Присъда № 24 от 10.05.2024, Районен съд - Перник

МОТИВИ към Присъда № 24 от 10.05.2024 г. по НОХД № 1273/2023 г. по описа на ПРС.

Производството по делото е образувано по внесен обвинителен акт на районна прокуратура- гр. Перник, с който срещу К. Г. Т. е повдигнато обвинение за това, че на 19.05.2022 г. в гр. Перник, кв. „Тева“, ул.

„Освобождение“, пред ресторант „Мийв“ чрез нанасяне на удар с ръка в областта на лицето е причинил на Р. И. Т. средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на първи и на втори зъби горе в ляво и на първи, на втори и на трети зъби горе в дясно, без които се затруднява дъвченето и говореното престъпление по чл.129 ал. 2, вр. ал.1 НК.

В хода на съдебните прения, прокурорът поддържа повдигнатото обвинение като счита, че същото е доказано по безспорен и несъмнен начин от събрания в хода на производство доказателствен материал. Предвид изложеното моли съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение. Пледира при определяне на наказанието, съдът да вземе предвид предишното му осъждане за престъпление по чл. 198, ал. 1 НК. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, което да бъде отложено за изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. Взема становище по приложените по делото веществени доказателства като предлага – пет броя костни предмети – зъби, находящи се в плик 28 от втори том по делото да се унищожат; панорамна рентгенова снимка в плик на л. 29, том втори по делото и доказателство 1 бр. на оптичен носител, приложен на л. 36, на осн. чл. 112, ал.

4 НПК да се останат към материалите по делото, а относно веществените доказателства банкноти да се върнат на постР.лия.

Повереникът на частния обвинител, адв. Д. от ПАК се присъединява към обвинителната теза и анализа на доказателствения материал, направен от представителя на държавното обвинение. Същевременно посочва, че от доказателствата по делото може да се обоснове извод, че е осъществен състава и на престъплението по чл. 198 НК. Не прави предложение за вида и размера на наказанието при постановяване на съдебния акт.

Защитникът на подсъдимия Т. - адв. Л. от САК, счита, че подзащитния й е осъществил състава на престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1 НК, но не при форма и вид на вината пряк умисъл. Пледира, че правната квалификация на деянието не е определена правилно. Счита, че обвинението се доказва от събрания показателен материал, който подробно анализира. Моли съда при постановяване на съдебния си акт да отчете всички обстоятелства както и младата му възраст.

Подсъдимият К. Г. Т. се присъединява към становището на защитника 1 си. В хода на съдебното следствие дава обяснения и се признава за виновен. В последната си дума изразява съжаление за стореното. Посочва, че си е взел поука от стореното и ще поправи поведението си.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК прие за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият К. Г. Т. е роден на ..... г. в гр. С., същият е с постоянен адрес: гр. С., жк. *** и настоящ адрес: гр. С., кв. **, ЖК ***. Българин е с българско гражданство. Има средно образование, неженен, осъждан, в момента е безработен.

ПостР.лият е роден през 1972 г., българин с българско гражданство, неженен и неосъждан и до инкриминирания случай се познавали във връзка с извършвани строително - ремонтни дейности на един и същ обект.

Подсъдимият К. Т. и св. Р. Т. се познавали предвид работните им взаимоотношения. Св. Т. работел на строителен обект, находящ се в гр.

Перник, кв. „Тева“, собственост на св. Б. Б.. За част от строително ремонтните дейности (шпаклова) били наети подсъдимия К. Г. Т. и брат му С.

Г. Т., които започнали работа на обектна на 03.05.2022 г. Между св. Т. и двамата братя съществувало спор за дължимите им суми за свършената от тях работа. На 19.05.2022 г. около 12.00 часа на обяд подсъдимият К. Т. и брат му С. Т. пристигнали на строителния обект в кв. „Тева“. С тях бил и св. Т. Х., който били довели да помага като общ работник. Около половин час по късно братята Т.и и св. Х. решили да си ходят. Обикновено св. Т. с личния си автомобил ги карал до спирката на „Стоматологията“, от където се качвали на автобус до гр. София. Така се развила ситуацията и към процесния момент като на предната пасажерска седалка се возел подсъдимият К. Т., а на задната седалка седели св. С. Т. и св. Т. Х.. Междувременно между пътниците отново възникнал спор относно дължимите суми за свършената работа от братята Т.и.

Според св. Т. трябвало да им се заплати още само сумата от 620 лева, а според Т.и — той им дължал още около 2000- 3000 лева. В резултат на развилата си динамична ситуация и спор св. Т. спрял автомобила и изключил двигателя като оставил контактния ключ на стартера, непосредствено преди кръстовището на „Тева“, на ул. „Освобождение“, пред ресторант „Мийв“ за да се уточнят. В този момент С. Г. му поискал пари за пътни, а св. Т. му дал общо 25,00 лева. От своя страна подсъдимия продължил да настоява да им бъдат заплатени дължимите пари. Провокиран от спора и ядосан св. Т. извадил сумата от 600,00 лева и я хвърлил демонстративно в областта на гърдите на подсъдимия като банкнотите паднали на стелката в краката му. Подсъдимият се ядосал и афектирал от неуважителното отношение на св. Т. навел се, събрал 2 парите след което се изправил и нанесъл удар с ръка в областта на лицето на Т.. В резултат на удара устата на Т. била разкървавена, а първи и втори зъби горе в ляво и първи, втори и трети зъби горе в дясно били избити. Незабавно постР.лият Р. Т. подал сигнал на тел. 112 за случилото се.

Същевременно подсъдимият К. Т. издърпал контактния ключ на автомобила от стартера, излязъл от автомобила и побягнал, успявайки междувременно да хвърли ключа от автомобила в намиращи се наблизо храсти. От своя страна св. С. Т. и св. Т. Х., които вече се намирали извън автомобила и стояли непосредствено до шофьорската врата, също побегнали в същата посока, в която бягал и подсъдимият. Тримата се насочили към бензиностанция „Шел“ на ул. „Юрий Гагарин“. Малко след подадения сигнал полицейски служители св. С., св. С. установили и задържали подсъдимия К.

Т., св. С. Т. и св. Т. Х. непосредствено след бензиностанция „Шел“ на ул.

„Юрий Гагарин“. В хода на извършените им по реда на чл. 164, ал. 1 от НПК лични обиски в Т. била намерена и иззета сумата от 520,00 лева, в св. К. Т. била намерена и иззета сумата от 25,00 лева, а в св. Т. Х. била намерена и иззета сумата от 25,00 лева.

В наличната по делото медицинска документация (съдебно - медицинска експертиза) на името на постР.лия Р. И. Т. са отразени следните травматични увреждания: избиване на първи и на втори зъби горе в ляво и на първи, на втори и на трети зъби горе в дясно.

Тези увреждания са получени в резултат на нанесения от страна на подсъдимия удар с ръка спрямо Р. Т.. Вещите лица на извършената съдебномедицинска експертиза са категорични, че установените травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърд тъп предмет, какъвто би могъл да бъде и част от човешки крайник и по своя вид, локализация и морфологични характеристики отговарят да са получени в резултат на нанесен удар с ръка.

По доказателствата:

Не се спори по делото, че подсъдимият, св. Т. Х. и св. С. Т. са осъществили конкретни ремонтни дейности (шпакловка) на строителен обект, находящ се в гр. Перник, ж.к.“Тева“. Не е споено и, че няколко пъти се е случвало постР.лият Т. да превозва с личния си автомобил посочените лица до спирката на „Стоматологията“ за да вземат от там между градски транспорт.

По делото не е спорно също, че между подсъдимия и постР.лия е имало динамични взаимоотношения, породени от спор за размера на дължима сума, касаеща свършената работа от строително- ремонтни дейности (шпакловка) на строителния обект. Безспорно беше доказано в хода на настоящото производство и фактът, че на инкриминираната дата подсъдимият К. Т., св. Т.

Х. и св. С. Т. били на обекта в ж.к „Тева“ след което около обяд решили да си тръгнат към гр. София. Безспорно се доказа също, че постР.лият Р. Т. е предложил да ги закара с автомобила си до горецитираната спирка. Не е 3 спорен момент също и, че в автомобила между постР.лия Т. и подсъдимия е възникнал първоначално нормален словесен разговор, относно дължимите суми за извършената ремонтна дейност. Според св. Т. трябвало да им се заплати още само сумата от 620 лева, а според Т.и — той им дължал още около 2000- 3000 лева. В резултат на несъгласие относно задълженията се развил спор между тях. Св. Т. спрял автомобила и изключил двигателя, като оставил контактния ключ на стартера, непосредствено преди кръстовището на „Тева“, на ул. „Освобождение“, пред ресторант „Мийв“ за да се уточнят. Те продължили да спорят като постР.лия настоявал, че не дължи повече прави на братята Т.и. Спорът прераснал в пререкания, от които св. Т. се ядосал извадил сумата от 600,00 лева и я хвърлил демонстративно в областта на гърдите на подсъдимия като банкнотите паднали на стелката в краката му.

Неопровержимо ясно се доказа, че това неуважително отношение от негова страна е провокирало вече афектирания К. Т., който се изправил и нанесъл удар с ръка в областта на лицето на Т..

Категорично се доказва и обстоятелството, че в резултат на удара устата на Т. била разкървавена, а първи и втори зъби горе в ляво и първи, втори и трети зъби горе в дясно били избити.

За настъпилите събития, съдът разграничи две групи свидетелски показания, а именно на лицата, които непосредствено са възприели както причината за възникване на конфликта, така и за точните действия на подсъдимия и постР.лия и на лицата, които косвено са възприели събитията по разказ на постР.лото лице.

Първата група свидетелски показания включват показанията на св. С. Т. и на постР.лия Р. Т. и обясненията на подсъдимия. Съдът кредитира изцяло показанията на св. С. Т. и св. Х. тъй като същите са и преки очевидци на инцидента. От техните твърдения се прави категоричен извод за времето, мястото, начина и причините за деянието. По категоричен начин от показанията на св. Т. се доказва механизма на деянието – удар с ръка „шамар“ в областта на челюстта на постР.лия. Показанията му са пълни, ясни, безпротиворечиви и последователни. Същите са взаимно допълващи се с показанията на св. Х. и изясняват фактологията по казуса в пълнота. Съдът намира за необходимо да отбележи също и, че показанията им се подкрепят и останалия доказателствен материал по делото. Относно обясненията на подсъдимия съдът ги приема за достоверни, същият не отрича деятелността, напротив изразява неколкократно съжаление за стореното. Показанията на постР.лия, съдът също намира за относими към полето на доказване.

Кредитира ги частично, тъй като посредством тях се доказа повода на познанство между страните, взаимоотношенията им непосредствено преди и по време на инцидента. Показанията на св. Т. кореспондират с показанията на свидетелите очевидци. Относно противоречивите му твърдения, че подсъдимият му е бръкнал в джоба за да отнеме парите и ключа от колата същите съдът не приема за достоверни, доколкото остават изолирани от останалия доказателствен материал. Тези противоречиви твърдения 4 настоящият състав приема за защитна теза, доколкото не се подкрепят от останалите доказателства по делото.

По несъмнен начин се установи в хода на производството също, че при възникването на инкриминирания инцидент не са присъствали други очевидци, поради което и предвид изложеното, съдът категорично счита, че повода за конфликта е бил взаимната активност и възникнал спор за дължими пари. В тази връзка, съдът дава вяра на твърденията на св. С. Т. и Х. за употребените от страна на постР.лия епитети като „мангасар“ и “мангал“ относно подсъдимия.

Втората група свидетелски показания са показанията на лицата, които са възприели косвено случая от разкази и непосредствено след осъществяването на деянието. В тази група са показанията на св. А. Б., св. В. Г., св. М. А., св. Б.

Б., св. Я. С. и св. С. В., както и прочетените и приобщени по реда на чл. 283 НПК, показания на св. И. С.. Съдът кредитира показанията на св. Б., св. Г., св.