Решение № 6582 от 27.04.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6582 гр. София, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско дело № 20221110105421 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „Й Б“ ЕАД (с предишно наименование „Т Б“ ЕАД) срещу Й. Г. Н..

Ищецът твърди, че между него и ответната страна имало сключени договори за следните услуги: 1) договор за мобилни услуги с клиентски № 005767974 от 23.12.2016г., съгласно който договор е предоставен за ползване мобилен номер ***, с избрана абонаментна програма Интернет 24.99 лв./промо; 2) договор за лизинг на устройство TABLET LENOVO Tab3 7 4G Black от 23.12.2016г.; 3) договор за мобилни услуги от 23.12.2016г., съгласно който договор е предоставен за ползване мобилен номер **********; 4) договор за мобилни услуги от 28.06.2017г., съгласно който договор на клиента е предоставен за ползване мобилен номер ***, с избрана абонаментна програма Интернет 24.99 лв./промо; 5) договор за лизинг на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J5 2016 Black от 28.06.2017г.

Твърди, че ответникът не изпълнявал договорите, поради което моли да признато по отношение на последния, че дължи следните суми, за които имало издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК:

- 44,97 лв. - неплатени месечни абонаментни такси по договор за мобилни услуги за мобилен номер *** от 23.12.2016г. за периода от 05.02.2018г. до 04.05.2018г. и 11,57 лв. абонаментни такси за ползване на устройство /лизинг/ за периода от 05.02.2018г. до 04.05.2018г.,

- 53,97 лв. - неплатени месечни абонаментни такси по договор за мобилни услуги за мобилен номер ********** от23.12.2016г. за периода от 05.02.2018г. до 04.05.2018г. и 19,93 лв. потребление извън месечния пакет за периода от 05.02.2018г. до 04.05.2018г.

- 68,35 лв. - неплатени месечни абонаментни такси по договор за мобилни услуги за мобилен 1 номер *** от 28.06.2017г. за периода от 05.02.2018г. до 04.05.2018г., 17,37 лв. абонаментни такси за ползване на устройство /лизинг/ за периода от 05.02.2018г. до 04.05.2018г. и 1,39 лв. - потребление извън месечния пакет за периода от 05.02.2018г. до 04.05.2018г.

- 19,95 лв. - неплатени лизингови вноски по договор за лизинг на мобилно устройство Tablet Lenovo Tab3 7 4G Black от 23.12.2016г. за периода от м. 07.2018г. до м. 11.2018г. и 3,99 лв. задължение по чл. 1, ал. 2 от договора.

- 63,69 лв. - неплатени лизингови вноски по договор за лизинг на мобилно устройство Samsung Galaxy J5 2016 Black от 28.06.2017г. за периода от м. 07.2018г. до м. 05.2019г. и 5,79 лв. - задължение по чл. 1, ал. 2 от договора.

Ответната страна е получила препис от исковата молба чрез назначения от съда особен представител, по която е депозирала отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Отрича между страните да са налице твърдяните облигационни отношения, като изрично оспорва автентичността на положените подписи.

Възразява да е получил мобилни услуги на твърдяната от ищеца стойност. Въвежда възражение за изтекла погасителна давност. Поддържа, че шрифтът на договорите не съответствал на предвидения минимален размер 12. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:

За да са основателни установителните искове, основани на твърдените от ищеца 3 бр. договори за мобилни услуги е негова тежестта да докаже наличието на облигационно правоотношение по валидни договори за предоставяне на мобилни услуги, размера на вземанията за процесния период, както и предоставянето на процесните услуги.

От представените по делото писмени доказателства е видно, че между страните е имало сключени 3 бр. договори за мобилни услуги, както следва: 1) договор за мобилни услуги за мобилен номер *** от 23.12.2016г.; 2) договор за мобилни услуги за мобилен номер ********** от 23.12.2016г. и 3) договор за мобилни услуги за мобилен номер *** от 28.06.2017г.

От приетата и неоспорена от страните съдебно-графическа експертиза се установява по несъмнен начин, че процесните договори за мобилни услуги са подписани от ответника, поради което оспорването на автентичността им следва да се отхвърли като недоказано.

От представения по делото договор за мобилни услуги за мобилен номер *** от 23.12.2016г. е видно, че по силата на същия страните са постигнали съгласие ответната страна да заплаща стандартен месечен абонамент в размер на 24,99 лв., от който ищецът дължи приспадане на уговорената отстъпка в размер на 40 % за 24 месеца. Следователно през процесния период от 05.02.2018г. до 04.05.2018г., дължимият месечен абонамент се 2 равнява на 14,99 лв., поради което за периода от 05.02.2018г. до 04.05.2018г. в тежест на ответника е възникнало задължение за месечни абонаментни такси в размер на 44,97 лв.

От представения по делото договор за мобилни услуги за мобилен номер ********** от 23.12.2016г. (л. 63-гръб) е видно, че по силата на същия страните са постигнали съгласие ответната страна да заплаща стандартен месечен абонамент в размер на 29,99 лв., от който ищецът дължи приспадане на уговорената отстъпка в размер на 40 % за 24 месеца.

Следователно през процесния период от 05.02.2018г. до 04.05.2018г., дължимият месечен абонамент се равнява на 17,99 лв., поради което за периода от 05.02.2018г. до 04.05.2018г. в тежест на ответника е възникнало задължение за месечни абонаментни такси в размер на 53,97 лв.

От представения по делото договор за мобилни услуги за мобилен номер *** от 28.06.2017г. е видно, че по силата на същия страните са постигнали съгласие ответната страна да заплаща стандартен месечен абонамент в размер на 24,99 лв., поради което за периода от 05.02.2018г. до 04.05.2018г. в тежест на ответника е възникнало задължение за месечни абонаментни такси в размер на 74,97 лв.

Заплащането на обсъдените по-горе месечни абонаментни такси не е уговорено да е в зависимост от наличието на определено минимално месечно потребление от страна на абоната, поради което следва да се приемат за доказани исковете на ищеца за следните суми:

44,97 лв. - неплатени месечни абонаментни такси по договор за мобилни услуги за мобилен номер *** от 23.12.2016г. за периода от 05.02.2018г. до 04.05.2018г., 53,97 лв. неплатени месечни абонаментни такси по договор за мобилни услуги за мобилен номер ********** от 23.12.2016г. за периода от 05.02.2018г. до 04.05.2018г. и 68,35 лв. - неплатени месечни абонаментни такси по договор за мобилни услуги за мобилен номер *** от 28.06.2017г. за периода от 05.02.2018г. до 04.05.2018г.

За разлика от задълженията за месечни абонаментни такси, задълженията за потребление извън месечния пакет зависят от фактическото предоставяне на услуги, които не са включени в месечния абонамент на потребителя. Фактическото предоставяне/ползване на такива допълнителни услуги е технически въпрос, който налага специални знания, поради което за установяването му е назначена съдебно-техническа експертиза. Същата не е оспорена от страните и при липсата на други доказателства, които да поставят под съмнение нейната достоверност, съдът намира, че същата следва да бъде кредитирана като обективна и правилна. От същата се установява, че през процесния период от 05.02.2018г. до 04.05.2018г. по договор за мобилни услуги за мобилен номер ********** от 23.12.2016г. са предоставени допълнителни услуги на стойност 5,38 лв. без ДДС или 6,45 лв. с ДДС, а по договор за мобилни услуги за мобилен номер *** от 28.06.2017г. – на стойност 1,53 лв. без ДДС или 1,83 лв. с ДДС.

Следователно се явяват доказани претенциите за потребление извън месечния пакет по договор за мобилни услуги за мобилен номер ********** от 23.12.2016г. до сумата от 6,45 лв. (като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 19,93 лв. искът подлежи на отхвърляне като недоказан) и по договор за мобилни услуги за мобилен номер 3

*** от 28.06.2017г. за сумата от 1,39 лв.

Недоказано е съществуването на вземания на ищеца за абонаментни такси за ползване на устройство /лизинг/, които да са възникнали по твърдените от ищеца договори за мобилни услуги за мобилен номер *** от 23.12.2016г. и за мобилен номер *** от 28.06.2017г. По твърдения на самия ищец, ползването на посочените в тези договори устройства (Tablet Lenovo Tab3 7 4G Black и Samsung Galaxy J5 2016 Black) е било уредено с 2 бр. договори за лизинг, поради което няма основание да се смята, че ответната страна дължи възнаграждение и по договорите за мобилни услуги, както е формулирал претенциите си за сумите от 11,57 лв . и 17,37 лв. (чл. 6, ал. 2 ГПК).

По изложените съображения следва да се приеме, че в тежест на ответника са възникнали следните задължения по договорите за мобилни услуги: 44,97 лв. - неплатени месечни абонаментни такси по договор за мобилни услуги за мобилен номер *** от 23.12.2016г. за периода от 05.02.2018г. до 04.05.2018г., 53,97 лв. - неплатени месечни абонаментни такси по договор за мобилни услуги за мобилен номер ********** от 23.12.2016г. за периода от 05.02.2018г. до 04.05.2018г. и 6,45 лв. - потребление извън месечния пакет за периода от 05.02.2018г. до 04.05.2018г., 68,35 лв. - неплатени месечни абонаментни такси по договор за мобилни услуги за мобилен номер *** от 28.06.2017г. за периода от 05.02.2018г. до 04.05.2018г. и 1,39 лв. - потребление извън месечния пакет за периода от 05.02.2018г. до 04.05.2018г. В останалата част – за сумата от 11,57 лв. - абонаментни такси за ползване на устройство /лизинг/ за периода от 05.02.2018г. до 04.05.2018г., претендирана по договор за мобилни услуги за мобилен номер *** от 23.12.2016г., за сумата над 6,45 лв. до пълния предявен размер от 19,93 лв., претендирана за потребление по договор за мобилни услуги за мобилен номер ********** от 23.12.2016г. и за сумата от 17,37 лв. - абонаментни такси за ползване на устройство /лизинг/ за периода от 05.02.2018г. до 04.05.2018г., претендирана по договор за мобилни услуги за мобилен номер *** от 28.06.2017г., исковете на ищеца се явяват неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.

Неоснователно е възражението на ответника за изтекла погасителна давност. Съгласно чл.

114 ЗЗД давността тече от датата на изискуемостта, която при срочните задължения настъпва на уговорения от страните срок (чл. 68 ЗЗД). В случая, съгласно т. 27 от общите условия към договорите за мобилни услуги, плащането се извършва в срока указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й, като в договорите е посочено, че фактурата се издава на 5-то число всеки месец. В случая във фактурите, касаещи процесния отчетен период е посочен срок за плащане до 20-то число като задължението за отчетния период от 05.02.2018г. до 04.03.2018г. е със срок за плащане до 20.03.2018г. В същото време от отбелязването върху подаденото заявление по чл. 410 ГПК е видно, че същото е постъпило в съда на 05.03.2021г., поради което към този момент не е била изтекла 3-годишната давност по чл. 111 ЗЗД.

4

По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД:

За да са основателни установителните искове, основани на твърдените от ищеца 2 бр. договори за лизинг е негова тежестта да докаже наличието на облигационно правоотношение по валиден договор за лизинг на цитираното устройство, предоставяне на обекта на лизинговия договор и уговорената цена.

В случая от приложения договор за лизинг на мобилно устройство Tablet Lenovo Tab3 7 4G Black от 23.12.2016г. е видно, че ищецът е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване мобилно устройство Tablet Lenovo Tab3 7 4G Black последното с обща лизингова цена от 91,77 лв., разсрочена на 23 лизингови вноски, всяка в размер на 3,99 лв.

(съгласно лизинговата схема, обективирана в чл. 6 от договора за лизинг). Следователно за периода от м. 07.2018г. до м. 11.2018г. в тежест на ответника е възникнало задължение за претендираната сума от 19,95 лв., което обуславя и основателността на предявения иск.