Определение № 3942 от 06.08.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3942 гр. София, 06.08.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава ПопК.а като разгледа докладваното от Мими Фурнаджиева Касационно гражданско дело № 20248002104952 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, чрез юрк. С. П., и касационна жалба на К. К.

К. с адрес в гр. Варна, чрез адв. В. Г., против решение № 770 от 8 юли 2024 г., постановено по в.гр.д. № 651/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 240 от 19 януари 2024 г., постановено по гр.д. № 4809/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР е осъдена да заплати на основание чл. 178, ал. 1, т. 2, вр. чл. 187, ал. 6, вр. чл. 58а ЗМВР на К. К. сумата от 1913,80 лева, представляваща сбор от дължимо допълнително брутно трудово възнаграждение за продължителна водолазна дейност в МВР, осъществена на 04.10.2022 г., 05.10.2022 г., 06.10.2022 г. и 14.11.2022 г., дължимо през м. декември 2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 65,57 лева, представляваща обезщетение за забава върху допълнителното възнаграждение за периода 01.01.-18.04.2023 г., като исковете са отхвърлени за горницата над претендираната сума от 7655,20 лева допълнително възнаграждение и 262,27 лева обезщетение за забава.

В касационната жалба на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР се твърди, че въззивното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Въззивният съд е приел, че в периода от м. октомври 2013 г. до м. октомври 2020 г. служителят е упражнявал водолазна дейност. В този случай не е изпълнено условието на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 8121з-1060/26.09.2019 г. за условията, реда и максималните размери за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните служители на МВР. Според 1 съда обаче служителят е извършвал водолазна дейност и преди 2013 г. след придобиване на съответна квалификация, следователно е придобил степен и квалификация за период от 3 години назад преди 2013 г. Неясна била възприетата от съда логическа връзка между придобиването на квалификация и реална пряко осъществявана дейност, тъй като, за да бъде реализирана тази дейност, следвало да бъде пряко възложена ако лицето не я упражнява по силата на служебното си правоотношение. Жалбоподателят проследява хронологично нормативната уредба, регламентираща допълнително заплащане за извършване на водолазна дейност повече от 10 години, и излага твърдение, че К. не е заемал водолазна длъжност и такава не му е възлагано с длъжностната характеристика. Оспорва се приетото от съда за смисъла на различни по степен актове и липсата на съобразяване с действието им във времето; твърди се, че неправилно е приложена и Инструкция № 8121з-33, в която е дефинирано понятието „водолазна дейност“. По делото се установявало, че притежаваната от ищеца квалификация и реализирани водолазни спускания не съвпадат. Не били ангажирани като доказателства водолазен дневник, лична книжка, заповеди, поради което решението било постановено при неправилно интерпретиране на събраните доказателства.

Съдът тълкувал разширително разпоредбите на чл. 14 от наредбата и чл. 41 от инструкцията, не изложил мотиви кои дейности и мероприятия влизали в дефиницията за водолазна дейност и така необосновано приел, че се дължи допълнително възнаграждение за извършване на водолазна дейност повече от 10 години. В действителност служителят през всички години е заемал длъжности, свързани с пожарогасене, а в случай че е осъществявана водолазна дейност, то това е било при реда и условията на Наредба № 8121з-1060 от 26.09.2019 г. на министъра на вътрешните работи. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Отговор по тази касационна жалба не се представя от ответника К. К..

В касационната жалба на К. К. се твърди, че въззивното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Ищецът бил назначен в системата на МВР през 1990 г. на длъжност „пожарникар“. Със заповед от 2007 г. е включен в списъка за придобиване на квалификация за работа с леководолазно оборудване за осъществяване на аварийно-спасителна дейност под вода, като съгласно заповед от 18.10.2013 г. същият е придобил квалификация „инструктор водолаз“, повишена на 08.10.2014 г. на „старши инструктор водолаз“. Със заповеди от 2015 г. до 2019 г. ищецът е допуснат до водолазни дейности за срок до 31.10.2020 г., единствено през 2021 г. не е допуснат до такива дейности, а през 2022 г. е потвърдена квалификацията му и той е осъществявал спускания. С влезли в сила решения по други дела между страните било установено, че К. е извършвал водолазна дейност повече от десет години към 1 декември 2022 г. Според жалбоподателя от събраните гласни и писмени доказателства се установявало, че той не е прекъсвал 2 изпълняваната от него специфична дейност, считано от 2007 г. до 2022 г. По делото били представени писмени доказателства за извършване на такава през 2009 г., 2010 г. и 2011 г., които обаче останали необсъдени от въззивната инстанция. Еднократното неявяване на ищеца на медицински преглед през 2020 г. е възпрепятствало спусканията му под вода през 2021 г., но не и извършването на водолазна дейност. Той винаги участвал във всяко едно мероприятие, свързано със специфичната дейност предвид квалификацията си, като технически обезпечавал спусканията под вода. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

В отговор на касационната жалба ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, чрез юрк. С. П., излага становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и сочи доводи за неоснователност на жалбата по същество.

По делото е установено, че К. К. е назначен в системата на МВР през 1990 г. на длъжност „пожарникар“, като от 31.10.2014 г. до момента заема длъжността „командир на екип“ в група „Пожарогасителна и спасителна дейност“ в I РС „ПБЗН“ към РД „ПБЗН“-Варна при ГД „ПБЗН“ в МВР. Със заповед № 574/13.09.2007 г. на директора на НС „ПБЗН“ при МВР е заповядано да се проведе практически курс за придобиване и потвърждаване на квалификация за работа с леководолазно оборудване за осъществяване на аварийно-спасителна дейност под вода на служители на НСПБЗН-МВР. За придобиване на квалификация е включен в списъка гл. пожарникар К. К.. Със заповед № 3-832/18.10.2013 г. на директора на ГД „ПБЗН“ при МВР е присвоена водолазна квалификация на служители на ГД „ПБЗН“-МВР, сред които е ищецът с квалификация инструктор водолаз. Със заповед № З706/08.10.2014 г. на директора на ГД „ПБЗН“-МВР е повишена водолазната квалификация на служители на ГД „ПБЗН“-МВР на Старши инструктор водолаз, като един от тях е К. К.. Със заповеди № 1983з-504/30.10.2015 г., № 1983з-546/13.10.2016 г., № 1980з672/18.10.2017 г., № 1983з-763/23.10.2018 г.

№ 1983з-387/2019 г. № 1983-04.11.2019 г. на директора на ГД „ПБЗН“ при МВР бива потвърдена водолазната квалификация на К. „Старши инструкторводолаз“ и той е допуснат до водолазни дейности с посочената квалификация в срок до 31.10.2020 г. От разпореждане № 833р-3056/13.07.2020 г. и разпореждане № 833р-3176/23.07.2020 г. се установява, че К. е взел участие в издирване/спасяване на удавник в Черно море в к.к. Камчия, както и в издирване на веществени доказателства за престъпление в Черно море, в гр.

Варна, Втора буна. Със заповед № 1983з-634/13.11.2020 г. на директора на ГД „ПБЗН“ при МВР, К. временно не е допуснат до водолазни спускания. Със заповед № 1983з-182/16.03.2021 г. е отменена заповед № 1983з-634/13.11.2020 г., но К. не е сред служителите с потвърдена водолазна квалификация и не е допуснат до извършване на водолазни дейности през 2021 г. Със заповед № 1983з-1172/14.12.2021 г. е продължен срокът на действие на заповед № 1983з634/13.11.2020 г. до издаване на медицинско заключение „годен за водолазна 3 дейност“, след организиране и провеждане на медицински прегледи. Със заповед № 1983з-797/24.10.2022 г. е потвърдена водолазната квалификация „инструктор-водолаз“ на К., като му е даден допуск да извършва водолазни дейности. Тази заповед е издадена предвид заповед № 1983з-703/16.09.2022 г., с която е заповядано провеждане на лагер и изпит за издаване на допуск за служители, сред които е ищецът. Според протокол от 10.10.2022 г. К. е издържал изпита и му е присвоена квалификация „инструктор-водолаз“. От дневник за извършване на проверка за водолазното оборудване РД „ПБЗН“Варна се установява, че К. е извършвал проверка на дихателния автомат като част от проверката на водолазното оборудване в периода след 18.10.2022 г., както и че не е участвал в спускания през 2021 г. и през 2022 г., с изключение на тези на 04.10.2022 г., 05.10.2022 г., 06.10.2022 г. и на 14.11.2022 г.

От показанията на св. Стойчев, колега на ищеца, става ясно, че К. е старши пожарникар и изпълнява водолазни дейности от 2007 г. Според свидетеля през 2022 г. К. е изпълнявал водолазна дейност - тренировки и издирвателни акции. През 2022 г. е имало лагер в Балчик за водолазен допуск и К. участвал. Свидетелят твърди, че ищецът е изпълнявал водолазни задачи при всяко едно произшествие. Не му е известно К. да е прекъсвал дейността си като водолаз за година-две, но признава, че той не се е явил веднъж за медицински допуск и е било отразено (вероятно в дневниците) да не се допуска до водолазно спускане. Свидетелят сочи, че ищецът е инструктор водолаз и има правомощия и идва да помага като медицинско осигуряване.

За установяване размера на възнаграждението на К. за 2022 г. е приета счетоводна експертиза, която дава заключение в два варианта в зависимост от продължителността на извършване на дейността: вариант 1 - при продължителност от 10 до 15 години и вариант 2 – при продължителност 15 години. В открито съдебно заседание на 19.12.2023 г. вещото лице заявява, че от 01.11.2020 г. до 01.11.2022 г. ищецът не е допускан до водолазна дейност.

Извода на експерта следва от преглед на заповедите за допуск до водолазна квалификация.

Предвид установената фактическа обстановка, съдът приема, че е сезиран с иск по чл. 178, ал. 1, т. 2, вр. чл. 58а ЗМВР. Разяснена е приложимата към случая нормативна уредба: съгласно чл. 178, ал. 1, т. 2 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за изпълнение на специфични служебни дейности; в чл. 179а, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че условията, редът и максималните размери за изплащане на допълнителното възнаграждение по чл. 178, ал. 1, т. 2 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а в ал. 2 от същата правна норма – че определянето на конкретния размер на допълнителното възнаграждение по чл. 178, ал. 1, т. 2 и съответната специфична служебна дейност, неговото изменение, спиране и възстановяване на всеки служител, се определят със заповед на ръководителите на структури по чл. 37, както и на директорите на регионалните дирекции „Гранична полиция“ и на регионалните дирекции 4

„Пожарна безопасност и защита на населението“. Цитиран е чл. 2, ал. 1 от Наредба № 8121з-1060/26.09.2019 г. за условията, реда и максималните размери за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните служители на МВР, според който допълнителното възнаграждение по чл. 1 от Наредбата се изплаща на държавните служители, които пряко изпълняват дейностите по § 1, т. 26а ДР ЗМВР; посочено е, че в ал. 2 е предвидено, че правото на допълнително възнаграждение по ал. 1 възниква от датата на започване на изпълнение на съответната специфична служебна дейност. Съгласно чл. 14, ал. 1 от наредбата, на държавните служители, извършващи водолазна дейност десет години, към първи декември на съответната календарна година и всяка следваща година, извършващи дейността, се изплаща допълнително възнаграждение в размер на една брутна заплата, включваща основното месечно възнаграждение и допълнително възнаграждение за продължителна служба, а съгласно ал. 2, ред. ДВ бр. 37/2021 г. в сила от 07.05.2021 г., на държавните служители, извършващи водолазна дейност петнадесет години, към първи декември на съответната календарна година и всяка следваща година, извършващи дейността, се изплаща допълнително възнаграждение в размер на четири брутни заплати, включващи основното месечно възнаграждение и допълнително възнаграждение за продължителна служба. И в двата случая, съгласно чл. 15, ал. 2 от наредбата, допълнителните възнаграждения по този раздел се изплащат независимо от допълнителните възнаграждения по чл. 10, ал. 2. Посочен е и § 1, т. 26а ДР ЗМВР (ред. ДВ бр.

Разпечатката съдържа 24 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/923fc00b-8bd0-4b59-8ff2-bd625c4a4246