Решение № 260076 от 02.06.2021, Апелативен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260076

02.06.2021г., град Пловдив

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори граждански състав

На двадесет и шести април през две хиляди двадесет и първа година В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА

СТОЯН ГЕРМАНОВ

Секретар: АННА СТОЯНОВА

При участието на прокурора ДОБРИНКА КАЛЧЕВА

Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.гр.дело №121 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №260083 от

06.11.2020г., постановено по гр.дело №555/2017г. по описа на Окръжен съд-П., са отхвърлени исковете на „Р.Б.“ЕООД, ЕИК....., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Р. И. Д., със съдебен адрес:***, оф.2-партер – адв.А. С., срещу Н.а.п. с адрес: гр.С., бул.“Д.“№52, представлявана от главен юрисконсулт Т. С., със съдебен адрес:*** адрес: гр.С., бул.“А. С.“№18, представляван от председателя Г. Ч., чрез процесуален представител М. С., с които се иска да бъдат осъдени солидарно ответниците да заплатят обезщетение за претърпените от дружеството имуществени вреди в размер от 279240,80лв. /от които главница 196727,24лв. и сбор от лихви – 82513,56лв./, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 04.08.2017г., до окончателното изплащане на обезщетението, което произтича от твърдяно нарушение на правото на ЕС, изразяващо се в неприлагане на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. относно общата система на данъка върху добавената стойност към настоящия казус, практиката на СЕС и неотправяне на преюдициално запитване от страна на ВАС, и „Р.Б.“ЕООД е осъдено да заплати на НАП разноски в размер на 450лв. за юрисконсултско възнаграждение, а на ВАС в размер на 350лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят „Р.Б.“ЕООД, който чрез пълномощника си адв.А.С. го обжалва изцяло с конкретни доводи за неправилност като постановено в нарушение на процесуалните правила, поради наличие на основание за отвод на съдебния състав, разгледал делото, и като постановено в нарушение на материалния закон във връзка с предпоставките за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит по чл.63, чл.167, чл.168 и чл.178 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. и представляващият неразделна част от установения от нея режим на приспадане на ДДС механизъм на корекция по чл.184-186 от Директивата, съобразно които неправилно Н.А.П да е отказала правото на приспадане на данъчен кредит и неправилно да е определила размера на начисления ДДС, а ВАС в противоречие с изискването на чл.267 § 1 ДФЕС да не е отправил преюдициално запитване и да е допуснал достатъчно съществено и явно нарушение на правото на ЕС при разпределение на доказателствената тежест и формиране на извода за наличие на липси. По подробно изложените съображения жалбоподателят претендира за отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковете чрез осъждане на ответниците солидарно да заплатят претендираното обезщетение за имуществени вреди от 288947,35лв., заедно със законната лихва, както и направените по делото разноски.

Въззиваемата страна

Н.а.п. е депозирала чрез пълномощника си главен юрисконсулт Т. С. писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната неоснователност, според които ревизиращите органи не са отказали данъчен кредит, а са извършили корекция на ползвания такъв при спазване на разпоредбите на чл.184 и чл.185 от Директивата и формираната по тях практика на СЕС. Претендира за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна В. а. с. е депозирала чрез процесуалния си представител М. С. писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната нередовност като подадена в нарушение на чл.260,т.3 от ГПК, тъй като в същата липсва ясно, конкретно и точно позоваване в какво се състои порочността на решението, а с нея се преповтаря първоинстанционният иск, както и с такива за неоснователност на същата, според които отговорността за нарушение на правото на ЕС, произтичащо от съдебен акт, не може да бъде ангажирана, освен в изключителни случаи, когато съдът е нарушил по очевиден начин приложимото право, твърдения в каквато насока от ищеца да не са изложени, а и в рамките на настоящото производство преценката за материалната законосъобразност на влязлото в сила съдебно решение на ВАС е изключена и валидността, допустимостта и правилността на това решение не могат да бъдат оспорени, като с него не е нарушено по очевиден начин правото на ЕС досежно разпределението на доказателствената тежест и упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит, и претенцията е неоснователна и по размер, с оглед установената сума с обжалвания ревизионен акт, която е била и предмет на производството пред ВАС. Претендира се за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Контролиращата страна

Апелативна прокуратура-Пловдив поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена по пощата в срока по чл.259,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – ищеца; касае неблагоприятното за него отхвърлително първоинстанционно решение, и откъм съдържание и приложения, противно на възраженията на ответника ВАС, е редовна, доколкото в нея се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, а липсата на изложени такива не е основание по чл.262,ал.1 от ГПК за нейното връщане, поради което се явява допустима.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предмет на въззивно разглеждане са предявените от „Р.Б.“ЕООД против Н.А.П и В.А.С искове за солидарно заплащане на обезщетение за имуществени вреди, произтекли от нарушение на правото на Европейския съюз при издаването на Ревизионен акт №********* от 16.04.2013г. на ТД на НАП-Пловдив, с който е начислен на основание чл.79,ал.3 от ЗДДС при установена липса на материали ДДС в размер на приспаднатия данъчен кредит от 216727,24лв., отменен частично с Решение №10960 от 21.10.2015г. по ах.дело №12072/2014г. на ВАС и потвърден до размер на 196727,24лв. за дължим ДДС и лихви в размер на 15247,44лв. с присъдени разноски по делото от 3966,55лв.

Ищецът счита да са нарушени нормите на чл.63, чл.167, чл.168, чл.178, чл.184 и чл.185 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и практиката на СЕС по тяхното приложение. Поддържа, че при наличие на предвидените с тях предпоставки за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит право на приспадане може да бъде отказано или корекция да бъде извършена само ако са налице обективни данни, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че посочената от него сделка, на която основава правото си на приспадане, е част от данъчна измама/злоупотреба с ДДС, извършена нагоре или надолу по веригата, а в случая такава от данъчните власти да не е установена, тъй като същите се позовават не на проблеми у преките доставчици на дружеството, доколкото не оспорват, че то е разполагало с процесните стоки, а у дружествата, на които е продало стоките, възлагайки в негова отговорност да провери кадровата, техническата и материалната им обезпеченост и тълкувайки в негова вреда обстоятелствата, че част от съставените от преките доставчици документи не били коректно издадени и не съдържали всички законови реквизити, както и, че пропуснали да представят поисканите им документи, по който начин неправилно по същество са приложили практиката си по чл.65,ал.1,т.4 от отменения ДДС спрямо доставки, извършени при действието на правото на ЕС, според която в тези случаи е налице хипотеза на „липса на реалност на доставките“. Освен това, липсата на стоки по смисъла на чл.79,ал.3 от ЗДДС се установява посредством инвентаризация, каквато, според събраните в административното производство доказателства, не е надлежно извършена, а дори и да се приеме, че липси могат да бъдат установявани и не чрез инвентаризация, данъчната администрация да не е доказала наличие на такива. Според чл.79,ал.3 от ЗДДС при липса на стоки дължимият ДДС е в размер на ползвания данъчен кредит, при което дружеството е задължено да внесе недължим от него ДДС, като нито в административното, нито в съдебното производство е изследван въпроса за размера на ползвания данъчен кредит за „липсващите“ стоки, а такъв е начислен по отчетната им стойност, без да е спазена формулата по чл.79,ал.6 от ЗДДС относно дълготрайни материални активи.

При разпределяне на доказателствената тежест и постановяване на решението си ВАС не се е съобразил с основните принципи на правото на ЕС, като е игнорирал, че при доказателствена тежест за данъчните власти, те не са доказали по несъмнен начин наличието на „обективни данни“ за измама и/или злоупотреба, и неправилно е приел, че липси могат да се установяват не само с инвентаризация, но и с проверка, както и, че дружеството е извършило доставка единствено на стоки на стойност 100000лв., а не на всички стоки по описите към трите процесни фактури, без да уточни кои са тези стоки и защо се приема, че са налице доставки на стоки единствено на стойност 100000лв. ВАС е бил длъжен да установи приложимите към казуса материалноправни разпоредби както на националното право, така и на правото на ЕС, и при съмнение относно правилното приложение на изведените от практиката на СЕС принципи, да отправи преюдициално запитване, а такова съмнение е съществувало, тъй като от една страна практиката на самия ВАС приема, че за установяване на липси следва да бъде извършена инвентаризация, което становище е споделено и от първоинстанционния съд, а от друга не е споделил правните изводи на административния съдия, позовал се на практиката на СЕС, за да обоснове неправилността на административния акт.

С исковата молба се претендира обезщетение от общо 221681,23лв., включващо: 196727,24лв. – установен за внасяне ДДС, 15247,44лв. – лихви, 3966,55лв. – разноски по съдебните производства за юрисконсултско възнаграждение, 50лв. – държавна такса за обжалване на ревизионния акт, и разноските по адм.дело №2298/2013г. на Административен съд-Пловдив от 40лв. – за призоваване на свидетели, 550лв. – депозит за вещо лице, 5100лв. – адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба и процесуално представителство. С протоколно определение от 18.08.2020г. окръжният съд по молба на ищеца и на основание чл.214,ал.1 от ГПК е допуснал изменение на предявения иск относно неговия петитум чрез увеличаване на размера на обезщетението, произтичащо от начислени лихви от 15247,44лв. на 82513,56лв., по който начин общата претендирана сума се равнява на 288947,35лв.

Ответната НАП е подала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Твърди, че отказан данъчен кредит от ревизиращите органи в случая няма, а са налице основания за корекция на ползвания данъчен кредит сред предвидените и в чл.184-192 от Директива 2006/112/ЕО при промяна във факторите, използвани за определяне на сумата за приспадане, включващи и липса на материали, каквато в случая да е установена на база разликата между счетоводните данни за изписани материали на стойност 1083636,19лв. и стойността на продадените материали по фактурите от 100000лв., при което въпросът за извършена инвентаризация да е без значение, защото не са установени на място и не се твърдят разлики в количествата материали към 15.06.2012г. и счетоводните записвания към същата дата, и ревизиращите органи и дружеството не спорят, че материали на стойност 1083636,19лв. не са налични, като дружеството твърди те да са продадени, а ревизиращите органи твърдят, че ги няма и че не са продадени с цитираните фактури, при което спорният въпрос е не какво е останало в наличност, а какво е продадено, и той не може да се установи чрез инвентаризация. Повдигнат е спор и относно процесуалния ред и компетентния съд, който да разгледа иска.

Ответникът В.А.С е подал писмен отговор на исковата молба с възражения за недопустимост на иска, поради неподсъдност на спора, липса на предпоставките на чл.215,предл.2 от ГПК, липса на внесена държавна такса и липса на процесуална легитимация в негово лице. Оспорил е и основателността на иска с твърдения, че отговорността за вреди, според практиката на СЕС, може да бъде ангажирана само в изключителни случаи, когато съдът е нарушил по очевиден начин приложимото право, а в случая решението по адм.дело №12072/2014г. на ВАС представлява влязъл в сила окончателен съдебен акт, преценката на чиято законосъобразност в настоящото производство е изключена, и същият е постановен в съответствие с даденото в практиката на СЕС тълкуване на разпоредбите на чл.167, чл.168 и чл.178 от Директива 2006/112.