Решение № 23 от 03.02.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Добрич, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНЧО Й. Д. при участието на секретаря Снежина Ив. Д.а като разгледа докладваното от ДАНЧО Й. Д. Административно наказателно дело № 20253230201073 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул. „***“ № ***, вх. *** ет. *** ап. ***, срещу наказателно постановление № 25-1717-000683 от 30.05.2025 г., издадено от Р. П. П. – началник сектор в ОДМВР - Добрич, Първо РУ - Добрич, с което на Д. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул. „***“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП, са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 3000 (три хиляди) лева/1533,88 евро (хиляда петстотин тридесет и три евро и осемдесет и осем евроцента) и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО

ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от 12 (дванадесет) месеца.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят лично поддържа жалбата си.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, не изразява становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

1

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № НП683 от 22.05.2025 г., серия АД, бл. № 215690. АУАН е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на двама свидетели, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта, нарушителят е бил запознат с правото си на обяснения и възражения, като е изписал: „Имам възражения!“ (цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени възражения по акта.

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление (НП). Същото е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движението по пътищата и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съда, съдържа необходимите реквизити по чл.

57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

В АУАН и в НП, като нарушена е вписана нормата на чл. 104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), съгласно която, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Описаните в АУАН и в обжалваното НП фактически обстоятелства безспорно сочат на обвинение за извършено административно нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. В разглеждания случай, въззивната инстанция приема, че както в АУАН, така и в НП е налице описание на релевантни обстоятелства, които са достатъчни да квалифицират извършеното, като нарушение на чл.

104б, т. 2 от ЗДвП. И актосъставителят, и наказващият орган изрично сочат обстоятелствата, при които е било извършено нарушението, както и датата и мястото на неговото извършване, поради което оплакванията в жалбата, наведени пред настоящата инстанция, за допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаването на НП, не следва да се споделят като основателни, по следните съображения:

2

На първо място, според настоящия съдебен състав съставеният АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдържат всички предписани от ЗАНН задължителни реквизити. В акта и в НП са описани всички факти и обстоятелства, които са от значение за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Както в акта, така и в наказателното постановление, нарушението е изписано текстово съобразно съдържанието на съответния текст от ЗДвП, а именно - чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува.

По ясен, точен и недвусмислен начин е посочено, че Д. Н. Д., на 12.05.2025 г., около 02:20 часа, в гр. Добрич, на кръстовището на бул. „Добруджа“ с бул.

„25-ти септември“, управлява собствения си лек автомобил „***“ с рег. № ***, като използва път, който е отворен за обществено ползване за други цели дрифт, преднамерено извежда автомобила извън контрол чрез презавиване и форсиране на двигателя, като с тези си действия води до загуба на сцепление на част от колелата, с което създава опасност за останалите участници в движението. Както в АУАН, така и в НП изрично е посочено, че нарушението е установено по видеозаписи от охранителни камери, поставени на кръстовището.

Направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Същите правилно са били подведени като нарушение на нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, като правилната правна квалификация на деянието е посочена както в АУАН, така и в процесното наказателно постановление. Правилно и законосъобразно нарушението е подведено под санкционната разпоредба на чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП, съгласно която разпоредба, водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, се наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв.

Също така, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, като е оставил бланкетното възражение на жалбоподателя в акта без уважение, приемайки, че АУАН е правилно съставен и законосъобразен. Тук е мястото да се посочи, че в оперативната самостоятелност на наказващият орган е да прецени достатъчни ли са събраните доказателства, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на определено лице, явяващо се субект на нарушението, като непосочването на доказателствата, които го потвърждават не е съществено процесуално нарушение, засягащо наказателното постановление в степен, водеща до неговата отмяна.

С оглед изложеното, имайки предвид обстоятелството, че жалбоподателят се е възползвал в пълен обем от правото си на защита, сезирайки съда с жалба срещу наказателното постановление, съдебният състав намира, че за 3 жалбоподателя не е настъпило объркване досежно това, за какво нарушение му е бил съставен АУАН, респективно - за какво нарушение е бил санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Наведените в жалбата доводи за неправилността и незаконосъобразността на наказателното постановление сочат, че жалбоподателят е инициирал защита именно против вмененото му с наказателното постановление нарушение.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон, съдът установи следното:

АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

АУАН е съставен на Д. Н. Д. за това, че на 12.05.2025 г., около 02:20 часа, в гр. Добрич, на кръстовището на бул. „Добруджа“ с бул. „25-ти септември“, управлява собствения си лек автомобил „***“ с рег. № ***, като използва път, който е отворен за обществено ползване за други цели - дрифт, преднамерено извежда автомобила извън контрол чрез презавиване и форсиране на двигателя, като с тези си действия води до загуба на сцепление на част от колелата, с което създава опасност за останалите участници в движението нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения акт е било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което жалбоподателят е санкциониран за това, че на 12.05.2025 г., около 02:20 часа, в гр. Добрич, на кръстовището на бул.

„Добруджа“ с бул. „25-ти септември“, управлява собствения си лек автомобил „***“ с рег. № ***, като използва път, който е отворен за обществено ползване за други цели - дрифт, преднамерено извежда автомобила извън контрол чрез презавиване и форсиране на двигателя, като с тези си действия води до загуба на сцепление на част от колелата, с което създава опасност за останалите участници в движението -нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Актосъставителят и наказващият орган са приели, че виновно е нарушена разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, съгласно която на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

За това нарушение, на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лева/1533,88 евро и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 (дванадесет) месеца.

Жалбоподателят оспорва така вмененото му нарушение. Както с жалбата, така и в съдебно заседание навежда доводи, че се касае за случайно деяние, настъпило поради загуба на сцепление, а не в резултат на умишлено 4 намерение за поднасяне на автомобила.

След преценка на събраните доказателства, съдът установи следното:

В хода на съдебното дирене са ангажирани две групи доказателства.

От една страна са констатациите в АУАН и показанията на свидетелите М.

З. И. и Д. С. П., подкрепени със заключението на вещото лице по назначената, изготвена, неоспорена и приета от съда съдебно-техническа (видеотехническа) експертиза.

От друга страна са ангажираните от страна на жалбоподателя гласни доказателства, обективирани посредством твърденията си, изложени както в жалбата, така и в съдебно заседание.

Така формираните условно две групи доказателства са ангажирани с взаимно изключващи се цели: първата група да потвърдят, а втората - да опровергаят обвинението и съдът ги цени по следния начин:

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на Д. Н. Д. и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпитан като свидетел в съдебно заседание, актосъставителят М. З. И. потвърждава констатациите в акта. Така например, в съдебно заседание свидетелят И. дава следните показания:

„Обещавам да говоря истината. Запознат съм с предмета на делото. В Първо районно управление постъпи докладна записка от инспектор С. – служител на Общинска полиция, относно установено нарушение „дрифт“ при преглед на записи от общинските камери. Лицето беше призовано в Първо районно управление. Първоначално отричаше да е управлявало автомобила, като заяви, че го е предоставило на друго лице. След като му бяха показани записите от камерите, той призна и заяви: „Да, аз съм“.

Попълни декларация пред нас, че е управлявал автомобила на посочената дата и час. В негово присъствие му беше съставен акт. Водачът го подписа и отбеляза, че има възражения.“ (цитат). На въпроса на жалбоподателя: