Решение № 133 от 10.04.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Пазарджик, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20235200500160 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435, ал.1 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№627/23.02.2023г. на Н. Н. А., срещу Съобщение от 03.02.2023г. по изп.дело №18/2023г. по описа на ДСИ при РСПазарджик.

Приема се в същата, че това съобщение е в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Твърди се, че ДСИ е наложил незаконосъобразно запор на личната партида на жалбоподателя върху бъдещи вземания по дела срещу ГДИН.

Твърди се от последния, че изтърпява наказание доживотен затвор със специален режим в Затвора гр.Пазарджик, като има нужда от първа необходимост, за да си купува от лавката на затвора описани от него продукти, които струват месечно 100лв.

Счита, че примерно, като му се изпратят отвън /от трето лице/ в личната му партида, не би трябвало да се изземват сумите, които са внесени за ползване в затвора. Приема, че това е помощ, тъй като е за лични нужди.

Цитират се разпоредби на чл.446а, ал.1 от ГПК, чл.446а, ал.2 от ГПК.

Съответно на чл.127, ал.4 от ГПК. Във връзка с последната разпоредба се приема от жалбоподателят, че той като взискател определя, къде да се внесе дължимата сума от длъжника.

Искането е настоящата инстанция да ограничи ДСИ при РС- Пазарджик за наложения запор върху личната му партида върху бъдещи вземания по дела 1 срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“- С..

Към цитираната по- горе жалба е подадена молба от Н. Н. А., с която същия моли, на основание чл.83, ал.2 от ГПК, да бъде освободен от такси и разноски при разглеждане на жалбата му против съобщение от 03.02.2023г. по изп.д.№18/23г. по описа на ДСИ с район на действие РС- Пазарджик. Към молбата е приложена Декларация по чл.83, ал.2 от ГПК.

В постъпилото възражение от взискателят по изпълнителното делоГлавна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, Затвор- гр.Пазарджик, чрез юриск.Р. Р. се изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

В тази насока се излагат подробни съображения.

В мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК, ДСИ- М.С. се приема, че жалбата е допуститима, но е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

В този смисъл се излагат доводи.

Пазарджишкият окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 от ГПК, във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие, възражението от страна на взискателя и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното:

Видно от Постановление от 31.01.2023г. се установява, че във връзка с подадена молба с вх.№374/31.01.2023г. подадена от ГД „Изпълнение на наказанията“- гр.С., чрез мл.юриск. Р. Р. в ГД „ИН“ към Затвора гр.Пазарджик, на основание чл.426 от ГПК е образувано изпълнително дело срещу длъжника Н. Н. А., на основание изпълнителен лист от 23.08.2021г., издаден от РС- С.. Постановено е да се изпрати ПДИ до длъжника, като е наложен запор върху личната партида на длъжника и върху бъдещи вземания по дела срещу ГД „ИН“. Разпоредено е да се изпратят запорни съобщения до длъжника и администрацията в Затвора гр.Пазарджик.

От Запорно съобщение с изх.№853/31.01.2023г. на ДСИ М.С. при РСПазарджик до Затвора в гр.Пазарджик е видно, че последния се уведомява, че на основание чл.450, ал.3, чл.507, чл.508, вр. с чл.446 и чл.515, чл.516 от ГПК е наложен запор върху личната партида на длъжника и върху бъдещите вземания по дела от ГД „ИН“. Изрично е указано, че при запор върху трудово възнаграждение, удръжките се правят ежемесечно при спазване на правилата по чл.446 от ГПК, както и на останалите законови разпоредби уреждащи несеквестируемостта.

Видно от Съобщение с изх.№855/31.01.2023г. се установява, че Н. Н.

Азис е получил същото лично, като с него е уведомен последния, че по молба на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.С. и въз основа на Изпълнителен лист, издаден по гр.д.№20200/2018г. от Софийски районен съд е образувано изпълнително дело №20235220400018 срещу него, като му е 2 наложен запор на личната му партида и върху бъдещи вземания по дела срещу ГД „ИН“.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК.

Същата е допустима- длъжникът може да обжалва насочването на принудителното изпълнение срещу имущество което смята за несеквестируемо. В този аспект следва да се посочи, че жалбата е сезирана при ДСИ на 23.02.2023г., пощенското клеймо върху пощенския плик е от 22.02.2023г., като и двете дати са след изтичане на двуседмичния срок за обжалване. В случая настоящата инстанция приема, че жалбоподателят е подал в срок жалбата, си тъй като върху нея същият е посочил дата 16.02.2023г., лишен е от свобода, предвид на което не в правомощията му да контролира изпращането на жалбата му до компетентния за това орган.

Съобразно разрешението дадено в т.1 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. на ВКС по т.д. №2/2013г., ОСГТК, насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост /пълна или частична/ на запорирано или възбранено имущество за събиране на определено парично вземане. При такава жалба, съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имуществения обект за събиране на предявеното вземане.

В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменявания на някои действия- запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на публична продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо. Ако приеме наличие на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават /несъвместими са с/ несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това.

В тази насока следва да се посочи, че от страна на жалбоподателят се иска ограничаване на наложения запор, което съдът тълкува, като искане за отмяна на налагането на същия, но доводите на практика са в насока насочване на изпълнение върху имущество което се смята за несеквестируемо.

Предвид на това, настоящият въззивен съд приема, че се обжалват действия на съдебния изпълнител извършени по изпълнителното дело изразени в насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество чрез налагане на запор върху личната му партида и върху бъдещи вземания по дела срещу ГД „ИН“, с постановлението за образуване на изпълнителното дело от 31.03.2023г. независимо, че в жалбата е визирано, че се обжалва съобщението от 03.02.2023г. Реално на последната посочена дата е извършено връчването на съобщението с която се уведомява длъжника, че му е наложен 3 запор.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.56, ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража „лишените от свобода“ могат да разполагат с парични средства до размера на една минимална заплата, установена за страната.“.

Нормата на чл.444 от ГПК, съдържа лимитативно изброени хипотезиточки 1 до 8, върху които изпълнението не може да бъде насочено върху вещи на длъжника- физическо лице, каквито са тези за обикновено употреблениет.1; необходимата храна- т.2; необходимите горива за отопление, готвен и осветление- т.3; машини и инструменти, пособия и книги, необходими за упражняването на свободна професия- т.4; земи- т.5; работен добитък- т.6; жилище- т.7; предвидени в друг закон вземания- т.8.

В конкретният казус не се коментира в посочената лична партида на длъжник да се съдържа парична сума, която да попада в която и да е от посочените по- горе хипотези. На практика не се твърди от страна на длъжника и не се установяват данни, че по личната му партида са постъпвали парични суми, които да са с основание трудово възнаграждение. Съответно, че е получил парични по тази му партида, които да имат такъв характер, произход и естество и са от категориите посочени в закона, че са защитени от същия по начин, че в никакъв случай по закон върху тях не може да се извърши принудително изпълнение чрез удържането им в пълен размер.

Не е спорно, че длъжникът е осъден на доживотен затвор без право да осъществява трудова или друга приравнена на нея дейност. Предвид на това не може да намери приложение разпоредбата на чл.446 от ГПК, визираща възнаграждение за труд или пенсия, както и тази по чл.446а от ГПК, касаеща помощи или обезщетения, получени по сметка в банка. Няма основание да се приеме, че намира приложение и разпоредбата на чл.114а от ППЗИНЗС, където е предвидено, че когато лишеният от свобода не получава възнаграждение от трудова дейност, обезщетението се удържа от личната му сметка при изразено писмено съгласие от него, тоест само и единствено в този случай /а не изобщо/ лишеният от свобода има право на избор, дали да се съгласи или да не се съгласи дължимото от него задължение по чл.125 от ЗИНЗС да се събира от личната му сметка или не. Факт е, че разпоредбата на чл.125 от ЗИНЗС не е относима в настоящия спор по същество.

Не следва да се игнорира обстоятелството, че основните потребности на длъжника от храна и вещи за ежедневна употреба са задоволени, тъй като същите му са осигурени от Държавата чрез съответните средства по бюджета на Министерство на правосъдието.

С оглед на гореизложеното, жалбата се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение и се потвърдят изпълнителни действия, предприети от ДСИ- М.С.а, с район на действие- РС- Пазарджик по 4 изпълнително дело №18/2023г. по описа на СИС при РС- Пазарджик изразени в насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество чрез налагане на запор върху личната партида на длъжника и върху бъдещи вземания по дела срещу ГД „ИН“, обективирани Постановление от 31.01.2023г. на ДСИ М.С. по изп.д.№18/23г. по описа на СИС при РСПазарджик.

По отношение на молбата на Н. Н. А. за освобождаване от такси и разноски по чл.83, ал.2 от ГПК за да бъде разгледана подадената от него жалба, то съдът приема, че той е компетентен да се произнесе по същото.

При запознаване със същата и приложената към нея декларация, настоящата инстанция счита, че тя е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК, такси и разноски не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като се вземат предвид: доходите на лицето и неговото семейство; имущественото му състояние удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други констатирани обстоятелства.

С оглед представената писмена декларация, факта, че жалбоподателят е лишен от право на свобода с наказание доживотен затвор без право на замяна, следва да се приеме, че същия няма достатъчно средства за заплащане на дължимата се държавна такса по подадената от него жалба.

Предвид на това и на основание чл.83, ал.2 от ГПК, жалбоподателят следва да бъде освободен от заплащането на държавна такса по подадената от него жалба с вх.№627/23.02.2023г.

По отношение на искането за освобождаване от разноски, то такива няма направени към момента и в тази връзка, това искане се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.

Водим от гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изпълнителни действия, предприети от ДСИ- М.С.а, с район на действие- РС- Пазарджик изразени в насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество изразени в налагане на запор върху личната партида на длъжника и върху бъдещи вземания по дела срещу ГД „ИН“, обективирани в Постановление от 31.01.2023г. на ДСИ М.С. по изп.д.

№18/23г. по описа на СИС при РС- Пазарджик.

ОСВОБОЖДАВА жалбоподателят Н. Н. А. от заплащането на държавна такса по подадената от него жалба с вх.№627/23.02.2023г. против насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество изразени в налагане на запор върху личната партида на длъжника и върху бъдещи вземания по дела срещу ГД „ИН“, обективирани в Постановление от 5