Решение № 4616 от 15.03.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4616 гр. София, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело № 20231110102897 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.318 и сл.ГПК

Образувано е по предявен от Б. М. А., ЕГН **********, иск по чл. 49 СК против Н. М.

А., ЕГН **********, за развод, обективно съединен с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК относно родителската отговорност спрямо детето М. Н. А., ЕГН **********, и по чл. 53 СК – относно фамилното име.

В исковата молба се твърди, че страните са съпрузи, като имат едно родено дете малолетният М.Н. А., ЕГН **********. Сочи се, че е налице отчуждение между съпрузите и настъпила фактическа раздяла от 21.07.2018 година. Твърди се, че причина за разпада на брачната връзка е противоречивите възгледи, както и това, че ответника е отключил психическо заболяване, което не го направило безразличен и неспособен да се заеме със сериозна работа и същият не участвал в издръжката на семеъството. В исковата молба ищцата навежда твърдения, че малолетното родено от брака дете след раздялата живее при майка си, която полага основни грижи за детето, а ответника не го е търсил от фактическата им раздяла и не е заплащал издръжка . Предвид изложеното ищцата моли съда да прекрати брака поради дълбоко и непоправимо разстройство на същия. Моли на нея да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето М. Н. А., ЕГН **********, при нея да бъде определено и местоживеенето му. Претендира ответникът да бъде осъден да заплаща издръжка за детето в размер на 200,00 лв. месечно, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до настъпване на причини за нейното 1 изменение или прекратяване, както и за минало време – дванадесет месеца преди дата на завеждане на исковата молба в размер на 200 лева. Претендира след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име Билева. В съдебно заседание поддържа изцяло исковата молба.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. В съдебно заседание ответникът не се явява и не изразява становище по претенциите.

ДСП-Слатина в депозирания по делото социален доклад сочи, че към момента на проучването грижите за детето се полагат от майката, каято полага преки и непосредствени грижи за детето, което живее при нея в гр. София. В жилището на майката са констатирани добри хигиенно-битови условия. По време н срещата е констатирана емоционална привързаност между майката и детето. По сведения на майката е отбелязано, че бащата на детето не търси детето и не помага финансово. Детето контактува единствено с роднините по майчина линия. ДСП-Левски не са изготвили социален доклад, тъй като въпреки многократните си опити не са установили контакт с лицето Н. А..

Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ищцата заявява, че иска окончателно брака й с ответника да бъде прекратен, тъй като последният не се грижи за детето не се интересува от него и не вижда смисъл брака им да продължи.

Ответникът не е изслушван по реда на чл. 59, ал. 6 СК, тъй като не се явил за провеждане на изслушване в открито съдебно заседание.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Установява се по делото, че страните са сключили граждански брак на 14.06.2016 г. в гр.

София, Столична Община, район „Студентски“, като при сключването му съпругата е променила фамилното си име от Билева на А. /л. 2 от делото/, както и че същите имат родено едно дете - малолетният М. Н. А., ЕГН ********** /л. 8 от делото/. В периода м.12.2021 г. – м. 12.2023 г. ищцата е получила средномесечно брутно трудово възнаграждение в размер на около 1 500 лв. от правоотношение със Район „Искър“ /л. 63 от делото/. За ответника в периода м.12.2021 г. – м. 12.2023 г. е деклариран средномесечен облагаем доход от около 780 лв., като от справката за актуално състояние на всички трудови договори по отношение на ответника е видно, че за този период има вписани 28 различни трудово правоотношения към различни работодатели, като последния му трудов договор е бил прекратен на 05.07.2023г. /л. 59 от делото/.

По делото е разпитан доведеният от ищцата свидетел Нина М. Б., нейна сестра, показанията на който свидетел съдът кредитира след като ги прецени по реда на чл. 172 ГПК и им дава вяра като обективни, последователни и кореспондиращи си с останалите събрани по делото доказателства. От показанията на св. Билева се установява, че съпрузите са фактически разделени от лятото на 2018 година, от когато те не живеят заедно и ищцата се грижи сама и изцяло за детето. Сочи, че бащата по никакв начин не участва в отглеждането 2 на детето и не е заплащал издръжка. От показанията на този свидетел се установява също и че преди настъпване на фактическата раздяла между тях отношенията им били обтегнати, влошили са се някъде 2017 година.

Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Относно иска за развод: Страните са съпрузи, като отношенията помежду им са влошени и няма изгледи за тяхното възстановяване – съпругата е напуснала семейното жилище повече от половин година преди датата на устните състезания, страните не поддържат отношения помежду си, освен във връзка с отглеждането на ненавършилото пълнолетие тяхно дете. При така установените факти за отношенията между съпрузите съдът намира, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание, поради което същата следва да бъде прекратена.

Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. По делото такова искане не е направено, поради което и съдът не следва да се произнася по въпроса за вината.

Относно упражняването на родителските права, местоживеенето и личните отношения: Страните имат родено едно ненавършило пълнолетие дете - М. Н.

А., ЕГН **********, от мъжки пол. Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства, постъпилия социален доклад, и вземайки предвид възрастта и пола на детето намира, че упражняването на родителските права спрямо него следва да бъде възложено на майката, при която следва да бъде определено да бъде и местоживеенето му, тъй като по делото не се установиха важни причини детето да живеят отделно от родителя, който ще упражнява родителските права, нито има изключителни основания по чл.59, ал.7 СК. Съдът достигна до този извод, съобразявайки констатираната в хода на социалното проучване емоционална връзка между детето и неговата майка, полаганите фактически грижи за детето от страна на майката, липсата на заявено от бащата искане във връзка с упражняването на родителските права, както и липсата на данни за конфликт между родителите по повод отглеждането на ненавършилото пълнолетие родено от брака им дете. Въпреки липсатана на установени по делото данни за емоционална привързаност между бащата и детето, но с оглед данните от социалното проучване, включително и направеното с искавата молба предложение за режим на лични контакти на детето и бащата, включващ преспиване на детето при баща му, което ще способства детето да прекарва време и с двамата си родители и връзката помежду им да бъде съхранена с оглед защитата на неговия интерес.

По тези съображения съдът намира, че няма пречка режимът на лични отношения да бъде определен с преспиване. Предвид гореизложеното съдът намира за подходящ следния режим на лични отношения между детето М. и неговия баща: 1. всяка четна седмица от годината /като за първа седмица се счита седмицата, включваща първия четвъртък от 3 календарната година/, за времето от 10,00 часа в събота, като бащата взема детето от дома на майката, и го връща в дома на майката, до 18,00 часа в неделя /така определеният режим на лични отношения не се прилага в периода 01 юли – 01 септември за период от общо 20 дни, разделени на два периода от по 10 последователни дни всеки, които съвпадат с платения годишен отпуск на майката, в случай че в срок до 31 май на съответната календарна година майката съобщи на бащата писмено кога в периода 01 юли - 01 септември ще ползва платения си годишен отпуск, а в случай че майката не изпълни задължението си за уведомяване своевременно, то определеният съобразно настоящата точка режим се прилага и в периода 01 юли – 01 септември на съответната календарна година/; 2. 20 дни през лятото, разделени на два периода от по 10 последователни дни всеки, които съвпадат с платения годишен отпуск на майката, в случай че в срок до 31 май на съответната календарна година майката съобщи на бащата писмено кога в периода 01 юли 01 септември ще ползва платения си годишен отпуск, а в случай че майката не изпълни задължението си за уведомяване своевременно, то определеният съобразно настоящата точка режим се прилага в периода 01 юли – 16 юли и 01 август – 16 август, за времето от 10,00 часа на първия ден от периода до 19,00 часа на последния ден от периода, като бащата взема и връща детето от и до дома на майката; 3. по време на коледните и великденските празници на всяка нечетна година, за времето от 10,00 часа на 24 декември, респективно на Разпети петък, до 19,00 часа на 27 декември, респективно на Светли понеделник, с преспиване /като през всяка нечетна календарна година детето следва да бъде при майка си по време на новогодишните празници, от 10,00 часа на 29 декември до 19,00 часа на 02 януари в следващата календарна година, в случай че този период съвпада с режима на лични отношения между бащата и детето съобразно определеното в т. 1/, като бащата взема и връща детето от и до дома на майката; 4. по време на новогодишните празници на всяка четна година, за времето от 10,00 часа на 29 декември до 19,00 часа на 02 януари в следващата календарна година, с преспиване /като през всяка четна календарна година детето следва да бъде при майка си по време на коледните и великденските празници, от 10,00 часа на 24 декември, респективно на Разпети петък, до 19,00 часа на 27 декември, респективно на Светли понеделник, в случай че този период съвпада с режима на лични отношения между бащата и детето съобразно определеното в т. 1/, като бащата взема и връща детето от и до дома на майката. 5. Рождения си ден детето да празнува и с двамата си родители заедно, като в случай, че родителите не могат да постигнат съгласие, на рождения си ден детето до бъде със своята майка, а бащата да има право да го вижда и взема при себе си на деня, следващ рождения ден за времето от 10,00 часа до 19,00 часа, като го взима и връща в дома на майката.

Относно издръжката на детето: Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Нуждите на детето от издръжка се установяват от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновават специално. Издръжката на детето се дължи от двамата родители, независимо при кого то живее, но отглеждащият родителят следва да поеме по принцип по-малък дял от 4 издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето.

Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжката се определя от доходите на лицето, което я дължи. Няма спор, че задължението за издръжка представлява първостепенен ангажимент и на двамата родители за осигуряването на физическото, здравословно и психическо състояние на детето, на подходяща социална и културна среда, на образование и всестранно развитие. При това положение съдът, като взе предвид нуждите на детето съобразно възрастта му, липсата на оспорване от страна на ответника досежно размера на издръжката, установените по делото доходи на бащата, счита, че искът за издръжка се явява основателен до пълния му предявен размер от 200,00 лв. месечно.

Разпечатката съдържа 26 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/923e56a0-04fe-4412-a43b-256fc4b25f7d