Акт № 206 от 09.11.2026, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Радомир, 09.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ при участието на секретаря В. М. К. като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20261730100535 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД.

Ищцата Е. Г. М. ЕГН **********, с адрес: гр. З., ул. „Г.“ № ., чрез адв. Г. И. Г.- САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Княз Борис I” № 85, ет. 1, офис 1, тел. ., email:

********@*******.***, е предявила иск срещу ответника С. В. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. З., ул. „Ц. С.“ № ., с който моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 10 000 евро, ведно със законните лихви, от датата на настъпване на събитието, до пълното й изплащане, за вреди, възникнали в резултат на запален на 30.03.2021 г. от ответника, заедно с друго лице - М. А., автомобил на сина на ищцата - А. С. М., ЕГН **********, а именно: вид: лек, марка: Х., модел: „Ц.“, рег. № ., рама № ., двигател № ., изразяващи се в причинени нервност, притеснение, нежелание за излизане от вкъщи, нежелание за извършване на служебни задължения, както и силен стрес и безпокойство.

Ответникът С. В. М., чрез адв. Е.я С. съдебен адрес: гр. Перник, 2300 ул. Търговска 30, ап.2, е подал отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, с който е изразил становище, че искът е допустим, но напълно неоснователен. Оспорват се изцяло изложените в исковата молба за твърдения за претърпени вреди от ищцата.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалната си представителка адв.Г. поддържа така предявения иск, като моли съда да го уважи изцяло. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът С. В. М. чрез процесуалната си представителка 1 адв.С. поддържа така отговора, като моли искът да бъдат отхвърлени изцяло.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна.

В исковата молба се твърди, че на 30.03.2021 г., около 23:45 ч., в гр. З., на ул. „Г.“ № ., където живее ищцата Е. М., е запалена колата на последния, представляваща лек автомобил, марка: Х., модел: Ц.", рег. № ., рама № ., двигател № ..

След проведено разследване от страна на Районна прокуратура - гр. Перник, като извършитЕ. били установени лицата С. В. М. и М. Б. А.. Установено било, че между Е. М.- учител в СУ „Св. Св. Кирил и Методий", и нейни ученици е имало пререкание, по време на което един от тях заявил: „Ще викаш пожарна във вас". От заключението на ПТЕ се е установило още, че става въпрос за умишлен палеж с използване на бензин и минерално масло, което е потвърдено и от самопризнанията на С. М., който посочил, че е бил обиден от забележките, отправени му от учителката М., и решил заедно с М. А. да запалят нещо у тях, в двора или автомобилите им. За тази цел взЕ. две туби бензин и масло и пристигайки на адреса на учителката излЕ. закупените течности върху автомобила, паркиран отпред, и ги подпалили.

Ищцата е учител с дългогодишен педагогически опит, която въпреки случилото се продължава да изпълнява тази благородна професия, но вече със сериозни резерви и притеснения. Макар част от работата и да е свързана със създаване на добродетЕ. у възпитаниците и, което понякога изисква на тях да им бъдат правени „забележки“, на ищцата и се налага да се замисля сериозно преди да го направи от страх, че отново е възможно един или повече от учениците и „да се почувства обиден“ и да предприеме подобни и дори по-опасни действия, които отново да застрашат нейните живот и имущество, както и живота и имуществото на членове на семейството и.

Според ищцата действията на двамата младежи може и да са смятани от прокуратурата за „малозначителни“, „извършени поради увлечение и лекомислие“, „престъпление, което не представлява голяма обществена опасност“ , но за ищцата те са довЕ. до сериозни последици, сред които нервност, притеснение, нежелание за излизане от вкъщи, нежелание за извършване на служебни задължения, както и силен стрес и безпокойство.

Освен до влошаване на психическото състояние на ищцата, действията на ответниците създали и друг сериозен проблем. Бащата на ищцата, към датата на извършване на деянието, бил с влошено здраве. Буквално ден след инцидента, а именно на 31.04.2021 г., заради негативна промяна в здравословното му състояние се налагало същия да бъде откаран по спешност в болница, като най - близката възможна се е намирала в Перник.

Поради извършеното от ответниците деяние обаче ищцата била без кола и това я принудило да се обади на Бърза помощ, откъдето изпратили линейка и откарали баща й към спешното в Перник. Там той не бил приет, което допълнително усложнило създалата се ситуация, тъй 2 като поради липсата на МПС нямало как ищцата да го прибере обратно вкъщи. Освен това само седмица по-късно състоянието му отново се влошава и той починал на 13.04.2021 г., което допринесло за влошаване психическото състояние на ищцата.

Всичко случило се изключително много тормозело ищцата, като макар точно след палежа училищата в страната да са излезли в планирана пролетна ваканция и това да е дало време на ищцата да се отърси от преживяното, същата не почувствала облекчение и дори се чудела дали да не напусне работното си място и да отиде да работи в друго училище или дори да избере друга професия.

След завръщането и в учебната среда тя изпитвала още по-неприятни чувства и дълго време се притеснявала да провежда учебните си занятия, макар Максим към онзи момент изобщо да не е ученик в училището, в което тя преподава, тъй като същият е с постоянно местоживеене в Австрия при майка си и се прибира в България само по време на ваканции, а в занятията на С. тя да влиза само по заместване, тъй като същият е в самостоятелна форма на обучение. Въпреки това тя се притеснявала, че може да изпадне в същата ситуация, но с други деца, които да последват примера на ответниците, тъй като същите се измъкват от ситуацията на практика безнаказано. Освен това през миналата година Максим е започнал обучение в училището, където ищцата е учителка и макар тя да не му преподава, тъй като е в изпитната комисия на училището, а той е в самостоятелна форма на обучение, и се налагало да му бъде изпитващ. Това събудило в нея отново чувството на притеснение и безпокойство и психическото здраве на последната отново се влошило Освен всички гореизложено ищцата М., изпитвала и срам, тъй като заради нейни ученици и възникналото между тях „пререкание“ колата на сина и била подпалена и същият, от една страна, останал без превозно средство, с което да обслужва нуждите си, и от друга, загубил голяма сума пари, тъй като му се наложило да продаде колата на много по-ниска цена от тази, на която я е закупил, заради лошото състояние, в което било МПС след неприятната и изключително травмираща за госпожа М. случка.

Ответникът С. М., чрез представителката си адв.С. е заявил, е изразил становище, че не са настъпили неимуществени вреди за ищцата, изразяващи се в следното: не желание да общува с близките си и с приятЕ., нежелание да работи същата професия, страх при явяване в изпитна комисия и др. Твърди, че ищцата почти ежедневно е общувала с приятЕ. и колеги си, продължила да е работи. Твърди, че не е налице промяна в поведението на ищцата преди или след изпити на учениците или съответно - промяна в работното й поведение.

Влошеното емоционално състояние на ищцата в този период, според ответната страна, се дължи на влошеното здраве на баща й, както и неговата смърт, От друга страна, не е налице промяна в психологичното състояние на ищцата, дори тя е продължила спокойно както винаги да изпълнява служебните си задължения. Твърди, че описаните продължителни емоционални страдания от ищцата не са следствие от инцидента а твърденията, че същата е искала да смени работата си са напълно голословни. Пледира за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

По делото са изслушани допуснатите свидетЕ. от страна на ищцата свидетЕ. С. М.

3

/показанията му преценени по реда на чл.172 ГПК/ и М. П.. Според показанията на свидетеля С. И. М., която е съпруг на ищцата,

Инцидентът с автомобила бил на 30.03.2021 г., вечерта около 23.40 ч. Съсед минал и подвикнал, че гори автомобилът. Свидетелят излязъл и предприел действия за гасене. Била извикана пожарна и пожарът бил потушен. След потушаване на пожара, служител от пожарната попитал дали да бъде викана полиция и следствена група. Когато пожарникарят осветил колата, забелязали, че предната лява част на автомобила е залята с някаква течност.

Тогава се убедили, че палежът е умишлен. Съпругата му излязла ужасена. Питала: „Какво се случва, какво се случва?“. Автомобилът е собственост на сина им, който го бил оставил, за да обслужват родитЕ.те на ищцата, които били на легло. На следващия ден на баща й се наложило да отиде в болница. Това било по време на т.нар. „Ковид“. С линейка стигнал до болницата. От там не можЕ. са се приберат, търсили друг превоз, търсили хора. Останали без кола да обслужват майка й. Трябвало да ползват обществен транспорт по време на пандемията, за да ходят на свиждане. Още повече притеснена била ищцата, тъй като майка й била 1 г. на легло и се притеснявало да не я зарази с „Ковид“. Като видЕ., че пожарът е умишлен, ищцата още повече се разстроила. Започнала да разсъждава дали е свързано с работата й, какво е направила тя, за да се стигне до там. Неговата работа е по- далече от З., където живеят, а нейната работа е в училището. Дори се питала дали след 30 г. стаж дали да продължи да работи тази професия, защото въпроса бил ако не била колата, дали няма да им запалят къщата. Някъде 2-3 месеца след това разбрали кой е извършил палежа. Имало промяна в поведението на съпругата му, била притеснена относно здравето на родитЕ.те й.

Баща й починал на 13.04 през тази година, майка й останала сама. Имало пътувания по лекари заради майка й, имало затруднения, свързани с „Ковид“ пандемията, липсата на автомобил за обслужване на майка й. Всичко това довело до срив при ищцата, започнала да се съмнява какво е направила, за да се стигне до там, дали не е свързано с работата и мислила да си сменява работата. Не му е известно ответникът С. да е потърсил съпругата му да се извини. Още първите дни когато се наложило да карат бащата на ищцата в болница, започнала да се пита: „Защо ми трябваше, с тази работа?. Ето, колата ни запалиха и не можем да обслужим човека“. Нямало аптека в З. и трябвало да се пътува, което още повече я стресирало. Живеят в отдалечен квартал, опитали се да вземат майка й при тях, но трябвало да се работи. Наемали жена да се грижи за нея, ходела при нея ежедневно и всичко било свързано с аптеки и доктори. Без автомобил не ставало и ищцата се чувствала виновна, едва ли не, че заради нея колата е запалена. Тя постоянно нервничела, но точно в този момент не било възможно да потърси специализирана помощ, тъй като нямало на кого да остави баща си и майка си. Около 2-3 години продължило като напрежение, като стрес, благодарение на тази история. Постоянно се обвинявала, че едва ли не с нейното си поведение е довела до случилото се. Казала: „Единственото което виждам, е някой ученик“. Полицията ги разпитвала вечерта и тя го казала още вечерта. Свидетелят не вижда да има повод от негова страна. Ищцата стигнала до някаква сметка, че единствената причина е свързана с нейната работа. Не е сподЕ.ла с него за някакви прояви с учениците й. Видимо такава промяна нямало, но в началото си била под напрежение цялата работа, особено докато се разбере кой 4 е извършителят, тя била под напрежение. В училище не знае как е била.

Според свидетелката М. С. П., която познава ищцата от 1990 г., когато се преместила да работи в Средно училище в гр.З.. Тогава били колежки. След това станали и приятелки от около 20 г. Към 2021 г. били колежки. Известно й е, че Е. има автомобил. Тя по принцип била много лъчезарна жена, професионалист, честна, отговорна. Всичко, това което се случвало училището, където ищцата е главен учител, било благодарение на нея. След пожара тя се затворила в себе си и не искала много да общува. Когато свидетелката й се обаждала по телефона, тя била много наранена, много тъжно звучала. Дори имаше моменти когато питала: „Кажи ми, защо, къде съм сгрешила, за да се случи такова нещо?“. Тя нищо, на никого не е давала такива поводи. Не й било известно кой е извършителят. За въпросния се разбрало в З., това момче не идвало редовно на училище. Другото не го познава. Ако има други, също не ги познава. Епидемичната обстановка не променила нейното поведение.

Разпечатката съдържа 30 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9233391f-0f63-424c-971b-1ec0ec98d025