Определение № 1000 от 22.10.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1000 гр. София, 22.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Атанаска Китипова

Десислав Любомиров като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно частно наказателно дело № 20251000601297 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 4 40, ал.2 , вр.чл.345, ал.1 от НПК.

Постъпила е въззивна частна жалба от осъдения Б. М. Р., срещу протоколно определение №4895 от 08.10.2025г. постановено по ЧНД №5561/2025г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наложеното по

НОХД№5285/23г. по описа на РС-Пловдив, наказание лишаване от свобода за срок от три години при първоначален „строг" режим.

С жалбата се иска отмяна на определението и уважаване на молбата за условно предсрочно освобождаване. Твърди се, че определението е неправилно и незаконосъобразно и следвало да бъде отменено.

Въз основа на материалите по делото, съобразявайки наведените в жалбата оплаквания съдът намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.342, ал.1 от НПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Лишеният от свобода Б. М. Р. е постъпил в затвора на 09.08.2023г. за изтърпяване наказание лишаване от свобода за срок от три години при първоначален „строг" режим, наложено му НОХД№5285/23г. по описа на РСПловдив. До момента на постановяване на обжалваното определение осъденият е изтърпял от това наказание 2 години 8 месеца и 27 дни.

Неизтърпяната част от наказанието е била в размер на 3 месеца и 03 дни.

1

Обективно верни са констатациите на СГС, че е налице първата от предпоставките по чл. 70, ал.1, т.1 НК-изтърпяване на не по-малко от 2/3 от наложеното наказание за извършеното престъпление. Въззивният съд приема, че не е налице втората кумулативна предпоставка-достатъчно доказателства за поправяне на осъдения. Данните от оценката за същия по чл. 155 ЗИНЗС сочат, че рискът от рецидив е във високи стойности -99 т. При постъпването на осъдения в пенетенциарното заведение са били отчетени пет проблемни зони, залегнали в плана на присъдата. До момента на произнасяне на първоинстанционният съд не са отчетени положителни промени в тях, поради което правилно в обжалвания акт е прието, че не е налице втората предпоставка по чл.70, ал.1 от НК. Видно от изготвения доклад, след настаняването на осъдения в затвора същият е имал отчасти съобразено с положението му на лишен от свобода поведение. Трудово е бил устроен, като се е справял успешно с трудовите си задължения. Награждаван е веднъж, но е наказван два пъти за допуснати дисциплинарни нарушения. Отчетено е формално отношение на Р. към плана на присъдата, както и, че не са повлияни от корекционно въздействие дефицитните зони. За дефицитната зона "отношение към правонарушението" се констатира, че осъденият само формално признава вината си, омаловажава сериозността на извършеното и оправдава противоправните си действия с външни фактори, а също така, че само формално приема акта на съда и правния процес за справедливи.

Въпреки изтеклия период от време прекаран в изолация, в личността на Р. не е настъпила съществена и позитивна промяна. Осъденият не декларира дългосрочни цели, няма ясна визия за способностите си, няма умения за самоконтрол. Налице са враждебни нагласи и агресивно поведение.

Първоинстанционният съд е обсъдил данните за криминалното минало на осъдения, обосноваващи високата му степен на обществена опасност и е формулирал въз основа на това изводи, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав. Въпреки изтърпяната част от наказанието до момента, риска от сериозни вреди за обществото остава висок и потенциален при освобождаването на Р..

С оглед на това въззивният съд приема, че протичащият не удовлетворителен с оглед временните резултати и очертаващите се перспективи процес на поправяне не е приключил. Демонстрирано е през известен период от време поведение, което по същността си представлява формално изпълнение на задълженията на лишения от свобода произтичащи от режимните условия при които е поставен в пенетенциарното заведение.

Доказателствата дават основание на въззивният съд да приеме, че поведението на осъденото лице в затвора не се отличава с каквато и да било „изключителност“ и не позволява само по себе си да обоснове извод, че молбата му за условно предсрочно освобождаване е основателна. Напротив, периодът му на престой в затвора е изразено очертан като проблемен и неБ.приятен.

Поради това въззивният съд приема, че осъденият не е дал признаци за поправяне. Видно е, че престоя му в затвора не е довел до снижаване на оценката за риска от рецидив, която е почти в максимален възможен размер.

Доказателствата позволяват да се направи извод, че въпреки престоя в 2 пенетенциарното заведение не се наблюдава положителна промяна в наличните проблемните зони, поради което корекционната работа с осъдения Р. би следвало да продължи в насока изграждане на социално приемливи модели на поведение и трайни нагласи за законосъобразен начин на живот.

Осъдения проявява неспособност да разпознае в тяхната цялост факторите, допринесли за криминалното му поведение. Осъзнаването на ценностите към които същият следва да се превъзпита е продължителен процес, който изисква съотнасяне на досегашния му социален опит с актуалната ситуация на изолиране от обществото и причините за нея. Именно това зависи от социалната зрялост на личността на лишения от свобода и от способността му субективно да достигне до извод за необходимост от промяна на ценностната му система, за което следва да има и обективен израз в поведението му. В случая съдът правилно е отделил внимание променената в негативна посока оценка за риск от рецидив и наличните проблемни зони. Съществуващите такива са от естество да улеснят незаконосъобразно поведение на осъдения и по този начин фактически да заличат постигнатия известен напредък в процеса на неговото поправяне, и са показателни, че Р. не е постигнал нужната промяна в ценностната си ориентация и не се е поправил.

С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна.

Фактическите данни за начина по който е изтърпявано до момента наказанието наложено на осъдения са съобразени от първоинстанционния съд, като въз основа на тях в атакувания акт е формулиран правилен по съществото си извод, че не е налице втората предпоставка по чл.70, ал.1 от НК.

Законосъобразно молбата за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието е оставена без уважение, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така Софийски апелативен съд, V-ти състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №4895 от 08.10.2025г. постановено по ЧНД №5561/2025г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата на осъдения Б. М. Р. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наложеното му наказание лишаване от свобода.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4