Решение № 1068 от 11.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1068 гр. Пловдив, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Светла Н. Гърчева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20235330113559 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от С. А. Д., ЕГН **********, с адрес *******************************************, против „Микро Кредит“ АД, ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от общо 50 лева, представляваща недължимо платена парична сума и получена от ответника без правно основание през периода **********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 19.09.2023 г., до окончателното й изплащане.

В исковата молба и уточняваща молба от 27.09.2023 г. се твърди, че за периода от ******************************************* С. Д. била заплатила по банков на „Микро Кредит“ АД сумата от общо 4407,48 лв., които били претендирани от ответното дружество като дължими по договор за кредит. Поддържа се от ищцата, че подобен договор за кредит не е сключван между настоящите страни, като липсвало валидно правоотношение, обосноваващо заплащане на посочената сума. Последното предполагало и правния интерес от предявяването на настоящия иск на плоскостта на неоснователното обогатяване. Излагат се възражения за недействителност на договор за кредит на основание чл. 22 ЗПК, в случай, че ответното дружество въведе твърдения за наличие на такъв договор. По изложените съображения се моли за уважаване на иска и присъждане на сторените разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на искова молба.

1

На основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато изменение на иска чрез увеличаване размера на същия от сумата от 50 лв. на сумата от 4407,48 лв., която сума окончателно се претендира от ищцата като неоснователно платена от нея на ответника през посочения в исковата молба период.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД за възстановяване на ищцата на заплатена от нея на ответника без правно основание сума в общ размер от 4407,48 лв. За уважаване на исковата й претенция в тежест на ищцата бе да докаже онези положителни факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, включително и като докаже факта на плащане на процесната сума през посочения от нея в исковата молба период.

В тази връзка ищцата е ангажирала писмени доказателства – общо седем на брой преводни нареждания с наредител С. Д. и получател „Микро Кредит“ АД с основание на превода „по кредита“. Предадената сума е в общ размер от 4407,48 лв., като шест от преводите са на стойност 488,58 лв., а седмият за сумата от 1476 лв. Преводите са извършвани ежемесечно в периода от *******************************************, на която дата е последният и най-голям по размер паричен превод. Тези платежни нареждания са представени в открито заседание с оглед на дадени от съда с доклада по делото указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК. До приключване на проведеното открито съдебно заседание писмените доказателства не са оспорени.

Следователно съдът намира за доказано извършването на парични преводи от ищцата С. Д. в полза на ответника „Микро Кредит“ АД през периода от ******************************************* в общ размер на 4407,48 лв.

При доказателствена тежест за ответното дружество по делото не се установи наличие на правно основание за извършените преводи. Такова не се твърди нито от ищцата, нито от ответника, който не е депозирал и отговор в срока по чл. 131 ГПК, като с нарочна молба за първото по делото открито съдебно заседание единствено заявява, че оспорва иска и не възразява срещу проекта за доклад. От „Микро Кредит“ АД не сочат доказателства, нито изтъкват да е съществувало облигационно правоотношение между дружеството и ищцата Д., в това число и по договор за кредит. Поради това и независимо, че като основание за преводите, посочено в платежните нареждания, е отразено „по кредита“, то съдът не може да приеме съществуването на договор за кредит. Още повече, че наличието на подобен договор, с оглед качеството на страните и по аргумент от чл. 10, ал. 1 ЗПК, би следвало да е обективиран в писмена форма, на хартиен или друг траен носител.

Предвид гореизложеното съдът намира исковата претенция за доказана 2 по основание и размер и като такава ще се уважи изцяло.

При този изход на спора право на разноски има ищцата, като в полза на същата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ще се присъди сумата от 176,30 лв. – разноски за държавна такса. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., при съобразяване с приетото с Решение по дело C‑438/22 на СЕС, и при отчитане на материалния интерес по делото, ниската фактическа и правна сложност на спора, броя на проведените открити съдебни заседания и осъществената от процесуалния представител на ищцата дейност по защита на нейните интереси, то в полза на адв. Д. Б., доколкото с него е сключен представения ДПЗС, следва да се присъди сумата от 350 лв. адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ на ищцата по настоящото дело.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Микро Кредит“ АД, ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, ДА ЗАПЛАТИ на

С.

А.

Д.,

ЕГН

**********, с адрес

*******************************************, по предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, сумата от общо 4407,48 лева (четири хиляди четиристотин и седем лева и 48 ст.), представляваща недължимо платена парична сума и получена от ответника „Микро Кредит“ АД без правно основание през периода **********, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 19.09.2023 г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „Микро Кредит“ АД, ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, ДА ЗАПЛАТИ на

С.

А.

Д.,

ЕГН

**********, с адрес

*******************************************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 176,30 лева (сто седемдесет и шест лева и 30 ст.) – сторени разноски за държавна такса по настоящото дело.

ОСЪЖДА „Микро Кредит“ АД, ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, ДА ЗАПЛАТИ, основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на адвокат Д. Б. от ПАК с личен номер

**********, със служебен адрес

*******************************************, сумата от 350 лева (триста и петдесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо за оказана правна помощ на ищцата по настоящото дело С. А. Д..

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3