Решение № 2644 от 19.12.2018, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2644 19.12.2018г. гр.Бургас

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският районен съд І граждански състав

На осемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година

В публичното заседание в следния състав :

Председател: АННА ЩЕРЕВА

Секретар Недялка Димитрова, като разгледа докладваното от съдията Щерева гражданско дело № 6707 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба на Н.Е.Е. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** – адвокат М.П. против Военно формирование 32890 – Атия в структурата на Министерство на отбраната на Р България.

Ищецът предявява обективно кумулативно съединени осъдителни искове за следните суми :

1. 13 183,68 лв. - допълнително възнаграждение за положен извънреден труд /2 976 часа/, състоящ се във фактически отработено служебно време над установената месечна продължителност на служебното време за периода 01.04.2001г. – 16.09.2016г. вследствие на неизползвани почивки, полагащи се след изпълнявано дежурство по график; ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на исковата молба на 02.11.2016г. до окончателното й изплащане и направените по делото разноски;

2. 1 000 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на падежа – първо число на месеца, следващ месеца, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение, до предявяването на иска /01.06.2001г. – 01.11.2016г./.

При условията на евентуалност предявява осъдителни искове за следните суми :

1. 22 771,05 лв. – неизплатено при прекратяване на служебното правоотношение обезщетение за отработено, некомпенсирано с почивки, удължено служебно време над нормативно определеното за ищеца служебното време за периода 01.04.2001г. – 16.09.2016г. – 2 976 часа; ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на исковата молба на 02.11.2016г. до окончателното й изплащане и направените по делото разноски;

2. 29,71 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва от прекратяването на служебното правоотношение до предявяването на иска /17.09.2016г. – 01.11.2016г./.

Ищецът твърди, че в периода 28.03.2001г. – 17.09.2016г. е бил *** в поделения 26970 и 22480 – Бургас, които са в състава на ответното военно формирование 32890 – Бургас. В периода 2001г. – 2005г. е заемал в поделение 26970 длъжността „***”, със звание „***” и от 2003г. „***“, от 2005г. – е преназначен в поделение 22480 длъжността „***“ със звание „***“ и от 2007г. – е повишен в звание „***“, от месец юли 2009г. – заема длъжността „***“, и от началото на 2016г. – длъжността „***в „*** секция“ в сектор „***“ със звание „***“.

През предявения период 01.04.2001г. – 16.09.2016г. ищецът е изпълнявал дежурства по график, с което е превишавана установената месечна продължителност на работното време с по 16 часа месечно – вследствие на полагащи се и неползвани почивки след изпълняваните дежурства. Твърди, че това превишение на служебното време над нормативно определената месечна продължителност следва да се отчита като извънреден труд – на основание действащите през периода редакции на ЗОВСРБ, Заповед на МО на РБ № ОХ 313/ 08.05.2001г. и Наредбата за определяне размера на възнаграждението за извънреден труд на кадровите военнослужещи, приета с ПМС № 74/ 23.03.2001г., а възнаграждението за извънреден труд следвало да се изчисли на база основното месечно възнаграждение за звание „***” с увеличение при сумарно отчитане от 20%. Предявява иск за заплащане на допълнително възнаграждение за положения извънреден труд от общо 372 дни за процесния период или 2 976 часа (по 2 дни или 16 часа месечно) в размер на 70,88 лв. месечно.

Претендира и мораторна лихва върху главницата

– за всяко закъснение по месеци от датата на падежа /1-во число на месеца, следващ месеца, през който е трябвало да бъде изплатено съответното възнаграждение/ до предявяването на иска. При условията на евентуалност спрямо първия иск предявява иск за обезщетение за отработеното и некомпенсирано с почивки удължено служебно време, изчислено по реда на глава 7, раздел VIII от ЗОВСРБ, а именно дневното брутно трудово възнаграждение на ищеца от 61,21 лв. да се умножи по изчисления брой дни некомпенсирано удължено служебно време – 372, ведно с мораторна лихва върху така получената обща главница от 22 771,05 лв., дължима от прекратяването на служебното правоотношение на 17.09.2016г. до предявяването на иска.

На ответника са редовно връчени преписи от исковата молба и приложенията. В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът представя писмен отговор на пълномощник, с който оспорва иска. Твърди, че липсва законово основание за заплащане на претендираните възнаграждения за положен труд над нормалната нормативно определена продължителност на служебното време. Сочи, че ищецът е бил надлежно компенсиран с намалено служебно време в рамките на съответния или следващия го месец – осигурени са му компенсации /почивки/ в необходимия размер и поради това служебното му време не е надхвърляло нормалната месечна продължителност на служебното време. Прави и възражение за изтекла погасителна давност за всички претендирани вземания, дължими за периода преди 02.11.2013г., като сочи, че всяка от вземанията възниква след полагането на труда през съответния месец.

Страните представят и ангажират доказателства в подкрепа на становищата си. Претендират и присъждане на направените по делото разноски и дължимо адвокатско/ юрисконсултско възнаграждение..

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:

Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл.203 ал.3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/ - отменен и чл.214, ал.1, т.3 вр. чл.194 ал.3 и ал.4 от ЗОВСРБ – нов; и чл.250 ал.1 от ЗОВСРБ - отменен за претенциите до 12.05.2009г., а след тази дата - чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Не се спори по делото и се установява от представените писмени доказателства, че през периода 28.03.2001г.

– 17.09.2016г. страните са били в служебно правоотношение, като ищецът е бил *** в поделения 26970 и 22480 – Бургас, включени в състава на ответното военно формирование 32890 – Бургас. В периода 2001г. – 2005г. ищецът е заемал в поделение 26970 длъжността „***”, със звание „***”, а от 2003г. „***“. През 2005г. ищецът е преназначен в поделение 22480 на длъжност „***“ със звание „***“ и от 2007г. – е повишен в звание „***“, от месец юли 2009г. – заема длъжността „***“, а от началото на 2016г. – длъжността „***в „***секция“ в сектор „***““ със звание „***“.

Със заповед № ЛС-01-20/ 13.09.2016г. на командира на военно формирование 22480 е прекратен договора на ищеца за военна служба, освободен е от длъжност и от военна служба. С последваща заповед № ЛС-01-23/ 16.09.2016г. ищецът е бил отчислен от списъчния състав на ответното военно формирование, считано от 17.09.2016г.

Страните не спорят, че през предявения период 01.04.2001г. - 16.09.2016г. ищецът е изпълнявал дежурства по график, като е допускано превишаване на установената месечна продължителност на работното време. Безспорно е, че ищецът е бил компенсиран с почивки само за част от фактически отработеното време при полагане на дежурство, превишаващо установената продължителност на служебното време.

През процесния период 01.04.2001г. - 16.09.2016г. спорните отношения между страните се регулират от ЗОВСРБ /отменен/; ЗОВСРБ /нов – в сила от 12.05.2009г./; Правилника за кадрова военна служба /отменен 12.06.2009г./; Наредбата за определяне размера на възнаграждението за извънреден труд на кадровите военнослужещи, приета с ПМС № 74/ 23.03.2001г.; Заповед на министъра на отбраната № ОХ-313/ 08.05.2001г. – относно организацията на служебното време на кадровите военнослужещи, отчитането на положения от тях извънреден труд и определянето на размера на възнаграждението за извънреден труд; Заповед на министъра на отбраната № ОХ-241/ 10.04.2001г. относно определяне размера, реда и начина на заплащане на допълнително възнаграждение за дежурство на кадровите военнослужещи; Заповед на МО на РБ № ОХ-266/ 27.04.2005г. относно определяне реда и начина на отразяване на положения извънреден труд; Заповед на МО на РБ № 296/ 19.05.2011г. относно реда за разпределяне на служебното време на военнослужещите, неговото отчитане извън нормалната му продължителност и определяне на допълнителното възнаграждение за изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време Наредба № Н-12/ 12.04.2010г. за условията и реда за заплащане на възнагражденията и обезщетенията на военнослужещите, Наредба № Н-18/ 19.12.2012г. на Министерство на отбраната за разпределяне на служебното време от военнослужещите, неговото отчитане извън нормалната продължителност и определяне на допълнително възнаграждение за изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време и за изпълнение на службата в почивни дни и дни на официални празници.

Съгласно чл.203, ал.1 и ал.2 от ЗОВСРБ /отменен 12.05.2009г./, седмичната продължителност на служебното време на кадровите военнослужещи е 40 часа, а общата такава в денонощие не може да надвишава с повече от 1/2 максималната продължителност на работното време. Ал.3 на същата разпоредба предвижда, че в случаите на превишаване на продължителността на служебното време, извън посочената в ал.2, се отдава писмена заповед на командира или началника – при условия, определени в Правилника за кадровата военна служба, и на кадровия военнослужещ се заплаща възнаграждение за извънреден труд в размер, определен от Министерския съвет. Този размер е установен в Наредбата за определяне размера на възнаграждението за извънреден труд на кадровите военнослужещи, приета с ПМС № 74/ 23.03.2001г.

Посочените норми са доразвити в действащия към този момент Правилник за кадрова военна служба, като съгласно чл. 158, ал. 2 от същия извънреден е трудът, с който се превишава дневната продължителност на служебното време, определена в чл.203, ал. 2 ЗОВСРБ (отм.), т.е. времето над 12 ч. дневно и над 24 часа при носене на дежурства, като извънредният труд следва да е положен над максимално допустимата месечна продължителност на служебното време, съгласно чл. 152 от Правилника /отм./. Посочената месечна продължителност на служебното време в часове се определя на базата на работните дни за календарния месец и нормалната продължителност на служебното време.

По отношение на останалата част от исковия период от 12.05.2009г. до прекратяването на правоотношението на 17.09.2016г., приложение намира разпоредбата на чл.195 от действащия ЗОВСРБ – военнослужещите могат да бъдат назначавани за носене на дежурства при условия и по ред, определени с уставите на въоръжените сили и с други нормативни и административни актове издадени от министъра на отбраната. Максималната продължителност на дежурството не може да превишава 24 часа, а общо за един месец – 168 часа, като времето за дежурство е служебно време. Съгласно чл.194 ал.1-3 от ЗОВСРБ нормалната продължителност на служебното време на военнослужещите е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като общата продължителност на служебното време на военнослужещия в денонощие не може да надвишава с повече от една втора нормалната дневна продължителност на служебното време, а в случаите на превишаване общата продължителност на увеличеното служебно време на военнослужещия се заплаща допълнително възнаграждение по чл.214, ал.1, т.3.

При тази нормативна уредба съдът приема за установено, че ищецът има право да получи от ответника възнаграждение за извънреден труд за носене на дежурство за времето, превишаващо общата увеличена продължителност на служебното време, което се дължи на основание чл.203 ал.3 от ЗОНСРБ /отменен/ и чл.194 ал.3 вр. чл.214, ал.1,т.3 от ЗОВСРБ /нов/. Относно падежа на това парично вземане съдът приема за мотивите на последната относима практика на касационната инстанция, постановена по реда на чл.290 от ГПК, изразена в решения № 470/ 28.02.2014г. по гр.д. № 3253/ 2013г., ІV г.о., решение № 197/ 24.11.2015г. по гр.д.7210/ 2014г., III г.о., и решение по гр.д. № 6064 / 2015г. на ІV г.о. на ГК на ВКС на РБ. С цитираните решения материалноправният въпрос относно давността за вземането по чл.203 ал.3 ЗОВС/РБ /отменен/ и чл.194 ал.3 ЗОВСРБ е разрешен в следния смисъл : това парично вземане на военнослужещия възниква след полагането му за съответния месец на кадрова военна служба и се погасява с изтичането на давностния срок по чл.111 б.„а” от ЗЗД. Настоящият съд не споделя доводите на ищцовата страна относно настъпването на изискуемостта на вземането едва след прекратяването на правоотношението. Сочената в тази насока задължителна съдебна практика на ВКС на първо място предхожда постановяването на цитираните решения и освен това визира само хипотезите на чл.203 ал.2 ЗОВСРБ /отменен/ и чл.194 ал.2 ЗОВСРБ. По тези съображения настоящият съд приема, че крайният падеж на паричното вземане за възнаграждение за извънреден труд по чл.203 ал.3 ЗОВСРБ /отменен/ и чл.194 ал.3 ЗОВСРБ настъпва на последното число на месеца, следващ месеца на полагането на този извънреден труд. Ето защо поради изтичане на кратката тригодишна давност на основание чл.111 б.”а” от ЗЗД, погасени са всички вземания с падежи преди 02.11.2013г.