Определение № 225 от 19.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 225 гр. София, 19.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 1 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова като разгледа докладваното от Даниела Борисова Частно наказателно дело № 20261100200333 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 61, ал. 3 НПК.

Образувано е по жалба от 06.01.2026 г. на адвокат М. Л., редовно упълномощен процесуален представител на обвиняемия М. П. Т., срещу постановление от 17.12.2025 г. за привличане в качеството на обвиняем на същия, в частта, в която е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция” в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева по досъдебно производство 11368/2024 г. по описа на СРТП-ОР СДВР, пр.пр. № 22568/2024 г. по описа на СГП.

В депозираната жалба се твърди, че в постановлението за привличане в качеството на обвиняем на М. Т. липсват мотиви, въз основа на които да се изведат конкретните съображения на органите на досъдебното производство за взетата на обвиняемия мярка за неотклонение „Парична гаранция“.

Жалбоподателят твърди, че в случая са нарушени разпоредбите на чл. 59, ал. 1 и чл. 199, ал. 2 НПК, с което е накърнено съществено правото на защита на обвиняемия, а именно да разбере с какви аргументи спрямо него е взета мярка за процесуална принуда. Счита, че от страна на органите на досъдебното производство не са посочени никакви факти и доказателства, които да са дали основание за определяне на размера на взетата мярка за неотклонение на обвиняемия Т., който размер от 10 000 лева не е съобразен с императивно задължителните за изследване предпоставки по смисъла на чл. 56, ал. 3 и чл.

61, ал. 2 НПК. Жалбоподателят твърди още, че в конкретния случай липсват и опасностите визирани в чл. 57 НПК за вземане на някоя от мерките посочени в чл. 58 НПК, за което излага подробни съображения. В тази връзка посочва, че 1 няма опасност обвиняемия Т. да се укрие или да извърши престъпление, защото е с чисто съдебно минало, т.к. е неосъждан; има установен постоянен и настоящ адрес на територията на Република България; работи и има трайно изградени социални връзки, както и че до настоящия момент има безупречно процесуално поведение. Според жалбоподателя не може да се изведе опасността за укриване или за извършване на престъпление от самото обвинение, защото същото касае непредпазливо деяние, което счита, че е несъставомерно, в която насока също излага съображения. На последно място в жалбата се твърди, че е налице и негодно обвинение, защото в съставеното на основание чл. 219, ал. 1 НПК постановление за привличане в качеството на обвиняем на М. Т. не се съдържа ясно описание на всички съставомерни факти на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, с което се нарушава правото на защита на обвиняемия, респ. прави негодно развитието на наказателното производство, за обезпечаването на което служат мерките за неотклонение по чл. 58 НПК. По изложените съображения се моли за отмяна на взетата на обвиняемия М. Т., с постановление от 17.12.2025 г. за привличане в това му качество, мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 10 000 лева и се иска да не бъде вземана никаква мярка за неотклонение на същия.

Към жалбата не се прилагат писмени документи в подкрепа на твърденията в нея.

Софийски градски съд, НО, 1-ви състав, след като се запозна с материалите по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима - депозирана е от активно легитимирано за подаването й лице и в рамките на законоустановения за това 3-дневен срок, считано от 05.01.2026 г. - датата на предявяване на постановлението за привличане в качеството на обвиняем на М. П. Т..

Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения:

С постановление от 05.01.2026 г., М. П. Т. е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство 11368/2024 г. по описа на СРТП-ОР СДВР, пр.пр. № 22568/2024 г. по описа на СГП за това, че на 02.12.2024 г., около 10:20 часа, в гр. София, ул. „Околовръстен път“, при управление на 2 моторно превозно средство – товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „1224Л“ с рег. № ****, с посока на движение от село Войнеговци към село Локорско и в района на около 100 метра преди разклона за село Локорско, нарушил правилата за движение, установени в следните разпоредби на Закона за движение по пътищата /ЗДвП/: чл. 6 „Участниците в движението съобразяват своето поведение ….. с пътните знаци….. с пътен знак В26 „Забранено е движението със скорост повисока от означената“ до 50 км; чл. 20, ал. 1 „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“; чл. 20, ал. 2 „ Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Когато възникне опасност за движението, водачите са длъжни незабавно да намалят скоростта, а при необходимост - да предприемат аварийно спиране, като не извършват маневри, с които могат да застрашат своя живот или здраве, живота или здравето на други лица, както и да причинят значителни материални вреди.“, като не се е съобразил с характера и интензивността на движението – движещият се насрещно на него, в неговата пътна лента лек автомобил марка „Сеат“, модел „Кордоба“ с рег. № ****, управляван от лицето Т.Х.И.-Х. с ЕГН **********, при което М. П. Т. не е реагирал своевременно със спирачната система на товарния автомобил и реализирал пътно транспортно произшествие, като ударил с предната си част, предната част на лек автомобил марка „Сеат“, и по непредпазливост е причинил смъртта на Т.Х.И.Х., която е починала на място – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл.

342, ал. 1, предл. 3 НК.

Със същото постановление е взета на обвиняемия М. П. Т. мярка за неотклонение „Парична гаранция” в размер на 10 000,00 /десет хиляди/ лева, вносима в 10 дневен срок, считано от предявяване на постановлението.

Постановлението за привличане в качеството на обвиняем е предявено на 3

05.01.2026 г., лично на обвиняемия Т. и в присъствието на упълномощените от него процесуални представители - адвокат М. Л. от САК и адвокат И. К. от САК.

В производството по чл. 61 НПК, съдът следва да прецени законосъобразността и правилността на взетата на обвиняемия мярка за неотклонение „Парична гаранция”, като съобрази основанията и предпоставките визирани за това в разпоредбата на чл. 56, ал. 1 НПК, касаещи вземането въобще на една мярка за неотклонение, от изрично посочените в чл.

58 НПК. Също така е необходимо да се прецени не само, че едно лице е привлечено в качеството на обвиняем по дело от общ характер, но също така и дали от доказателства по делото може да се направи обосновано предположение, че привлечения обвиняем е вероятно съпричастен към престъплението, за което е ангажирана неговата наказателна отговорност, и е налице основание по чл. 57 НПК.

В конкретния случай е взета на обвиняемия Т. мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 10 000 лева, със съставеното на основание чл.

219, ал. 1 НПК постановление за привличане в това му качество. Вярно е в случая, че в така съставеното постановление липсват изрични мотиви, съобразно заложеното, към органите на досъдебното производство, изискване в разпоредбата на чл. 199, ал. 2 НПК, от които да се установи ясно и недвусмислено волята на съставителя на акта и по този начин обвиняемото лице да разбере не само в какво е обвинено при конкретно посочената правна квалификация на престъплението, но също така и да може в случай, че му бъде взета мярка за неотклонение да упражни в пълнота правото си на защита срещу същата. Действително, липсата на мотиви, в съставеното на основание чл. 219, ал. 1 НПК постановление, в случай на несъгласие от страна на обвиняемия с взетата му мярка за неотклонение, не може да бъде запълнена от съда при неговото произнасяне със съдебен акт, но доколкото съдът е сезиран с искане за отмяна на взета от орган на досъдебното производство мярка за процесуална принуда е длъжен да се произнесе по законосъобразността и правилността на същата. В противен случай и съдът би допуснал идентични по смисъл процесуални нарушения, с които неоснователно би се засегнало правото на защита на обвиняемото лице и същото да продължи да търпи взетата му мярка за неотклонение, в случай че същата се явява неоснователна 4 и непропорционална на изискванията за нейното вземане в чл. 56, ал. 3 НПК и чл. 61, ал. 2 НПК. Ето защо, макар и проверяваният акт – постановление от 05.01.2026 г. за привличане в качеството на обвиняем на М. П. Т., който е атакуван в частта, в която на същия е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 10 000 лева, да не е мотивиран, то съдът намира, че дължи произнасяне. С оглед на горното, съдът следва да прецени всички предпоставки въобще за вземане на мярка за неотклонение, а именно налице ли е обоснованото подозрение относно авторството на деянието или че обвиняемия М. П. Т. е вероятно съпричастен към деянието, за което е привлечен в това му качество и което е квалифицирано като престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 НК, както и да прецени налице ли са доказателства по делото, които да сочат, че по отношение на обвиняемия съществува реална опасност да се укрие или да извърши престъпление. Наред с горното, настоящият съд следва да прецени и наличието на установените от законодателя предпоставки в разпоредбата на чл. 56, ал. 3 НПК, а именно степента на обществена опасност на престъплението, доказателствата събрани до момента за вероятната съпричастност на обвиняемия към престъплението, здравословното му състояние, семейното положение, професията, възрастта и другите данни за неговата личност, съдържащи се в материалите по настоящото дело, както и имущественото му положение, съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 2 НПК.

Настоящият съдебен състав, съобразявайки правната квалификация на престъплението, за което на обвиняемия Т. е ангажирана наказателната отговорност, с предявеното му постановление за привличане в качеството на обвиняем, намира, че в конкретния случай се касае за непредпазливо деяние, което съставлява престъпление от общ характер или такова по чл. 343, ал. 1, б.

„в“, вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 НК. За това престъпление е предвидено, в санкционната част на диспозицията на материално правната норма, наказание „лишаване от свобода“ в размер от три до осем години. При това положение се налага извод, че вземане на мярка за неотклонение в конкретния случай е допустимо, т.к. за престъплението, за което обвиняемия е привлечен в качеството на обвиняем се предвижда наказание „лишаване от свобода“. Тук е мястото да се посочи, че повдигнатото на обвиняемия Т. обвинение за извършено от него непредпазливо деяние е такова, каквото е формулирано в постановлението за привличане и е ноторно, че съдът не разполага с 5 прерогативи, на този етап от развитие на производството, да го изменя и следва да съобрази своето произнасяне в рамките на същото. Това обвинение, както е известно в съдебната практика е „работно такова“ и същото може, съобразно събраната доказателствена съвкупност да бъде изменяно от органите на досъдебното производство.

За да бъде взета обаче една мярка за неотклонение, на привлеченото към наказателна отговорност лице, следва да е налице най-важната предвидена за това предпоставка, а именно обоснованото предположение относно авторството на деянието или че обвиняемия Т. е вероятно съпричастен към инкриминираната деятелност за която е привлечен, а в случай, че обоснованото предположение е разколебано, то може да бъде взета по-лека мярка за неотклонение от вече взетата или да не бъде взета такава. Извод за наличието на обоснованото подозрение относно авторството на деянието, съдът следва да изведе въз основа на събраната, от органите на досъдебното производство, до момента доказателствена съвкупност. В конкретния случай са събрани, в хода на досъдебното производство, гласни доказателствени средства, изразяващи се в показанията на свидетелите П.Ц. и К.М., които са очевидци на процесния инцидент, както и писмени доказателствени средства, представляващи съставения протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с изготвени скица и албум към него, данните в които съдът намира за логични, последователни и взаимно допълващи се при изясняване на основните, от обективна страна, признаци, свързани с изпълнителното деяние на престъплението, за което обвиняемия Т. е привлечен към наказателна отговорност. От същите се установява, че на 02.12.2024 г., около 10:20 часа, в гр. София, ул. „Околовръстен път“ и в района на около 100 метра преди разклона за село Локорско е настъпило пътно транспортно произшествие между товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „1224Л“ с рег. № ****, движещ се с посока на движение от село Войнеговци към село Локорско и лек автомобил марка „Сеат“, модел „Кордоба“ с рег. № ****, управляван от лицето Т.Х.И.-Х., движещ се в обратна посока, при което товарния автомобил ударил с предната си част, предната част на лек автомобил марка „Сеат“, вследствие на което е настъпила смъртта на Т.Х.И.-Х., която е починала на място. Така установените обективно факти и обстоятелства, чрез писмените и гласни доказателствени средства са подложени на проверка от органите на досъдебното производство, чрез назначените съдебно медицинска експертиза 6 и съдебно автотехническа и допълнителна автотехническа експертизи, с цел изясняване на механизма на настъпилото процесно ПТП. Тук е мястото да се посочи, че показанията на посочените свидетели, а също и данните в протокола за оглед на местопроизшествие не са изолирани, а се допълват взаимно. Същите са проверени по експертен път и не се дискредитират чрез заключенията на изготвените експертизи. Така в резултат на заключенията, от изготвените съдебно автотехническа и допълнителна автотехническа експертизи, се установява, че от техническа гледна точна причината за настъпване на ПТП са неправилните субективни действия на водачката на лекия автомобил /чрез навлизане в лентата за насрещно движение/; че при механизма на конкретното ПТП, не е възможно да се даде категорично заключение, от техническа гледна точка, относно непредотвратимостта на удара при реализирано своевременно спиране на товарния автомобил, т.к. е възможно ударът да настъпи, а и да не настъпи, както и не може да се установи какви биха били действията на водачката при конкретната обстановка и необяснимите от техническа гледна точка нейни действия; че от техническа гледна точка, водачът на товарния автомобил в момента, в който е възприел навлизането на лекия автомобил в неговата лента е имал обективна възможност да спре преди мястото на удара, но при конкретния случай това не гарантира предотвратяването на удара, поради необяснимите от техническа гледна точка действия на водача на лекия автомобил, който извод вещото лице е посочило, че е валиден и при скорост 50 км/час, която е разрешена за района на процесното ПТП. В конкретния случай от материалите по делото - гласните и писмени доказателствени средства и способи за тяхната проверка, е видно, че не може да се установи еднозначно, че причина за настъпилото процесно ПТП са действията на обвиняемия Т.. При така изложеното съдът намира, че събраната до момента доказателствена съвкупност не обезпечава по един убедителен начин най-важната от кумулативно заложените за вземане на мярка за неотклонение предпоставки, а именно обоснованото предположение относно авторството на деянието касателно обвиняемия Т., а напротив същото е разколебано. Доколкото обоснованото предположение относно авторството на деянието е разколебано, т.к. не може да се направи еднозначен, дори за нуждите на настоящото производство извод, че обвиняемия Т. е автор на престъплението, то се налага и извод, че взетата на обвиняемия Т. мярката за неотклонение „Парична гаранция“ е несъразмерна и непропорционална на 7 установеното от фактическа страна или на настоящия етап от развитие на досъдебното производство, поради което и същата като незаконосъобразна и неправилна следва да бъде отменена. За пълнота следва да се посочи, че в хода на воденото разследване няма пречка, от страна на органите на досъдебното производство, да се реши и въпроса, касаещ твърденията на защитата за несъставомерност на деянието, за което е привлечен към наказателна отговорност обвиняемия Т., като в случай на предпоставките за това да упражнят правомощията си в тази насока, но в настоящото производство, свързано единствено с решаване на въпроса за взетата на обвиняемия Т. мярка за неотклонение, съдът не разполага с процесуалната за това възможност.