Решение № 358 от 24.11.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 358 гр. Ямбол, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова при участието на секретаря Ц.Х.Г. като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20232300500385 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. Г. К. от гр.*****, подадена чрез пълномощник- адв. М.Й. от АК- Ямбол, против Решение № 50 от 21.07.2023 г. на Тополовградския районен съд, постановено по гр.д. №7 по описа за 2022г. на същия съд, с което са отхвърлени предявените от ищцата М. Г. К. от гр.******, против Начално училище „Св. Св. Кирил и Методий“ гр.******, представлявано от Директора Д.Г.П., искове за признаване за установено по отношение на ответника, че наложеното със Заповед № 32278/01.12.2021 г. дисциплинарно наказание „уволнение“ на М. Г. К., за незаконно и отмяна на Заповед № 3-2278/01.12.2021 г. на Началника на РУО – Хасково като незаконосъобразна и за възстановяване на трудовото й правоотношение с Начално училище „Св. Св. Кирил и Методий“ гр.******, на заеманата до уволнението длъжност „Директор“ и ищцата е осъдена да заплати на ответното училище направените по делото разноски в размер на 1350 лв.

Оплакването на въззивницата е за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, постановено в противоречие на материалния закон и съдебната практика по приложението му. Твърди се, че първоинстанционният съд не е извършил пълна, всестранна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, поради което при постановяване на решението необосновано е приел че претенциите на ищцата са неоснователни. Като неправилни, необосновани и напълно несъответстващи на събраните по делото доказателства са оспорени изводите на съда, че ищцата действително е извършила визираните в обжалваната заповед дисциплинарни нарушения, чиято тежест напълно съответства на вида на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение", че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, както и че е налице съответствие между извършените дисциплинарни нарушения и вида на наложеното дисциплинарно наказание по смисъла на чл.189 от КТ. Твърди се, че съдът не е обсъдил в мотивите си наведените от ищцата доводи, че посочените в уволнителната заповед „тежки“ нарушения, въобще не представляват нарушения, които да се квалифицират като такива по чл. 187 от КТ, а дори да са такива, то те не са от такъв характер и такава степен, че да предпоставят налагането на най-тежкото, предвидено в КТ дисциплинарно наказание; не са обсъдени доводите на ищцата за 1 незаконосъобразност на уволнението поради липса на мотиви в заповедта за уволнение, довело до нарушаване правото на защита на ищцата; не е взето в предвид от съда, че в заповедта за уволнение не е посочено основанието, на което на ищцата се налага найтежкото дисциплинарно наказание. Оплакването на въззивницата е, че при постановяване на решението, районният съд не е взел предвид факта, че наложеното й с предходна заповед дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение" е отменено с влязло в сила съдебно решение, поради което и част от дисциплинарните нарушения, за които е наказана с процесната заповед не се явяват „повторни“.

Според оплакванията, необсновано съдът е приел, че по делото е безспорно установено, че ищцата не е изпълнила дадените и задължителни предписания, като в тази връзка се сочи, че не са обсъдени представените по делото доказателства. Излага се, посочените в уволнителната заповед нарушения са свързани с предписания, дадени на ищцата със Заповед №3-2003/25.10.2021 г., като същите са бланкетни, неясни и имат формален характер, но независимо от това предписаните действия са били извършени от ищцата един месец преди издаване на заповедта с предписанията. Недоказано според въззивницата е описанато в т.1 от заповедта за уволнение дисциплинарно нарушение, като се сочи, че съдът при постановяване на решението неправилно е кредитирал показания на свидетели, които са в йерархическа подчиненост и служебна зависимост на издалата заповедта Началник на РУО- Хасково, неправилно не е кредитирал заключението на вещото лице по назначената по делото СТЕ, която е дало компетентно и професионално отговори на поставените задачи и което се подкрепя от представените от ищцата в хода на производството доказателства. Неправилната интерпретация на заключението на вещото лице, необсъждането на писмените доказателства, представени от ищцата и липсата на мотиви в решението по отношение на твърденията на ищцовата страна, са довели до постановяване на един изцяло неправилен и необснован съдебен акт. Въззивницата сочи, че неправилно и в нарушение на съдопроизводствените правила ТРС е открил производство по чл.193 от ГПК и неправилно е разпределил доказателствената тежест в това производство, неправилно е извел извод за недоказаност от страна на ищцата на датите на публикуването на документи в сайта на ответното училище. Съдът е основал решението си на констативен протокол, констатациите в който не отговарят на действителното фактическо положение, установено от заключението на вещото лице.

Във въззивната жалба се релевират подробни доводи за неправилност на първоинстанционното решение относно т.2, 3 и 4 от уволнителната заповед, като се твърди, че ищцата не е извършила вменените й дисциплинарни нарушения, а като е приел противното, ТРС неправилно е приложил закона. Във връзка с наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ за описаното в т.3 от заповедта дисциплинарно нарушение, въвзивницата се позовава и на разпоредбата на чл.194, ал.1 КТ, твърдейки, че срокът за налагане на дисциплинарно наказание за това нарушение е изтекъл на 13.04.2021 година, тъй като задължението за съхраняване на заповед възниква едновременно с нейното издаване и съгласно трайната съдебна практика едногодишният срок поглъща двумесечния срок.

Твърди се, че работодателят не е спазил всички законови изисквания при провеждане на дисциплинарното производство и налагането на дисциплинарно наказание, включително и това, че заповедта не е надлежно мотивирана. Работодателят не е съобразил всички обстоятелства, в това число и обясненията на ищцата, което според последната се установява при съпоставка на датите на изготвяне и входиране на констативните протоколи, писмото, с което от ищцата са поискани писмени обяснения и датата му на връчване, като всички тези документи са от една и съща дата- 24.11.2021 г., което според въззивницата сочи на това, че решението за налагане на дисциплинарно наказание е взето дори преди да са изготвени протоколите за констатации и преди да са входирани.

По тези съображения се настоява за отмяна на решението на ТРС като неправилно и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло, като на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ въззивният съд да признае по отношение на ответното училище дисциплинарното уволнение на въззивницата за незаконно и отмени Заповед №3-2278/01.12.2021 г. на началник на РУО- Хасково, с която на М. К. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение" и на основание чл. чл.344, ал.1, т.2 от КТ се възстанови въззивницата на заеманата преди уволнението длъжност „директор“ в НУ „Св. Кв. Кирил и Методий“- гр.*****, като е заявена и претенция за присъждане на разноски пред ТРС и ЯОС.

2

В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна Начално училище „Св. Св. Кирил и Методий" гр.*****, представлявано от директора Д.Г.П., чрез пълномощник адв. Т. В., е депозирала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба по подробно изложените съображения, споделящи напълно мотивите на районния съд. Настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, нестрадащо от посочените във въззивната жалба пороци, с присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа изцяло от процесуалният представител- пълномощник на въззивницата. Претендира се присъждане на сторените разноски пред първата и въззивната инстанция, съгласно представен по делото списък на разноските по чл.80 ГПК.

Въззиваемата страна чрез пълномощникът си оспова въззивната жалба и настоява обжалваното решение да бъде потвърдено като неправилно и законосъобразно. От страната се претендира присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция, съгласно представен списък на разноските по чл.80 ГПК

Ямболският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК Пред първоинстанционния Тополовградски районен съд производството по делото е образувано по искова молба на М. Г. К. от гр.******, обл.****,против Начално училище „Св. Св. Кирил и Методий“ гр.******, представлявано от Директора Д.Г.П., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ- за отмяна като незаконно на дисциплинарното уволнение на ищцата, извършено със Заповед № 3- 2278 от 01.12.2021 г. на началника на Регионално управление „Образование“гр. Хасково и възстановяване на ищцата на заеманата до преди уволнението длъжност „Директор“.

В исковата молба се излагат, че ищцата е работила по трудов договор на длъжност „ВИД Директор“ в Начално училище „Св. Св. Кирил и Методий“ гр.*****. Със Заповед № 3-2278/01.12.2021 г. на Началника на РУО– Хасково й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за това, че не е изпълнила задължителни предписания, дадени й със Заповед № 3-2003/25.10.2021 г. на Началника на РУО– Хасково, връчена й на 01.12.2021 г. Ищцата твърди, че заповедта за уволнение е незаконна на процесуално основание, тъй като не е мотивирана- не е посочен законовия текст, на основание на който е наложено най- тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ и с това е нарушено правото й на защита; при издаването й работодателят не е съобразил всички обстоятелства, в т.ч. и обясненията, дадени от ищцата. Твърди се на самостоятелно основание, че обжалваната заповед е и материално незаконосъобразна, тъй като ищцата не е извършила посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина, както и това, че те не са извършени повторно, тъй като към момента на налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ предходната заповед на началник РУО- гр. Хасково, с която на ищцата е наложено по- леко по вид дисциплинарно наказание- „Предупреждение за уволнение“ не е била влязла в сила, поради обжалването й пред съд. Ищцата сочи, че преди извършване на проверката и преди издаването на заповедта за уволнение е изпълнила дадените й предписания с предходна заповед, по отношение на които твърди, че са бланкетни, неясни и имат формален характер. В исковата молба са изложени подробни доводи във връзка със всяко едно от четирите нарушения на трудовата дисциплина, посочени в уволнителната заповед, като по същество се оспорва извършването им. Оспорен е и характера на описаните в обжалваната заповед нарушения, като според ищцата същите не са „тежки“ по смисъла на закона и които да са основание за налагане на най- тежкото дисциплинарно наказание. Според ищцата дисциплинарното наказание й е наложено тенденциозно и на личностна основа, предвид съществуващия конфликт между нея и началника на РУО- гр. Хасково много преди датата на издаването на обжалваната заповед, възникнал по повод подавани от ищцата жалби до Министъра на образованието и науката във връзка с упражняван върху нея психически тормоз от страна на началника на РУО- гр.

Хасково. Претендира се уважаване на предявените искове, както и присъждането на разноски.

В депозирания по делото отговор на исковата молба ответникът е оспорил предявените искове като неоснователни. Поддържал е доводи за мотивираност на заповедта 3 за уволнение за всяко едно от допуснатите от ищцата дисциплинарни нарушения, с посочване на правната квалификация на нарушението и основанието, на което се налага дисциплинарното наказание, мотиви относно това защо наказващият орган е приел, че се касае за тежки нарушения на трудовата дисциплина, като по този начин се твърди от ответника, че е извършена преценка на критериите за определяне на дисциплинарното наказание. С отговора на исковата молба ответникът е оспорил и твърденията на ищцата, че дисциплинарните нарушения, посочени в уволнителната заповед не са извършени, като по отношение на всяко от нарушенията е изложил доводи за тяхната установеност и доказаност.