Решение № 260099 от 31.12.2020, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 424/2020
- Вид
- Решение № 260099
- Подписан
- 31.12.2020
- Състав
- СОНЯ АНГЕЛОВА СТЕФАНОВА, МИРОСЛАВ ГЕОРГИЕВ МАРИНОВ, РАЛИЦА ИВАНОВА ХАДЖИИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 298, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 27 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 32, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 42, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 108 · Закон за собствеността
- чл. 114, ал. 2 · Закон за собствеността
- чл. 70, ал. 1 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е № 260099
В ИМЕТО НА НАРОДА град Шумен, 31.12.2020г.
Шуменски окръжен съд в открито заседание на трети декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мирослав Маринов
ЧЛЕНОВЕ:
1. Ралица Хаджииванова 2. мл. с. Соня Стефанова
При секретаря Галина Г. като разгледа докладваното от младши съдия Стефанова в. гр. дело № 424 по описа за 2020 год. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 555/ 06.08.2020 год., постановено по гр. дело № 1270 по описа за 2018 год. на Районен съд – Шумен е признато за установено по отношение на „Еко фураж“ ООД, че А.В.П. (конституирана като ищец на осн. чл. 227 от ГПК – правоприемство, поради настъпила в хода на делото смърт на ищцата Й.В. А.) е собственик на Поземлен имот с идентификатор №*** по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-16/10.05.2007 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: с.И., община Ш., местност „*“, с площ от 13226 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: трета, номер по предходен план: 088044, при съседи: № ***, № ***, № ***, № ***, № *** и ответникът „Еко фураж“ ООД е осъден на осн. чл.
108 от ЗС да предаде на ищцата владението върху така описания недвижим имот.
Присъдени са разноски. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ответната страна „Бул-Юнион Комерс” ООД.
Недоволен от така постановеното решение остава ответникът в първоинстанционното производство, който го обжалва изцяло. Навежда твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Счита, че ищцата не е успяла да установи наличието на предпоставките за уважаване на исковата претенция с пр. осн. чл. 108 от ЗС.
Излага, че е придобил право на собственост върху процесния имот от третото лице-помагач по силата на валиден към датата на придобиването нотарилен акт за покупко-продажба. Релевира, че първоинстанционният съд недопустимо се е позовал в мотивите си на решенията по присъединените гр.д. № 781/2018 год. по описа на ШРС и в.гр.д. № 177/ 2год. по описа на ШОС, доколкото не е бил страна в това производство и тези решения са му непротивопоставими. Навежда твърдение, че срокът за унищожаване на сделката, по силата на която праводателят му „Бул –Юнион Комерс” ООД е придобил права върху процесния недвижим имот е 3 годишен и е изтекъл преди образуване на гр.д. 781/2018 год. по описа на ШРС срещу праводателя му. Счита, че релевираното възражение за изтекла в негова полза придобивна давност, не е преклудирано и е следвало да бъде обсъдено от съда, като допълва, че към датата на придобиване на имота, праводателят му е бил добросъвестен. Добросъвестност била налице и по отношение на ответника. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде изцяло отхвърлена исковата претенция. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна А.В.П. чрез процесуалния си представител адв. Т.Т.,***, е депозирала писмен отговор на жалбата, в който взема становище по неоснователността на й. Моли атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
В законоустановения срок не е депозиран писмен отговор от третото лице помагач на страната на ответника „Бул-Юнион Комерс“ ООД.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата, т.е. по действащия ГПК въззивният съд действа като апелация (т. нар. „ограничен въззив”). В този смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК.
По валидността и допустимостта на атакуваното съдебно решение:
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е валидно.
Както беше посочено по-горе, независимо дали във въззивната жалба има оплакване, съдът е длъжен да разгледа служебно всички въпроси по допустимостта на производството в обжалваната част на решението (арг. от чл. 269 от ГПК).
В случая с въззивната жалба изрично е наведено твърдение за недопустимост на исковата претенция с правно основание чл. 108 от ЗС, поради липса на правен интерес. Ответникът счита, че действителният правен интерес на ищцата е прогласяване нищожността на първата правна сделка, с която имотът е бил прехвърлен на неговия праводател.
Настоящият съдебен състав не споделя тезата на ответника. На първо място следва да се отбележи, че диспозитивното начало в гражданския процес се проявява в това, че участникът в правен спор сам определя кога, доколко и какъв обем защита да търси, т.е. ищецът е този, който преценява дали да предяви установителен (положителен или отрицателен), осъдителен или конститутивен иск за защита на правата си. От друга страна изискване за наличието на правен интерес се поставя изрично само при установителните искове, защото при другите (осъдителни и конститутивни) интересът произтича от естеството на търсената защита. В случая доколкото ищцата твърди, че е собственик на процесния имот, а ответникът го владее без основание, то за нея е налице интерес от завеждане на настоящата искова претенция.
Несъстоятелно е и твърдението, че ищцата нямала правен интерес от иска по чл. 108 ЗС, а имала правен интерес от прогласяване нищожността на първата правна сделка, с която имотът е бил прехвърлен на праводателя на ответника. Няма пречка страната, която има правен интерес от оспорването, да направи това и в отделно производство чрез иск за прогласяване на нищожността, докато спорът за собственост е висящ, както се е случило в настоящия казус (Решение № 11 от 20.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 447/2011 г., III г. о., ГК; Решение № 96 от
1.02.2002 г. на ВКС по гр. д. № 318/2001 г., IV г. о.).
Ето защо, съдът намира, че първоинстанционното решение е допустимо.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от Договор за доброволна делба на земеделски земи № 77, том , рег. № *от 2004 год., вписан в Служба по вписванията вх. рег. № *от 11.06.2004 год. под № 29, том в дял на Й.В.Й.(син на ищцата Й.В. А., заместена на осн. чл. 227 от ГПК от А.В.П.) е възложен процесният недвижим имот: Нива с площ от 13,228 дка, трета категория, в местността „*“, съставляваща имот № 088044 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: № 088041-на Е.Д.П.; № 088059 –полски път; № 088043 –на Г.В.К.; № 000378-полски път; № 088047- на Д.П.Ч..
От
Удостоверение за наследници изх. № 130038/11.01.2013 год., изд. от общ. Варна, район „О.“ се установява, че след смъртта си на 05.01.2013 год. Й.В.Й.е оставил като единствена наследница по закон своята майка Й.В. А..
От приложеното нотариално заверено пълномощно с рег. № 757 за подписите и удостоверено съдържание рег. № , том І, акт № 10 от 07.02.2013 год. по описа на Нотариус , рег. № на НК, са район на действие РС-Девня, се установява, че Й.В. А. е упълномощила В.В.З. да се разпорежда чрез сделки по негова преценка с всички нейни недвижими имоти, придобити в индивидуална собственост и по наследство, включително с процесната нива, както и да продаде собствения й лек автомобил Дачия Делта.
С пълномощно, нотариално заверено за подписите под рег. № * и удостоверено за съдържанието – под рег. № *, том І, акт № 48 от 22.02.2013 год. по описа на Нотариус , рег. № *на НК, с район на действие РС –Варна, В.З.е преупълномощил А.В.К. да се разпорежда чрез сделки по негова преценка с всички недвижими имоти на ищцата Й.В. А., придобити в индивидуална собственост и по наследство, включително с процесната нива, както и да продаде собствения й лек автомобил Дачия Делта.
Съгласно нотариален акт за покупко-продажба № 163, том , рег. № , дело № 262 от 2013 год. по описа на Нотариус , рег. № на НК, с район на действие Районен съд – гр. Шумен, вписан в Служба по вписванията вх. рег. № 1981 от 21.03.2013 год., акт №, том , дело № 804/2013 год. Й.В. А., действаща чрез пълномощника си В.В.З., действащ чрез преупълномощения А.В.К., е прехвърлила собствеността върху процесната нива на третото лице помагач на страната на ответника в настоящото производство „Бул- Юнион Комерс“ ООД за сумата от 2340 лева.
По делото е представена Декларация, нотариално заверена за подписите под рег. № 6711 и удостоверена за съдържанието под № 6712, том, акт № от 20.05.2013 год., с която Й.В. А. е оттеглила изцяло пълномощията си от В.В.З.и от А.В.К.. Приложена е и нотариална покана рег. № 6934 от 2013 год., том ІІ, акт № 38 по описа на Нотариус ,*** действие РС Варна, връчена на 28.05.2013 год., с която А.В.е уведомен, че ищцата е оттеглила пълномощията си от него и от В.З..
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба № 148, том І, рег. № 2074, дело № 113 по описа за 2017 год. на Нотариус , рег. № на НК, с район на действие РС - Шумен, вписан в Служба по вписванията вх. рег. № 1391, акт № 65, том ІV, дело № 683 от 22.03.2017 год. „Бул-Юнион Комерс“ ООД е прехвърлил собствеността върху общо 61 недвижими имота, между които и процесния недвижим, на ответната страна „Еко фураж“ ООД.
В приложената скица на поземлен имот № 15-215939/ 10.04.2018 год., изд. от СГКК – гр. Шумен е отразено, че към датата на издаването й едноличен собственик на процесния поземлен имот с идентификатор *** (№ по предходен план 088044) е ответната страна „Еко фураж“ ООД.
Представено е удостоверение за данъчна оценка на процесния недвижим имот изх. № ДО001942/20.04.2018 год., съгласно което същата възлиза на 2333,07 лева.
От представеното писмо изх.№ РД/12-02-966-1/06.07.2020 год., изд. от ОД „Земеделие“ гр. Шумен и договори за наем на земеделска земя № 81/30.06.2017 год., № 81/ 30.05.2018 год. и № 81/ 15.06.2год., се установява, че за стопанските 2017/2018, 2018/2и 2019/2020 год. процесният поземлен имот фигурира в заявление по чл. 70, ал.1 от ППЗСПЗЗ, подадено от „Елкофал“ ООД, въз основа на сключени със собственика „Еко фураж“ ООД договори за наем на земеделска земя.
С Решение №458 от
7.04.2016 г. по гр. д. № 2154 по описа за 2013 г. на Окръжен съд Варна е унищожена едностранната сделка, обективирана в пълномощно с рег.№757/2013 г., поради измама, състояща се във въвеждане и поддържане на заблуждение, че се подписва договор за продажба на МПС, а не пълномощно за разпореждане с имущество. С Решение №151 от 13.10.2016 г. по гр.д. № 253 по описа на Апелативен съд – Варна за 2015 год. е потвърдено първоинстанционното решение в частта, в която съдът е унищожил Пълномощно с нотариална заверка на заверка на подписите №757 и удостоверено съдържание № от 07.02.2013 г., акт 10, том І на нотариус , рег. № на НК, с район на действие Районен съд Девня. С Определение №1197/21.12.2017 г. на ВКС по гр.д.№2539/2017 г. на IV г.о., решението на
ВнАС не е допуснато до касационно обжалване.
По делото е приложено гр. д. № 781/ 2018 год. по описа на ШРС, както и в.гр.д. № 177/ 2год. по описа на ШОС.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с пр. осн. чл. 108 от ЗС за признаване за установено, че ищцата е собственик на процесния поземлен имот и за осъждане на ответника да й предаде владението върху него.
За да бъде уважен ревандикационният иск, е необходимо кумулативното наличие на следните три предпоставки: 1. Имотът, предмет на иска, да е собственост на ищцата;
2. Да се владее от ответника; 3. да се владее от него без правно основание. С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест, в тежест на ищцата е да докаже наличието на положителните предпоставки, а на ответника - че владее на правно основание.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че Й.В. А. е придобила право на собственост върху процесния поземлен имот по силата на правоприемство като единствен законен наследник на сина си
Разпечатката съдържа 47 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/92325c31-0919-4522-9eee-4f75e036b3ca