Определение № 2372 от 22.05.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2372 гр. Варна, 22.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно частно гражданско дело № 20253100500958 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Маринимпекс“ ЕООД, чрез адв. М. Д., против Разпореждане № 50435/2024г., постановено по ч. гр. дело № 14409/2024г. по описа на ВРС, в частта, с което е допуснато незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист по Заповед № 6972/09.12.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 3 ГПК.

Жалбоподателят счита, че не са налице материалноправните и процесуалноправните предпоставки за постановяване на незабавно изпълнение. Документът не е редовен от външна страна, и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. В частност, договорът за цесия е сключен от цедента чрез пълномощник без надлежна представителна власт и не поражда последиците по закон. Договорът е сключен под условие, че цесионерът заплати цената, което не е настъпило, съставлява бъдещо несигурно събитие и по аргумент на чл. 25 ал.1 от ЗЗД правната връзка е прекратена, и основанието за дължимост на престациите отпаднало. Отделно, цедентът е получил неоснователно сума в размер на 126 843.42 лева по изпълнително дело № ************** на ЧСИ С. С. с район на действие ОС Добрич, която е по-голяма от цената на прехвърленото вземане, която следва да се заплати от цесионера, респективно ако се приеме договорната връзка за валидна, то цедентът е в цялост удовлетворен и отсъства основание за присъждане на сумите по заповедта.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „ГББ Епсилон“ ЕООД, с който излага становище за неоснователност на жалбата с контрааргументи по повдигнатите доводи. Моли да бъде оставена без уважение.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

В производството по ч. гр. дело № 14409/2024г. по описа на ВРС , XII 1 състав, е удовлетворено заявление по чл. 417 ГПК, депозирано от „ГББ Епсилон“ ЕООД и е издадена Заповед № 6972/09.12.2024г. за изпълнение на парично задължение срещу „Маринимпекс“ ЕООД за сумата от 125 000лв. – неплатено възнаграждение по договор за цесия от 19.11.2021г. с нотариална заверка на подписите рег. № 4514/19.11.2021г. на помощник-нотариус по заместване М. Д.-К. при нотариус М.П., рег. № 759 НК, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението – 28.08.2024г. до окончателното изплащане на главницата, както и за сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса в размер на 2 974,40лв. и адв. възнаграждение в размер на 3 660лв. с ДДС, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Заповедта е надлежно връчена на длъжника на 21.01.2025г., чрез управителя на дружеството, а частната жалба и възражение за недължимост на вземането по чл. 414 ГПК са подадени от легитимирана страна на 04.02.2025г., което налага извод за спазване на законоустановения едномесечен срок за подаване на възражението, респ. за срочност на жалбата. По същество същата е неоснователна.

Преценката на съда по законосъобразността на разпореждането за незабавно изпълнение обхваща предпоставките на чл. 418, ал. 2, изр. първо и ал. 3 ГПК.

Представеният към заявлението договор за прехвърляне на вземания от 19.11.2021г. е с нотариална заверка на подписите рег. № 4514/19.11.2021г. на помощник-нотариус по заместване М. Д.-К. при нотариус М.П. № 759 НК.

Същият съдържа достатъчно данни, индивидуализиращи кредитора и длъжника, основанието и предмета на вземането, по отношение на което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и ИЛ. Документът отговаря на изискванията за форма и притежава необходимите задължителни клаузи, поради което следва да се приеме, че е редовен от външна страна.

На следващо място, същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Размерът на задължението се установява от разпоредбата на чл. 2, ал.

1 и ал. 2 от договора и с оглед влязлото в сила Решение № 28/22.02.2023г., постановено по в. гр. дело № 71/2023г. по описа на ВАпС същото е в общ размер от 125 000лв. Оплакванията в тази връзка, че цената по договора не е конкретно определена са неоснователни. Изискуемостта на задължението се установява от чл. 2, ал. 5 от договора и настъпва два дни от получаване от „Маринимпекс“ ЕООД на сумите по разпределението по изп. дело № 138/2020г. по описа на ЧСИ С. С.. Последното обстоятелство се установява от изходящо от съдебния изпълнител изявление, обективирано в e-mail към цедента от 24.03.2023г., видно от който процесната сума е преведена своевременно на цесионера – длъжник към датата на въпросния имейл.

Други доводи, релевантни към допуснатото незабавно изпълнение не се съдържат в жалбата. Оплакванията относно това, че процесуалният представител на заявителя няма представителна власт да прехвърля вземанията, предмет на цесията, поради което договорът от 19.11.2021г. е недействителен не се проверяват в заповедното производство и освен това са права на мнимия представляван, който очевидно е потвърдил действията на представителя по чл. 42 ал.2 от ЗЗД, упълномощавайки го да инициира заповедно производство за вземането по договора (в този смисъл постановките на т.2 на ТР 5/2014 г. по ТД 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС). Това се отнася и до оплакването, че цесията била сключена под отлагателно условие, което не се е сбъднало и договорът е прекратен с обратна сила. Разпоредбата 2 на чл. 3, ал. 1 от договора е от значение за прехвърляне собствеността на установените и приети по цитираното изп. дело вземания на „ГББ Епсилон“ ЕООД спрямо „Консорциум Варна Про Енерджи“ ООД в полза на „Маринимпекс“ ЕОО и същата няма отношение към цената на това прехвърляне, а и условието не е бъдещо несигурно при влязло в сила разпореждане за разпределение на суми в изпълнителното производство по изп. дело № 138/2020г. по описа на ЧСИ С. С.. Изводът за неотносимост се споделя и относно възраженията, основани на каузалните правоотношения между страните, че цедентът не е прехвърлил цялото си вземане в полза на цесионера, както и че „ГББ Епсилон“ ЕООД е получил сума в размер на 126 843,42лв., която е по-голяма по размер от тази посочена в договора от 19.11.2021г., с оглед на което „Маринимпекс“ ЕООД не следва да му дължи претендираната сума. Друг е въпросът, че всъщност прехвърленото вземане е в размер на 478182.87 лева на цена от 125 000 лева, а не вземане в размер на цената. Това много ясно е видно от разпоредбата на чл. 1 ал.1 от договора.

В заключение, налице е документ, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане с настъпил падеж, поради което и заявлението по чл. 417 от ГПК правилно е уважено при доказани предпоставки по чл. 418 ал.3 за допускане на незабавно изпълнение.

Обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора, разноски не се следват на жалбоподателя, а от насрещната страна не са претендирани.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРДЖАВА Разпореждане № 50435/09.12.2024г., постановено по ч. гр. дело № 14409/2024г. по описа на ВРС, в частта, с което е допуснато незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист по Заповед № 6972/09.12.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 3 ГПК.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3