Решение № 56 от 15.04.2024, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Ямбол, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова при участието на секретаря П. Г. У. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20242300500053 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на дружеството „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД гр.София, представлявано от законния представител М. Д. Р., против Решение №625/05.12.2023г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №2023232330100183 по описа за 2023г. на този съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД против ОУ„Д-р Петър Берон“- гр.Ямбол иск по чл.422, вр. с чл.415, ал.1 ГПК и чл.59, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването, а именно сумата от 2 510, 83лв., представляваща стойността на доставени плодове за м.12.2018г., както и законната лихва върху главницата от 17.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането и разноски в заповедното производство, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №1513/21.11.2022г. по ч.гр.д.№3055/2022г. по описа на ЯРС и „Ню Проджектс Консулт" ЕООД е осъдено да заплати на ОУ „Д-р П.Берон“ гр.

Ямбол сумата от 532 лв. - разноски по делото.

Оплакването в жалбата е за недопустимост и неправилност на решението на първата инстанция, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според въззивника обжалваното решение е постановено в нарушение на изискването на чл.236, ал.1 от ГПК, тъй като са изведени неправилни и необосновани правни изводи от съда без мотиви. Сочи, че съдът неправилно е квалифицирал предявения иск по реда на чл.59 ЗЗД и неправилно е приел, че с оглед характера на правоотношението, източникът на правото на ответника да получи процесните плодове през м.12.2018г. е договорен, а не извъндоговорен. Въззивникът изтъква, че продуктите се предоставят на децата и учениците безплатно, като средствата са осигурени от Европейския съюз и националния бюджет, но на дружеството не са предоставени тези средства, а ответникът е получил именно целеви средства от националния бюджет за предоставяне безплатно продуктите на учениците, при което доставените от „Ню 1

Проджектс Консулт“ЕООД на ответното училище плодове са в резултат на грешка, считайки че училището е включено в схемата „Училищен плод“ за 2018/2019г. На следващо място сочи, че съдът неправилно е приел, че процесните доставки са извършени по силата на договор на дружеството с ДФ“Земеделие“. Според въззивника съдът не взел предвид, че „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД е доставило плодовете възмездно, ответникът ги е приел без възражения и е налице постигнато съгласие между страните за продажбата на тези плодове, като цената е обичайната, дължима за този вид продажба, доколкото дружеството е търговец, занимаващ се с дейност по продажба на плодове, за цената на продадените плодове е издадена и фактура, която цена не е заплатена от ответника. Според дружеството, ответникът е спестил разходи, които са действително необходими и ответникът е следвало да ги понесе от собственото си имущество, а не за сметка на имуществото на ищцовото дружество, аргументи за които твърдения извежда от Наредба №6/10.08.2011г. за здравословно хранене на децата на възраст от 3 до 7 години в детски заведения и от Наредба за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищното образование. Независимо от тези твърдения за възникнало между страните договорно правоотношение по сключен договор за продажба, въззивникът е обобщил, че ответникът ОУ„Д-р П.Берон“ е получил плодове без основание, поради грешка от страна на ищцовото дружество, с които плодове се е обогатил за сметка на дружеството, което не е обсъдено от съда в обжалваното решение. Изтъква също, че в конкретния случай е приложим 5годишният давностен срок по чл.110 от ЗЗД, а не тригодишният давностен срок по чл.111, ал.1, буква „в“ ЗЗД, тъй като не става въпрос за периодични доставки. Счита, че е налице и преюдициалност на производството по адм.д.№8242/2021г. на АССГ за отмяна на Уведомително писмо за одобрение на заявки за плащане в частта, с която е отказана сумата в размер на 589 969,88лв. без ДДС по схема „Училищен плод“, в която сума е включена и процесната сума от 2 510,83лв., като се касае за сума, предмет на две висящи производства, а решението, с което е отказано плащане на заявената за ответника сума ще има действие за всички и ще бъде обвързващо и за съда.

По тези съображения въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение на ЯРС и за уважаване на предявения иск. В условията на евентуалност моли въззивният съд ЯОС на основание чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК да спре производството по първоинстанционното дело, до приключване с влязъл в сила акт на адм. д. №8242/202 г. на АССГ.

Въззиваемото учебно заведение - ОУ„Д-р П.Берон“, представлявано от директора Д.Ченкова, чрез пълномощника адв.М. А., е подало писмен отговор, с който е оспорило въззивната жалба като неоснователна, споделяйки изводите на първоинстанционния съд, според които източникът на правото на училището да получи процесните плодове през м.12.2018г. е договорен, а не извъноговорен и че е налице фигурата на договор в полза на трето лице, обективиран по същество в отделни документи и административни актове на държавни органи и като трето лице – бенефициент по договора училището може да иска изпълнение от обещателя, може да го поставя в забава и да търси обезщетение за вреди от неизпълнение, но тъй като не е страна по договора, не разполага с правата, които са характерни за страните по него. Въззиваемото училище счита обжалваното решение за правилно, законосъобразно и обосновано, поради което моли същото да бъде оставено в сила, излагайки подробни съображения. Настоява искането на въззивника за спиране на производството по реда на чл.229, ал.1,т.4 ГПК да бъде оставено без уважение, тъй като не е налице преюдициалност на адм.д.№8242/2021г. на АССГ по отношение на настоящия спор – не е налице идентичност на страните по двете дела и връзка между предмета на делата.

Въззиваемата страна моли и за присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно списък на разноските, който представя.

В о.с.з. въззивникът не се представлява.

Въззиваемата страна, чрез пълномощника адв.А., в о.с.з. оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на оспореното решение на ЯРС по съображенията, изложени в отговора на жалбата, с искане за присъждане на разноските пред настоящата инстанция.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена 2 от легитимирана страна, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.

При извършване на служебната проверка по реда на чл.269 от ГПК настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а с оглед оплакванията на въззивника, че първоинстанционното решение е правилно.

Въззивният съд счита, че установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е разкрита в мотивите на обжалваното решението, е пълна, правилно установена и кореспондираща със събраните по делото доказателства, като с оглед разпоредбата на чл.272 от ГПК ЯОС препраща към нея. Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства и установената фактическа обстановка е непроменена.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът приема следното:

Производството пред ЯРС е образувано по предявен от „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД срещу Обединено училище „Д-р Петър Берон“ гр.Ямбол иск с правно основание чл.

422 от ГПК, вр. с чл. 59 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 2 510,83лв., представляваща стойността на доставени без основание и получени от ответника плодове през м.12.2018г., фактурирани с фактура №6300000022/21.12.2018г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №3055/2022 г. по описа на ЯРС.

Ищецът е поддържал в исковата молба, че през м.12.2018г. е доставил на ответника плодове, за което е съставен двустранно подписан приемо-предавателен протокол за доставени продукти и декларация от директора на ответното училище, въз основа на които е издадена и процесната фактура на обща стойност 2 510,83лв. Дружеството е изложило, че между страните не е сключван договор за доставка на плодове, нито формален, нито неформален, поради което е счело, че длъжникът-ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищцовото дружество и следва да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Ищецът изрично е посочил, че процесната сума се претендира от него на извъндоговорно основание. Твърдял е, че е налице предаване, съответно получаване на плодове без основание. Наред с това в исковата молба ищецът е поддържал, че ответното училище е заявило участие по схема „Училищен плод“ с подаване на декларация в ДФ „Земеделие“ за три учебни години, но поръчка на плодове от страна на ответника не е налице, а ищецът е одобрен изпълнител за доставка на плодове по посочената схема за три учебни години - 2018/2019г., 2019/2020г. и 2020/2021г. при определени цени на килограм. Правният интерес от предявяване на иска е обоснован с подаденото от ответника възражение по чл. 414 от ГПК срещу издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ОУ“Д-р П.Берон“ гр.Ямбол, с който не е оспорено твърдението в исковата молба, че между страните не е сключван договор за доставка на плодове. Ответникът е признал факта на получаването на плодовете по процесната фактура, но е обяснил доставките с участието му в Схема „Училищен плод“, при която единствено ДФ „Земеделие“ изплаща дължимите разходи към заявителите. Поддържал е още, че процесните количества плодове са му доставени не от ищеца, а от дружеството, конституирано като трето лице-помагач „Дойчев – МТВ“ЕООД, при което на основание решение на МС и решение на МОН училището е заплатило цената на плодовете в полза на това еднолично дружество с ограничена отговорност, а ищецът е отказал плащане от страна на ДФ“Земеделие“ за доставките през м.12.2018г. за заявени учебни заведения, в т.ч. и за ответното учебно заведение.

С допълнителна молба от 19.06.2023г., посредством уточнение на исковата молба ищецът е изложил други фактически твърдения като основание на предявения иск за вземането му, като е поддържал, че независимо от участието на дружеството като изпълнител по схема „Училищен плод“ пред ДФ“Земеделие“, той е доставил плодовете на ответника по силата на постигнато с него съгласие за продажба на тези плодове при цена, която е обичайната и между страните е налице сключен договор за покупко-продажба.

По делото от приложеното ч.гр.д.№3055/2022г. по описа на ЯРС е установено, че за процесната искова сума в размер на общо 2 510,83лв., предмет на предявения установителен иск, с която сума ответникът се е обогатил със стойността на получените плодове по фактура №6300000022/21.12.2018г., е издадена срещу ответника заповед за 3 изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по посоченото ч. гр. дело по описа на ЯРС. Длъжникът по заповедта е подал възражение по реда на чл. 414, ал.1 от ГПК за недължимост на сумата, като настоящият иск е предявен от заявителя в заповедното производство – ищеца в срока по чл.415, ал.4 ГПК.

Вземайки предвид очертаните от страните с исковата молба и отговора на исковата молба рамки на спора, както и предмета на приложеното ч.гр.д.№3055/2022г. по описа на ЯРС, с влязлото в сила Определение №1369/14.07.2023г. ЯРС е оставил без уважение искането на ищеца за изменение на основанието на иска, тъй като е приел, че предметът на иска по чл.422 ГПК е строго очертан от заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и ищецът е предприел недопустимо с оглед разпоредбата на чл.214 ГПК изменение на основанието на иска.