Решение № 721 от 26.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 721 гр. В., 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20253110102236 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от И. Д. М., ЕГН **********, чрез адв. И. В., срещу „Ю. т.“ ЕООД, ЕИК *, обективно кумулативно съединени искове, както следва:

1./ иск с правно основание чл. 225, ал. 1 от КТ, чийто размер е изменен по реда на чл.

214, ал. 1 от ГПК в о.с.з., за присъждане в полза на ищеца на парично обезщетение в размер на 1 233.88 лева за времето, през което е останал без работа, а именно от 28.11.2022 г. до 25.01.2023 г., поради незаконното уволнение, ведно със законнота лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.02.2025 г. до окончателното погасяване на задължението;

2./ иск с правно основание по чл. 224, ал. 1 от КТ, чийто размер е изменен по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК в о.с.з., за присъждане в полза на ищеца на обезщетение в размер на 279.44 лева за неизползван платен годишен отпуск в размер на 9 работни дни, ведно със законнота лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.02.2025 г. до окончателното погасяване на задължението;

3./ иск с правно основание по чл. 150 от КТ във вр. с чл. 262 от КТ за заплащане възнаграждение в размер на 800.00 лева за положен извънреден труд за периода от 01.12.2021 г. до 22.06.2022;

4./ иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 8, ал. 1 от КТ за присъждане в полза на ищеца на обезщетение в размер на 1 500.00 лева за претърпени неимуществени вреди, вследствие от незаконното уволнение, ведно със законнота лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.02.2025 г. до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът излага в исковата молба, че сключил трудов договор № 14/11.08.2021 г. с фирма „Ю. т.“ ЕООД, ЕИК *, за позицията „шофьор, товарен автомобил“ с уговорено месечно възнаграждение в размер на 650.00 лева.

Сочи, че през август 2022 г. е бил принуждаван от работодателя си да полага извънреден труд, записан в картата на водача, който не му бил заплатен.

1

Твърди, че на 22.08.2022 г. около 15:40 часа при извършване на трудовата му дейност в гр. Б., в складовата база на „К. Б.“, вертикалната подпора на ремаркето, съпровождащо товарния автомобил, който управлявал, паднало върху дясното стъпало на ищеца. След отвеждането му в спешен център на МБАЛ Б. се установило, че има счупване на палеца на дясното стъпало.

Сочи, че от 24.08.2022 г. до момента на подаване на исковата молба е в болничен поради временна неработоспособност. Твърди, че ответникът не е подал документи към НОИ В. за признаване на злополуката като трудова.

Излага, че въпреки че е в болничен, на 28.11.2022 г. е получил от ответника заповед за налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.

Ищецът сочи, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е обжалвана от негова страна пред РС – В.. Уволнението е признато за незаконно с Решение № 849/15.03.2023 г. по гр. д. № 15958/2022 г. по описа на 48 – ми съдебен състав на ВРС и е отменена. Ответникът обжалвал решението като неправилно, като е образувано в. гр. д. № 1039/2023 г. по описа на ВОС. С Решение № 740/19.06.2023 г. по в. гр. д. № 1039/2023 г. по описа на ВОС съдът е потвърдил първоинстанционното решение. Ответникът обжалвал решението на ВОС и с Определение № 1711/09.04.2024 г. по к. гр. д. № 4811/2023 г. по описа на ВКС не е допуснато до касационно обжалване. Сочи, че решението влязло в сила на 09.04.2024 г.

Ищецът излага, че по време на цялото производство се е чувствал изключително притеснен и уплашен, че е дисциплинарно уволнен без основание. Въпреки че по време на съдебните производства си е намерил нова работа, многократно е бил запитван, защо е дисциплинарно уволнен и какво се случва с образуваното дело. Сочи, че налагането на найтежкото наказание по сключения трудов договор, без да се изслуша лицето, без да му се даде възможност за отговор, е лишило ищеца от сън, той станал раздразнителен и избухлив.

Моли за присъждане на направените по делото съдебно – деловодни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва предявените искове по основание и размер.

Сочи, че обезщетението по чл. 225 от КТ е призвано да компенсира незаконно уволнения работник от търпените от него вреди в следствие от оставането му без работа, каквото в случая за част от исковия период не било налице. Излага, че в резултат от претърпяната злополука ищецът е бил временно неработоспособен съгласно серия от непрекъснати болнични листи, последният от които – БЛ № *, издаден от „М. ц. С. А.“ ЕООД, за периода от 26.11.2022 г. до 10.12.2022 г. Посочва, че за този период не е налице причинно – следствена връзка между уволнението и оставането без работа.

Ответникът твърди, че ищецът не е претърпял неимуществени вреди в по – висок интензитет от обичайните. Сочи, че санкционираната от съда незаконосъобразност на уволнението има своите материалноправни последици, свързани с отмяната му, възстановяването на работника на предишната работа. Счита, че допълнителна имуществена санкция за работодателя под формата на обезщетение за неимуществени вреди би била прекалена.

Оспорва наличието на претърпени неимуществени вреди от страна на ищеца, като твърди, че последният не е търпял вреди, надхвърлящи обичайното психическо напрежение, съпътстващо всеки съдебен процес. Поддържа се, че преживените притеснения са израз на лична психологична особеност и не представляват неимуществена вреда, подлежаща на обезщетяване.

Ответникът оспорва твърдението, че ищецът някога е полагал извънреден труд по процесното трудово правоотношение и твърди, че не е принуждавал ищеца. Сочи, че стриктно е спазвал предписанията на българското право и правото на ЕС и работното време никога не е надвишавало средно по 48 часа на седмица, нито 10 часа на ден. Възразява, че е изтекла тригодишната погасителна давност за вземането за възнаграждение за положен извънреден тру.

2

Твърди, че ищецът е използвал всички дни от полагащия му се платен годишен отпуск и следователно не следва да му се присъжда обезщетение за неизползван такъв.

Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на сторените разноски.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез адв. И.

В. поддържа исковата молба. Изменя размера на исковете по чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ в горепосочените размери, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, чрез адв. З. Й. поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

От представения по делото препис от трудовата книжка на ищеца се констатира, че на 11.08.2021 г. между него и ответното дружество е сключен трудов договор. Ищецът е заемал длъжността „шофьор товарен автомобил“. Трудовият договор е прекратен на 28.11.2022 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. На 25.01.2023 г. ищецът е сключил нов трудов договор с търговско дружество „Ф. С.“ ООД.

Видно е от ангажирания на л. 32 съдебен акт, че с влязло в законна сила на 09.04.2024 г., решение № 849 от 15.03.2023 г., постановено по гр. д. № 15958/2022 г. на РС-В., уволнението е признато за незаконно със съдебна санкция и заповедта, с която е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание, е отменена. От мотивите на решението се констатира, че ищецът при или по повод изпълнение на трудовите си задължения е претърпял злополука на 22.08.2022 г., която е призната от НОИ за трудова. В периода от 24.08. до 10.12.2022 г. е бил в отпуск по болест-счупване на палеца на стъпалото. Видно е още от мотивите на съдебния акт, че нито едно от двете дисциплинарни нарушения, в които е обвинен работникът, които са обусловили преустановяване на действието на трудовия договор от 11.08.2021 г., не са били извършени от същия. В мотивите на въззивното решение № 740/19.06.2023 г., постановено по в. гр. д. № 1039/2023 г. на ОС-В., с което е потвърдено първоинсатнционното решение в производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, се приема и още нещо – дори нарушенията, в които е бил обвинен работникът да са били извършени от него, то наложеното най-тежко наказание – „уволнение“ не съответства на тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя.

По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на свид. С. К. С..

Същата сочи, че живее на семейни начала с ищеца. Ищецът докато е бил в болничен са го уволнили от работа. Последният се почувствал много зле. Трудно го е приел. Не можел да спи вечер от притеснение, че е останал без доходи в такъв труден за него момент. Имал кредити, които не можел да изплаща в резултат от незаконното уволнение. Докато е траел процеса за отмяна на уволнението, ищецът е кандидатствал за работа, но работодателите подхождали с несигурност към него заради дисциплинарното уволнение. Бил приет на работа, при условие че уволнението бъде отменено от съда. Ищецът имал малко дете, родено през 2023 г., за което полагал грижи.

По делото е ангажирано и експертно заключение чрез назначената ССчЕ. От същото се констатира, че ищецът в периода от 28.11.2022 г. до 24.01.2025 г. не е бил страна по трудов договор, като размерът на обезщетението за оставането му без работа възлиза на 1 233.88 лева. През целия проверяван от вещото лице период – от 01.12.2021 г. до 22.08.2022 г.

– както и по отделните месеци, ищецът няма положен извънреден труд. При съпоставка на ползвания платен годишен отпуск с реално положения труд съобразно работните карти, ищецът има 9 дни неизползван платен годишен отпуск, като обезщетението за тях възлиза на 279.45 лева в брутен размер.

При така установената фактическа обстановка, съдът достика до следните правни изводи:

Трудовият договор е възмездна правна сделка, доколкото срещу престираната работна сила работникът има признатата и гарантирана от закона възможност да получи 3 уговореното възнаграждение за извършената работа заедно с произтичащите от това обезщетения.

За да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване, че с ответника са били страни по трудово правоотношение, което е прекратено със заповед на ответника, с която на ищеца му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“; отмяната на заповедта за дисциплинарно уволнение със съдебна санкция; времето, през което ответникът е останал без работа поради незаконното уволнение; причинно-следствената връзка между незаконното уволнение и оставането без работа; дните платен годишен отпуск, които не е ползвал при ответния работодател; престирането на работна сила извън уговореното работно време и периодът, през който е полагал труд извън уговореното работно време; да обори презумпцията за добросъвестност при осъществяването на трудовите права и задължения, като установи по несъмнен начин, че ответният работодател е упражнил правото си да прекрати трудовия договор с него на основание наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ единствено с цел да предизвика у него психо-емоционален дискомфорт; вида, характера, интензитета на претърпените болки и страдания; в тежест на ищеца е да установи и размера на предявените граждански притезания, вкл. спирането и прекъсването на давността досежно претенцията за вземанията за трудово възнаграждение за положен извънреден труд.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по горепосочените факти и да установи своите дилаторни и перемпторни възражение, вкл. че вземанията за трудово възнаграждение за положен извънреден труд за покрити от погасителни давностен срок.