Определение № 2812 от 07.12.2022, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 3124/2022
- Вид
- Определение № 2812
- Подписан
- 07.12.2022
- В сила
- 07.12.2022
- Състав
- Величка Петрова Белева, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова, Виделина Стоянова Куршумова Стойчева
Цитирани разпоредби
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2812 гр. Пловдив, 07.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Величка П. Белева
Членове:
Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20225300503124 по описа за 2022 година Производство по реда на чл.274 във вр. с 248 от ГПК .
Постъпила е частна жалба от адв. К. Д. Д. против Определение № 3816/17.11.2022, по гр.д.№ 6164/2022, ПРС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното решение в частта за разноските. В подадената частна жалба се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че производството е образувано по неоценяем иск, при което с оглед измененията на Наредба №1/2004 МРАВ минималния размер на адвокатско възнагарждение е 1000лв. Ако се приеме, че следва да се определи действащия към момента на постановяване на съдебното решение размер , посочен в Наредбата, то същият е 600лв., а не определения от съда – 300лв. Счита, че съдът не може да определя по-нисък размер на дължимото възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА от посочения в Наредбата. Моли за отмяна на обжалвания акт и за постановяване на нов, с който се измени решението в частта за разноските и се присъди възнаграждение по чл.38 от ЗА в размер на 1000лв. или евентуално 600лв.
Претендира разноски.
Ответната страна Пловдивски общински инспекторат, чрез пълномощника си юриск. В. П. оспорва жалбата, като поддържа че определеният размер на дължимото възнаграждение е правилен и съобразен с ниската правна и фактическа сложност по делото. Моли за отхвърляне на жалбата.
Съдът като прегледа постановеното определение /неправилно маркирано в ЕИСС като решение/, както и обсъди възраженията и доводите на страната, изложени в подадената молба, констатира следното :
Производството е образувано по искова молба на Б. А., представлявана от адв. К. Д. против Пловдивски общински инспекторат за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“. Към исковата молба е приложен 1 договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано, че ще бъде предоставена безплатна правна помощ на осн. чл.38 от ЗА. Производството е приключило с Решение № 3506/28.10.2022г., с което искът е уважен и е присъдено възнаграждение на пълномощника на ищцата – адв. Д. в размер на 300лв. за осъществената безплатна правна помощ. В срок е подал молба за изменение на решението в частта за разноските, като е претендирал че същите следва да бъдат определени на не по-малко от 600лв. След провеждане на производство по реда на чл.-248 от ГПК е постановен обжалвания съдебен акт – определение , с което е оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските.
Настоящата инстанция намира така обжалваното определение за неправилно. Съгл. чл.2, ал.2 от Наредба №1/2004МРАВ в случаите на чл.38, ал.2 от ЗА дължимото възнаграждение се определя по реда на Наредбата. В чл.7 от същата са регламентирани минималните размера на адвокатските възнаграждения, дължими по граждански дела, като в ал.1, т.4 е уреден случая на представителство по неоценяеми искове, какъвто е процесния.
Посоченият минимален размер на възнаграждението е 600лв. Следва да се посочи, че това е редакцията, действала към момента на постановяване на решението и позоваването на жалбоподателя на последващото й изменение с ДВ бр.88/04.11.2022г. е неоснователно, т.к. разпоредбата няма ретроактивно действие.
Предвид изложеното съдът намира, че минималният размер, който може да бъде определен за осъществената защита по процесното дело по реда на чл.38 от ЗА е 600лв. На процесуалния представител на ищцата е следвало да бъде определено възнаграждение именно в този размер. Като е отказал да измени решението в частта за разноските и увеличи определения размер на адвокатското възнаграждение от 300лв на 600лв., първоинстанционният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен.
Жалбоподателят претендира присъждане на разноски, но в производство по разноските такива не се дължат допълнително, съгласно трайно установената съдебна практика, включително и на ВКС.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3816/17.11.2022г. / неправилно посочено като такова и имащо характер на определение/ , пост. по гр.д.№ 6164/2022, ПдРС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение№ 3506/28.10.2022г., пост. по гр.д.№6164/2022, ПдРС в частта за разноските, като ОСЪЖДА Пловдивски общински инспекторат, ЕИК 0004715040592 да заплати на осн. чл.38 от ЗА адвокатско възнаграждение на адв. К. Д. Д., ЛН **********, за осъществена правна защита на страната Б. Р. А., ЕГН **********, в размер на още 300лв. или в 2 общ размер с вече присъдената сума - 600лв. .
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3