Решение № 75 от 15.06.2026, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Дулово, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Ивелина В. Кънева като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Гражданско дело № 20243410100307 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Ш. Ш. С., с постоянен адрес: ***, подадена чрез пълномощника адв. Л. К. Б., срещу „**“ АД, ЕИК ***, и „*** ЕООД, ЕИК **. С исковата молба, уточнена впоследствие по указания на съда, са предявени следните искания: да бъде обявен за нищожен, респективно недействителен, Договор за паричен заем № *** г., сключен между ищцата и „**“ АД; да се признае за установено, че ищцата не дължи суми, надвишаващи главницата по договора от 1 000 лв.; както и да бъде обявен за нищожен Договор за предоставяне на поръчителство/гаранция № *** г., сключен между ищцата и „*** ЕООД. В уточняващата молба ищцовата страна изрично заявява, че поддържа основанията за недействителност по специалната уредба на чл. 22 ЗПК, а не на общото основание по чл. 26 ЗЗД, като фактическите твърдения за пороците на договорната конструкция остават непроменени.

Ищцата поддържа, че в договора за заем не е посочен реално дължимият годишен процент на разходите, тъй като в него не е включено възнаграждението по свързания договор за гаранция; че по този начин е занижен действителният ГПР и е прикрито реалното оскъпяване на кредита; че договорът за гаранция е част от общата икономическа схема по отпускане на кредита и служи за въвеждане на допълнително възнаграждение в полза на кредитора чрез свързано с него дружество; че поради това договорът за заем е недействителен по чл. 22 ЗПК, а договорът за гаранция е нищожен като противоречащ на императивните правила на потребителското кредитиране и като средство за заобикалянето им. Ищцата претендира и разноски, включително адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Ответникът „*** ЕООД оспорва исковете като недопустими поради липса на правен интерес, а по същество – като неоснователни. Поддържа, че сключеният договор е самостоятелен договор за услуга по издаване на 1 гаранция, а не договор за поръчителство по смисъла на изложеното в исковата молба; че не попада в приложното поле на ЗПК; че уговореното възнаграждение е насрещна престация за предоставената гаранционна услуга; и че не следва да бъде включвано в ГПР по договора за кредит.

Ответникът „**“ АД също оспорва допустимостта на иска поради липса на правен интерес и по същество поддържа, че договорът за заем отговаря на изискванията на чл. 10 и чл. 11 ЗПК; че посоченият в него ГПР от 48,23 % е правилно изчислен към момента на сключване; че възнаграждението по договора за гаранция не е общ разход по кредита, тъй като е по отделно правоотношение с трето лице; и че евентуално надвишаване на законовата граница по чл. 19, ал. 4 ЗПК не води до недействителност на целия договор, а само до нищожност на надвишаващите клаузи. И този ответник претендира разноски.

С определение от ** г. ищцата е освободена от задължението за внасяне на държавни такси и разноски по делото на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

С определение от ** г. съдът е приел исковата молба за допустима, изготвил е проектодоклад по делото, в който е квалифицирал спора като такъв по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, насочен към прогласяване недействителността на договора за кредит и е посочил изрично предмета на обективно съединените искания.

В откритото съдебно заседание на ** г. съдът е обявил проектодоклада за окончателен, приел е приложените от ищцата писмени доказателства и е назначил съдебно-счетоводна експертиза със задачи: да изчисли ГПР с включване на договора за гаранция; да посочи размера на ГЛП и ОЛП на БНБ; и да даде справка за извършените плащания по кредита по пера.

В хода на процеса са постъпили и молби от ответниците, с които се твърди, че между страните е било постигнато извънсъдебно споразумение от ** г., и че с него правният интерес на ищцата е отпаднал. Представено е и изявление за отказ от иск, както и последващи молби от ищцата и нейния процесуален пълномощник, че този отказ не съответства на действителната воля и че исковата молба се поддържа.

В откритото съдебно заседание на ** г., по реда на чл. 176 ГПК, ищцата лично е дала обяснения, че е подписала представеното споразумение и документите, свързани с отказа от иск, без да ги прочете, под натиск и след предходни телефонни заплахи; изрично е заявила, че не е оттегляла пълномощията на адвоката си и че желае делото да бъде разгледано по същество. В същото заседание съдът е приел, че следва да бъде извършена назначената съдебно-счетоводна експертиза и е отложил делото за ** г.

В откритото съдебно заседание на ** г. съдът е изслушал и приел заключението на вещото лице като компетентно изготвено писмено доказателство, дал е ход по същество и е обявил, че ще се произнесе с решение.

Установена фактическа обстановка

От съвкупната преценка на исковата молба, удостоверението за активен кредит, приложените към исковата молба търговскорегистърни справки, 2 проектодоклада, приетата съдебно-счетоводна експертиза и неоспорените между страните обстоятелства, съдът приема за установено следното:

На ** г. между Ш. Ш. С. и „**“ АД е сключен Договор за паричен заем № **, по силата на който на ищцата е предоставена сума в размер на 1 000,00 лв. Срокът на кредита е 24 седмици, погасителният план съдържа 12 погасителни вноски по 91,90 лв., договорният фиксиран годишен лихвен процент е 40 %, а посоченият в договора ГПР е 48,23 %. Общият размер на всички плащания по договора за заем, ако се вземат предвид само главницата и договорната лихва, е 1 102,80 лв. В чл. 4 от договора е предвидено заемателят да представи обезпечение.

На същата дата – ** г. – между ищцата и „*** ЕООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция № **. По силата на този договор за предоставената гаранция е уговорено възнаграждение в общ размер на 673,20 лв., платимо на 12 вноски по 56,10 лв. Когато към погасителните вноски по заема се прибавят и вноските по договора за гаранция, общата икономическа тежест на правоотношението достига 1 776,00 лв.

От приложените търговскорегистърни справки се установява, че „*** ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност, чийто едноличен собственик на капитала е именно „**“ АД. Двете дружества са със седалище и адрес на управление на един и същ административен адрес в ** а предметът на дейност на „*** ЕООД включва гаранционни сделки и придобиване на вземания по кредити. Този факт е от съществено значение при преценката дали разходът за гаранцията е външен и непредвидим за заемодателя, или напротив – предварително известен и включен в модела на кредитиране.

От удостоверението за активен кредит с изх. № ** г., приложено към исковата молба, се установява, че по договора за заем и по свързания договор за гаранция общата подлежаща на връщане сума е 1 776,00 лв.; че към ** г. ищцата е платила общо 944,00 лв.; че към този момент дължимата сума по двата договора е 832,00 лв.; и че е налице текущо просрочие. По този начин се установява, че към датата, близка до предявяване на иска, правоотношението не е било исторически приключено, а е било активно и спорно.

От приетата съдебно-счетоводна експертиза съдът установява, че ако при изчисляването на ГПР се вземат предвид само главницата от 1 000,00 лв. и договорната лихва от 102,80 лв., ГПР е 48,23 %, т.е. същият, какъвто е посочен и в договора. Ако обаче при изчисляването се включи и възнаграждението по договора за гаранция в размер на 673,20 лв., действителният ГПР достига 769,56 %. Вещото лице е установило също, че към датата на сключване на договора основният лихвен процент на БНБ е бил 3,64 %, а договорният лихвен процент е 40 %.

Експертизата съдържа и двоен счетоводен ракурс относно плащанията.

От една страна, въз основа на удостоверението за активен кредит вещото лице е възпроизвело към ** г. хронология на извършените общо плащания по двата договора в размер на 944,00 лв. От друга страна, въз основа на отделна справка, предоставена от „**“ АД, вещото лице е посочило, че към момента на изготвяне на заключението по самия договор за заем към „**“ АД са отразени като платени общо 1 102,80 лв., от които 1 000,00 лв. главница и 102,80 лв. лихва, и че спрямо заемодателя кредитът е отчетен като изплатен.

3

Тази по-късна счетоводна справка засяга единствено дълга към заемодателя и не опровергава обстоятелството, че към момента на предявяване на иска спорът е бил реален и текущ.

По доказателствата

Съдът кредитира изцяло заключението на съдебно-счетоводната експертиза в неговата фактическа и аритметична част. Заключението е пълно, ясно, мотивирано и съответства както на представеното удостоверение за активен кредит, така и на данните от справката, предоставена от „**“ АД.

Страните не са направили основателни възражения против начина на изчисление, а съдът в съдебното заседание на ** г. изрично е приел експертизата като компетентно изготвена.

Съдът кредитира и удостоверението за активен кредит като частен свидетелстващ документ, изходящ от „**“ АД, тъй като то съдържа неизгодни за кредитора признания относно общия размер на задължението по двата договора, размера на извършените плащания и наличието на остатъчен дълг към датата ** г. Тези данни са възприети и от вещото лице.

Обясненията на ищцата в съдебното заседание от ** г. съдът възприема единствено в онази им част, която се отнася до обстоятелствата около подписването на представените от ответниците документи за отказ от иск и споразумение. В частта, в която ищцата дава неточни спомени относно точните размери на получените и платените суми, съдът не ги кредитира, тъй като тези обяснения очевидно не са фокусирани върху параметрите на кредита и противоречат на писмените доказателства и на счетоводната експертиза.

Представеното от ответниците извънсъдебно споразумение от ** г., както и спорните изявления за отказ от иск, съдът обсъжда единствено доколкото върху тях се основава възражението за отпаднал правен интерес. Те не се ползват с безспорна доказателствена сила относно окончателното уреждане на спора, тъй като ищцата лично и чрез пълномощника си своевременно и последователно ги оспорва, а съдът, след като изслушва ищцата лично, е продължил разглеждането на спора по същество.

По допустимостта

Възраженията на двамата ответници за липса на правен интерес са неоснователни.

Правният интерес от отрицателен установителен иск и от иск за прогласяване на недействителност съществува, когато към момента на предявяване на иска е налице неопределеност или спор в правоотношението, която засяга неблагоприятно правната сфера на ищеца. В настоящия случай към ** г., т. е. непосредствено преди завеждане на делото, по двата договора е бил налице остатъчен дълг в размер на 832,00 лв., като правоотношението е било активно и неприключило. Следователно при предявяване на иска ищцата не е търсила абстрактно становище по отминало правоотношение, а съдебна защита срещу текущо задължение, формирано по твърдяно нищожна и/или недействителна договорна схема.

Неоснователно е и поддържаното от ответниците разбиране, че ищцата е 4 следвало да предяви единствено осъдителен иск. От една страна, такъв иск не е задължителна предпоставка за допустимост на установителната защита, когато ищецът оспорва самото основание на задължението и цели стабилизиране на правното положение със сила на пресъдено нещо. От друга страна, в конкретния случай предявеният отрицателен установителен иск е пряко насочен срещу поддържаното от кредитора и свързаното с него дружество вземане по двата договора. Посочените от ответниците съдебни актове относно липсата на правен интерес при вече прекратени и исторически приключили правоотношения не са приложими тук именно поради различната фактическа основа – в настоящото дело към момента на предявяване на иска е бил налице активен дълг и текущ спор за размера и основанието му. Дори последващо настъпили плащания не отнемат ретроактивно правния интерес, възникнал при завеждането на делото.