Решение № 70 от 09.07.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Пловдив , 09.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20215001000347 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260032 от 25.02.2021 г.,постановено по т.д.№125/2020 г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик,е осъден ответника ЗАД „О.-З“АДгр.С.,с ЕИК ... да заплати на ищеца А. Ф. Ф. сумата от 10 000 лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания,като иска за сумата над размера от 10 000 лв. до претендирания размер от 35 000 лв.,представляващ частичен иск от 90 000 лв.,е отхвърлен като неоснователен.С решението ответникът е осъден да заплати на ищеца и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1297,02 лв.,представляващи медицински разходи,във връзка с настъпило ПТП с лек автомобил марка „Ф.“,модел „Ф.“ с рег.№...,управляван от Д. С. В.,при което ищецът като 1 велосипедист е пострадал на 23.05.2018 г. около 17:20 часа,по път ПАЗ 1061 /свързващ гр.В. и с.Д./,ведно със законната лихва върху двете главници,считано от депозиране на исковата молба-16.10.2019г.,до окончателното изплащане.С горното решение ответното застрахователно дружество е осъдено още да заплати на ищеца А.Ф. разноски по компенсация в размер на 904,07 лв.

Срещу решението са подадени въззивни жалби и от ищеца,и от ответника в първоинстанционното производство,с които се атакуват различни части от това решение.

Ищецът АХМ. Ф. Ф. обжалва решението на ОС-Пазарджик в частта,с която е отхвърлен иска му по чл.432 от КЗ за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лв.-след отчитане на установеното по делото съпричиняване и извършеното от ответника плащане,до размера от 35 000 лв.,предявен като частичен иск от 90 000 лв.,ведно със законната лихва върху тази сума.Жалбоподателят Ф. счита първоинстанционното решение за неправилно и необосновано в обжалваната му част.Сочи,че решаващият съд е достигнал до правилни и съответстващи на събраните по делото доказателства изводи,относно осъществяването на фактическия състав на чл.432 КЗ-наличието на генералния деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД и валидно застрахователно правоотношение,при които отговорност следва да се носи именно от ответника-застраховател.Но намира,че въпреки изтъкнатите по-горе правилни и обосновани изводи по съществото на спора,първоинстанционният съд неправилно е приложил установения в чл.52 принцип за справедливост и като последица е определил обезщетение,което не отразява действителната тежест на причинения противоправен резултат и не съответства на степента на търсените от ищеца неимуществени вреди.Поддържа доводите,че неправилно първоинстанционният съд е определил занижен размер на присъденото в полза на пострадалия застрахователно обезщетение,че не е обсъдил всички събрани доказателствапоотделно и в тяхната съвкупност,а напротив-избирателно е сформирал убеждението си само върху част от тях,като е налице несъответствие между приетите по делото доказателства и направените от съда изводи в решението.Поради тези причини счита,че първоинстанционният съд неоснователно е отхвърлил исковата претенция за част от общо 2 претендираната сума.Поддържа,че в конкретния случай определеното от ОСПазарджик обезщетение от 30 000 лв. /преди приспадане на съпричинителната квота на пострадалото лице за реализиране на вредоносните последици в размер на 50 % и преди отчитане на извършеното от застрахователя плащане на сумата в размер на 5000 лв. за претърпените неимуществени вреди/ е крайно недостатъчно да обезщети прежевените от пострадалия болки,страдания и битови неудобства.В тази връзка жалбоподателят Ф. счита,че справедливото обезщетение следва да се определи на сумата в размер на 75 000 лв.,а не както е приел съда-30 000 лв.Развива в жалбата си подробни съображения за това,че при определяне на размера на обезщетението съдът не е преценил правилно в тяхната съвкупност тежестта на претърпените от него-ищеца телесни увреждания,че не е съобразено обстоятелството,че ищецът не се е възстановил напълно и към настоящия момент,което обстоятелство се е отразило и на начина му на живот,като неговото бъдеще оттук нататък ще бъде белязано с горчивина,страдания,неудобства и здравословни проблеми.Излага и довода,че макар формално да се е позовал в обжалваното решение на икономическата конюнктюра в страната,съдът в действителност не се е съобразил със същата конюнктюра.Позовава се и на това,че определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено и с константно присъжданите нива на обезщетения при сходни правни казуси,като сочи и конкретна съдебна практика в тази насока,обективирана в изброените във въззивната жалба съдебни решения.

И с оглед на всички изложени в жалбата съображения,жалбоподателят А.Ф. моли да бъде отменено решение №260032 от 25.02.2021 г.,постановено по т.д.№125/2020 г. по описа на ОС-Пазарджик,в частта,в която е отхвърлен иска по чл.432 КЗ за разликата над 10 000 лв. до размера от 35 000 лв.,предявен като частичен от 90 000 лв.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 17.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението и вместо това да бъде уважен иска за същата разлика.Моли да му се присъдят сторените пред двете инстанции съдебни разноски съобразно с уважената част от предявения иск.

От ЗАД „О.-З“АД с ЕИК ...-ответник по процесните искове,е подаден в законния срок писмен отговор на жалбата,изходяща от ищеца АХМ. Ф. Ф..В 3 същият отговор изразява становището,че макар да счита първоинстанционното решение за неправилно,необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон,то счита че подадената от ищеца въззивна жалба е бланкетна и изцяло неоснователна.Подробни аргументи в тази насока развива в отговора си и моли въз основа на тях подадената от Ф. въззивна жалба да бъде оставена без уважение,доколкото същата е изцяло неоснователна.

От своя страна ответникът по исковете- ЗАД „О.-З“АД с ЕИК ...е подал въззивна жалба,с която обжалва решението на ОС-Пазарджик от 25.02.2021 г. в частта,с която исковете са уважени.Счита,че в тази част решението е неправилно и необосновано по съображения,изложени във въззивната му жалба.Развива доводи за това,че съдът неправилно е определил равен принос на водача В. и на ищеца в причиняването на вредоносния резултат,както и че неправилно е приел наличието на нарушение от страна на посочения водач на разпоредбата на чл.20,ал.2 от ЗдвП,а също и че опасността е била предвидима.

Намира,че определяне степента на съпричиняване първоинстанционният съд не е оценил правилно тежестта на нарушението на ищеца и респ. не е разпределена правилно отговорността.Според дружеството-жалбоподател поведението на водача на лекия автомобил „Ф. Ф.“,макар и вредоносно,не е противоправно,поради което гражданската му отговорност за обезщетяване на вредите от произшествието не може да бъде ангажирана в определения с решението размер.Липсата на допуснати от посочения водач нарушения на правилата на ЗДвП,изключват според жалбоподателя възможността за ангажиране на деликтната отговорност на този водач в съотношение 50:50 за обезщетяване на причинените на ищеца вреди.Същевременно дружествотожалбоподател излага в жалбата си и аргументи за обосноваване на позицията си,че приносът на ищеца Ф. за настъпване на вредоносния резултат е много по-голям от този на водача В. и следва да бъде определен поне на 80 %.Наред с това поддържа и довода,че първоинстанционният съд неправилно е определил размера на застрахователното обезщетение от 30 000 лв.,като счита,че с оглед на действително причинените на ищеца неимуществени вреди,този размер е прекомерен.Посочва,че при определяне на дължимото обезщетение не е взето предвид обстоятелството,че не е била проведена пълна рехабилитация от страна на ищеца за възстановяване на всички функции на 4 ръката му,както и че общото му заболяване-диабет не е в причинно следствена връзка с процесното ПТП.Поддържа още,че така определеният размер не е съобразен с всички критерии за справедливост,както и със съдебната практика по аналогични случаи.Относно претенцията на ищеца за заплащане на имуществени вреди-разходи за лечение,дружествотожалбоподател заявява,че тя е неоснователна.Поддържа още в тази връзка,че при определяне на размера на имуществените вреди също следва да се приложи процента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.

И въз основа на изложените в жалбата му доводи,дружествотозастраховател моли да бъде постановено от настоящата инстанция решение,с което да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната от дружеството част и да бъдат отхвърлени предявените искове.Евентуално моли да бъде изменено първоинстанционното решение,като бъде намален размера на присъдените обезщетения и се приеме,че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца в по-голям размер.Моли да бъде отхвърлена претенцията на ищеца за лихви и разноски.Претендира разноски за двете инстанции,вкл. юрисконсултско възнаграждение.

От АХМ. Ф. Ф.-ищец по процесните искове,е подаден в законния срок писмен отговор на въззивната жалба,изходяща от ЗАД „О.-З“АД.В същия отговор е изразено становището,че въззивната жалба на дружествотозастраховател е изцяло неоснователна и необоснована.Намира,че наведените от ответника оплаквания са лишени от правно основание,както и че са недоказани,с оглед събрания по делото доказателствен материал.От друга страна намира,че първоинстанционният съд в решението си е достигнал до правилни и съответстващи на събраните по делото доказателства изводи относно осъществяването на фактическия състав на чл.432 КЗ-наличието на генералния деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД и валидно застрахователно правоотношение,при което отговорност следва да се носи именно от ответника-застраховател.Оспорва всяко едно от изложените в жалбата на дружеството-ответник оплаквания срещу първоинстанционното решение и подробни доводи в тази връзка развива в подадения писмен отговор. Моли,с оглед на всички изложени в отговора аргументи,да бъде оставена без уважение подадената от дружеството въззивна жалба срещу горното решение 5 на ОС-Пазарджик.Моли да му се присъдят направените по настоящото дело разноски.

Не са направени доказателствени искания в двете въззивни жалби,както и в подадените насрещни отговори на същите жалби.Не са представени и писмени доказателства с тях.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателите оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивните жалби са процесуално допустими,тъй като са подадени от лица,имащи правен интерес да обжалват първоинстанционното решение и при подаването им е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 ГПК.Ето защо и двете жалби подлежат на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява процесуално допустимо и в частност-че съдът се е произнесъл именно по исковете,с които е сезиран по конкретното първоинстанционно дело,а самите искове счита за допустими.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбите.В тази връзка,преценявайки оплакванията в двете въззивни жалби,както и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното: