Присъда № 26 от 13.07.2023, Районен съд - Сандански

Мотиви към Присъда № 26/11.07.2023г., постановена по НЧХД № 393 по описа на Районен съд – Сандански за 2022 година Производството по настоящото НЧХД № 393/2022г. по описа на Районен съд - гр. Сандански е образувано по частна тъжба от Р. Л. Б. , ЕГН – **********, с адрес – гр. С. ул.“Л. К.“ № ****, срещу К. В. Ч., с адрес – гр.

С., ул.“Т.“ № ***, с обвинение за извършено престъпление по чл.146, ал.1 и по чл.144, ал.1 от НК.

По делата, при които наказателното преследване се реализира по реда на частното обвинение, съдът не е обвързан от правната квалификация на деянието, дадена от частния тъжител, а следва сам да квалифицира същото, изхождайки единствено от обстоятелствата изложени в тъжбата. Съобразно тези свои правомощия, с разпореждане № 458/22.08.2022г., съдиятадокладчик е приел, че изложените в тъжбата факти и обстоятелства покриват състава на престъплението по чл.146, ал.1 и по чл.144, ал.1 от НК, поради което е образувал наказателно производство от частен характер против: К. В.

Ч., с адрес – гр. С., ул.“Т.“ № *** затова, че:

- на 17.05.2022г. около 19.00 часа в местността „Р.“, землището на с. П., общ. С., е казал унизителни за честта и достойнството на Р. Б. думи – „Ела тука веднага бе, мама ти да еба“, и затова че:

-на 17.05.2022г. около 19.00 часа в местността „Р.“, землището на с. П., общ. С., се е заканил с престъпление против личността на тъжителя Р. Б., с думите „ке те утепам, ке ти строша главата“, и това заканване, би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му.

В съдебно заседание тъжителя се явява лично и с надлежно упълномощен защитник, който поддържа частната тъжба и предявения със същата граждански иск. В нейна подкрепа ангажира гласни и писмени доказателства. Процесуалният представител на частния тъжител изразява становище по същество на делото, като намира обвинението за доказано по безспорен и категоричен начин и пледира подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден за извършеното престъпление, като му се наложи справедливо наказание.

В хода на делото тъжителя Р. Б. е конституиран като граждански ищец, като е допуснат до съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 4000лв. за причинено от деянието на подсъдимия непозволено увреждане от нанесената обида и отправени закани, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – 17.05.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. По отношение на предявения граждански иск процесуалният представител на тъжителя изразява становище, че същият е 1 основателен и доказан по размер и моли съда да бъде уважен.

Подсъдимият се явява лично в с.з. и с надлежно упълномощен защитник. Дава обяснения във връзка с повдигнатото му обвинение, като с категоричност твърди, че не е извършил престъплението. Защитникът и пледира подсъдимата да бъде признат за невиновна и оправдана, като излага съображения за недоказаност на обвинението.

Процесуалният представител на подс.К. Ч. изразява становище, че повдигнатото с частната тъжба обвинение не е доказано по безспорен и категоричен начин. Пледира частната тъжба да бъде отхвърлена като недоказана и подсъдимия оправдан. Изразява становище също, че така предявения граждански е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен като такъв.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, ангажираният по делото доказателствен материал и закона, в пределите на своята преценка по чл.301 от НПК, установи следното:

Подсъдимият К. Ч. е син на роднина по съребрена линия от 4-та степен (първи братовчед) на частния тъжител Р. Б..

В местността „Р.”, землище на с. П., община С. подсъдимия и частния тъжител имат съседни ниви. Във връзка с обработването на тези ниви между подсъдими и частния тъжител възникнали спорове, които довели до влошаване на взаимоотношенията помежду им. Между двете ниви има ивица общинска земеделска земя, част от която тъжителя владее по силата на договор за наем. Именно на това място тъжителя Б. бил поставил отрязани пръчки, окосена трева и бетонни отпадъци.

За работата, която извръшва в своята нива /т.н. още по полето/ Б. ползвал услугите на св.Росен Ангелов.

На 17.05.2022г., около 19.00 часа подс.Ч. докато бил на своята нива и извършвал определен дейност, започнал да хвърля бетонни отпадъци в райграса на нивата на частния тъжител. По същото това време и на същото място, по конкретно - в района на нивата, обработвана от тъжителя се намирал и св.А., който помагал на частния тъжител, и също извършвал определена работа. А . попитал подс.Ч. защо прави това, при което помежду им възникнал спор, прераснал в отправяне на упреци спрямо тъжителя.

Подсъдимия се ядосал и казал на св.А. да се обади по телефона на тъжителя Б., да дойде и да се разберат. А. позвънил по телефона на частния тъжител с цел да му обясни какво се случва, и докато двамата разговаряли по телефона, подс.Ч. със заплашителен тон отправил обидни думи, като казал на висок глас: “ела тука, бе, мама ти да еба“ „ке те утепам, ке ти строша главата.

В този момент тъжителя обяснил на св.А., че тъй като е пил чаша вино, не може да отиде на място и затворил телефона. По време на проведения телефонен разговор между св.А. и тъжителя Б., в близост до тях, в съседна нива се намирал и св.А..

В хода на съдебното следствие по искане на страните са допуснати и 2 изслушани в качеството на свидетели лицата Р. А., А. А., В. Ч., К. Б.; изслушани са обясненията на подсъдимия.

В хода на съдебното следствие подсъдимия депозира непосредствени обяснения. Също така бяха разпитани, свидетелите посочени от обвинението и защитата. При своите обяснения подсъдимия заявява, че действително на процесната дата се е намирал в неговата нива, не отрича и факта, че е помолил св.А. да се обади по телефона на частния тъжител, за да го попита защо изхвърля отпадъци в неговия имот/на подсъдимия/. С категоричност отрича да е отправил заплашителни думи и обидни квалификации по телефона спрямо частния тъжител. Същевременно твърди, че по отношение на св.А. А., който също се е намирал към датата на деянието в близост до тях двамата /подсъдимия и св.А./, но в неговия имот, който е на около 300 метра, същия свидетел не би могъл да чуе разговора, който е проведен между тъжителя и подсъдимия, тъй като има проблеми със слуха. Последното обстоятелство беше констатирано и от съда в съдебно заседание при разпита на св.А., който заявява, че „ако не говореше толкова силно, нямаше как да го чуя“/от контекста става ясно, че визира подсъдимия/, поради което и тези негови показания, съдът не възприе като достоверни.

Съдът кредитира обясненията на подсъдимия, тъй като са безпротиворечиви и съвпадат и с част от показанията на св.А., който е единствен свидетел-очевидец, и същите в тази им част са възприети от съда.

Подсъдимият признава, че е бил ядосан от действията на тъжителя, досежно изхвърлените в имота му отпадъци, поради което накарал св.А. да позвъни на тъжителя и да се разберат.

Ето защо в настоящия случай, доколкото обясненията на подсъдимия съвпадат с възприетите от съда гласни доказателства на посочените по-горе свидетели, съдът ги прие за абсолютно достоверни и ги кредитира изцяло.

Още повече, че подсъдимият признава и неизгодни за него факти.

Съдът намира, че с оглед обвинението за обида, следва да отбележи, че изричането на инкриминираните думи “ела тука веднага бе, мама ти да еба“ безспорно унизителни за честата и достойнството на всеки човек, се установява единствено от показанията на свид.А., който е провел телефонния разговор с тъжителя. Съдът обаче не им дава вяра в тази им част, тъй като свидетелят е участвал в конфликтната ситуация, заинтересован е от изхода на делото, а освен това е и близък на тъжителя – негов работник, поради което прие тези му показания в посочените части като пристрастни. Същевременно в тази им част същите са и вътрешно противоречиви, предвид първоначалното му свидетелстване, че репликите “ела тук бе, мама ти да еба“ и „ще те строша, ще те убия“ не са били отправени директно към тъжителя, а св.А., след като му се обадил по телефона, тъжителя чул как подсъдимия крещи на висок глас. Вярно е, че обвинението в частта относно обидата, донякъде се подкрепя и от показанията на свид.А., тъй като същият установява, че е възприел отправени обидни изрази, но същевременно показанията му са и 3 доста хаотични и вътрешно противоречиви, като първоначално твърди, че подсъдимия викал, като употребил следните думи: “ела тука бе, ела, мама ти да еба, ще те строша, ще те убия“, а по-нататък в показанията си сочи и други изрази, като „боклук“. Още повече, както съдът посочи по-горе този свидетел има проблеми със слуха, което беше констатирано и в съдебно заседание, а и същия твърди, че се намирал на около 150 метра от мястото, където бил подсъдимия и св.А., както и, че същия ден не е видял подсъдимия Ч., а само е чул отправените реплики, както и, че се крещи на висок тон. Ето защо съдът намира, че те не са достатъчни, за да послужат като основа за осъдителна присъда срещу подсъдимия по обвинението за престъпление обида. Доколкото - както вече бе посочено, един от обективните елементи на престъплението по чл.146 от НК е личното присъствие на дееца и личното възприемане на отправените обиди – то съдът приема, че същото не се доказа в тази част.

С оглед изложените по-горе доводи относно доказателствения материал, съдът прие, че описаните в тъжбата обстоятелства досежно нанесена на тъжителя на 17.05.2022 г. от страна на подс.Ч. обида чрез думите „Ела тука веднага бе, мама ти да еба“ , не е доказана по несъмнен и категоричен начин, каквото е изискването на чл.303 ал.2 от НПК, поради което и на основание чл.304 от НПК оправда подсъдимият за извършено престъпление по чл.146 ал.1 от НК.

По обвинението по чл.144 ал.1 от НК, съдът намери, че същото не е доказано по несъмнен начин, поради което и на основание чл.304 от НПК оправда подсъдимият по същото, тъй като:

За да бъде осъществен съставът на чл.144 ал.1 от НК, се изисква в обективираната с думи отправена закана да се съдържа и формулира недвусмислено намерение за осъществяването й. От обективна страна се изисква тази заплаха да е в състояние да възбуди основателен страх от осъществяването й у лицето към което е отправена. От субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и, че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха. В конкретния случай, не се установи по безспорен начин, че по време на инцидента подсъдимият е отправил към частния тъжител закана в смисъл „ке те утепам, ке ти строша главата“. В този смисъл са само показанията на св.А., на които като изолирани и пристрастни, с оглед на това, че този свидетел е в близки отношения с тъжителя, тъй като работи при него и му помага при обработка на нивата, а и поради противоречието им с обясненията на подсъдимия, които съдът кредитира, както и с оглед конфликтните отношения с подсъдимия, съдът не им даде вяра. Дори и да се приеме, че по време на словесния конфликт, подсъдимият е изрекъл сочените думи, то явно не се касае за закана, която реално и обективно, с оглед естеството си, е в състояние да възбуди основателен страх у тъжителя. Още повече, че думите са отправени по телефона/при това не личния телефон на подсъдимия, а този на св.А./, тъжителя не е присъствал лично на място, за да ги възприеме като 4 действителна заплаха. По отношение на ч.тъжител Б., частното обвинение не ангажира каквито и да са доказателства относно доказани елементи от фактическия състав на престъплението, а именно възникването на основателен страх у него по отношение на неговата личност, как ги е възприел същия. Не са ангажирани и никакви доказателства относно субективната страна на вмененото на подсъдимия деяние, а именно, че Ч. е съзнавал съдържанието на заканата и, че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха. И не на последно място са и влошените взаимоотношения между подсъдимия и тъжителя, породени във връзка с обработване на въпросните ниви, където се твърди, че е възникнал инцидента.

По отношение на приетия за съвместно разглеждане граждански иск за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 4000.00 лева, предявен от частния тъжител срещу подсъдимия, съдът намира, че същия е неоснователен. В настоящия случай липсва противоправно деяние от страна на подсъдимия като една от необходимите кумулативни предпоставки за осъществяване на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД, поради което въпросите за вредите, причинната връзка и вината е безпредметно да бъдат обсъждани. Ето защо съдът отхвърли изцяло гражданския иск в пълния му предявен размер, като неоснователен.