Решение № 4530 от 27.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4530 гр. София, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20231100507221 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 2986/27.02.2023 г., постановено по гр.д. № 10 737/2022 г. на СРС, ГО, 69 състав по предявени от „Топлофикация София“ ЕАД против „М.К.“АД искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 59 ЗЗД е признато за установено, че в полза на ищеца срещу ответника съществуват вземания предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 49 785/21 г. на СРС, 69 с-в, а именно: сума в размер на 216,71 лева - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода м. 11.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.“****, надпартерен, ап.15, аб. № 431642, ведно със законна лихва от 26.08.2021 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 38,60 лева - цена на услугата дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. - 29.02.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 26.08.2021 г. до изплащане на вземането.

С решението исковете са отхвърлени за горницата над 216,71 лева за доставена топлинна енергия до пълния предявен размер от 280,70 лева и за периода м. 07.2017 г.

- м. 04.18 г. по изравнителна сметка № 14446269, ведно със законна лихва от 26.08.2021 г. до изплащане на вземането, както и изцяло за мораторната лихва в размер на 66,99 лева върху главница за топлинна енергия за периода 01.10.2018 г.19.08.2021 г. и изцяло за мораторна лихва върху главница за дялово разпределение в размер на 8,28 лева за периода 31.08.2018 г.- 19.08.2021 г.

Подадена е въззивна жалба вх. № 95709 от 05.04.2023 г. на „М.К.“ АД срещу решението в частта, с която предявените против него искове са уважени, а именно исковете за сумата в размер на 216,71 лева - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода м. 11.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, 1 находящ се в гр. София, ж.к.“****, надпартерен, ап.15, аб. № 431642, ведно със законна лихва от 26.08.2021 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 38,60 лева - цена на услугата дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. - 29.02.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 26.08.2021 г. до изплащане на вземането.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Излага в жалбата, че ищецът не се е обеднил с посочените суми по повод доставката на ТЕ до имота в исковия период.

Сочи, че ищецът не е доказал основанието на претенцията по чл. 59 ЗЗД; недоказано останало да е налице неоснователно обогатяване. Поддържа, че именно ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е отговорен и организира сключването на договори за доставка на ТЕ за стопански нужди. Поддържа възражението си за давност.

Претендира разноски.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „Топлофикация София” ЕАД от 12.06.2023 г., в който е изложено становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

Решението следва да бъде потвърдено частично в обжалваната част.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД в исковата молба и твърди, че между страните не е подписан договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди.

Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия до ползвания от ответника топлоснабден имот, като ответникът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, с което се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца.

Освен стойността на доставената ТЕ претендира и дължимата сума за дяловото разпределение в имота и мораторна лихва, изчислена съобразно ОУ за доставка на ТЕ.

Моли съдът да уважи предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Излага, че договор с ищеца не е сключен по негова вина – ответникът бил представил всички необходими документи за това. Оспорва реалната доставка на топлинна енергия при твърдения, че през исковия период имотът е бил необитаем и в него не е потребявана топлинна енергия. Оспорва да е изпаднал в забава при твърдения, че не е получавал фактури от ищеца, нито покана за плащане. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че до топлоснабдения имот в сочения исков период е доставял топлинна енергия, във връзка с което се е обеднил, а ответникът се е обогатил. В тежест на ищеца е и установяване на размера на иска. В тежест на ответника е да докаже, че е използвал процесната услуга на правно основание. По иска за вземането за лихва за забава ищецът следва да докаже и настъпила забава на ответника за изпълнение на паричното задължение /настъпил падеж/. По възражението за давност в тежест на ответника е да докаже, че е изтекъл срокът, с който законът свърза погасяването на вземанията по давност, а в тежест на ищеца е да докаже, че са настъпили основания за спирането/прекъсването на 2 давността.

Според чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на енергия се извършва по писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ за небитови нужди. В разпоредбата на параграф 1, т. 33 от ДР / ДВ бр.

54/2012 г. в сила от 17.07.2012 г./ на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието небитов клиент - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. За процесния период са действали ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди, одобрени с решение № ОУ- 033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, приложени по делото. Според чл. 1, ал. 2 от тях продажбата на ТЕ се извършва въз основа на писмен договор между купувача и дружеството с прилагане на общите условия. В чл. 61, ал. 1 ОУ е разписано, че купувач на ТЕ е собственик, титуляр на вещното право на ползване или наемател на имота. Купувачът подава заявление по образец, въз основа на което се сключва договор, като дружеството открива и води партида с абонатен номер – чл. 62, ал. 1 и 2 ОУ.

В случая ответникът с отговора на исковата молба не е оспорва да е бил собственик на имота в исковия период, като възраженията във въззивната жалба в тази връзка са преклудирани.

Принадлежността на правото на собственост върху топлоснабдения имот на ответника в исковия период се установява и от писмените доказателства. Видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот от 24.07.2001 г. с рег. № 41, т.3, рег.

№12870, н. д.492/2001 г. по описа на нот. Ал. Ч. с рег. № 310 на НК, нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 18.01.2016 г. на нот. Д. Желязков с рег. № на НК 101 при СРС, Разрешение за строеж на благоустройствени обекти и Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж от 05.04.2012 г. то ответникът е придобил правото на собственост върху парцел, върху който впоследствие е построена жилищна сграда с офиси и гаражи, в която се намира процесният топлоснабден имот, а именно: гр. София, ж.к.“****, надпартерен, ап.15, аб. № 431642. Топлоснабденият обект е построен и въведен в експлоатация до 05.04.2012 г. С нот. акт от 18.01.2016 г. /стр. 9 от него/ ответникът като собственик на имота е учредил договорна ипотека върху него /т. 14 от акта/. При липса на наведени конкретни възражения на ответника относно промяна на принадлежността на правото на собственост за исковия период то съдът намира за установено, че в исковия период ответникът е бил собственик на имота.

Поради това съдът намира, че потребител на ТЕ е именно ответникът собственик на имота. В чл. 156 ЗЕ за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия е утвърден принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия.

Потребител на ТЕ е лицето, което реално ползва същата. Съгласно определението за небитов клиент това е лицето, което купува ТЕ.

Във заявлението и исковата молба последователно се твърди, че писмен договор между ищеца и ответника за процесния период по см. на чл. 1, ал. 2 ОУ не е сключван.

Ответникът в отговора излага, че е предприел всички изискуеми действия с цел да сключи писмен договор за доставка на ТЕ за небитови нужди, като е подал заявление от 03.08.2012 г. относно откриване на партида за имота, но до подписване на нарочен договор не се стигнало. Излага в отговора, че въпреки че ищецът е приел заявлението, то не е предложил сключване на писмен договор.

3

Видно от заявление от 03.08.2012 г. то на тази дата ответникът е подал искане до ищеца за откриване на партида за процесния имот; изявил е желание да сключи договор за доставка на ТЕ за стопански нужди. Действително, такъв нарочен договор по утвърдена бланка по делото не представен, а и не се твърди да съществува.

Настоящият състав обаче намира, че за периода от 03.08.2012 г. /дата на подаване на заявлението/ до 03.08.2017 г. между страните е действал писмен договор за доставка на ТЕ за стопански нужди. Входираното и прието заявление от ищеца съставлява приета оферта на ответника. Установява се от доказателствата, по делото, че процесният имот е топлоснабден, като до него се доставя ТЕ за отопление на имот и ТЕ, отдадена от сградната инсталация. Според чл. 62, ал. 1 ОУ купувачът подава заявление по образец, като след това според ал. 2 се сключва писмен договор. В случая с приемане на писменото заявление на ответника за откриване на партида от ищеца е прието предложението и е сключен договор по арг. от 14 ЗЗД.

Според чл. 6, ал. 1 ОУ обаче договорът се сключва за срок от пет години, като след изтичане на срока не е предвидено в ОУ действието на договора да се продължава при определени обстоятелства. Според чл. 6, ал. 1 ОУ договорът се сключва за срок от пет години, като срокът може да е и по-кратък /ал. 2/- в случаите на наемно правоотношение. Според чл. 68 ОУ договорът може да бъде прекратено преди изтичане на петгодишния срок, а съгл. чл. 63 и чл. 64 ОУ при изменение на обстоятелствата следва да се сключи нов договор или съществуващият договор да бъде анексиран. Поради това съдът намира след съвкупен анализ на разпоредбите на ОУ, че при липса на по-особени уговорки срокът на договора за продажба на ТЕ за стопански нужди е пет години, като след изтичането му действието на договора не се подновява автоматично поради липса на подобна уговорка в ОУ. Самото откриване на партида за предходен петгодишен период, който номер е запазен впоследствие, е техническа операция без правна стойност. Самото съществуване на аб. номер като цифри, зачислени към обект, не се равнява на сключен писмен договор за определен конкретен период.

В случая действително видно от молба декларация от 03.08.2012 г. на тази дата ответникът е подал заявление относно процесния имот за доставка на ТЕ за нежилищни нужди, като заявлението е прието от ищеца. Поради това съдът приема, че за периода 03.08.2012 г. до 03.08.2017 г. между страните е действал писмен договор за доставка на ТЕ за стопански нужди, като входираното заявление е приета оферта. След този период обаче няма данни да е бил налице действащ писмен договор, което и ответникът не оспорва.

Исковият период, за който се претендира сума за главница за доставена ТЕ, започва от 01.07.2017 г. и завършва на 30.04.2020 г. С първоинстанционното решение обаче искът за главница за цената на доставената ТЕ е отхвърлен поради погасяване на вземанията по давност за периода м. 07.2017 г. - м. 10.2018 г. Така предмет на въззивната жалба е признатата за дължима главница за ТЕ по иска по чл. 422 ГПК за периода м. 11.2018 г. – м. 04.2020 г. В този период м. 11.2018 г. – м. 04.2020 г. между страните не се установява да е съществувало облигационно отношение по доставка на ТЕ поради изтичане срока на договора на 03.08.2017 г. и липсата на данни по делото да е сключен друг договор. По делото не е представен писмен договор за доставка на ТЕ за небитови нужди за процесния период м. 11.2018 г. – м. 04.2020 г.

Разпечатката съдържа 41 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/923dab26-997d-430b-9602-902c9864d3ba