Решение № 927 от 09.11.2021, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 927 гр. Русе, 09.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Станка Ст. Иванова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20214520101807 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени от ПЛ. СЛ. К. срещу Домашен социален патронаж към Община Русе претенции с правно основание:

- чл.74, ал.4, вр.ал.1 КТ за обявяване недействителността на клаузата по т.5, б.“а“ от Допълнително споразумение №10/04.01.2019г. към Трудов договор №4/27.11.2015г., сключен между Община Русе – Домашен социален патронаж и П.С. К., поради противоречие със закона – чл.123, ал.2, вр., ал.1 КТ и чл.12, ал.3 НОСРЗ;

- чл.74, ал.4, вр.ал.1 КТ за обявяване недействителността на клаузата по т.5, б.“а“ от Допълнително споразумение №01/06.01.2020г. към Трудов договор №4/27.11.2015г., сключен между Община Русе – Домашен социален патронаж и П.С. К., поради противоречие със закона – чл.123, ал.2, вр., ал.1 КТ и чл.12, ал.3 НОСРЗ;

- чл.74, ал.4, вр.ал.1 КТ за обявяване недействителността на клаузата по т.5, б.“а“ от Допълнително споразумение №38/28.02.2020г. към Трудов договор №4/27.11.2015г., сключен между Община Русе – Домашен социален патронаж и П.С. К., поради противоречие със закона – чл.123, ал.2, вр., ал.1 КТ и чл.12, ал.3 НОСРЗ;

- осъдителен иск за заплащане сумите: 6130.90 лева – сбор от незаплатена част от допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит дължимо за периода м.януари 2019г. – м.март 2021г.; 642.72 лева - законната лихва за забава от падежа на всяко задължение до 01.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.04.2021г. до окончателното й изплащане.

П.К. заявява, че „Домашен социален патронаж“ (ДСП) е обособено поделение, структурирано в Община Русе, ръководено от управител, който предвид разпоредбите на чл.25, ал.2, чл.29, вр.§ 1, т.32 от ДР на Закон за социалните услуги се явявал работодател на 1 служителите, осъществяващи дейността по предоставянето на социална услуга „домашен социален патронаж“. Кметът на общината управлявал предоставянето на социалните услуги, финансирани със средства от държавния и общински бюджет и назначавал лицето, управляващо дейността по предоставяне на услугата (управителя на ДСП).

Към м.ноември 2015г., ищецът бил в трудово правоотношение с предприятие „Община Русе – Домашен социален патронаж“, БУЛСТАТ 0005306320179, изпълнявайки длъжността „социален работник“, с място на работа: Община Русе – ДСП, ул.***. Трудовият стаж и професионалният му опит, считано от 01.04.2014г. били установени в Допълнително споразумение към Трудов договор №19/22.04.2014г., а именно: 35 години, 4 месеца и 20 дни и в съответствие с тях, работодателят определил допълнително месечно възнаграждение в размер на 185.50 лева, съставляващо 35% от основното месечно трудово възнаграждение, т.е. 1% за всяка пълна година от стажа.

На 27.11.2015г. П.К. сключил Трудов договор №4 отново с предприятие „Община Русе – Домашен социален патронаж“, представлявано вече от управителя С.Х., като приел да изпълнява длъжността „касиер“, други социални грижи с настаняване“. Според съдържанието на договора, ищецът имал 37 години и 15 дни общ трудов стаж и 0г., 0м., 0д. стаж по специалността и към този момент работодателят определил 0% допълнителното възнаграждение, като според т.2, изр.3 от контракта следвало да се увеличава по 1% за всяка година трудов стаж при работодателя. Впоследствие основното трудово възнаграждение и допълнителното възнаграждение били изменяни по следния начин:

- с допълнително споразумение №1/05.01.2016г., считано от 01.01.2016г. било договорено ОТВ в размер на 420 лева;

- с допълнително споразумение №3/05.01.2017г., считано от 01.01.2017г. било договорено ОТВ в размер на 460 лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 1% в размер на 4.60 лева;

- с допълнително споразумение №10/05.01.2018г., считано от 01.01.2018г. било договорено ОТВ в размер на 510 лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 2% в размер на 10.20 лева;

- с допълнително споразумение №10/04.01.2019г., считано от 01.01.2019г. било договорено ОТВ в размер на 560 лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 3% в размер на 16.80 лева;

- с допълнително споразумение №01/06.01.2020г., считано от 01.01.2020г. било договорено ОТВ в размер на 610 лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 4% в размер на 24.40 лева;

- с допълнително споразумение №38/28.02.2020г., считано от 01.03.2020г. било договорено ОТВ в размер на 650 лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 4% в размер на 26 лева.

Ищецът счита, че в последните три допълнителни споразумения, клаузата визирана в т.5, б.“а“, определяща допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е недействителна поради противоречие с повелителни разпоредби на закона. В тази връзка сочи, че нормата на чл.123, ал.2, вр.ал.1 КТ урежда императивно 2 запазването на трудовите правоотношения с работниците при промяна на работодателя в резултат на изчерпателно визирани хипотези. Според чл.12, ал.3 от НСОРЗ, в случаите по чл.123 КТ, при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит се зачитало и времето, през което работникът е работил в предприятието преди промяната на работодателя, като съгласно чл.15 от Наредбата, допълнителните възнаграждения по чл.12 са с постоянен характер.

Предвид структурните промени в Община Русе, П.К. обосновава становище, че е налице промяна на работодателя по смисъла на чл.123, ал.1 КТ, но въпреки разпоредбите на КТ и НСОРЗ, ответникът не определил правилно допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Приема, че т.5, б.“а“ от последните три допълнителни споразумения са недействителни и вместо тях следва да се прилагат повелителните разпоредби на чл.123, ал.2 КТ и чл.12, ал.3 от НСОРЗ, като работодателят е трябвало да определи допълнително трудово възнаграждение, както следва:

- в допълнително споразумение №10/04.01.2019г., считано от 01.01.2019г. 40% от ОТВ (560 лева) в размер на 224 лева месечно, а за периода до 01.01.2020г. (12 месеца) е трябвало да му заплати общо 2688 лева, от които са му изплатени 201.60 лева;

- в допълнително споразумение №01/06.01.2020г., считано от 01.01.2020г. 41% от ОТВ (610 лева) в размер на 250.10 лева месечно, а за периода до 01.03.2020г. (2 месеца) е трябвало да му заплати общо 500.20 лева, от които са му изплатени 48.80 лева;

- в допълнително споразумение №38/28.02.2020г., считано от 01.03.2020г. 41% от ОТВ (650 лева) в размер на 266.50 лева месечно, а за периода до 01.01.2021г.(10 месеца) е трябвало да му заплати общо 2665 лева, от които са му изплатени 260 лева;

- в допълнително споразумение №32/09.03.2021г., считано от 01.01.2021г. 42% от ОТВ (710 лева) в размер на 298.20 лева месечно, а за периода до 01.04.2021г.(3 месеца) е трябвало да му заплати общо 894.60 лева, от които са му изплатени 106.50 лева.

Претендира: разликата между дължимото и изплатено допълнително възнаграждение; мораторна лихва за периода от падежа на всяко задължение до датата на предявяване на иска; лихва за забава върху главницата, считано от 01.04.2021г. до окончателното й изплащане и направените по делото разноски.

По отговора на ответника:

В срока по чл.131 ГПК адв.П.И. и адв.С.Ц. – процесуални представители на ответника Домашен социален патронаж към Община Русе са депозирали отговор на исковата молба, в който излагат доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.

Ответникът счита, че предявените искове за прогласяване недействителност на клауза от трудовия договор са конститутивни и съгласно чл.75 КТ решението по тях действа занапред, т.е. последиците настъпват за бъдещ период и няма да променят договорните отношения за исковия период, освен ако работникът е действал добросъвестно. Сочат, че в исковата молба няма твърдения, навеждащи на извод, че е налице добросъвестно поведение на работника при сключване на трудовия договор и допълнителните споразумения към него.

В тази връзка поддържат, че от момента на сключване на трудовия договор, до датата на предявяване на иска, ищецът не е заявявал друг период прослужено време, по-голям от 3 посочения в трудовия договор.

Оспорват твърдението, че е налице правоприемство при изпълнение на трудовия договор по реда на чл.123 КТ. Поясняват, че П.К. е работил по трудов договор с Община Русе – Домашен социален патронаж на длъжност „социален работник в социална услуга“, но този договор е прекратен със Заповед №06/23.11.2015г. по взаимно съгласие на страните.

Приема, че след като първото трудово правоотношение е прекратено, а по-късно е сключен нов трудов договор за друга длъжност, не е налице правоприемство по смисъла на чл.123 КТ.

Излага правни доводи във връзка с определяне на допълнителните възнаграждения.

Оспорва претенциите по основание и размер.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

Между Община Русе – Домашен социален патронаж, представлявана от Кмета и ПЛ.

СЛ. К. е съществувало трудово правоотношение, основано на договор от 01.04.2014г., по силата на който ищецът заемал длъжността „социален работник“, с място на работа: ДСП Русе, ***. Договорът е прекратен със Заповед №06/23.11.2015г. на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ – по взаимно съгласие, въз основа подадено от служителя заявление.

На 27.11.2015г. между Община Русе – Домашен социален патронаж, представлявана от управителя С.Х. и ПЛ. СЛ. К. е сключен нов трудов договор, според който ищецът приел да изпълнява длъжността „касиер“ в ДСП с място на работа: ДСП Русе, ул.***. Визиран е общия трудов стаж на лицето: 37г. 0м. 15 д. и трудов стаж по специалността: 0г., 0м., 0д., като е определено допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит – 0%, който според т.2 от контракта ще се увеличава с по 1% за всяка година трудов стаж при работодателя.

Съдържанието на трудовия договор е изменяно, както следва:

- с допълнително споразумение №1/05.01.2016г., считано от 01.01.2016г. е договорено ОТВ в размер на 420 лева;

- с допълнително споразумение №3/05.01.2017г., считано от 01.01.2017г. е договорено ОТВ в размер на 460 лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 1% в размер на 4.60 лева;

- с допълнително споразумение №10/05.01.2018г., считано от 01.01.2018г. е договорено ОТВ в размер на 510 лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 2% в размер на 10.20 лева;

- с допълнително споразумение №10/04.01.2019г., считано от 01.01.2019г. е договорено ОТВ в размер на 560 лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 3% в размер на 16.80 лева;

- с допълнително споразумение №01/06.01.2020г., считано от 01.01.2020г. е договорено ОТВ в размер на 610 лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 4% в размер на 24.40 лева;

- с допълнително споразумение №38/28.02.2020г., считано от 01.03.2020г. е 4 договорено ОТВ в размер на 650 лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 4% в размер на 26 лева.

- с допълнително споразумение №32/09.03.2021г., считано от 01.01.2021г. е договорено ОТВ в размер на 710 лева.

Със Заповед №06/08.06.2021г. трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ.

Представени са: публикации от сайта на Община Русе за Дирекция „Хуманитарни дейности“, Отдел „Социални дейности“ и „Информация за домашен социален патронаж към община Русе“, както и „производствена характеристика“.

Ответникът представя: Заповед №46/08.01.2003г.; Заповед №83/16.01.2003г.; трудови договори и допълнителни споразумения, сключени между Община Русе и С.Х. С.; Заповед №РД01/89/14.01.2008г.