Решение № 9758 от 08.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9758 гр. София, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Й Г при участието на секретаря СР като разгледа докладваното от Й Г Гражданско дело № 20221110152917 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Предявени са от „ТС” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр. ххх, срещу Ц. И. Л О, ЕГН **********, с адрес гр. ххх, при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№22387/2022г. на СРС, 140 състав, както следва: 631,08 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от м.10.2018г. до м.04.2021г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. ххх, абонатен №ххх, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.04.2022г. до окончателното й изплащане, 90,05 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 08.04.2022г., 41,46 лева – такса за извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.03.2019г. до м.04.2021г., и 7,29 лева - мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение за периода от 01.05.2019г. до 08.04.2022г.

Ищецът твърди, че ответницата е потребител на топлинна енергия за битови нужди за процесния период, но не е изпълнила в установените срокове 1 задълженията си за заплащане на дължимите суми за доставената топлинна енергия, поради което ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК и по ч.гр.д. №22387/2022г. на СРС, 140 състав, в негова полза била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответницата за горепосочените суми. В законоустановения срок постъпило възражение от длъжника, поради което на ищеца било указано да предяви искове за установяване на вземанията си. С оглед изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че ответницата му дължи претендираните суми, както и да бъде осъдена да му заплати направените по делото разноски. В съдебно заседание предявените искове се поддържат.

Ответницата е депозирала писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва предявените искове.

Ответницата не оспорва, че е собственик на процесния топлоснабден имот, но твърди, че от 1997г. не живее в жилището. Същото било ползвано от нейния брат до м. април 2019г., когато се изнесъл. При отчитане на топломерите били констатирани нулеви показания, но въпреки това през 2018г. ответницата установила, че заплащаните от нея и брат суми за сградна инсталация съставлявали 50% от стойността за реално потребление на топлинна енергия в използваеми жилища с размери, идентични с нейния имот в същия вход.

Поради това провела кореспонденция с ищцовото дружество и „Т“ ООД, но не й били посочени критериите, механизма и формулата, по която се начислява таксата „сградна инсталация“. През 2022г. били монтирани нови дистанционни топломери. Поддържа, че не е уведомена за общите условия на ищеца, както и, че начислените суми не съответстват на действащата нормативна уредба. През процесния период в жилището не живеел никой и никой не ползвал топлинна енергия, за което служителите на „Т“ ООД били уведомени. При условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност. Счита, че не е изпаднала в забава, поради което не дължи мораторна лихва. С оглед изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Привлеченото от ищеца трето лице – помагач „Т“ ООД не е изразило становище по предявените искове.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и 2 прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №22387/2022г. на СРС, 140 състав.

Спорно между страните по делото е дали през процесния период между тях е съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия.

Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г. всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на 3 сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

Ищецът свързва качеството на ответницата на потребител на топлинна енергия за битови нужди с качеството на собственик на топлоснабден имот.

В случая не е спорно между страните по делото и се установява от представения договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти от 02.11.1990г., че ответницата Цветана И.

Лозанова - Овчарова е собственик на процесния топлоснабден имот, като на 12.12.1995г. същата е подала молба – декларация до ищцовото дружество да бъде открита партида за доставка на топлинна енергия за имота. Поради това съдът приема, че ответницата е битов клиент за доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, за имота абонатен №ххх.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия 4 потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответницата е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия.

Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.

Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на ВКС, поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали е съгласен с него.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е 5 възложено на третото лице – помагач „Т“ ООД.

С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за установено, че за ответницата е възникнало задължение по силата на закона и договор при общи условия да заплаща на ищцовото дружество количеството подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.

Доставката на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, се установява от кредитираното заключение на СТЕ. От заключението на вещото лице по съдебно - техническата експертиза, се установява, че дължимите суми за доставена в имота на ответницата топлинна енергия са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т. е. спазени са изискванията на действащите технически правила и норми. Установява се още, че от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция. Установява се и обстоятелството, че през процесния период третото лице - помагач е извършвало дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с действащата нормативна уредба, като са издавани индивидуални изравнителни сметки за дялово разпределение за абонатен №ххх. От заключението на вещото лице по СТЕ се установява и стойността на доставената топлинна енергия през исковия период, която възлиза общо на сумата от 631,08 лева.