Определение № 474 от 12.08.2026, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 474 гр. Разград, 12.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20263300500281 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.413 ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Максо България“АД, подадена чрез пълномощник юк.А.

Б., срещу разпореждане №3075/19.07.2026г., постановено по ч.гр.д. №1613/2026г. на РС Разград, с което частично е отхвърлено подаденото заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника П. Р. Ш., за заплащане на следните суми, претендирани като дължими по Договор за лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актов №2299/27.02.2023г.: за главница, представляваща разликата над присъдения размер от 2256,12 евро до претендирания от 9891.85евро;

6726.07евро, представляващи договорна (възнаградителна лихва) за периода 31.01.2024г.31.01.2026г. и 1696.09евро, представляващи мораторна лихва за периода 01.02.2024г.16.07.2026г., сумата 3364.43евро допълнителни разходи, както и за разноски в полза на заявителя над уважения до претендирания размер.

В жалбата се твърди, че невключването в ГПР на разходите за застраховки ГО и Автокаско, данък МПС не представлява нарушение на чл.19 ал.1 и ал.4 ЗПК; начисляването на законна лихва върху такси и договорна лихва не заобикаля забраната по чл.33 ал.1 ЗПК. Твърди,че съдът е излязъл извън пределите на проверка по чл.411 ал.2 т.2 и т.3 от ГПК. Разходите за застрахователни премии се включват в ГПР само ако сключването на застрахователен договор е условие за сключването на договора,каквото в случая няма. По делото няма данни ГПР да е над 57.10%/пет пъти законната лихва/. При признаване договора за недействителен кредиторът има право на чистата главница от 63800лв./32620.42евро, намалена с извършените плащания от 13584.94евро или има право на 18765.8евро. Жалбоподателят моли съда да отмени разпореждането в обжалваните части и да се произнесе по същество на спорния въпрос, като постанови издаването на заповед за незабавно изпълнение и за отхвърлената част от заявлението.

1

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.275 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

От фактическа страна се установява следното: на 27.02.2023г. страните са сключили Договор за лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актов №2299 ,по който лизингодателят се задължава да придобие от избрано от лизингополучателя трето лице/доставчик/ и да предостави за ползване на лизингополучателя описания лизингов актив,срещу което лизингополучателя се задължава да заплати на лизингодателя уговорените в договора и приложенията суми, но не само Общата сума,дължима от лизингополучателя, и другите разходи,както и да придобие собствеността върху лизинговия актив. Стойността на лизинговия актив е 70000лв., като е предвидено самоучастие от 7000лв., срок на договора 36 месеца, месечна лизингова вноска от 2709.07лв., ГЛП 31%,ГПР 35.81% обща дължима сума 104526.58лв. В чл.10 от договора са посочени дължимите плащания от лизингополучателя:1. Самоучастие 7000лв.,2.лизинова вноска представляваща главница и договорна лихва,3.застрахователни премии,4.такси и комисионни за допълнителните услуги,5.всички разходи,дължими периодично или еднократно,вкл.данъци,нот.такси,банкови такси, комисионни, винетни такси, глоби, ГПТ,ремонти ,6. ДДС. В Стандартния европейски формуляр част Трета т.4.3. разходите по кредита са изключени от ГПР и са посочени като плащания по договора.Разходите,дължими от лизингополучателя по реда на ОУ, договора, приложенията към тях, вкл., но не само такса за удостоверение за застрахователна стойност,местен данък,такса за промяна на регистрация,такса за вписване в ЦРОЗ,такса за допълнителни вписвания,подновяване и заличаване на впивания,разходи за застрахователни премии по ЗЗГО и Автокаско, ако е приложимо.

Пак в СЕФ т.5 ГПР е посочен като общите разходи на потребителя,настоящи и бъдещи,изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В чл.5 от ОУ е предвидено лизингодателят да придобие Лизинговия актив, посредством сключване на договор за покупко-продажба в изискуемата от закона писмена форма /съответно писмена форма с нотариална заверка на подписите за регистрирани МПС/, получава владението с Приемо-предавателен протокол и извършва промяна в регистрацията на Лизинговия актив в сектор "Пътна полиция" на съответната териториална дирекция на Министерство на вътрешните работи. След закупуването и за целия срок на Договора, Лизингодателят е собственик на Лизинговия актив. Лизингодателят предоставя на Лизингополучателя държането и ползването на Лизинговия актив съобразно Договора след заплащане на първоначална вноска, ако в Договора е уговорена такава, и срещу редовно издължаване на Лизингови вноски, чийто общ размер е определен съгласно приетия от Страните и уговорен в договора Погасителен план и всички други дължими плащания на Лизингодателя, съгласно Договора, тези Общи условия, анекси и други приложения, неразделна част от тях.

В подаденото по чл.410 ГПК заявление се претендира главница по договора в размерна 12 месечни вноски, от 11 до 22вкл., договорна лихва и други суми в размер на 3364.43евро, 2 включващи плащания по ЗЗГО, Автокаско, данък МПС и възстановяване на владение на актив.

Въз основа на установените факти,съдът намери за правилни изводите на заповедния съд, относно нищожността на договора поради неясно определения ГПР и невключването в него разходи по кредита, които следва да го формират.

Сключването на договор за застраховка към договор за лизинг е посочено в чл.7 от договора като правна възможност, но реално в чл.7.1 е въведено като задължение за лизингополучателя, гарантиращо собствеността на лизинговия актив за целия срок на договора.

Лизингодателя е посочил ГПР, в който е включил единствено главница и договорна лихва, като в чл.10 от договора е предвидил множество други нееднократни бъдещи и сигурни плащания, които са разход който не е включен в ГПР. По този начин дължимите от лизингополуателя суми във връзка с договора за лизинг надхвърлят общо дължимата сума от 104526.58лв. Въззивният съд споделя извода на РРС, че посоченият в договора ГПР не съответства на действителния прилаган по договора, определен съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. Неправилно е отразена общата дължима сума от потребителя, последният е бил въведен в заблуждение относно действителната финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, както и за нарушаването на изискването за добросъвестност. Длъжникът дължи връщане на чистата главница, но в рамките на претендираната и съобразно сторените от длъжника плащания по договора. Дължимата главница за вноски от 1 до 22 вкл. е 31511.55лв./16111.06евро.

Кредиторът признава направени от длъжника плащания в размер на 13854.94евро, т.е. от търсените от 11 до 22 главници и дължими са само 2256.12евро. Следващите главници не са претендирани и за тях съдът не може да се произнася.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №3075/19.07.2026г., постановено по ч.гр.д. №1613/2026г. на Районен съд – Разград.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3