Решение № 16301 от 18.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16301 гр. С, 18.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А Р К при участието на секретаря П Н А като разгледа докладваното от А Р К Гражданско дело № 20251110152346 по описа за 2025 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, от „Т С” ЕАД срещу Д. И.

М. с искане да се признае за установено, че Д. И. М. дължи на „Т С“ ЕАД сумата от 1024,30 евро (2003,36 лева), представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. за имот, находящ се в гр. С, ж.к. „В-1“, бл. ...., аб. № ...., ведно със законната лихва от 09.06.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 190,01 евро (371,62 лева), представляваща мораторна лихва върху тази главница за периода от 15.08.2023 г. до 04.06.2025 г., сумата от 24,75 евро (48,40 лева), представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 09.05.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 6,21 евро (12,15 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2022 г. до 04.06.2025 г. върху главницата за дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 33847/2025 г. по описа на СРС, 128-ми състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът като наемател е потребител на топлинна енергия за битови нужди на топлоснабдения имот, като за процесния период е консумирал топлинна енергия на процесната стойност, но не я е заплатил. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Д. И. М.. Сочи, че между страните има сключени две споразумения, което препятства сключването на ново споразумение за процесните суми.

Заявява, че е пенсионер с минимална пенсия. Моли за разбиране.

С молба от 04.05.2026 г. третото лице – помагач на страната на ищеца „Н“ АД, е изразило становище, че дяловото разпределение за процесния период 1 и имот е извършено законосъобразно.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

За да бъдат уважени исковете, ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и при установяване на горните факти следва да докаже погасяване на дълга.

Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните за процесния период и имот, че ищецът е доставил реално по договора топлинна енергия за процесния период и имот топлинна енергия в претендираното количество и стойност.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия (чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ). С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване.

Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия. Както е прието с Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, изброяването в нормата на чл. 153, ал.

1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.

2

153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. С оглед на това клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.

153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя.

В случая между страните не е спорно, че ответницата притежава качеството клиент на топлинна енергия и като такъв е страна по облигационно правоотношение с ищцовото дружество за процесния период и имот. Този извод се подкрепя и от приетите по делото писмени доказателства – писма от С О – район „В“ от 15.04.2024 г. и от 07.11.2023 г. и настанителна заповед № .../03.05.1977 г., се установява, че процесният имот – апартамент № 2, находящ се в гр. С, ж.к. „В-1“, бл. 5...., е общинско жилище, което е предоставено за ползване на Л С М и Г С М, като след смъртта на последните жилището се обитава от преживялата съпруга на Л С М – ответницата Д. И. М.. От приетото заявление-декларация с рег. индекс № .... от 10.03.2020 г. се установява, че ответницата е поискала от ищцовото дружество да бъде открита на нейно име партида за същия топлоснабден имот, което представлява по своя характер предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия по смисъла на чл. 13 ЗЗД. От приетите съобщения към фактура, както и от споразумения между страните от 30.01.2024 г. и 28.02.2024 г. се установява, че ищцовото дружество е открило партида на ответницата за процесния имот с посочения адрес и номер на инсталация ...., с което действие предложението е прието. Ето защо съдът намира, че между страните по делото е налице валидно правоотношение по неформален договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди за процесния период и имот, при общи условия, които са публикувани във в. Монитор на 11.07.2016 г., видно от представеното по делото извлечение.

Страните не спорят относно количеството и стойността на доставената до процесния топлоснабден имот топлинна енергия, с оглед което съдът приема за установен по основание и размер искът за главница за цена на топлинна енергия в претендирания размер на 1024,30 евро (2003,36 лева) за процесния период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г.

От представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово разпределение, сключен по реда на чл. 139в ЗЕ, се установява, че дяловото разпределение за имота е възложено на „Н“ АД, като видно от представените 3 от третото лице-помагач отчетни документи и индивидуални изравнителни сметки, услугата е предоставена през процесния период. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие.

Видно от представените общи условия, същите са публикувани. Следователно за ищцовото дружество е възникнало вземане за цена на услугата дялово разпределение в претендирания размер от 24,75 евро (48,40 лева) за процесния период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г.

Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на ищеца, одобрени на 27.06.2016 г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (т. нар. „обща фактура“). Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите (месечни и общи) в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016 г., мораторната лихва се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни сметки.

Следователно задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж (45-дневен срок) и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо ответникът е изпаднал в забава за плащане на главницата по издадените фактура № .../30.06.2023 г. и фактура № ..../30.06.2024 г. и дължи обезщетение в размер на законната лихва, която изчислена по реда на чл. 162 ГПК посредством електронен калкулатор за периода от 15.08.2023 г. до 04.06.2025 г. възлиза в общ размер на 188,74 евро (369,14 лева). Следователно вземането за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия се явява установено по основание в посочения размер, а за разликата над същия до претендирания такъв от 190,01 евро (371,62 лева) претенцията не е доказана.

По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата “дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният иск за сумата от 6,21 евро (12,15 лева), 4 представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 04.06.2025 г. , се явява неоснователен.