Решение № 1161 от 02.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1161 гр. Варна, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Борис Вл. Чеботарьов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20253110201852 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от Д. Ц. А., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №*, с което за нарушение по чл.98, ал.1, т.1 ЗДвП, на въззивника е наложено административно наказание „глоба“ в размер 20.00 лв.

Въззивникът оспорва процесното НП като издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което, моли, същото да бъде отменено. Твърди, че в АУАН и в НП не е посочено, по какъв начин и с какво конкретно, паркираният от въззивника автомобил е създавал опасност или е пречел за движението.

Въззиваемата страна, редовно призована, оспорва жалбата като твърди, че нарушението е извършено от обективна и субективна страна и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди оспореното НП.

След преценка на приобщените доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 03.08.2024 г., около 14:49 ч. в гр. Бяла, обл. Варна, на ул."Цар Иван Срацимир", свид. Д. Д. – *, при изпълнение на служебните си задължения установил паркиран л. а. *, на място, за което приел, че превозното средство създава опасност и пречи за движението, поради което на установения чрез справка в служебна база данни собственик на автомобила 1

Б.С.М., ЕГН **********, той съставил фиш за глоба Серия GT, №3277587 от 03.08.2024 г., за което поставил на предното стъкло на автомобила съответно уведомление, ведно с копие от документа, застъпени с чистачката. След като узнала за уведомлението, собственикът Б. М. оспорила съставения фиш и в резултат, след извършена проверка по предоставени от собственика данни, съставения фиш за глоба бил анулиран и спрямо установения водач на превозното средство бил съставен процесния АУАН №* г., връчен лично на въззивника на 14.10.2024 г.

На 04.12.2024 г. наказващият орган издал процесното НП №*1, с което взприел и з ц я л о фактическите и правни констатации по АУАН и наложил на въззивника предвиденото в чл.183, ал.2, т.1 ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер 20.00 лв за нарушение по чл.98, ал.1, т.1 ЗДвП.

Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия показания от свид. Д. Д. и Д. Д., така и от приобщените документи – НП №* г., АУАН №* г., докладна записка рег.№* г., писмо рег. №* г., заявление от Д. А. от 13.09.2024 г., покана от 28.08.2024 г., писмо рег.№* г., сведение от Б. М. от * г., писмо рег.№* г., писмо рег.№* г., писмо рег.№* г., писмо рег.№* г., сведение от Б. М. от 13.09.2024 г., справка рег.№* г., справка за нарушител Д. А., заповед №* г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – *, съобразно Заповед №* г.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

При съставяне на процесните АУАН и НП са допуснати идентични съществени нарушения по чл.42, ал.1, т.4 и по чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, изразяващи се в неясно и непълно описание на нарушението. Това е така, защото реално, описанието на твърдяното нарушение във всеки от двата акта се свежда единствено до възпроизвеждане частта от текста на императивната разпоредба по чл.98, ал.1, т.1 ЗДвП, сочеща забрана за паркиране на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението на останалите ППС, без да са отразени каквито и да е фактически данни за това, къде спрямо мястото за движение на останалите ППС и на еднопосочен или двупосочен участък от пътя е паркиран автомобила и по какъв начин той препятства тяхното движение. Наред с това, в процесните АУАН и НП липсва дори яснота за конкретното място по протежението на ул. „Цар Иван Срацимир“ в гр. Бяла, обл. Варна, където е установено като паркирано съответното МПС, при което се налага и извод за цялостна неяснота относно мястото извършване на 2 твърдяното нарушение.

Така констатираната липса на индивидуализация на нарушението чрез посочване на съставомерни факти в НП съгласно изискването п о чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН е довела до нарушаване на правото на защита на санкционираното лице поради невъзможност да се защитава срещу непълни и неясни фактически твърдения. Поради това, установеното процесуално нарушение е от категорията на съществените и представлява самостоятелно основание за отмяна на оспореното НП. В този смисъл е и константната практика на Административен съд – Варна по този вид дела - Решение №1140 от 09.08.2021 г. к.а.н.д.

№938/2021 г., Решение №1057 от 22.07.2021 г. по к.а.н.д. №815/2021 г., Решение №598 от 10.05.2021 г. по к.а.н.д. №450/2021 г., Решение №298 от 09.03.2021 г. по к.а.н.д. №155/2021 г. и мн. др.

При така изтъкнатите съображения, като издадено в нарушение на разпоредбата на чл.53, ал.2, вр. ал.1 ЗАНН, процесното НП подлежи на отмяна поради съществено нарушение на процесуалните правила.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Наред с непълното и неясно описание в АУАН и в НП, и приобщените показания на непосредствения очевидец на твърдяното нарушение – свид. Д. Д., не съдържат никакви конкретни данни за мястото и начина, по който е бил паркиран процесния автомобил в съответния пътен участък, поради което, единственият несъмнено установен факт е паркирането на автомобила в двупосочно пътното платно, без каквато и да е конкретизация за реалното негово местоположение и разположение спрямо пътното платно, а това е напълно недостатъчно и е невъзможно да се осъществи преценка, представлявало ли е съответното превозно средство реално препятствие или опасност за преминаване на останалите участници в движението. При това, съгласно чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП, на пътно платно с двупосочно движение и с две пътни ленти е забранено навлизането и движението в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне, което всъщност означава, че след като законът изрично дава възможност за навлизане в лентата за насрещно движение в случаи на необходимост от заобикаляне (включително на спряно/паркирано превозно средство), изводът на наказващия орган, че осъщественото от въззивника паркиране следва да бъде квалифицирано като създаване на пречка за движението на останалите участници на пътя, е немотивиран и неизводим от конкретните данни по делото от една страна, и от описанието на нарушението в АУАН и в Н П, от друга страна.

При така изтъкнатите аргументи, съдът намира твърдяното нарушение за недоказано, поради което оспореното НП подлежи на отмяна и поради материалноправна незаконосъобразност.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №*, с което за нарушение по чл.98, ал.1, т.1 ЗДвП, на Д. Ц. А., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер 20.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.

Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4