Решение № 608 от 18.07.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 608 гр. Бургас, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20242100501171 по описа за 2024 година

С Решение № 156/26.04.2024г., постановено по гр. дело № 1445/2022г. по описа на Районен съд – Несебър е признато за установено по отношение на Районна прокуратура – Бургас, че С. М. Х. е собственик на следните вещи, иззети като веществени доказателства от обитаваното от нея жилище на същия адрес с протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 20.08.2019г. по Досъдебно производство № 304-ЗМ-1373/2019г. по описа на РУ- Несебър, а именно: 5 броя банкноти с номинал 20 лири, 6 броя банкноти с номинал 10 лири, 1 брой банкнота с номинал 20 евро, 1 броя банкнота с номинал 10 евро, 65 броя банкноти с номинал 100 лева, 253 броя банкноти с номинал 50 лева, 248 броя с номинал 20 лева, или общо 24 100 лева, 30 евро и 160 лири.

С цитираното решение, съдът е осъдил Районна прокуратура Бургас да предаде владението върху следните вещи, иззети като веществени доказателства от обитаваното от нея жилище на същия адрес с протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 20.08.2019г. по Досъдебно производство № 304-ЗМ-1373/2019г. по описа на РУ Несебър, а именно: 5 броя банкноти с номинал 20 лири, 6 броя 1 банкноти с номинал 10 лири, 1 брой банкнота с номинал 20 евро, 1 броя банкнота с номинал 10 евро, 65 броя банкноти с номинал 100 лева, 253 броя 1 банкноти с номинал 50 лева, 248 броя с номинал 20 лева, или общо 24 100 лева, 30 евро и 160 лири, на С. М. Х. с ЕГН **********, с адрес: ****.

С цитираното решение, съдът е прекратил производството по гражданско дело № 1445/2022г., в частта относно претенцията на С. М. Х. за осъждане на Районна прокуратура – Бургас, да й заплати сумата в размер на 8 261, 10 лева, представляваща лихва за периода от 20.08.2019г. до 06.10.2022г., поради недопустимост на иска.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба с вх.

№ 4355/14.05.2024г. по описа на Районен съд – Несебър, с подател - Районна прокуратура – Бургас против първоинстанционното решение в частта, в която е уважен предявения иск, като е прието за установено, че ищцата е собственик на процесните банкноти и в частта, в която Районна прокуратура - Бургас е осъдена да предаде тези банкноти.

В жалбата се навеждат съображения за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, постановен в нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи във връзка с правната природа на предявения иск.

Посочва се, че ищцовата страна в първоинстанционното производство е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване, правото си на собственост върху паричните средства.

Твърди се, че от обстоятелството, че парите се намирали в дома на Х., не се обосновавал извод за правото на собственост върху същите, както и относно техния произход. Излагат се аргументи, че съдът постановил решението при неизяснена фактическа обстановка.

В жалбата се посочва, че с Постановление от 18.10.2019г. на Районна прокуратура – Несебър е разпоредено връщане на ищцата на преносим компютър ,,Acer MS2231“, доброволно предаден от нея. Навеждат се доводи, че предмет на защита при предявяване на ревандикационен иск, следва да бъдат винаги само конкретно определени вещи, като не съществува правна възможност за установяване собственост на вещи, определени само по своя род.

2

Посочва се, че изземването на паричните средства от жилището на въззивницата било предприето по повод образувано ДП № 304 ЗМ-1373/2019г. по описа на РУ на МВР - Несебър срещу лицето Г. С., за което съществували данни, че е съставило неистински официални документи лични здравни книжки, медицински свидетелства за постъпване на работа с цел да бъдат използвани, а Х. живеела в условията на фактическо съжителство с Г. С.. В жалбата се посочва, че разследването не е приключило, а паричните средства представляват веществени доказателства в наказателното производство, като е необходимо да бъде изяснено дали същите имат връзка с изготвените неистински документи.

Изразява се несъгласие с изводите на съда за нарушение разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от НПК. Подчертава се, че неотложността се установява с окончателен акт, единствено в процедурата по одобрение на извършено процесуално действие по претърсване и изземване по чл. 162 от НПК.

Заявява се, че посочените процесуални действия се извършвали с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд, по искане на прокурора. Посочва се, че банкнотите били иззети по реда на НПК като веществено доказателство, поради което следва да се пазят докато завърши наказателното производство. С жалбата се претендира първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено ново решение по спора, с което да бъдат отхвърлени исковите претенции.

Претендира се присъждането на съдебно-деловодните разноски за двете инстанции, включително за юрисконсултско възнаграждение.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Ответната страна по въззивната жалба – С. М. Х. депозира по делото писмен отговор, с който се оспорва жалбата, като се твърди, че предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС е доказан и решението в тази му част следва да се потвърди. С отговора на исковата молба се изразява несъгласие с изводите на съда, че въззиваемата живеела в условията на фактическо съжителство с Г. К.. Претендира се да бъде потвърден първоинстанционния съдебен акт в частта, в която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС и ответната страна е осъдена да заплати 3 разноски по делото.

Не се отправят доказателствени искания пред настоящата инстанция.

Против постановеното решение е депозирана въззивна частна жалба с вх. № 4691/23.05.2024г. от С. М. Х. в частта, в който съдът е прекратил производството по делото по отношение на претенцията в частта, в която е прекратено производството по предявения иск против Районна прокуратура – Бургас за сума в размер на 8 261, 10 лева, представляваща лихва за периода от 20.08.2019г. до 06.10.2022г. поради недопустимост. В жалбата се излагат твърдения за причинени имуществени и неимуществени вреди от страна на РП - Бургас. Посочва се, че разследващите органи иззели парична сума от дома на Х., като не били налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 308, ал. 1 от НК. Навеждат се доводи относно претенцията за заплащане на законна лихва за процесния период. Твърди се, че с оглед инфлационните процеси, иззетите парични средства се явявали обезценени.

Посочва се, че ищцата е преживяла негативни емоции, свързани както с извършените процесуални действия от страна на разследващите органи, така и с тези по реализиране на защита по съдебен ред.

С жалбата се претендира отмяна на първоинстанционното решение в частта, в която съдът е прекратил производството по относно претенцията на С. М. Х., за осъждане на Районна прокуратура – Бургас, да й заплати сумата в размер на 8 261, 10 лева, представляваща лихва за периода от 20.08.2019г. до 06.10.2022г., поради недопустимост на иска.

Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

Ответната страна по депозираната частна жалба – Районна прокуратура – Бургас не депозира писмен отговор на частната жалба.

В съдебно заседание – въззивната страна – Прокуратурата на Република България депозира писмено становище, в което изразява становището си по основателността на претенцията.

В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба – С.

М. Х. чрез своя процесуален представител оспорва въззивната жалба и изразява становище, че поддържа своята въззивна частна жалба.

Окръжен съд – Бургас, като взе предвид исканията и твърденията 4 на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са два иска от С. М. Х. чрез нейния процесуален представител Г. Я. против Прокуратурата на Република България, с които се претендира да бъде прието за установено, че ищцовата страна е собственик по отношение на ответната страна на движими вещи, иззети като веществени доказателства, а именно:

- 5 броя банкноти с номинал 20 лири,

- 6 броя банкноти с номинал 10 лири,

- 1 брой банкнота с номинал 20 евро,

- 1 брой банкнота с номинал 10 евро,

- 65 броя банкноти с номинал 100 лева,

- 253 броя банкноти с номинал 50 лева,

- 248 броя с номинал 20 лева, или общо 24 100 лева, 30 евро и 160 лири, както и да бъде осъдена ответната страна да предаде владението по отношение на тези банкноти. С исковата молба се претендира да бъде осъдена ответната страна за заплати обезщетение за забавено плащане върху общата сума в размер на 8 261, 10 лева за периода от 20.08.2019г. до 06.10.2022г.

В исковата молба се посочва, че на дата – 19.08.2019г. е образувано Досъдебно производство № 304 ЗМ 1373/2019г. по описа на РУ Несебър, в което е задържана сума пари, за която ищцата твърди, че е нейна собственост. В исковата молба се посочва, че е иззета сериозна парична сума, като всички извършени до момента действия не доказват, че ищцата е извършила престъпление или е придобила сумата от престъпление. Посочва се, че лицето, което е задържано във връзка с образуваното досъдебно производство – Г. К. С. отрича да е собственик на задържаната сума, а ищцата твърди, че иззетата парична сума с протокола за оглед е нейна лична собственост.

Ответната страна по предявения иск – Районна прокуратура – Бургас депозира пред първоинстанционния съд писмен отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове и счита, че следва да бъдат отхвърлени. В писмения отговор се посочва, че досъдебното производство е 5 започнало по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК – с извършване на първото неотложно действие по разследването, а именно – разпит на свидетел.

Посочва се, че в хода на досъдебното производство е задържано лицето Г. К.

С. за срок от 24 часа, за който се твърди, че е посещавал различни заведения в к.к. Слънчев бряг и продавал здравни книжки на работници ресторанти и питейни заведения, за които при започване на работа е задължително притежаването на такива. Посочва се, че е установено, че към инкриминираната дата е живеел на семейни начала с ищцата по делото – С. М.

Х. и непосредствено преди освобождаването на лицето е извършено претърсване и изземване в жилището, което той е обитавал и при това процесуално-следствено действие са иззети веществените доказателства – определен брой банкноти с различен номинал на обща стойност от 24 100 лева, 30 евро и 160 лири.

В писмения отговор се посочва, че посочената парична сума, чието връщане се иска от страна на ищеца съставлява веществено доказателство по наказателно производство, което е висящо и разпореждане с такова е предвидено като възможност по реда на чл. 111, ал. 2 от НПК, при определени посочени в разпоредбата предпоставки. Налице е и предвиден и съдебен контрол в тази връзка по реда на НПК, който е осъществен и предявеният иск за връщане на посочената сума не почива на никакво правно основание, като е видно, че между прокуратурата и ищеца липсва какъвто и да е правен спор, като паричната сума не е иззета и не се държи от прокуратурата. Посочва се, че не са налице и доказателства, че паричната сума е собственост на ищеца.

По отношение на другите два предявени иска – за заплащане на обезщетение за забавено плащане, както и за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди се също сочи, че исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

За да постанови своето решение, първоинстанционният съд е приел, че в актовете на прокуратурата не се твърди, че банкнотите са предмет на престъпление по чл. 308, ал. 1 от НК или средство за извършването му, поради което този факт между страните не е спорен. Съдът в своите мотиви е приел, че отказа на прокурора от РП – Бургас е незаконосъобразен, доколкото последният е следвало да извърши цялостна преценка и проверка на връзката 6 между продаваните здравни книжки и паричните средства, намерени в дома на С. Х.. Съдът е приел, че е налице противоправно бездействие от страна на прокуратурата още след първото искане на ищеца за връщане на иззетите банкноти, доколкото никъде в приетите доказателства не се съдържат такива, които да обосноват относимост на тези иззети банкноти към предмета на разследване по наказателното производство – не е установено същите да са били предназначени или да са послужили за извършване на престъпление или да са били предмет на такова, като не е било установено и да са предмет на административно нарушение.