Решение № 239 от 02.03.2026, Административен съд - Монтана
- Съд
- Административен съд - Монтана
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 62/2026
- Вид
- Решение № 239
- Подписан
- 02.03.2026
- В сила
- 02.03.2026
- Състав
- Бисерка Бойчева, Огнян Евгениев, Мария Ницова
Цитирани разпоредби
- чл.211 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.221,ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.461,т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.483,ал.1,т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.483, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.638, ал.1,т.2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 239
Монтана, 02.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Монтана - III състав, в съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Председател:
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове:
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
МАРИЯ НИЦОВА
При секретар ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА КИРИЛОВА като разгледа докладваното от съдия БИСЕРКА БОЙЧЕВА канд № 20267140600062 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
С решение №282/17.12.2025г.,постановено по АНД№878/2025г., Районен съд-Монтана е потвърдил Електронен фиш за налагане на имуществена санкция ,за нарушение, установено с АТС или система, серия Г№0077296/21.07.2025г. на ОД на МВР-Монтана, с който на „СТИВ“ООД, със седалище и адрес на управление: [населено място],[улица],ет.1, представлявано от управителя И. И. Г. ,е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000,00 лв., на основание чл.638,ал.4, вр.чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461,т.1 КЗ, за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от Кодекс за застраховане КЗ/.
Горното решение е обжалвано с касационна жалба от касатора „СТИВ“ООД, представлявано от управителя И. И. Г., чрез адв.Л. А. от АК-Монтана , с искане да бъде отменено решението на РС-Монтана, като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание, управителя не се явява, но в писмена защита, чрез адв.А. поддържа касационната жалба и моли за отмяна на оспореното решение на РС-Монтана, като неправилно и незаконосъобразно. Не претендира разноски за касационна инстанция.
Ответникът по касацията- ОД на МВР-Монтана,чрез юрк.Д. моли да се отхвърли касационната жалба и да се потвърди решението на РС-Монтана, като правилно и законосъобразно.В подкрепа на твърденията си цитира практика на АС-Монтана по сходни дела.
Представителят на Окръжна прокуратура- Монтана счита жалбата за неоснователна, а решението на съда за правилно и законосъобразно.
Настоящият състав на Административен съд- Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните,събраните по дело-то доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.211 АПК ,поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, по посочените по-долу съображения.
Решението на Районния съд е правилно и законосъобразно. От фактическа страна по делото е установено,че на касатора в настоящето производство е съставен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция ,за нарушение, установено с АТС или система, серия Г№0077296/21.07.2025г. на ОД на МВР-Монтана, за това ,че на 21.07.2025г. в 18,52ч. в [населено място], [улица]срещу №70 с посока на движение от жп гара към [улица]при ограничение на скоростта от 50 км./ч. в населено място е установено, че управлява л.а. „РЕНО МЕГАН СЦЕНИК“ с рег.№[рег. номер] ,заснет с АТСС№00043Е38, без сключена задължителна „Гражданска отговорност на автомо-билистите“, за което на „СТИВ“ООД, със седалище и адрес на управление: [населено място],[улица], ет.1, представлявано от упра-вителя И. И. Г. е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000,00 лв.,на основание чл.638,ал.4, вр.чл.638,ал.1,т.2, вр. чл.461,т.1 КЗ, за нарушение по чл.483,ал.1,т.1 от Кодекс за застраховане. Тази фактическа обстановка е установена по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства.
Решението на съда е правилно и законосъобразно. За да потвърди издадения ЕФ, първоинстанционният съд е приел ,че безспорно касатора е извършил нарушението по чл.483,ал.1,т.1 от КЗ и правилно е бил санкциониран от контролните органи на ОД на МВР-Монтана. Съгласно посочената разпоредба „Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което:т.1. притежава превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, като това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на превозното средство, да сключи застрахователния договор. Безспорно от събраните писмени доказателства, фактът на нарушение е доказан. Нарушителя е управлявал без „Гражданска отговорност на автомобилистите“, която е задължителна, като направените възражения в касационната жалба ,че не е определен правилно субекта на отговорност, а именно, че субекта в ЕФ бил физическото лице И. Г. ,а не ЮЛ „СТИВ“ ООД не отговаря на истината.Безспорно субект на отговорност е ЮЛ -„СТИВ“ООД ,комуто е наложена имуществена санкция от 2000лв. на основание чл.483,ал.1,т.1 КЗ .Ако АНО е имал волята да наложи наказание на физичекото лице И. Г., същият би наложил „глоба“ , не „имуществена санкция“.Очевидно е волята му-И. Г. като законен представител на „СТИВ“ООД. Посочени са правни и фактически основания за налагане на нарушението ,при което не се наблюдават нарушения на материалния и процесуалния закон от страна на съда и на АНО .Не са представени на касационна инстанция писмени доказателства, които да оборят тезата на АНО за извършено нарушение по чл.483,ал.1,т.1 КЗ,респ. което да е отстранено впоследствие чрез заплащане на „ГО“ на автомобилистите, като изводите на първоинстанционния съд за съставомерност на извършеното деяние се споделят от настоящата касационна инстанция и съдът не намира за необходимо да преповтаря мотивите на съда, а препраща към тях, на основание чл.221,ал.2 от АПК. Правилно е определен и размерът на санкцията, доколкото разпоредбата на чл.638, ал.1,т.2 от КЗ предвижда точно определена имуществена санкция-2000лв. за този вид нарушение ,за ЮЛ,поради което същата не може да се редуцира.Няма основание да се приложи и чл.28 ЗАНН за маловажност на деянието,както правилно е заключил и съдът в решението си. Безспорно с оглед значимостта на засегнатите с нарушението обществени отношения, фактът на нарушение е доказан и субекта на отговорност следва да понесе съответната в закона санкция. При тези доводи касационната инстанция намира изводите на първоинстанционния съд за правилни, като съответстващи на приложимия материален закон ,което има за последица потвърждаване на решението на съда .
Не се претендират разноски от ответника, при което такива не следва да се присъждат.
Водим от гореизложеното административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №282/17.12.2025г.,постановено по АНД№878/2025г.по описа на Районен съд-Монтана.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: