Решение № 1286 от 02.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1286 гр. Варна, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20253110100006 по описа за 2025 година

Ищецът К. Я. Я. сочи, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, издадена по гр.д.№5169/2024г. по описа на Районен съд-гр.Варна, ГО, 31-и състав срещу ответника Р. С. Н., като в негова полза с нея са присъдени сумите от:

3500лв., представляваща главница, предоставена на ответника Р. С. Н., на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, като заем на датата 24.08.2022г., ведно с дължимата върху тази сума законна лихва, считано от датата 17.08.2023г., както разноски по заповедното производство в размер на сумата от 70лв.

Твърди, че на 24.08.2022г. между страните по делото е сключен договор за паричен заем, съгласно клаузите на който ищецът, като заемодател е предоставило на заемателят сумата в размер на 3500лв. Съгласно чл.2 от договора страните са уговорили, че същият служи за разписка за констатиране обективното предоставяне на процесната заемна сума от страна на заемодателя в полза на заемателя. От клаузата на чл.3, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от процесния заемен договор, се установява категорично обстоятелството, че заемателят ответник в настоящото производство се е задължил категорично спрямо заемодателя да върне взетата в заем сума, в общ размер на 3500лв., в срок до датата 17.08.2023г. Въпреки това и към настоящия момент, въпреки издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, издадена по гр.д.№5169/2024г. по описа на РС–гр.Варна, ГО, 31-и състав, ответника не е изпълнил поетото задължение за връщане на заетата парична сума.

Моли съда, да постанови решение, с което на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК и чл.240, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.240, ал.4 от ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД да признае за установено, че ответника дължи на ищеца сумите отразени в 1 заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, издадена по гр.д.№5169/2024г. по описа на РС-гр.Варна, ГО, 31-и състав, а именно;

3500лв., представляваща дължима главница по Договор за паричен заем от 24.08.2022г., законната лихва върху посочената сума за периода от 17.08.2023г. до окончателното плащане на вземането и да се осъди ответника да му заплати сторените по заповедното и исковото производства разноски.

Ответната страна в срока по чл.131 от ГПК чрез назначеният и особен представител е представила отговор на исковата молба, в който сочи, че счита иска за допустим, но неоснователен. Оспорва изцяло претенцията на ищеца по основание и размер. Оспорва съдържанието на представения договор, както и авторството на положения върху договора подпис за ответника. Сочи, че от изложеното в исковата молба не става ясно, кой и кога е изготвил процесния договор, кой е изписал ръкописният текст в него, предадена ли е в действителност твърдяната сума, защо името на ответника-заемател на първата страница от представения договор е изписано с ръкописни букви, а на мястото за подпис е изписано на компютър.

Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан.

Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в чл.422 от ГПК.

Предявеният иск има за предмет да се установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за изпълнение на посоченото в обстоятелствената част на исковата молба основание.

По делото е приложено ч.гр.д.№5169/2024г. на ВРС в рамките на което в полза на ищеца по реда ан чл.410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумите от 3 500лв. главница по договор за заем от 24.08.2022г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на сезиране на съда-29.04.2024г. до окончателното изплащане на сумата и 75лв. сторени по делото разноски.

По настоящото дело е представено заверено копие от документ озаглавен договор за паричен заем с датата 24.08.2022г. със страни ищеца К.

Яч.Я. в качеството му на кредитор и ответника Р. Ст.Н. в качеството му на кредитополучател. Съгласно чл.1 от договора кредитополучателя получава в заем сумата от 3 500лв., като тя следва да бъде изплатена на кредитора на три вноски последната от които с падеж 17.08.2023г. Чл.2 от същият договор съдържа изявление, че той се приема от страните като разписка от страна на кредитополучателя, че сумата по договора му е реално предоставена при подписването му. Договорът е двустранно подписан, като автентичността на подписа на кредитополучателя е оспорена. По оспорения подпис е извършено експертно обследване в рамките на допусната и приета СГЕ, по което вещото лице е посочило, че подписът положен под договора за Р. С. Н. е изпълнен от него, като той е автор и на ръкописния текст с имената му намиращ се на първата страница от договора. Обсъждания документ съдържа всички задължителни за договора за кредит реквизити страни, сума, задължение за връщане и ред по който това ще стане поради което се явява редовен от 2 външна страна и следва да се разглежда като породил за страните по него целените задължения за предоставяне на сума в заем и връщане на същата. От съдържанието на договора се установява, че кредиторът е изпълнил задължението си за представяне на кредита, а кредитополучателят се е възползвал от правото си да получи сумата. Твърдението за липса на извършено погасяване на задължението въпреки настъпване на окончателния за това срок по договора-17.08.2023г. е твърдение за отрицателен факт и освобождава ищеца от падащата върху него доказателствена тежест и поставя същата върху евентуално оспорващия го ответник. Следва да се ума предвид, че начинът на изплащане на сумата е записан в чл.3.1 от договора се възприема от състава като допусната техническа грешка, доколкото в този текст очевидно е следвало да се запишат първо целият размер на дължимата се сума и крайният срок за погасяване на цялото задължение, а реално са записани само отделните вноски.

Воден от горните съображения съставът приема, че предявеният иск е доказан по основание и размер, като се е доказало, че ищецът в рамките на заемен договор сключен с ответника е предоставил на последния сумата от 3 500лв., която е следвало да бъде върната изцяло на три вноски последната от които с падеж 17.08.2023г., като заповедното производство за събиране на вземането е образувано след тази дата, едва на 29.04.2025г.

Воден от горните съображения съставът намира, че следва да се присъдят и сторените по заповедното и исковото производства разноски намалени пропорционално на уважената част от иска, което прави 623.78евро разноски по исковото производство и 38.35евро по заповедното производство.

Ето защо, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА за установено в отношенията между ищеца К. Я. Я.

ЕГН********** от гр.София, *** и ответника Р. С. Н. ЕГН********** от гр.Варна, ***, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 789.52евро равняваща се на 3 500лв. главница по договор за кредит от 24.08.2022г. заедно със законната лихва върху тази сума считано от 29.04.2024г. до окончателното й изплащане присъдени по заповедното гр.д.№5169/2024г. на ВРС, 31 състав, на осн. чл.422 от ГПК.

ОСЪЖДА Р. С. Н. ЕГН********** от гр.Варна, *** ДА ЗАПЛАТИ НА К. Я. Я. ЕГН********** от гр.София, *** сумите от 623.78евро разноски по исковото производство и 38.35лв. по заповедното производство, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3