на договора и уведомяване на длъжника относно упражненото право. С оглед горното съдът счита, че ищецът проведе нужното пълно и главно доказване на фактическите твърдения, от които черпи претенциите си, а ответникът от своя 4 страна не ангажира каквито и да е доказателства, които да ги опровергаят.

Следва да се приеме за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5 464.67 лева, представляваща главница по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта № CREX11450389/21.9.2015 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 26.7.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 589.65 лева, представляваща договорна лихва за периода от 21.9.2015 г. до 8.11.2022 г. и сумата от 418.39 лева / колкото се претендира от ищеца/ , представляваща обезщетение за забава за периода от 9.11.2022 г. до 26.7.2023 г.

По разноските: На основание чл. 78,ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят разноските направени в исковото производство за заплатена ДТ от 189,13 лева , възнаграждение за вещо лице – 250 лева и юрисконсултско възнаграждение, определено на 100 лева на основание чл. 78,ал.8 от ГПК.

Следва да се присъдят и направените в заповедното производство по ч.гр.д.№ 2178/23 г. на ВТРС разноски, възлизащи на 179,45 лева за заплатена ДТ и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.422,ал.1, вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК, вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, че М. Г. Г. с ЕГН ********** от гр.***

ДЪЛЖИ на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА

ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт ,ет.2,оф.4 сумата в размер на 5 464.67 / пет хиляди четиристотин шестдесет и четири лева и 67 ст./ , представляваща главница по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта № CREX 11450389/21.9.2015 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 26.7.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 589.65 / петстотин осемдесет и девет лева и 65 ст./ , представляваща договорна лихва за периода 5 от 21.09.2015 г. до 8.11.2022 г. и сумата от 418.39 / четиристотин и осемнадесет лева и 39 ст./ представляваща обезщетение за забава за периода от 9.11.2022 г. до 26.7.2023 г. , за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2178/2023 г. на ВТРС.

ОСЪЖДА М. Г. Г. с ЕГН ********** от гр.*** да заплати на

"АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт ,ет.2,оф.4 сумата от 539,13

/ петстотин тридесет и девет лева и 13 ст./ разноски в исковото производство и сумата от 229,45 / двеста двадесет и девет лева и 45 ст./ разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 2178/2023 г. на ВТРС.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Велико Търново , чрез Районен съд Велико Търново.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 6