Решение № 373 от 26.05.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 373 гр. Бургас, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско дело № 20262100100149 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Е. Х. Х., ЕГН **********, адрес в *********, адрес за призоваване в гр.София, пл.“Позитано“ №2, сграда „Перформ Бизнес Център“, ет.3, чрез адв.Николай Димитров, против „ЗАД ДаллБогг Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615, седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Г.МД.“ №1, с искане за постановяване на решение за осъждане на ответника да й заплати сумата от 51 129 Евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на И.Й.Б., настъпила в резултат на ПТП от *** г. в гр.Бургас, кв.“Долно Езерово“, ул.“Захари Зограф“ до №2, причинено от И. А. А., ЕГН ********** при управление на МПС – л.а., марка „Тойота“, модел „Корола Версо“ с рег.№А8867НК, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебна претенция на 04.03.2022 г. до окончателното й изплащане.

Твърди се в исковата молба, че в периода 2009 г. - *** г., ищцата е била във фактическо съжителство с И.Й.Б., през време на което са родени децата им Н. и К.. Твърди се и това, че на *** г., в разултат на ПТП, настъпила смъртта на И.Й.Б.. Според твърденията в исковата молба, ПТП е реализирано от водача на лек автомобил, марка „Тойота“, модел „Корола Версо“ с рег.№А8867НК – И.

А. А., който при извършване на маневра „завой на ляво“, не се уверява, че в лявата лента, в която навлиза не се движат други МПС и същата е свободна, поради което и реализира удар с попътно движещия се моторист – И.Й.Б., управляващ мотоциклет, марка „Хонда„ модел „ЦБР 6000Ф“ с рег.№А3663К, изпреварващ колоната от попътно движещи се автомобили. В резултат на ПТП фактическият съжител на ищцата претърпял множество и тежки телесни 1 увреждания, несъвместими с живота, довели до настъпването на неговата смърт. Според ищцата, отговорността за настъпване на застрахователното събитие е в равно пропорционално отношение, както на водача на лекия автомобил, така и на пострадалото лице, което е управлявало мотоциклета с превишена скорост, с което също допринася за настъпването на застрахователното събитие. Твърди се, че за настъпилото ПТП има образувано НОХД №419/2023 г. по описа на ОС-Бургас, което е приключило към настоящия момент, както и че към датата на събитието е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, учредено с полица №******, със срок на валидност 19.07.2021 г. – 18.07.2022 г. Пред застрахователя е била заявена от ищцата застрахователна претенция за неимуществени вреди, във връзка с която има образувана щета №0801-001232/2022-01, по която е постановен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Ищцата твърди, че търпи изключително тежко загубата на своя фактически съжител, който бил любовта на живота й, както и че същата оставила и негативен отпечатък върху психиката й. Ищцата била лишена не само от любов, но и от финансовата, емоционална и духовна подкрепа, която И. оказвал на семейството им. Ищцата твърди, че преди инцидента била весела, безгрижна, щастлива, имала пълноценно и задружно семейство, за което винаги е мечтаела, докато след инцидента станала по-уязвима, по–неуверена и по-несигурна, постоянно живеела в страх подобна трагедия да не сполети и другата част от семейството й. Развила остро стресово разстройство, което и към настоящия момент не е преодоляно. След инцидента постоянно плачела, започнала да получава множество херпеси по устните, както и да страда от безсъние, а през времето, когато все пак успявала да заспи сънувала кошмари.

В подкрепа на иска са ангажирани доказателства. Претендира се адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.

Предявените искове са с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса на застраховането и чл.86 от ЗЗД.

В преклузивния срок по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни и моли за отхвърлянето им. Ответникът не оспорва валидността на застраховка „ГО“ по полица №*******, валидна към датата на настъпване на ПТП. Ответникът оспорва размера на предявената претенция като прекомерна и излага подробни аргументи в тази насока. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия в качеството му на неправоспособен водач на МПС, тъй като е управлявал мотоциклета без предпазна каска и с превишена за конкретния пътен участък скорост. Оспорва механизма на процесното произшествие и твърдението, че леталния изход на пострадалия е в пряка причинност с получените наранявания. Оспорва и началната дата, от която се претендира лихвата за забава. Ангажира доказателства.

Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, изразените от страните становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа страна следното:

2

С Присъда №15/26.02.2024 г., постановена по НОХД №419/2023 г. по описа на БОС, изменена с решение №118/30.12.2024 г., постановено по ВНОХД №139/2024 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, оставено в сила с решение №178/14.04.2025 г., постановено по к.д.№185/2025 г. на ВКС, И. А. А. е признат за виновен и наказан за това, че на *** г., в гр.Бургас, кв.“Долно Езерово“, по ул.“Захари Зограф“, при управление на МПС – лек автомобил, марка „Тойота“, модел „Корола Версо“ с рег.№А8867НК, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.25, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на И.Й.Б., ЕГН **********.

Между страните е прието за безспорно наличието на валидно към *** г. застрахователно правоотношение между застрахователя ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД и лек автомобил, марка „Тойота“, модел „Корола Версо“ с рег.А8867НК.

По делото е прието като доказателство застрахователна претенция от 04.03.2022 г., по която е образувана щета №0801-001232-01-02-03-04, по която ответникът не оспорва, че е постановен отказ.

По делото в качеството им на свидетели са разпитани К.А. – братовчедка на ищцата и П.Д. - близък приятел на починалия Б., като от показанията им по безспорен начин се установява, че ищцата и починалият са съжителствали на семейни начала, имали са общо домакинство и деца - Н. и К., както и че отношенията помежду им са били на взаимност и обща грижа един за друг, като при сплотено семейство. И двамата свидетели са категорични, че ищцата трудно понесла загубата на любимия си, който бил с важно присъствие в живота й, в добро здраве, обичан от близки и познати, като и към настоящия момент внезапната му смърт е непрежалима за нея.

Съдът кредитира горните показания, тъй като възпроизвеждат лични и непосредствени впечатления и не са в противоречие с останалия, събран по делото доказателствен материал – НОХД №419/2023 г. по описа на БОС, препис – извлечение от акт за смърт, издаден от **** въз основа на акт за смърт №***** г., Удостоверение за наследници, изх.№****** г., издадено от ****, Удостоверение за раждане, издадено от **** въз основа на акт за раждане №****, Удостоверение за раждане, издадено от **** въз основа на акт за раждане №***** г., Удостоверения за постоянен и настоящ адрес и за промени на настоящ адрес, издадени от ****.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ, у вреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380.

Цитираната правна норма урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото деликвентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „ГО“, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който 3 възниква имуществената отгворност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение обхаща следните юридически факти, а именно застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „ГО“ между деликвента и ответника-застраховател.

В настоящия казус предпоставките са налице.

Механизмът на ПТП, противоправното поведение на водача и вината му са установени с влязла в сила на 14.04.2025 г. присъда №15/26.02.2024 г., постановена по НОХД №419/2023 г. по описа на БОС, изменена с решение №118/30.12.2024 г., постановено по ВНОХД №139/2024 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, оставено в сила с решение №178/14.04.2025 г., постановено по к.д.№185/2025 г. на ВКС.

В хипотезата на чл.300 от ГПК, съдът е обвързан да приеме в доказателствените си изводи, че в резултат на настъпилото на 09.02.202 2 г.

ПТП, причинено от водача на лек автомобил, марка „Тойота“, модел „Корола Версо“, с рег.№О8867НК- И. А. А., е причинена смъртта на И.Й.Б..

Преценката на доказателства относно елементите от фактическия състав на престъплението, за което е наложено наказание на виновния водач е изключена и същите следва да се приемат за установени по висящия спор относно гражданските последици от деянието – извършването на деянието, неговата протИ.правност и виновността на водача на увреждащия автомобил.

Смъртта на пострадалия е в пряка причинно-следствена връзка с произшествието. Доказателства в различен смисъл не са събрани в настоящето производство. Налице са следователно предпоставките за обезвреда на непозволеното увреждане от страна на ответника, който по силата на съществуващия договор за задължителна застраховка ГО за деликвента се явява задължен да репарира вредите. Наличието на валидно към *** г. застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника – ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИ.т и Здраве““ АД , е безспорен между страните факт.

Материалната легитимация на ищцата да получи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на И. Б. не е спорен по делото факт. По делото с категоричност се установи фактическата, емоционална и икономическа връзка между ищцата и починалия, която връзка е аналагочна на отношенията между съпрузи и заради съдържанието на която ищцата е претърпяла и продължава да търпи морални болки и страдания от смъртта на И. Б.. Същите са сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките, което обосновава правото й да получи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на И.

Б..

Този извод на съда напълно кореспондира с постановките, дадени с Тълкувателно решение №1/21.06.2018 г. по т.д.№1/2016 г. на ОСГТК на ВКС , в което е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за 4 неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС №4/25.05.1961 г. и в ППВС №5/24.11.1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливост да бъдат обезщетени.

Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Ищцата спада към този кръг правоимащи именно поради съдържанието на съществувалите между н е я и починалия житейски отношения, които са напълно сходни с отношенията между съпрузи, поради което и е справедливост, при установени действително претърпени от нея вреди, да получи обезщетение.

Доколкото причинените неимуществени вреди не могат да бъдат поправени, налице са други, заместващи блага, чрез които същите да бъдат възмездени, а именно чрез парично обезщетение, чийто размер съдът следва да определи по справедливостст и вътрешно убеждение като отчете характера и обема на действително претърпените (доказани вреди), възрастта на ищцата и пострадалия към момента на ПТП, отношенията между тях като близост, привързаност, доверие, наличието и степента на емоционална, икономическа, психическа и др.зависимост на ищцата от пострадалия, последиците от загубата с оглед на личния жИ.т на ищцата, интензитета на понесените от ищцата болки и страдания.