Определение № 479 от 07.03.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 479 гр. Плевен, 06.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно частно гражданско дело № 20244400500163 по описа за 2024 година С определение на Плевенски Районен съд №4304 от 21.09.2023г., постановено по гр.д.№5207/2023г.по описа на същия съд е прекратено производството по гр. дело №5207/2023г. по описа на ПРС и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд Плевен .

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от ищеца пред ПРС-Г. В.,с която същото се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се излагат доводи ,че ПРС неправилно и неотносимо се е позовал на ТП №2/2014г.по тълк.дело №2/2014г.на ВКС и ВАС,което касае чл.49 ЗЗД и органите по изпълнение на наказанията „лишаване от свобода“,а процесното производство е по чл.45 ЗЗД.Твърди,че предявения от него иск е по чл.45 от ЗЗД,тъй като ответникът е служител в Затвора-Плевен,а не административен орган.Уточнено е,че ответникът е физическо лице ,който не е изпълнил служебните си задължения да спазва законите на страната,за което е подписал клетвен лист,съгласно чл.28 ЗИНЗС.

Твърди се ,че деянието е извършено умишлено и целенасочено ,единствено и само,за да навреди на ищеца. В заключение жалбоподателят моли Окръжния съд да отмени определението на Плевенски Районен съд като неправилно, несправедливо и преграждащо хода на делото,постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон,както и на Европейските правни норми.

Окръжният съд като обсъди изложените в частната жалба оплаквания 1 и представените по делото доказателства,приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК,от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С влязло в сила определение на ПОС №144/22.01.2024г.постановено по ч.гр.д.№11/2024г.е отменено определението на ПРС №5483/04.12.2013г.по гр.д.№5207/2023г.,с което молбата на Г. В. за освобождаване от внасяне на ДТ за частната жалба е оставена без уважение.ПОС се е произнесъл по същество,като на осн.чл.83 ал.2 ПК Г. В. В. е освободен от заплащането на ДТ за въззивно обжалване на определение №4304/21.09.20223г.по гр.д.№52007/2023г. В този смисъл частната жалба е допустима.Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Гр.д.№5207/2023г.по описа на ПРС е образувано по повод подадена искова молба от Г. В. В., ЕГН **********, понастоящем в затвора гр.Ловеч срещу Д. П. Г.,служител в ГД„Изпълнение на наказанията“ към МП-Затвора гр.Плевен,с която е предявен осъдителен иск за заплащане на обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от противоправното поведение на ответника в периода 28.07.2021г.-28.07.2023г., в размер на 10 000 лв.Твърденията на ищеца са ,че на 28.07.2022г.,в затвора Плевен,за времето от 09.00часа до 12.00часа му е извършена нерегламентирана проверка от ответника Д. Г.,заемащ длъжността редовен пазач и претърсване на личните вещи на ищеца,като съгласно установения ред ,това е задължение на служителите на ГДО Плевен.При тази противоправна проверка ответникът Д.

Г. неправомерно е отнел от ищеца лична вещ –ел.кана,марка „Айко,като противоправното поведение се изразява и в това,че не е издаден и съответния документ.

Правилно Пл.РС е приел,че видно от обстоятелствената част на ИМ и наведените фактически твърдения от страна на ищеца,се касае за предявен осъдителен иск с правно основание чл.1,ал.1 от ЗОДОВ за вреди от незаконосъобразна дейност на служител към администрацията на затвора при или по повод изпълнение на наказание „лишаване от свобода“.Съгласно правната теория ищецът въвежда фактите и обстоятелствата пред съда с исковата си молба,като не е задължен да посочва правното основание на иска,а само „изложение на обстоятелствата,на които се основава иска“чл.127,ал.1,т.4 от ГПК относно съдържанието на ИМ.Съдът подвежда тези факти и обстоятелства под конкретната правна норма и определя основанието 2 на предявения иск. Отговорността на Държавата за вреди от административна дейност е регламентирана в чл.1,ал.1 от ЗОДОВ,като предявените искове по чл.1 от ЗОДОВ са подсъдни и подлежат на разглеждане от административните съдилища.Правилни са изводите на РС,че в обхвата на този режим на отговорност попадат и служителите на надзора към затворите,тъй като органите по изпълнение на наказанията извършват по съществото си административна дейност и вредите от тази дейност следва да се претендират по реда на чл.1 от ЗОДОВ..В ИМ не са изложени факти и обстоятелства за извършени противоправни действия от ответника в лично качество, извън обхвата на служебните му задължения,респ. извън работното му място. Извършеният обиск от надзорно-охранителния състав е регламентиран в чл.85 и сл. от ППЗИНС и тази дейност се осъществява от служителите в това им качество, а не като трети/физически/ лица. Съобразно твърдяното от ищеца вредите му са произлезли от нарушения на ЗИНС, респ. на ППЗИНС.

В този смисъл е и т.8 от ТП №2/19.05.2015г.на ОСГК на ВКС и ОСС на І-ва и ІІ-ра колегия на ВАС по т.д.№2/2014г.,съгласно което“Делата по искове за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията при и по повод изпълнение на наказанията лишаване от свобода и пробация, или задържане с мярка за неотклонение задържане под стража са подсъдни на административните съдилища“.

По изложените съображения следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно постановеното от ПРС определение,с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Административен съд Плевен.

Водим от горното, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на Плевенски Районен съд №4304 от 21.09.2023г.,постановено по гр.д.№5207/2023г. по описа на същия съд,с което е прекратено производството по гр.д. № 5207/2023г. по описа на съда и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд Плевен.

3

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4