Решение № 171 от 04.10.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Ихтиман, 04.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър Трионджиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от Александър Трионджиев Административно наказателно дело № 20231840200517 по описа за 2023 година

Настоящото дело е инициирано въз основа на жалба, подадена от ЕТ „*“ ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Ихтиман бул. „*“ № 185, срещу Наказателно постановление № 23–2200112 от 04.05.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Софийска област, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 416 ал. 5, във вр. чл. 414, ал. 3 от КТ – „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.

Първоначално, въз основа на жалбата, е било образувано АНД № 275 от 2022 г. по описа на Районен съд - Ихтиман, по което е било постановено решение, като впоследствие решението на районния съд е отменено с касационно такова, постановено по КАНД № 591 от 2023 г. по описа на Административен съд – София област. С отменителното решение делото е върнато за нова разглеждане от районния съд.

С депозираната жалба се оспорва издаденото наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.

В последното открито съдебно заседание адвокат А. – процесуален представител на жалбоподателя, поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорения административен акт. В последното открито съдебно заседание процесуалният представителна на ответника /наказващия орган/ - юрисконсулт Н., сочи, че оспорва жалбата. Районна прокуратура – Самоков, Териториално отделение – Ихтиман не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице спрямо което е издадено атакуваното наказателно постановление, в установения от закона срок и същата е депозирана пред надлежния съд.

От приобщените по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 09.03.2022 г. Г. Г. и К. К. – служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Софийска област, извършили проверка на стопанисван от жалбоподателя обект – Магазин, 1 находящ се в гр. Ихтиман бул. „*“ № 185 , а впоследствие е извършила и проверка по документи. В хода на проверката се установило, че жалбоподателят, в качеството си на работодател, е допуснал на 01.09.2021 г. до работа лицето И. П., заемаща длъжност продавач-консултант, чието работно време било от 9 часа, с 8 часов работен ден и с трудово възнаграждение от 650 лева. Установява се и че работодателят не е предоставил предварително на П. заверено копие от изискуемото по чл. 62, ал. 3 от КТ уведомление от ТД на НАП за сключения с него трудов договор. От справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ е видно, че работодателят е уведомил ТД на НАП за сключване на трудовия договор на 01.09.2021 г. в 11:02ч часа

След като посочените по-горе обстоятелства били установени от контролните органи, те съставили акт за установяване на административно нарушение, а впоследствие бил издаден обжалваният административен акт - процесното наказателно постановление.

Незаконосъобразно е онова наказателно постановление, което е издадено от надлежен орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона реквизити или в хода на административната процедура са нарушени съществени процесуални правила при изготвянето на акта за установяване на административно нарушение и/или издаването на наказателното постановление. Когато всички тези условия за законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на наказателното постановление, която представлява преценка за това дали действително е извършено посоченото от наказващия орган нарушение. В тази връзка следва да се посочи, че задължение на наказващият орган е да докаже, че санкционираното лице е извършило нарушението, което му е вменено.

Оспореното наказателното постановление и актът да установяване на нарушението са издадени от компетентен орган и в кръга на правомощията на последния, като съдържат и изискваните от закона реквизити.

Според правилото на чл. 62, ал. 3 от КТ в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на НАП.

Съгласно разпоредбата на 63, ал. 2, във вр. ал. 1 от КТ работодателят няма право да допуска до работа работник или служителя, преди да му предостави следните документите: екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на НАП. Забраната по чл. 63, ал. 2 от КТ е обезпечена с административната санкция по чл. 414, ал. 3 от КТ.

Отговорността по чл. 63, ал. 2 от КТ е обективна и безвиновна, поради което, за да бъде санкциониран работодател за подобно нарушение, необходимо е към датата на проверката същият да е имал сключен трудов договор с работника, но на последния да не са били връчени екземпляр от този договор и/или копие на уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ.

От съдържанието на препис от трудов /лист 21 от АНД № 275 от 2022 г/, е видно, че между жалбоподателя и И. П. на 01.09.2021 г. е възникнало трудово правоотношение.

От ведомост за работни заплати, ведно с приложено към нея пояснение, написано на ръка от С. * /лист 19 и лист 20 от АНД № 275 от 2022 г./, става ясно, че И. П. е отработила 20 работни дни при своя работодател за този месец. В пояснението изрично е посочено от жалбоподателя, че във ведомостта е допусната грешка и че отработените дни са 20, а не 22.

За месец септември 2021 г. следва да се посочи, че в същия има двадесет работни дни.

От представен правилник за вътрешния трудов ред /лист 14-16 от АНД № 275 от 2022 г./ е видно, че работното време на служителя е в дните от понеделник до петък, в часовия интервал от 09:00 чада до 13:00 часа и от 14:00 часа до 18:00 часа.

Предвид така посочените по-горе писмени доказателства, може да се направи извод, 2 че за месец септември 2021 г. И. П. е отработила всичките двадесет работни дни. Тоест, същата фактически е работа на 01.09.2021 г. съгласно работното време, посочено в правилника за вътрешния трудов ред.

В същото време, от материалите към административно-наказателната преписка, в това число от Уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ /лист 18 от АНД № 275 от 2022 г./, е видно, че уведомлението във връзка с трудовия договор на * е било регистрирано на 01.09.2021 г. в 11:02 часа. Това обстоятелство изрично се признава от процесуалните представители на страните в проведеното на 07.09.2023 г. открито съдебно заседание.

Като свидетели по делото са разпитани лицата Г. Г. и К. К. – служители на Дирекция „Инспекция по труда“. Същите описват начина и времето, когато е била извършена проверката на ЕТ „*“.

Свидетелката И. П. сочи, че първият й работен ден е бил на 01.09.2021 г. Уточнява, че тогава първо отишла при работодателя, но тъй като не били готови всички документи й казали да дойде по-късно, като при второто и отИ.е подписала документи, част от които останали за нея. Твърди, че е започнала работа след като е подписала документите и че не знае за септември месец колко дни е отработила.

Следва да се има предвиди, че свидетелката П. не сочи изрично да й е било представено /връчено/ изискуемото по чл. 62, ал. 3 от КТ заверено копие от уведомлението до ТД на НАП за регистрация на сключения трудов договор, каквото е изискването на чл.

63, ал. 2 от КТ. Също така по делото не са ангажирани доказателства, от които да е видно, че копие от това уведомление е било връчено на служителката П.. Само за пълнота трябва да се посочи, че в текста на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ е регламентирано, че работодателят е длъжен да връчи на работника или служителя преди постъпването му на работа копие на хартиен носител от завереното уведомление, като връчването се удостоверява с подписа на работника или служителя срещу името му в справката за заверените уведомления.

Прави впечатление, че в края на трудовия договор е посочено, че на служителя на 01.09.2021 г. са връчени „екземпляр от трудовия договор, заверено уведомление от ТП на НОИ – гр. ……………………………… и длъжностна характеристика“. Следва да се обърне внимание на обстоятелството, че е посочено в трудовия договор уведомление е не от НАП, каквито са изискванията на чл. 62 и чл. 63 от КТ, а от НОИ и без да е конкретизирано същото от кое точно поделение на НОИ е издадено.

Предвид изложеното дотук, налага се извод, че И. П. е започнала да полага трудова дейност /допусната е до работа/ на 01.09.2021 г., без да й е връчено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. При това положение, правилно наказващият орган е приел, че е извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.

В текста на чл. 414, ал. 3 от КТ е посочено, че работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 от този закон се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева. Разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН задължава наказващия орган при индивидуализиране на наказанието за всеки конкретен случай да прецени тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Съдът счита, че по делото не бяха събрани доказателства нарушението да е повторно, както и жалбоподателят преди датата на въпросната проверка да е санкциониран с влязло в сила наказателно постановление за други нарушения на трудовото законодателство. Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 7, т. 4 от ЗАНН, съдът намира, че така съставеното наказателно постановление следва да бъде изменено в санкционната част, като определената имуществена санкция в размер на 2000 лева трябва да бъде намалена до предвидения минимум от 1500 лева.

3

За пълнота може да се посочи, че не са налице основания за прилагане на чл. 28, ал. 1 ЗАНН. Деянието не разкрива белезите на маловажен случай, с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

Това е така, тъй като са засегнати значими обществените отношения, свързани с материалното обезпечаване на работниците и служителите, които изключват маловажността и незначителността на нарушението. Не се установяват и някакви извънредни обстоятелства, които обективно да са попречили на работодателя на не успее да връчи своевременно екземпляр от трудовия договор и уведомлението. От значение е и обстоятелството, че съгласно текста на чл. 415в, ал. 2 от КТ не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от същия нормативен акт.

Предвид горното жалбата се явява неоснователна,а атакуваното наказателно постановление единствено да бъде изменено в санкционната му част /чрез намаляване размера на наложеното наказание поради изложените по-горе мотиви/.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК. По делото от страна на наказващия орган, чрез неговия юрисконсулт, е направено искане за присъждане на разноски /юрисконсултско възнаграждение/. На основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и съобразявайки фактическата и правна сложност по казуса, съдът счита, че следва да определи възнаграждение от 100 лева за участието на юрисконсулт като процесуален представител на ответника. Това означава, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати тази сума на ответника.

Така мотивиран, Районен съд - Ихтиман

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23–2200112 от 04.05.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Софийска област, с което на ЕТ „*“ ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Ихтиман бул. „*“ № 185 е наложено административно наказание на основание чл. 416 ал. 5, във вр. чл. 414, ал. 3 от КТ – „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 2000 /две хиляди/ лева на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.