Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1407 от 11.11.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 4179/2024
Вид
Решение № 1407
Подписан
11.11.2024
В сила
28.11.2024
Състав
Десислава Пламенова Порязова

Цитирани разпоредби

  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 82 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 82, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 82, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 и 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 и 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
  • чл. 81, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 81, ал. 3 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1407 гр. Пловдив, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладВ.ото от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20245330204179 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

ОбжалВ. е Електронен фиш серия К, 4754979 , издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на В. Т. Ю. -*** на „Картобу“ЕООД осноВ.ие чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 ,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

С въззивната жалба и в съдебно заседание се поддържа искане за отмяна на обжалВ.ия ЕФ, като се прави позоваВ.е на института на давността и прилагането му в конкретния случай. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище, с което излага съображения за липса на правен интерес от страна на жалбоподателя ,тъй като фишът е анулиран и това погасяВ.е по давност е отразено В АИС АНД.

Правият искане възнаграждение. за намаляВ.е на разноските за адвокатско

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалВ.е по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображенията в тази 1 насока са следните:

Електронният фиш е издаден за това, че на 20.04.2021 г. в 17.21 часа в гр.

Пловдив, бул. „ Цариградско шосе –пътен възел „Скобелева майка“ ,северно платно на надлеза в посока гр.Пловдив при максимална разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч, и при отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км/час, МПС – товарен автомобил Шкода Октавия с рег.№ *** се движело с установена наказуема скорост 69 км/ч, т.е. с превишение на скоростта от 19 км/час.

Собственик на когото е регистриран автомобилът е Картобу ЕООД с представител В. Т. ,което се потвърждава от приложената по делото справка.

Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство-MD 1196 .

Изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от:

- приложеното по административната преписка снимка към ЕФ К №4754979към ,което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. В случая представената снимка е по образец, като съдържа информация за: разпознат номер на МПС, а именно -№ *** .В настоящия случай, видно от приложеното към преписката статично изображение, единственият заснет автомобил е именно процесния, поради което и няма как да се приеме, .като видно от приложената по делото справка за регистрация на МПС, от която е видно, че именно жалбоподателя е регистриран собственик на процесното МПС.

В тази връзка следва да се съобрази, че в чл. 189, ал. 4 и 5 ЗДвП е въведена презумптивна отговорност за собственика на МПС, който в общия случай следва да понесе отговорност за извършеното с притежаВ.ото от него МПС нарушение на режима на скоростта. В този смисъл липсва изискВ.е от заснетото с АТСС статично изображение или от видеоклипа да се установява действителния водач.

Констатираното нарушение било определено като такова по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, за което бил издаден и обжалВ.ият електронен фиш, с който на осноВ.ие чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в размер на 50,00 лева.

По отношение правилността на атакуВ.ия ЕФ, настоящия съдебен състав намира, че от формираната по делото доказателствена съвкупност се установява по безспорен начин осъществяВ.ето от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Правилно е определен и субектът на отговорността съобразно правилото на чл. 188, ал. 1 ЗДвП. В тази връзка следва да се отбележи, че собственикът може да снеме отговорността от себе си по реда на чл. 189, ал.5 ЗДвП като подаде декларация и посочи кое е действителното лице, което е управлявало МПС, с прилагане на неговото СУМПС. В този случай издадения на 2 собственика електронен фиш се анулира, като се издава нов на посоченото лице. В обратния случай отговорността следва да се понесе от собственика, точно какъвто е и процесния случай.В конкретния случай жалбоподателят не излага твърдения, а и не е ангажирал доказателства да се е възползвал от правото по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, поради което изцяло законосъобразно ЕФ е издаден именно на него.

Правилно е приложен и чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от - 3 км/ч. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно Протокола за последваща проверка допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия до 100 км/ч е именно +/- 3 км/ч. В приложеното статично изображение е посочено, че АТСС е отчело скорост на движение на процесния автомобил 72 км/ч. След приспадане на нормативно определения толеранс се получава и скоростта, за която е наказан дееца с ЕФ - 69 км/ч. и която скорост законосъобразно е посочена в ЕФ като наказуема.

Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г. в редакцията към датата на извършВ.е на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр. 6 от 16.01.2018г./ изискВ.ия за законосъобразност на използВ.ето на стационарно техническо средство за видеоконтрол:

- нарушението е установено средство

АТСС MD 1196. с автоматизирано техническо

- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото вписВ.е в регистъра за одобрените за използВ.е типове средства за измерВ.е и протокола за проверка №4 –С-ИСИС/12.02.21г.съгласно който отговаря на метерологичните изискВ.ия.

- надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г. –Рег№ 1030р-12 134 от 23.04.2021г.

За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че към датата на извършВ.е на нарушението, след предприетите нарочни законодателни изменения (ДВ. бр.6 от 16.01.2018г.), вече е отпаднало изискВ.ето мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за масова информация, поради което същите не представляват изискВ.е за законосъобразно използВ.е на АТСС.

Съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерВ.ията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужВ.и периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно 3 разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.

Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилниприкрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени на участък от пътя (преносими, тип триножник).

Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал.1 ЗДвП. Приложена е и коректната санкционна норма - чл. 182, ал.1, т. 2 ЗДвП, доколкото превишение от 19 км/час в градски условия попада именно в приложното поле на тази норма, като наложената санкция кореспондира със законоустановения размер.

Все в тази връзка, точното място на контрол, както и посоката на контрол са надлежно индивидуализирани в протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършВ.е на видеоконтрола и спазВ.ето на нормативните и техническите изискВ.ия за неговата законосъобразност.

С въззивната жалба и в съдебно заседание се поддържа едно единствено възражение за незаконосъобразност на обжалВ.ия ЕФ и то е свързано с твърдение за изтекла давност,както и непосочВ.е с точност на мястото на извършВ.е на деянието.Досежно мястото, същото е ясно и точно описано ,като не буди съмнение . Досежно възражението за давност ,същото е основателно. Съображенията за този извод са следните: По отношение възражението за изтекла давност следва да се съобрази задължителната съдебна практика, отразена в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд. Понастоящем в ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение (чл. 34 от ЗАНН), и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяВ.ето на наложената административна санкция (чл. 82 от ЗАНН). От своя страна, изпълнителската давност може да бъде квалифицирана на обикновена (по чл. 82, ал. 1 от ЗАНН) и абсолютна такава (по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН). В чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност за преследВ.е. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, която разпоредба препраща към уредбата относно погасяВ.е на наказателното преследВ.е по давност в Наказателния кодекс.

Институтът на електронния фиш въвежда специален ред за ангажиране на административнонаказателната отговорност на лица за точно определени административни нарушения. Отнася се до специфични по своя характер 4 нарушения, при които законодателят, с цел защита на особено важни обществени отношения - живота и здравето на участниците в движението по пътищата, е въвел възможността отговорността на нарушителите да се ангажира по специалния ред. Наред с това се избягва в максимална степен субективизмът от страна на контролните органи. От съдържанието на § 1 от ДР на ЗАНН следва, че електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.

Електронният фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този законодателен подход, въвежда изключение от общия ред за реализиране на административнонаказателна отговорност, при който АУАН следва да се състави в присъствието на нарушителя. Разпоредба на чл. 34 ЗАНН, установяваща сроковете за съставяне на актове за установяВ.е на административния нарушения и издаВ.е на наказателни постановления, не намира приложение в така регламентираното специално производство по издаВ.е на електронните фишове.

Процесното нарушение е извършено на дата 20.04.2021 г., от който момент е започнала да тече тригодишната давност за административнонаказателно преследВ.е по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. На дата 24.04.2021г.. за установеното административно нарушение е издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К №4754979 . По аргумент от чл.

81, ал. 2 НК с това действие по преследВ.е се прекъсва общата давност и започва да тече нова давност. В случая този нов 3 годишен срок е изтекъл на 25.04.2024г., а следващото действие по преследВ.е – връчВ.ето на електронния фиш, е извършено на 04.06.2024 г., т.е. извън рамките на общата давност, поради което същото не може да породи и предвидения в закона ефект по прекъсВ.е на срока. Абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК не подлежи на спиране и прекъсВ.е, но тя няма самостоятелно битие, в случай че е изтекла общата давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК При това положение както към момента на връчВ.е на процесния електронен фиш се установява абсолютна пречка за провеждане на административнонаказателно преследВ.е, поради изтекла обща погасителна давност.