Решение № 836 от 12.06.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 836 гр. София, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Вълков при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело № 20231100900527 по описа за 2023 година

Предмет на разглеждане е предявен иск с правно основание чл.55 ал. 1 предл. първо от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът „Ф.-Д.“ ООД твърди да е имал сключени договори за кредит с ответника „УниКредитБулбанк“ АД. Сочи през периода 2020-2021 г. от водената при ответника банкова сметка ответникът да е усвоил сума в размер на 358758,31 лв. при търсена по съдебен ред сума в общ размер от 274251,85 лв. Твърди се надплатената сума да включва недължими такси по кредитите, съдебни разноски и лихви, начислявани включително след прекратяване на договора. Претендира се част от вземането в размер на 25100 лв. както и законна лихва от датата на предявяване на иска до погасяване на задължението.

Претендират се и разноски.

В отговор по исковата молба процесуалният представител на ответника – адв. Г. Х. от САК сочи ищецът да е имал сключени три договора за кредит съответно „Договор за банков кредит – овърдрафт № 60 от 07.07.2008 г. , Договор за Банков револвиращ кредит № 283 от 29.08.2012г. и анекси към него и Договор за банков револвиращ кредит № 0027/509/03092018 от 03.09.2018г. с анекси към него. Твърди, че цялата събрана сума съответства на три издадени записи на заповед, а плащането да е извършено в хода на искови производства, чието развитие било наложено от възражение на ищеца. Исковият съд установил, че предявените вземания съществуват и отхвърлил исковете поради зачетеното погасяване.

В съдебно заседание по съществото на спора адв. П. от Адвокатска колегия – Благоевград, поддържа предявения иск. Заявява, че по предявени искове по делата Окръжен съд – Кюстендил исковете са отхвърлени поради извършени плащания от ищеца, а са присъдени разноски по заповедните и исковите производства. Представя списък за претендираните разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение. Навежда доводи в писмени бележки.

В първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на ответника – адв. Н. от САК, конкретизира, че разноски са направени и в рамките на производство по чл.

1

464 ГПК. По съществото на спора процесуалният представител на ответника – адв. Х. оспорва исковете. Поддържа теза за недопустимост на предявения иск предвид влязло в сила решение по чл. 422 ГПК, установяващо съществуване на предявените вземания. По същество твърди банката да е събрала единствено дължащото й се, а и има и още непогасени вземания. Сочи и банката да е отнасяла постъпили суми в погашение по ред разноски, главница и лихви. Прави възражения за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Навежда доводи в писмени бележки.

Сила на пресъдено нещо, препятстваща възможността за преразглеждане на спора се формира по отношение на очертания в решението правен спор. Предходните решения касаят очертаните в исковите молби вземания на ответника в настоящото производство.

Предмет на настоящото е вземане на ищеца. Макар ищецът да се позовава на изследвани вече правоотношения, доводът му за безпричинно разместване на блага се опира на неразгледани в предходните производства въпроси – платено в повече от дължимото извършените плащания в процеса на изпълнение на договорите и погасяването на признатите с решенията вземания за разноски. Ето защо поддържаното и в пледоарията възражение за недопустимост на иска е неоснователно. Съдът като обсъди представените от страните доказателства и наведените доводи, прецени по реда и при условията на чл.235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и от доказателствата се установява да е сключен договор за банков кредит - овърдрафт № 60 от 07.07.2008 г като ответникът се задължава да предостави на ищеца сума до 50000,00 лв. с цел осъществяване текущите разплащания на кредитополучателя. Договорени са възнаградителна лихва по чл. 4.1, дължима върху усвоения кредит на 21-во число от месеца, лихва по чл. 4.2 – дължима при допуснато просрочие, начислявана върху просрочен дълг, комисион по Раздел I I от ОУ при окончателно определен срок за издължаване до 19.09.2020 г. (според Анекс № 15 към договора).

От заключението на вещото лице Й.-М. се установява средства по договора да са усвоявани и погасявани многократно по разплащателна банкова сметка BG 30 UNCR 7630 1040 0977 20 с титуляр „Ф.Д.” ООД с клиентски номер ***, а усвоеният финансов ресурс да възлиза в общ размер от 47974,10 лв. По същата сметка са отчитани и погасяванията като за периода от 07.07.2008 г до 16.11.2020 г по договора са постъпили суми в общ размер на 51444,40 лв., отнесени в погасяване съответно: 42182,30 лв.договорна лихва по овърдрафт кредит, 396,56 лв. - наказателна лихва по овърдрафт, 8466,65 лв. годишна такса овърдрафт съответно 750 лв. за периода 2008 г. – 2015 г., по 250 за периода 2016 г. – 2017 г. и 2019 г., а 175 лв. за 2018 г.), 398,89 лв. - комисионна ангажимент по овърдрафт за периода 22.09.2012 г. – 22.09.2020 г., каквото задължение ищецът не оспорва – възраженията при обсъждане на заключението са ограничени до размера на начисляваните лихви.

По делото не се спори, че с решение № 260023 от 28.04.2022 г. по гр.д. № 87/2021 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, са отхвърлени предявени от ответника срещу ищеца 2 и физически лица искове по реда на чл. 422 ГПК съответно за сумата от 32576,84 лв. – главница по договор за банков кредит – овърдрафт № 60/07.07.2008 г., 10,83 лв. – неразрешен овърдрафт по договора, 190,88 лв. – лихва върху просрочена главница по чл. 4.2 от договора за периода 26.10.2020 г. – 13.11.2020 г., включително, както и законна лихва от 16.11.2020 г. до окончателно изплащане. За да постанови решението си съдът е установил извършено погасяване към м. 08.2021 г. Ищецът в настоящото производство е осъден да заплати 2533,13 лв. – разноски в исковото производство и 1881,59 лв. - разноски в заповедното производство. Ищецът не оспорва, че решението е влязло в сила.

Вещото лице установява, че за периода от 02.12.2020 г. до 26.08.2021 г. ответникът е получил и отнесъл в погашение на задължения по договор № 60, в това число и законната лихва за периода 13.11.2020 г. – 26.08.2021 г. в размер на 1451,41 лв., сума в общ размер от 42413,93 лв. (таблица № 6)

Страните не спорят, а и от доказателствата се установява да е сключен и договор за револвиращ банков кредит № 283 от 29.08.2012 г по който ответникът се е задължил да предостави на ищеца сума до 450000,00 лв. за вътрешно и външно рефинансиране на ползвани оборотни кредити към други банки при срок за усвояване до 20.08.2013 г.

Договорени са възнаградителна лихва по чл. 4.1, дължима върху усвоения кредит на 21-во число от месеца и възнаградителна лихва върху наличен кредит при просрочие на лихва от 5 % (чл. 4.3. от договора), лихва по чл. 4.2 – лихва върху просроена главница и дължима при допуснато просрочие, еднократна комисиона от 1,5 % и комисион за ангажимент от 1,5 %. С Анекс № 10 е договорено задълженията да бъдат погасени до 19.09.2020 г.

От заключението на вещото лице се установява сумата да е усвоена изцяло съответно на 31.08.2012 г. и на 19.09.2012 г., а за периода 20.08.2012 г до 16.11.2020 г в погашение на задълженията по договора да са постъпили суми в общ размер от 580220,73 лв., отнесени в погашение съответно: 413000,00 лв. - главница; 131739,34 лв. – лихва по редовна главница;

202,28 лв. – лихва по просрочена главница; 12557,59 лв. – наказателна лихва и 22721,52 лв.

- такси и комисионни по кредита.

По делото не се спори и че с решение от 05.01.2023 г. по гр.д. № 65/2021 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, са отхвърлени предявени от ответника срещу ищеца и искове по реда на чл. 422 ГПК съответно за сумата от 37000 лв. – главница по договор за банков револвиращ кредит № 283/29.08.2012 г., 133,23 лв. –договорна лихва за периода 19.08.2020 г. – 19.09.2020 г. и 352,44 лв. – дължима лихва върху просрочена главница за периода 19.09.2020 г. до 12.11.2020 г. , 272,36 лв. – наказателна лихва при просрочие за периода от 19.09.2020 г. до 12.11.2020 г. и законна лихва от 16.11.2020 г. до окончателното заплащане на сумата. За да постанови решението си съдът е приел, че тези суми са изплатени доброволно. Ищецът в настоящото производство е осъден да заплати на ответника в настоящото 755,16 лв. – разноски в исковото производство и 2070,80 лв. разноски в заповедното производство. Ищецът не оспорва, че решението е влязло в сила.

Вещото лице установява, че за периода от 23-28.07.2021 г. ответникът е получил и е 3 отнесъл в погашение на задължения по договор № 283 суми в общ размер от 45000 лв.

(таблица № 10), както и че размерът на законната лихва върху главницата за периода от 13.11.2020 г. до 28.07.2021 г. възлиза на 2606,67 лв.

Установява се страните да са сключили и договор за банков револвиращ кредит № 0027/509/03.09.2018 г., с който ответникът се задължава да предостави на ищеца сума до 200000,00 лв. с цел участие в търг за закупуване на метални отпадъци, която сума може да бъде многократно усвоявана и връщана изцяло или частично до 27.09.2019 г. Договорени са възнаградителна лихва по чл. 4.1, дължима върху усвоения кредит на 28-мо число от месеца.

При просрочие на главница или лихва се начислява лихва съгласно чл. 4.2, еднократна комисиона от 0,6 % и комисион за ангажимент от 1,5 %. С Анекс № 1 е договорено задълженията да бъдат погасени до 19.09.2020 г.

От заключението на вещото лице се установява на 07.09.2018 г. да е усвоена сума в размер на 200 000 лв., а за периода 07.07.2018 г до 28.08.2020 г да са постъпвали суми в общ размер от 18492,88 лв. отнесени в погашение съответно 2400,00 лв. такса за управление на кредит, 15953,99 лв. – лихва по редовна главница и 138,89 лв. - наказателна лихва.

Страните не спорят, че с влязло в сила решение № 26004 от 20.01.2022 г. по гр.д. № 68/2021 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, са отхвърлени предявени от ответника срещу ищеца и физически лица искове по реда на чл. 422 ГПК съответно за сумата от 200000 лв. – главница по договор за банков револвиращ кредит № 0027/509/03.09.2018 г., 485,22 лв. –договорна лихва по чл. 4.1 за периода 19.08.2020 г. – 19.09.2020 г. и 1757,83 лв.

– лихва по чл. 4.2. от договора върху просрочена главница за периода 19.09.2020 г. до 12.11.2020 г., включително, 1472,22 лв. – наказателна лихва при просрочие по чл. 11.2.3 за периода от 19.09.2020 г. до 12.11.2020 г., включително и законна лихва от 16.11.2020 г. до окончателното заплащане на сумата. За да постанови решението си съдът е приел, че за периода 30.07.2021 г. – 11.11.2021 г. са извършени плащания, довели до погасяване на произтичащите от договора задължения за главници и лихви. Ищецът е осъден да заплати 10799,48 лв. – разноски в исковото производство и 8354,89 лв. - разноски в заповедното производство.

Вещото лице установява, че в рамките на процесния период 28.07.2021 г. – 11.11.2021 г. ответникът е получил от ищеца и е отнесъл в погашение на задължения по договор № 0027 суми в общ размер от 238392,96 лв., както и че размерът на законната лихва за периода 13.11.2020 г. до 29.09.2021 г. възлиза на 15889,20 лв., към която дата ответникът е отнесъл в погашение на вземането за главница сума в общ размер от 1999435,03 лв., а опредЕ. при условията на чл. 162 ГПК законната лихва върху сумата от 564,97 за 29-30.09.2021 г. възлиза на 0,31 лв. Вещото лице установява в погашение на вземане за законна лихва да е отнесена и получена на 01.10.2021 г. и сума в размер на 718,88 лв., събрана от ЧСИ.

С решение № 260008/18.02.2022 г. по т.д. № 26 по описа за 2020 г. на КнОС (приложено към исковата молба), се установява в тежест на ищеца да са възложени разноски 4 в размер на 31024,88 лв.

При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Ищецът оспорва да е налице зачетена от правния ред причина за разместване на блага, от което извлича претенцията си към ответника. Така очертаното правоотношение сочи на твърдение за неоснователно обогатяване, което предполага ищецът да докаже размяната на блага при заявените в процеса обстоятелства. Понеже неоснователното обогатяване произтича от дадена от ищеца сума определящо за предмета на изследване се явява твърдяното плащане. Ето защо и съдът приема за подлежащи на изследване в производството извършените от ищеца плащания през периода 2020 г. – 2021 г. Понеже ответникът се ползва от получените средства, чието връщане се претендира, той дължи да докаже предвидена от закона причина да задържи търсената сума. Ответникът свързва задържането на платеното с довод за възникнали за него вземания по договори за кредит.