Решение № 399 от 21.06.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 399 гр. Видин, 21.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тодор Г. Попиванов при участието на секретаря Полина П. Каменова като разгледа докладваното от Тодор Г. Попиванов Гражданско дело № 20251320102832 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл.55, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, от „КРЕДИТ ИНС“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.„****“ № 3, ет.1, офис 2, против А. Б. А., ЕГН **********, с адрес: гр.Видин, общ.Видин, обл. Видин, ж.к.“****” 2, вх.В, ет.3, ап.49.

Твърди се от ищеца, че на 21.06.2022г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ДЗ 010547, по силата на който ищцовото дружество като кредитор, предоставило на ответника като кредитополучател, парична сума в размер на 1100 лева. Посочва се, че за вземането си ищецът подал заявление и в реализираното заповедно производство по ч.гр.Д. № 67/2003г. по описа на ВРС, съдът му е издал заповед за изпълнение, срещу която ответникът възразил. Ищецът предявил установителен иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането си по договора, но i Решение № 301/23.05.2025г. по образуваното гр.Д. № 1196/2023г. по описа на ВРС, потвърдено с Решение № 190/26.11.2024г. по в.гр.Д.№ 312/2024г. по описа на ВОС, искът бил отхвърлен, като в мотивите си обвързващи странитеq съдът е приел, че между страните не е налице валидно сключен договор за кредит.

Поради липсата на договорно правоотношение между страните, ответникът се 1 е обогатил неоснователно с получаването на паричната сума. За вземането си ищецът подал ново заявление на това основание и по образуваното ч.гр.Д.№ 2895/2024г. по описа на ВРС му е издадена нова заповед за изпълнение, против която ответникът също възразил.

Иска се от ищеца, съдът да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в общ размер на 1100 лева, представляваща неизпълнено задължение за получена от ищеца без правно основание парична сума с Разписка № 2000000307648759 от 21.06.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 04.12.2024г. - до окончателното изплащане.

Претендират се направените разноски в заповедното в размер на 12.78 лева за платена държавна такса и 511.29 лева за адвокатско възнаграждение.

Ответната страна, редовно призована, не е подала в срок отговор на исковата молба, не е изпратила представител, не е взела становище по предявените искове и не е ангажирала доказателства.

С писмена молба ищецът е поискал съдът да се произнесе с неприсъствено решение по реда на чл. 238 от ГПК.

Съдът, като разгледа постъпилата искова молба и направеното искане, намира че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение. Налице са кумулативно предпоставките по чл. 238 от ГПК: ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото, редовно призован, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Със съобщението до ответника му е връчен препис от исковата молба и доказателствата, указани са му последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и с оглед на представените с исковата молба писмени доказателства, искът се явява вероятно основателен.

На основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, решението не се мотивира и се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

Съобразявайки т.12 на ТР № 4/2013 на ОС ГТК на ВКС и изхода на 2 делото, ответникът следва да понесе отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.

Ответникът следва да заплати на ищеца разноските, направени в исковото производство в размер на 12.78 евро за платена държавна такса и 511.29 евро за платено адвокатско възнаграждение, като разноски по заповедното производство в размер на 12.78 евро за платена държавна такса и 511.29 евро за платено адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в решението следва да се посочи и банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин на плащане. В случая, ищецът е посочил банкова сметка в „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, както следва: IBAN:

BG26FINV91501017749848, BIC: FINVBGSF.

Воден от горното, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Б. А., ЕГН **********, с адрес: гр.Видин, общ.Видин, обл. Видин, ж.к.“****” 2, вх.В, ет.3, ап.49, че дължи на „КРЕДИТ ИНС“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.„****“ № 3, ет.1, офис 2, сумата в общ размер на 562.42 евро /с равностойност на 1100 лева/, представляваща неизпълнено задължение за връщане на получена от ищеца без правно основание парична сума с Разписка № 2000000307648759 от 21.06.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК по ч.гр.Д. № 2895/2024 г. по описа на Районен съд – Видин - 04.12.2024г. - до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА А. Б. А., ЕГН **********, с адрес: гр.Видин, общ.Видин, обл. Видин, ж.к.“****” 2, вх.В, ет.3, ап.49, да заплати на „КРЕДИТ ИНС“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.„****“ № 3, ет.1, офис 2, разноски в исковото производство в размер на 12.78 евро за платена държавна такса и 511.29 евро за платено адвокатско възнаграждение, като разноски по заповедното производство в размер на 12.78 евро за платена държавна такса и 511.29 евро за платено адвокатско възнаграждение.

3

Банковата сметка на ищеца по която да се преведат присъдените суми е:

„ПЪРВА

ИНВЕСТИЦИОННА

БАНКА“

АД,

IBAN:

BG26FINV91501017749848, BIC: FINVBGSF.

Решението не подлежи на обжалване.

Да се уведомят страните за решението.

Препис от решението да се приложи по ч.гр.Д. № 2895/2024 г. по описа на Районен съд – Видин.

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________ 4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 399 гр. Видин, 21.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тодор Г. Попиванов при участието на секретаря Полина П. Каменова като разгледа докладваното от Тодор Г. Попиванов Гражданско дело № 20251320102832 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл.55, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, от „КРЕДИТ ИНС“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.„****“ № 3, ет.1, офис 2, против А. Б. А., ЕГН **********, с адрес: гр.Видин, общ.Видин, обл. Видин, ж.к.“****” 2, вх.В, ет.3, ап.49.

Твърди се от ищеца, че на 21.06.2022г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ДЗ 010547, по силата на който ищцовото дружество като кредитор, предоставило на ответника като кредитополучател, парична сума в размер на 1100 лева. Посочва се, че за вземането си ищецът подал заявление и в реализираното заповедно производство по ч.гр.Д. № 67/2003г. по описа на ВРС, съдът му е издал заповед за изпълнение, срещу която ответникът възразил. Ищецът предявил установителен иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането си по договора, но i Решение № 301/23.05.2025г. по образуваното гр.Д. № 1196/2023г. по описа на ВРС, потвърдено с Решение № 190/26.11.2024г. по в.гр.Д.№ 312/2024г. по описа на ВОС, искът бил отхвърлен, като в мотивите си обвързващи странитеq съдът е приел, че между страните не е налице валидно сключен договор за кредит.

Поради липсата на договорно правоотношение между страните, ответникът се 1 е обогатил неоснователно с получаването на паричната сума. За вземането си ищецът подал ново заявление на това основание и по образуваното ч.гр.Д.№ 2895/2024г. по описа на ВРС му е издадена нова заповед за изпълнение, против която ответникът също възразил.

Иска се от ищеца, съдът да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в общ размер на 1100 лева, представляваща неизпълнено задължение за получена от ищеца без правно основание парична сума с Разписка № 2000000307648759 от 21.06.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 04.12.2024г. - до окончателното изплащане.

Претендират се направените разноски в заповедното в размер на 12.78 лева за платена държавна такса и 511.29 лева за адвокатско възнаграждение.

Ответната страна, редовно призована, не е подала в срок отговор на исковата молба, не е изпратила представител, не е взела становище по предявените искове и не е ангажирала доказателства.

С писмена молба ищецът е поискал съдът да се произнесе с неприсъствено решение по реда на чл. 238 от ГПК.

Съдът, като разгледа постъпилата искова молба и направеното искане, намира че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение. Налице са кумулативно предпоставките по чл. 238 от ГПК: ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото, редовно призован, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Със съобщението до ответника му е връчен препис от исковата молба и доказателствата, указани са му последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и с оглед на представените с исковата молба писмени доказателства, искът се явява вероятно основателен.

На основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, решението не се мотивира и се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

Съобразявайки т.12 на ТР № 4/2013 на ОС ГТК на ВКС и изхода на 2 делото, ответникът следва да понесе отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.

Ответникът следва да заплати на ищеца разноските, направени в исковото производство в размер на 12.78 евро за платена държавна такса и 511.29 евро за платено адвокатско възнаграждение, като разноски по заповедното производство в размер на 12.78 евро за платена държавна такса и 511.29 евро за платено адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в решението следва да се посочи и банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин на плащане. В случая, ищецът е посочил банкова сметка в „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, както следва: IBAN:

BG26FINV91501017749848, BIC: FINVBGSF.

Воден от горното, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Б. А., ЕГН **********, с адрес: гр.Видин, общ.Видин, обл. Видин, ж.к.“****” 2, вх.В, ет.3, ап.49, че дължи на „КРЕДИТ ИНС“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.„****“ № 3, ет.1, офис 2, сумата в общ размер на 562.42 евро /с равностойност на 1100 лева/, представляваща неизпълнено задължение за връщане на получена от ищеца без правно основание парична сума с Разписка № 2000000307648759 от 21.06.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК по ч.гр.Д. № 2895/2024 г. по описа на Районен съд – Видин - 04.12.2024г. - до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА А. Б. А., ЕГН **********, с адрес: гр.Видин, общ.Видин, обл. Видин, ж.к.“****” 2, вх.В, ет.3, ап.49, да заплати на „КРЕДИТ ИНС“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.„****“ № 3, ет.1, офис 2, разноски в исковото производство в размер на 12.78 евро за платена държавна такса и 511.29 евро за платено адвокатско възнаграждение, като разноски по заповедното производство в размер на 12.78 евро за платена държавна такса и 511.29 евро за платено адвокатско възнаграждение.

3

Банковата сметка на ищеца по която да се преведат присъдените суми е:

„ПЪРВА