Решение № 274 от 09.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. София, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Петър Н. Славчев

Радина К. Калева при участието на секретаря Виолета Оск. Медина в присъствието на прокурора К. Д. Д. като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100604644 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

С присъда от 25.11.2024 г., постановена по НОХД № 13739/2024 г. по описа на Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 107-ми състав, подсъдимият А.

Р. (А.R.) – роден на ********** г. в гр. Скрапар, Р. Албания, е признат за виновен в това, че на ******** г., около 00.06 часа, в гр. София, ж.к. „Студентски град“, ул. „Проф. Саздо Иванов“, в тревни площи пред бл. 26, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление спрямо лице, навършило 14-годишна възраст – Н. Н. Н., родена на ******** г. – опипал вътрешната част на лявото бедро, прокарал ръката си под късите панталони на Н. и я опипал по половия орган, след това се опитал да скъса късите панталони на Н., като употребил за това сила – хванал Н. за лявата ръка, съборил я на земята, легнал върху нея и с лявата си ръка запушил устата й – престъпление по чл. 150, ал.

1 от НК, поради което и на основание чл. 150, ал. 1 от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл.

58а от НК, подсъдимият А. Р. е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ в размер на ДВЕ ГОДИНИ и ОСЕМ МЕСЕЦА, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, е определен първоначален „Общ“ режим на изтърпяване на така наложеното наказание.

С присъдата и на основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК, Съдът е приспаднал от така определеното на подсъдимият А. Р. наказание „Лишаване от свобода“ – времето, през което същият е бил задържан по настоящото наказателно производство – с Постановление на прокурор за срок от 72 часа по реда на НПК, както и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 11.07.1994 г.

С присъдата и на основание чл. 45 от ЗЗД, подсъдимият А. Р. е осъден да заплати на 1

Н. Н. Н. – сумата от 7 000 (седем хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането – ******** г., до окончателното заплащане на сумата.

С присъдата и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият А. Р. е осъден да заплати направените в наказателното производство разноски, а именно – в полза на Държавата и по сметка на СДВР – тези, направени в хода на досъдебното производство, в размер на 111.96 лева, както и в полза на Държавата и по сметка на СРС – сумата от 280 лева, представляваща 4 % върху уважения размер на гражданския иск, а така също и 5 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

С присъдата и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият А. Р. е осъден да заплати на Н. Н. Н. – сумата от 700 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение за съдебното производство.

Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства по делото, като е постановил 1 бр. дънков къс панталон и 1 бр. бяла тениска, запечатани с картон серия А0412490 и СП 710 НЕКД – СДВР, намиращи се на съхранение в 07 РУ – СДВР, да бъдат върнати на Н. Н. Н..

Срещу така постановения съдебен акт е постъпила въззивна жалба от адв. С. Д. С. – от САК, в качеството му на назначен служебен защитник на подс. А. Р.. С така подадената въззивна жалба се обжалва първоинстанционната присъда по отношение размера на наложеното на подсъдимия наказание, като се твърди, че определеното му от първоинстанционния Съд наказание е несправедливо, тъй като не са отчетени всички налични по делото смекчаващи неговата отговорност обстоятелства. В тази връзка се изтъква, че подс. Р. е неосъждан и е направил пълни самопризнания още в досъдебната фаза на процеса, при привличането му в качеството на обвиняем. Сочи се, че в този случай и съгласно т. 7 от ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС, направеното от подсъдимия самопризнание следва да бъде отчетено от Съда като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство при индивидуализация на наказанието.

В допълнение се излагат съображения, че подсъдимият притежава добри характеристични данни, а именно – същият е женен, с две малолетни деца, за които полага грижи; трудово ангажиран е, като трудовата му дейност е основен източник на средства за семейството му. Изтъква се, че А. Р. е задържан един ден преди да бъде привлечен в качеството му на обвиняем, като до настоящия момент се намира в Следствения арест извън държавата, в която е роден и живее, далеч от семейството си, поради което се прави извод, че самото задържане на подсъдимия и престоят му в ареста, са оказали превъзпитаващ ефект върху него и са допринесли за намаляване на личната му обществена опасност. В заключение, с оглед изложените смекчаващи отговорността обстоятелства, защитата прави извод, че определеното от първоинстанционния Съд наказание се явява прекомерно и несъответстващо на обществената опасност на деянието и на дееца.

Отправя искане към Въззивния съд да измени атакуваната присъда, в частта на наложеното на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода“, като намали размера на същото и на основание чл. 66 от НК отложи неговото изпълнение, за изпитателен срок в размер на ново определеното наказание.

В съдебно заседание, служебно назначеният защитник на подс. А. Р. – адв. С. С. – от САК, поддържа въззивната жалба по съображенията, изложени в нея. Оправя искане към Въззивния съд да измени обжалваната присъда, като приложи института на чл. 66 от НК и отложи изпълнението на наказанието, наложено на подс. А. Р., като намира, че са налице законовите предпоставки за това, предвид чистото съдебно минало на подсъдимия и 2 наличието единствено на смекчаващи отговорността му обстоятелства.

Алтернативно, моли размерът на определеното на подсъдимия наказание да бъде намален, като сочи, че същият е несправедливо завишен, въпреки липсата на отегчаващи отговорността му обстоятелства. Акцентира, че подсъдимият е съдействал на органите на разследването, като производството е протекло по диференцираната процедура, а това пред въззивната инстанция е протекло неоправдано дълго не по вина на подсъдимия, а поради необхоД.ст от превод на присъдата. Сочи, че през този период от време подсъдимият не е имал възможност да търпи наказанието си и да работи, за да бъде редуцирано наложеното му наказание.

Представителят на СГП пледира така депозираната въззивна жалба да бъде оставена без уважение. Намира присъдата на първия Съд за правилна, а наложеното на подсъдимия наказание – за справедливо, като сочи, че СРС правилно е отчел като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – извършването на деянието през нощта, в оживен столичен квартал. Навежда доводи, че е демонстрирана упоритост от страна на подсъдимия; принудата е упражнена със завишен интензитет, чрез скъсване на дрехите на пострадалото лице; освен с действия, подсъдимият вербално е изразил намерението си да не се ограничава само до блудствени действия, като е повтарял думата „секс“, а деянието е останало само в рамките на блудствените действия единствено поради намесата на свидетел – очевидец.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Н. Н. Н. – адв. И. Ж. – от САК, се присъединява към становището на държавното обвинение и пледира въззивната жалба на подсъД.то лице да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Изтъква, че по делото е установено, че св. Н. не е била единствената жертва на подсъдимия, като още едно момиче е съобщило, че е било нападнато, което според повереника, сочи на упоритостта на подс. Р. в извършване на престъпления от съответния вид. Сочи, че в хода на проведеното въззивно съдебно следствие са събрани данни за гражданското състояние на подсъдимия, но не и за занижената му степен на обществена опасност.

Частният обвинител и граждански ищец Н. Н. Н., редовно призована, не се явява и не ангажира становище по фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване в производството и по основателността на депозираната въззивна жалба.

Подсъдимият А. Р., при упражняване правото си на лична защита, моли наложеното му наказание да бъде намалено или да бъде освободен от изтърпяването му. Посочва, че случилото се е за пръв път и повече няма да се повтори. Изразява съжаление за извършеното. Посочва, че няма да си прости, че е бил пиян и не помни, но приема, че е извършил деянието, за което съжалява. Иска прошка и твърди, че няма да се върне повече и да причини такова нещо на никого.

В последната си дума отправя искане за по-лека присъда.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като прецени изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК, НАМИРА за установено следното:

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съдебен състав е събрал, по реда на чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2, вр. с чл. 283 от НПК, в качеството им на 3 гласни доказателствени средства – самопризнанията на подсъдимия А. Р., депозирани в хода на съдебното производство, в открито съдебно заседание на 25.11.2024 г., по реда на чл.

371, т. 2 от НПК (л. 46/гръб от съдебното производство) и обясненията му, депозирани пред водещия разследването (л. 5 – л. 6 от досъдебното производство); показанията на свидетелите Н. Н. Н. (л. 14 – л. 15, л. 17 – 18 и л. 58 от досъдебното производство), И.Б.М.

(л. 19 от досъдебното производство), К.Н.Н. (л. 20 от досъдебното производство), С.И. Д.а (л. 21 от досъдебното производство) и Г. Г.В. (л. 22 от досъдебното производство); писмени доказателствени средства – Протокол за разпознаване на лица по снимки от 11.07.2024 г. и Фотоалбум към него (л. 25 и л. 26 от досъдебното производство);

Протокол за доброволно предаване от 10.07.2024 г. (л. 41 от досъдебното производство);

Протокол за доброволно предаване от 09.07.2024 г. (л. 42 от досъдебното производство);

Справка за съД.ст на подсъдимия (л. 9 и л. 60 от досъдебното производство) и Удостоверение за семейно положение на подс. А. Р. – на албански език и в превод на български език (л. 40 – л. 42 от съдебното производство); веществени доказателства – 1 бр. дънков къс панталон и 1 бр. бяла тениска, запечатани с картон серия А0412490 и СП 710 НЕКД – СДВР, предадени доброволно от Н.

Н. Н., и е взел предвид заключението на назначената и изготвена Съдебномедицинска експертиза № 229/2024 г. (л. 30 от досъдебното производство).

При изграждане на изводите си по фактите, първоинстанционният Съд е кредитирал изцяло самопризнанията на подсъдимия Р., депозирани в хода на съдебното производство, по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, а също и останалите, събрани по делото доказателствени източници, като е преценил, че между същите не се констатират противоречия, несъответствия или непоследователност.

Въз основа на така събрания доказателствен материал, СРС е приел за установено, от фактическа страна, че на ******** г., около 00.06 часа, подсъдимият А. Р. се намирал в гр.

София, ж.к. „Студентски град“, на ул. „Проф. Саздо Иванов“, в близост до бл. 26. По същото време по горепосочената улица се движела свидетелката Н. Н. Н., която се прибирала към жилището си, находящо се в бл. 26 в ж.к. „Студентски град“. Подсъдимият я забелязал и я последвал, приближил се до нея в гръб и я докоснал в областта на седалището. Свидетелката Н. веднага се обърнала и се опитала да го отблъсне с ръце. В този момент подсъдимият А. Р. хванал свидетелката Н. за лявата ръка, издърпал я в тревните площи пред бл. 26 и я съборил на земята, като същата паднала по гръб. Подсъдимият легнал върху нея и с лявата си ръка запушил устата й. Свидетелката Н. се опитала да се съпротивлява, а в това време подсъдимият А. Р., с цел да възбуди и удовлетвори половото си желание, с дясната си ръка опипал вътрешната част на лявото бедро на Н., след това прокарал ръката си под късите й панталони и я опипал по половия орган. Подсъдимият отново с дясната си ръка започнал да дърпа силно панталона на св. Н., но не успял да го скъса, като повтарял думите „секс, секс“.