Определение № 989 от 04.10.2021, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 989 гр. Пловдив, 01.10.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в закрито заседание на първи октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Анна Ив. Иванова

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20215300502256 по описа за 2021 година

Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „А 1 България“ЕАД против разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 6703/23.07.2021г. по ч.гр.д.№ 10324/2021г. на ПдРС, VІІ гр.с., в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя солидарно против ЕТ“Д- р А. М.- Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ“ и „Д- р А. М.- Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ“ЕООД по отношение на сумата от 210 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на договор за използване на електронни съобщителни услуги № 502336857 от 27.01.2003г..

В частната жалба се сочи, че необосновано и незаконосъобразно първоинстанционният съд е приел, че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Неправилен бил изводът, че чрез тази неустойка мобилният оператор получавал облага, срещу която не престирал нищо. Неустойката имала компенсаторен характер. Позовават се практика на КЗП и Съда на ЕС, както и на чл.105 от Директива /ЕС/2018/1972.

Пловдивският окръжен съд, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото констатира следното:

Производството по ч.гр.д.№ 10324/2021г. на ПдРС, VІІ гр.с. е образувано по заявление по чл.410 от ГПК от „А 1 България“ЕАД, с което е поискано издаването на заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 60,50 лева- месечни такси и потребление за използване на услуги по договор за използване на електросъобщителни 1 услуги № 502336857 от 27.01.2003г., и сумата от 210 лева- неустойка за неизпълнение на договора.

Независимо от обстоятелството, че длъжникът „Д- р А. М.- Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ“ЕООД няма качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, а не е налице достатъчно основание да се счита, че и другият длъжник има такова качество, като поради това договорената с кредитора неустойка не може да бъда намалена като прекомерна, няма пречка да бъде направена преценка относно съответствието на неустойката със закона и добрите нрави.

Съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Трайно в съдебната практика на ВКС е възприето принципното положение, че клаузата за неустойка по договор за наем, предвиждаща при предсрочно прекратяване на договора заплащане от наемателя на наема за пълния срок на договора, е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Аналогично при договорите за мобилни услуги неустойката в размер на абонаментните такси за пълния срок на договора се явява в противоречие с добрите нрави.

Заплащането на такава една неустойка би довело до получаване на имотна облага от доставчика на услугата без да престира нищо срещу плащането. Договорената между страните неустойка в размер надхвърлящ десет пъти този на неизпълненото задължение несъмнено излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради което клаузата за същата се явява нищожна. Горният извод не противоречи на чл.105, т.1 от ДИРЕКТИВА (EС) 2018/1972 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11 декември 2018г. за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения, тъй като тази норма предвижда максимален срок от 24 месеца за обвързване по договор между потребителите и доставчиците на обществени електронни съобщителни услуги, но не и максимален размер на неустойка при предсрочно прекратяване на договора.

Ето защо, обжалваното разпореждане ще следва да бъде потвърдено.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 6703/23.07.2021г. по ч.гр.д.№ 10324/2021г. на ПдРС, VІІ гр.с., в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя солидарно против ЕТ“Др А. М.- Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ“ и „Д- р А.

М.- Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ“ЕООД по отношение на сумата от 210 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на договор за използване на електронни съобщителни услуги № 502336857 от 27.01.2003г..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3