Решение № 362 от 13.08.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 362 гр. Русе, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Мирослава Т. Пенева като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20264520200637 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. Л. Н., ЕГН: **********, с адрес гр. Русе, *****, чрез адв. А. Е. от АК – Русе, със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Хан Аспарух“ № 31, ет. 5, против Наказателно постановление № 26-3393000136/25.03.2026 г. на началника на Второ РУ към ОД МВР – Русе, с което на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 409,03 евро (799,99 лв.) на основание чл. 638, ал. 5 КЗ за нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно и неправилно. Било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в разминаване на датата, посочена в НП. Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, вместо него се явява адв. А. Е., която поддържа жалбата, моли за нейното уважаване и претендира разноски в полза на нейния доверител.

Районна прокуратура – Русе, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 08.04.2026 г.

1 по пощата, при положение че Наказателното постановление е било връчено на нарушителя лично на 26.03.2026 г. по пощата, поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление № 26-3393-000136/25.03.2026 г. на началника на Второ РУ при ОД МВР – Русе е издадено срещу В. Л. Н. за това, че на 26.02.2026 г., в 17,05 ч., в гр. Русе, на бул. „Тутракан“ до № 20, управлявал лек автомобил „Мерцедес Е 280 ЦДИ“, с рег. № *****, собственост на Д. Г. Г., и като ползвател на този лек автомобил го управлявал повторно без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

От събраните по делото доказателства се установи следната фактическа обстановка:

Жалб. В. Н. бил вече веднъж наказван за извършено нарушение по чл.

638, ал. 3 КЗ с Наказателно постановление № 25-3393-000717/15.07.2025 г. на началника на Второ РУ при ОД МВР – Русе, влязло в сила на 02.09.2025 г.

Жалбоподателят ползвал лек автомобил Мерцедес Е 280 ЦДИ“, с рег. № *****, собственост на Д. Г. Г.. За управлявания от него автомобил имало сключен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица BG/02/125002020962 от 16.06.2025 г. На 31.12.2025 г. този договор бил прекратен, поради невнасяне на дължимата вноска по застраховката. На 26.02.2026 г., около 17,05 ч., жалб. Н. управлявал лекия автомобил „Мерцедес Е 280 ЦДИ“ в гр. Русе и се движил по бул. „Тутракан“, когато около № 20 на същата улица бил спрян за проверка от служителите на Второ РУ при ОД МВР – Русе Х. М. Г. и С. Ц. Ц.. Те извършили проверка на управляваното от жалбоподателя превозно средство и установили, че същото било управлявано без валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и пристъпили към съставяне на АУАН за нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ.

Тази фактическа обстановка се установява еднопосочно доказателствата по делото и не се явява спорна между страните. от

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 2

ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.

Съдът не счита за основателни развитите от жалбоподателя съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП. Не е налице липса на идентичност в описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Несподеляеми са доводите на жалбоподателя изразяващи се в това, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в издаденото НП, тъй като посоченият в същото АУАН бил с друг номер. Действително такова разминаване е налице, но само в частта от наказателното постановление, където са описани доказателствата. В титулната част, където е описано въз основа на кой АУАН се издава НП, актът е посочен правилно. Няма разминаване в посочената дата на извършване на нарушението както в АУАН, така и в НП. Допускане на очевидна фактическа грешка при изброяването на доказателствата, въз основа на които се издава наказателното постановление, не съставлява съществено процесуално нарушение, което да води до накърняване правата на жалбоподателя и да допринесе за отмяна на наказателното постановление. Останалото твърдение, че жалбоподателят не се е запознал със съдържанието на АУАН, също не се доказва, доколкото наказаното лице се е подписало в акта, включително и на разписката, че е получило екземпляр от АУАН, поради което е могло и е било длъжно да се запознае със съдържанието му.

За да е налице съставът на административното нарушение по чл. 638, ал.

3 КЗ, следва да се установи, че лице, притежаващо качеството на водач по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, е управлявало МПС, за което не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В настоящия случай отговорността на жалбоподателя е била ангажирана и за квалифициран състав на административно нарушение, а 3 именно че е извършил деянието повторно. „Повторно“ по смисъла на § 1, т. 52 от ДР на КЗ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение. По смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Управлението на ППС се изразява с боравене на уредите за контрол на същото, привеждането му в движение, привеждането му от движение в спряло състояние, предприемане на маневри и т.н. В настоящия случай, с оглед направения по-горе анализ на доказателствата по делото, се установява, че жалбоподателят В. Н. притежава качеството на „водач“ на пътно превозно средство, тъй като е бил установен да управлява такова от актосъставителя Х.

Г. и свидетеля по АУАН С. Ц.. Нарушението е констатирано непосредствено от контролния орган и не са налице съмнения в редовността на съставения акт, следователно настоящият случай се обхваща от разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, според която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В този смисъл е и практиката на АдмС-Русе в лицето на Решение № 361 от 14.12.2022 г. по КАНД № 326/2022 г., Решение № 415 от 12.02.2025 г. по КАНД № 5/2025 г. и Решение № 2523 от 29.08.2024 г. по КАНД № 532/2024 г. Липсват други доказателства, които да оборват констатацията на актосъставителя, че жалб.

Н. е управлявал лек автомобил, без за същия да има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Жалбоподателят е могъл и е бил длъжен да се увери, че за автомобила му има сключена застраховка гражданска отговорност, преди да предприеме движение със същия по пътищата, отворени за обществено ползване. На първо място, съгласно текста на чл. 100, ал. 1, т. 3 ЗДвП водачът е длъжен да носи в себе си документ за сключена застраховка. Освен това, чрез справка в сайта на „Гаранционен фонд“, винаги може да се провери дали за автомобила има сключена валидна и действаща към даден момент застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и жалбоподателят е могъл да направи тази справка и да се осведоми по същия начин, по който съдът е извършил служебно проверка на обстоятелството чрез сайта на „Гаранционен фонд“ към кой момент процесният автомобил е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. В този смисъл дори и да се приеме, че деянието не 4 е извършено умишлено, поради незнание за тази информация, то жалбоподателят е бил длъжен и е могъл да провери дали има сключена такава застраховка. Според чл. 7, ал. 2 ЗАНН, за разлика от чл. 11, ал. 4 НК, извършените по непредпазливост административни нарушения не се наказват само в изчерпателно посочените от закона хипотези, т.е. всяко административно нарушение е виновно извършено, независимо дали формата на вината е умисъл или непредпазливост, за разлика от престъпленията, при които по правило са наказуеми само умишлените деяния, а непредпазливите само в конкретно изброените от закона случаи. Освен това нарушението е извършено при условията на повторност, доколкото жалб. Н. вече веднъж е бил наказан за извършено такова нарушение на 02.09.2025 г., когато е влязло в сила наказателното постановление за предходното, като не е изтекъл 1годишният срок от влизането в сила на санкционния акт. При обсъждане въпроса за отговорността на жалбоподателя от доказателствата по делото се установява, че жалб. В. Н. е извършил от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл. 638, ал. 5 КЗ, като формата на вината в настоящия случай е небрежност, защото жалбоподателят е могъл и е бил длъжен да установи, че за управлявания от него автомобил няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Всеки водач на МПС, преди да започне управлението му, е длъжен да се увери, че носи в себе си всички изискуеми по ЗДвП или останалите законови и подзаконови актове документи, сред които е и наличието на договор за сключена и действаща валидна застраховка "Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Неизвършването на тази проверка води до поведение, което може и следва да се санкционира при извършена проверка от компетентните органи – в този смисъл е Решение № 1837 от 9.06.2025 г. на АдмС - Русе по КАНД № 185/2025 г.

Съдът не счита, че са налице предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН, доколкото нарушението не разкрива по-ниска обществена опасност от обичайната, а фактът, че жалбоподателят незабавно е предприел действия по осигуряване на действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не санира по някакъв начин извършеното нарушение и факта, че това превозно средство е било без сключен такъв договор в продължение на три месеца. За пълнота на изложението съдът следва да отбележи, че така индивидуализирано административното наказание в размер 5 на 409,03 евро (799,99 лв.) се явява правилно, доколкото санкционната норма на чл. 638, ал. 5 КЗ предвижда абсолютен размер на предвиденото наказание „глоба“ от 800 лв. Действително левовата равностойност на 409,03 евро се равнява на предвидената санкция, но с една стотинка по-малко, но това обстоятелство по никакъв начин не може да се възприеме като определяне на наказание извън пределите, заложени от материалния закон, доколкото според текста на § 5, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗВЕРБ се установява задължение на държавата и общините, при възникнали задължения за плащане на такси, санкции, глоби и други парични задължения, да прилагат съответно правилата за превалутиране, заложено в чл. 12, ал. 1 ЗВЕРБ, поради което наказващият орган не е допуснал нарушение на материалния закон, посочвайки стойността на глобата в лева и в размер от една стотинка повече, защото евентуално наложената глоба ще бъде събрана в евро, като правилно е изчислена нейната еврова равностойност от 409,03 евро.