Решение № 260096 от 03.12.2021, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш

Е Н И Е

№

Гр. Плевен,…3…декември….2021г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Плевенският окръжен съд, Търговски отделение в….ОТКРИТО..….. заседание…..на…………ТРЕТИ…….….…НОЕМВРИ……..…………… през… ДВЕ…ХИЛЯДИ…ДВАДЕСЕТ…и…ПЪРВА година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА при….секретаря…..Ж……СТ.,….като….разгледа…..… докладвано от съдия ЯНКУЛОВА…търг.Д.№…79….по описа за ….2020г,…за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по Глава ХХХІІ от ГПК –

Търговски спорове – чл.365 и сл. от ГПК.

Делото е образувано на основание искова молба, чрез която са субективно съединени 5бр. осъдителни искове с правно основание по чл.432,ал.1 от КЗ и цена всеки по 200хил.лв.(с обща цена 1000000.00лв.), предявени от ищците О.С.П., Г.Б.П., Р.Б.Д., М.Б.Д. и С.С.А., чрез пълномощника адв.С.Ч. от САК, представляващ АД“Ч., П. и И.“ със седалище и адрес на управление в гр.С., ул.“Т.“№8,ет.4, против „ДЗИ-Общо застраховане“-ЕАД-София.

С оглед заявения от ищците предмет на исковете, съдът е приел, че субективно съединените искове, с които се претендира заплащане на обезщетение, произтичащо от застрахователен договор, се отнася до едностранна търговска сделка по смисъла на чл.287 от ТЗ, поради което спорът е търговски и следва да бъде разгледан по реда на особеното исково производство на „Глава ХХХІІ“ от

ГПК – Търговски спорове.

Започнала е размяна на книжа по чл.367 и сл. от ГПК.

По делото е постъпила Молба,подадена от двама от ищците Р.Б.Д., ЕГН-********** и М.Б.Д., ЕГН-********** – и двамата действащи чрез пълномощника адв. С. В. Б., ЕГН-********** от САС, съдебен адрес ***, регистрирана с Вх.№7984/28.07.2020г. по регистъра на Плевенски окръжен съд, в която са заявили, че са постигнали споразумение с ответника по делото, което изцяло и окончателно удовлетворява претенциите им за вреди, вследствие на настъпилото на 18.08.2019г. застрахователно събитие, поради което на основание чл.233 от ГПК правят пълен и безусловен отказ от исковете си и молят производството по делото да бъде прекратено в частта за техните искове, като изрично оттеглят дадените от тях пълномощия на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, което няма повече да ги представлява.

С

Определение №388/28.07.2020г., постановено по настоящето дело, съдът е приел горната молба и е ПРЕКРАТИЛ на основание чл.233 от ГПК производството по т.д.№79/2020г. по описа на Плевенски окръжен съд, Търговско отделение, В ЧАСТТА, относно предявените от ищците Р.

Б. Д. и М. Б.Д. искове за обезщетение по чл.432 от КЗ, всеки с цена по 200000лв. срещу ответника ДЗИ „Общо застраховане“-ЕАД, поради отказ от иска. Определението не е обжалвано и е влязло в сила.

По делото е постъпила Молба, регистрирана с Вх.№260005/10.08.2020г., подадена от ищцата О.С.П., ЕГН-********** с адрес ***, действаща чрез пълномощника адв. С. В. Б., ЕГН-********** от САС, съдебен адрес ***, в която се заявява следното, че ищцата е постигнала споразумение с ответника по делото, което изцяло и окончателно удовлетворява претенциите й за вреди, вследствие на настъпилото на 18.08.2019г. застрахователно събитие, и затова основание чл.233 от ГПК прави пълен и безусловен отказ от иска си и моли производството по делото да бъде прекратено в частта за нейния иск, като заявява,че оттегля дадените от нея пълномощия на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, което няма да я представлява.

С Определение №260012/11.08.2020г., съдът е приел горната молба и е ПРЕКРАТИЛ на основание чл.233 от ГПК производството по т.д.№79/2020г. по описа на Плевенски окръжен съд, Търговско отделение, В ЧАСТТА, относно предявения от ищцата О.С.П. иск за обезщетение по чл.432 от КЗ с цена 200000лв. срещу ответника ДЗИ „Общо застраховане“-ЕАД, поради отказ от иска. Определението е обжалвано и е потвърдено с въззивно Определение №176/28.04.2021г., постановено по в.ч.т.д.№351/2020г. по описа на Апелативен съд-В. Търново. Срещу въззивното определение не е подадена частна касационна жалба. На 09.06.2021г. делото е върнато на Плевенски окръжен съд за продължаване на процесуалните действия.

Пред вид на описаните процесуални действия, делото е висящо само относно предявените от две от ищците Г.Б.П., ЕГН-********** и С.С.А., ЕГН-**********, срещу ответника „ДЗИ-Общо застраховане“-АД, субективно съединени искове с правно основание чл.432 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди, всеки с цена по 200000.00лв. В тази връзка, приема следното:

В исковата молба се твърди следното:

В резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 18.08.2019г., е причинена смъртта на Б. Д. Д., ЕГН **********, живял на съпружески начала с О.С.П., ЕГН **********, и баща на Г.Б.П., ЕГН **********, Р.Б.Д., ЕГН **********, М.Б.Д., ЕГН ********** и фактически отгледал като своя дъщеря С.С.А., ЕГН **********.

Наличие на елементите на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:

Деянието като елемент на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:

На 18.08.2019 г. И.Р.Д. управлявал л. а. марка

„Дачия”, модел „Логан” с per. № *** и с рама № *** на Път 111- 303 от гр. Л. към с. ***. На км. ***, около 22:15 ч. водачът нарушил правилата за движение по пътищата, като се движил с несъобразена с конкретните пътни условия и законови ограничения скорост, и след употреба на алкохол, при което удря в задната част движещото се в същата посока на движение ППС с животинска тяга. Вследствие на ПТП е причинена смъртта на водача на ППС – Б. Д.в Д., ЕГН **********.

Противоправност на деянието:

Водачът

И.Р.Д. грубо е нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - като с поведението си не е трябвало да създава опасности и пречки за движението, не е трябвало да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди; чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП - като е управлявал ППС след употреба на алкохол и с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила; чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - не е контролирал непрекъснато управляваното от него пътно превозно средство; чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - като водач на ППС е бил длъжен при избиране скоростта на движението да се съобрази с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие; като е бил длъжен да намали скоростта и да спре при възникване на опасност за движението; чл. 21 от ЗДвП - като при избиране скоростта на движение е превишил позволената стойност на скоростта.

И.Р.Д. е могъл да предотврати произшествието, ако не бе допуснал посочените по-горе нарушения.

По случая е образувано д.п. № 153/2019г. по описа на РУ - гр. Левски и пр.пр. № 3814/2019г. по описа на Окръжна прокуратура - Плевен.

Причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния резултат:

Причина за настъпването на смъртта на Б. Д. Д. са множеството несъвместими с живота травми, намиращи се в причинна връзка с настъпилото ПТП.

Вина:

Прекият делинквент е извършил деянието виновно при форма на вината непредпазливост.

Водачът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, а именно, че ще причини ПТП, в резултат на което ще пострада Б. Д. Д., но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати, ако не е бил допуснал посочените по-горе нарушения на правилата за движение по пътищата.

Вреди:

Загиналият при ПТП Б. е живял на съпружески начала с О. в продължение на над 30 години и двамата заедно създали семейство, в което отглеждали и възпитавали децата си. Б. е бил стожерът на семейството, любящ съпруг и баща. Ищците са разчитали изключително много на неговата материална и най-вече на моралната му подкрепа.

Децата на Б. търпят душевни болки и страдания.Той е бил до тях във всеки един момент от живота им. Отгледал ги е с много любов, отдал е живота си на тях, споделял радостите им и им помагал да преодоляват трудните моменти. Макар и вече възрастни хора, Г. и С. винаги разчитали на своя баща, който им оказвал както финансова, така и морална опора. Макар да не е негова биологична дъщеря, Б. обичал, грижел се и отгледал С. като свое дете, наравно с останалите му деца. С. винаги го е приемала като баща и най-голямата опора в живота й.

Вследствие нелепия инцидент, Г. и С. са лишени завинаги от бащината закрила и съвети. У тях е останала празнота, която никога няма да бъде запълнена.

След погребението на Б., ищците се затворили в себе си, станали емоционално неустойчиви. Имат проблемен и непълноценен сън, спят само по няколко часа, често сънуват кошмари. Те изживяват стрес, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост, вътрешна опустошеност, безсилие пред обстоятелствата и усещане за «разрив» в отношенията с другите и живота като цяло. Загубили са Б. като емоционално присъствие, опора в живота им и надежда за сигурност в бъдещето си. Това е довело до развитие на остро душевно разстройство. Те не могат да приемат случилото се и не могат да преодолеят нелепата загуба. Техните негативни, дълбоко стресиращи и депресивни изживявания продължават, като интензитетът им не е намалял, а състоянието, в което се намират, се задълбочава. След загубата му ищците изпитват и ще изпитват тъга, чувство на празнота, безнадеждност и безпомощност до края на живота им.

Болката от загубата на толкова близък човек е неизмерима. Въпреки това, имайки предвид степента и интензитета на причинените неимуществени вреди - душевните сътресения, дълбоката болка и мъка - както и обстоятелството, че същите ще бъдат търпени продължително време, считаме, че с оглед изискванията на закона обезщетение в размер на по 200 000 /двеста хиляди/ лева за вески ищец, ведно с дължимата закона лихва биха били справедливи.

Пасивната легитимация на ответника:

Лек автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“ с рег.№*** към датата на ПТП има валидна застраховка „Гражданска отговорност” по полица № BG/***, сключена в ЗК „ДЗИ - Общо застраховане“ АД, валидна от 13.05.2019 г. до 12.05.2020г., което ангажира отговорността ви за обезщетяване на причинените при ПТП имуществени и неимуществени вреди.

Отказ на застрахоеателя да изплати доброволно обезщетение.

Ищците са предявили пред застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение с вх. № 94-С-197/09.10.2019г, но застрахователят не определи и не изплати никакви суми, което мотивира правния интерес за ищците от предявяването на настоящите искове.

Претенция за законна лихва.

Считат, че тъй като застрахователят не е изпълнил законовото си задължение да определи и изплати обезщетение по доброволен ред, същият следва да понесе отговорността за забавеното плащане. Ищците са предявили своевременно претенцията си пред застрахователното дружество.

Застрахователното дружество е проявило пълна пасивност, не е изпълнило задълженията си по чл.

496, ал. 3 от КЗ и не е предприело никакви действия по приключването на щетата в законоустановения срок. Чл. 409 от КЗ предвижда възможност за застрахователя да се освободи от задължението си за заплащане на законна лихва, ако изпълни задължението си да уреди по доброволен ред претенцията на пострадалото лице. В конкретния случай застрахователят не е изпълнил това свое задължение, поради което не намираме основания за освобождаването му от отговорността за забава.

ПЕТИТУМ:Да бъдат призовани страните на съд и след като установят, че искът им е основателен, да бъде осъден ответникът „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД да заплати на ищците Г.Б.П., ЕГН ********** и С.С.А.,

ЕГН ********** по личните им банкови сметки обезщетение в размер на по 200 000 (двеста хиляди) лева на всеки от тях за претърпените от тях неимуществени вреди, настъпили вследствие виновно причиняване смъртта на Б. Д. Д., ЕГН ********** при ПТП от 18.08.2019г,, настъпило при управлание на лек автомобил марка „Дачия", модел „Логан” с per. №***.

Да бъде присъдена и компенсаторна лихва в размер на законната такава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от датата на увреждането - 18.08.2019г. до окончателното изплащане на обезщетенията.

Да бъдат присъдени направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.

Направени са следните доказателствени искания:

Да се приемат като доказателства заверени копия от следните документи:

Констативен протокол за ПТП;