Решение № 78 от 22.10.2024, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Тетевен, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, III - СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нанко С. Маринов при участието на секретаря Й.Д. като разгледа докладваното от Нанко С. Маринов Административно наказателно дело № 20244330200231 по описа за 2024 година

Обжалвано е наказателно постановление №ххххххххххх.2024 година на Началника на РУ на МВР Я..

В жалбата си жалбодателят твърди, че не е доволен от обжалваното наказателно постановление /НП/, като не отрича, че е бил спрян за проверка, изпробван е за алкохол с техническо средство и същото е отчело наличие на алкохол от 1,05 промила. Твърди, че актосъставител и свидетел по акта са били едно и също лице-Ц. Г. Ц.. Твърди, че е изразил категорично несъгласие с резултата от техническото средство и му бил издаден талон за медицинско изследване, както и че в дадения му срок се е явил във ФЦСМП Я., където категорично му било отказано да му бъде взета кръвна проба от двете медицински лица в отсъствието на служител на полицията. Твърди, че не е било необходимо съпровождането му от служител на полицията, както и че е имал документ за самоличност в себе си. Твърди, че по този начин е бил лишен от възможността да оспори показанието на техническото средство и по този начин му били нарушени правата в настоящото производство.

Моли да бъде отменено изцяло обжалваното наказателно постановление.

За РУ на МВР Я., редовно призовано, представител не се явява и не взима становище по жалбата.

От приложените по делото акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, приложените по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели-Г. Р. Х., Р. Г. Г., Ц. Г. Ц. и Ц. Г. Ц., съдът приема за установено следното:

На дата 21.07.2024 година свидетелите по делото-Ц. Г. Ц.-полицейски инспектор и Ц.

1

Г. Ц.-Началник група „Охранителна полиция“-служители на РУ на МВР Я. били дежурни по график и се намирали на площад „И.” в Я., Л.о.. Около 02,08 часа същите забелязали, че срещу тях по улица „И.“ се движел лек автомобил Ф.Ф. с ДК№ххххх и го спрели за проверка. При последвалата проверка свидетелите установили, че водач на автомобила бил жалбодателят, който бил изпробван за алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с №ARBA-0165, което отчело наличие на алкохол от 1,05 промила, проба №02345, направена в 02,08 часа. На жалбодателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП, който бил подписан от него и му било иззето свидетелството за управление на МПС, както му бил издаден и талон за медицинско изследване на кръвта, връчен му в 02,40 часа, със срок за явяване до 45 минути от връчване на талона. Жалбодателят се явил във ФЦСМП Я., където бил посрещнат от свидетелите-Г. Х. и Р. Г.-дежурни тогава във филиала, които категорично отказали да му вземат кръвна проба в отсъствието на полицейски служител, като дават показания в съдебно заседание, че имат вътрешни правила и в тях било упоменато, че могат да вземат кръвна проба само в присъствието на полицейски служител. Твърдят също, че познават жалбодателя, че се е явил в срок, че е поискал да му бъде взета кръвна проба, но те са отказали, както и че не са го вписали в никакви журнали. Твърдят, че жалбодателят се е явил в срока по талона за медицинско изследване, както и че в последствие се е появил свид.Ц., който е попитал дали е идвало лице за вземане на кръвна проба, на което същите са отговорили, че е идвало такова лице и че не са му взели кръвна проба. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/, с което на жалбодателя на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и по Наредба №Iз-2539 на МВР му се отнемат 12 контролни точки.

От показанията на разпитаните по делото свидетели-полицейски служители безспорно се установява, че на посочената в акта и НП дата и час жалбодателят е управлявал лек автомобил на улица „И.” в Я., Л.о., когато е спрян за проверка от контролните органи.

Безспорно се установява, че жалбодателят е бил изпробван за алкохол с техническо средство Дрегер 7510, което е отчело наличие на алкохол от 1,05 промила. Безспорно се установява, че му е бил съставен акт за установяване на административно нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП, който бил подписан от него и му било иззето свидетелството за управление на МПС, както му бил издаден и талон за медицинско изследване на кръвта, връчен му в 02,40 часа, със срок за явяване до 45 минути от връчване на талона.

От показанията на свидетелите-Х. и Г.-медицински лица, които са били дежурни във ФЦСМП Я. се установява, че жалбодателят се е явил, че е носел със себе си документи, че е обяснил, че се явява за вземане на кръвна проба, но медицинските лица категорично са му отказали, тъй като нямало полицейски служител и поради наличието на някакви техни вътрешни правила, че могат да вземат кръвна проба само в присъствието на полицейски служител. Установява се също, че и двете свидетелки познават жалбодателя, че същият се е явил в срока по талона за медицинско изследване, че е поискал да му бъде взета кръвна 2 проба, но те са отказали, както и че не са го вписали в никакви журнали. Установява се също, че в последствие се е появил свид.Ц., който е попитал дали е идвало лице за вземане на кръвна проба, на което същите са отговорили, че е идвало такова лице и че не са му взели кръвна проба.

Съгласно разпоредбата на чл.13 от Наредба №1 от 19.07.2017 година при явяването на лицето за медицинско изследване, в амбулаторния журнал на лечебното заведение се вписват датата и часът на явяване, номерът и датата на издаване на талона за изследване и контролният орган, който го е издал, часът на вземане на пробите за химическо или химикотоксикологично лабораторно изследване. Тези данни не само, че не са отразени в амбулаторния журнал при явяването на водача в медицинското заведение, но и му е било отказано вземането на кръв за анализ, с която цел той го е посетил и което е настоявал да бъде сторено. По аргумент от чл.12 ал.3 във връзка с ал.4 от същата Наредба отказ от медицинско изследване е възможен само в хипотезата на невъзможност за лична идентификация на лицето, при което този отказ изрично следва да се впише и отрази в последващо издаден протокол за медицинско изследване, издаден от съответния медицински специалист. При всички случаи този възможен отказ, обективиран в протокол за медицинско изследване е възможен само при и след първоначално явяване на лицето и надлежната му първоначална регистрация в амбулаторния журнал на лечебното заведение.

Жалбоподателят е изпълнил задължението си и се е явил до указания му в талона за медицинско изследване час в посоченото здравно заведение, за да даде кръвна проба, като освен съставените му акт за нарушение и талон за изследване е носел и документ за самоличност, а и самите свидетелки твърдят, че познават жалбодателя, с който са съграждани. В настоящия случай, тъй като отчетеният резултат от техническото средство е бил 1,05 промила, служителите на МВР, извършили проверката, не са имали правомощието да придружават водача на МПС до лечебното заведение, каквото задължение имат само в хипотезите на чл.7 от Наредбата. Неоснователно му е било отказано от лечебното заведение да му бъде взета кръвна проба за медицинско и химическо лабораторно изследване с обяснението, че трябвало това да стане в присъствието на полицейските служители, извършили проверката.

Разпоредбите на чл.11 и чл.12 от Наредбата не поставят изискване вземането на пробите да се извършва в присъствието на полицейски служители, нито пък последните могат да бъдат измежду лицата, които контролират вземането на пробата за химическо изследване /чл.12 ал.2 от Наредбата/. Тъй като съдът приема, че отказът, заявен на жалбоподателя да му бъде взета кръвна проба, в случая е направен на основание чл.12 ал.3 от Наредбата, независимо, че служителите на МВР не са имали задължението да придружават жалбоподателя, то съответното медицинско лице по чл.12 ал.1 от Наредбата е допуснало недопустимо смесване между понятието „придружаване“, от една страна и от друга страна действия по присъствие или контролиране вземането на кръвна проба, които служителите нямат съответно задължение и правомощие да извършват. Въобще посочената наредба не съдържа разпоредби, които да задължават служители на МВР при всички случаи 3 да присъстват в лечебното заведение при вземането на кръвна проба на водач по силата на издадения му талон за изследване, нито пък съдържа разпоредби, които да дават право на съответните медицински лица да отказват да вземат кръвна проба при отсъствие на служители на МВР.

Съдът приема, че наказващият орган не е изпълнил задълженията си по чл.53 от ЗАНН да установи релевантните за случая факти, не е извършил и разследване по чл.52 ал.4 от ЗАНН за установяване давана ли е кръвна проба, отказано ли е даването, респ. вземането на такава, от кого е заявен този отказ и причината за това, основателна ли е тя. Вместо това незаконосъобразно е приел, че следва да се приемат показанията на техническото средство, с което е установена концентрацията на алкохол в кръвта, тъй като не е отчел и липсата на протокол за медицинско изследване по чл.12 ал.4 изр. последно от Наредбата, в който следва да намери отражение причината за неизвършване на медицинско изследване.

С оглед на това, съдът намира, че не е налице нито една от трите предпоставки, визирани в чл.6 ал.10 от цитираната наредба, въз основа на която да се приеме, че установяването на алкохол в кръвта следва да бъде извършено въз основа на техническото средство, както незаконосъобразно е приел наказващият орган.

Следователно, незаконосъобразен е изводът на наказващия орган, че съставът на нарушението по чл.174 ал.1 от ЗДП е доказан и жалбодателят следва да носи административно наказателна отговорност по предвидените за този състав признаци от обективна и субективна страна. Като елемент от състава на нарушението в закона е посочена точно определена величина в границите на минимума, за съдържанието на алкохол в кръвта на дееца-над 0,5 промила, очертаваща административно наказателната му отговорност. Тази величина следва да се установи по несъмнен начин по предвидения от закона ред, което не е направено от съответните органи, тъй като редът за установяване на инкриминираната стойност е нарушен изцяло.

С оглед на изложеното, съдът приема, че не е установено по несъмнен начин с предвидените от закона средства съдържанието на алкохол в кръвта му, което само може да обоснове от обективна страна наличието на елементите на посоченото нарушение, поради което обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова ще следва да бъде отменено, както и при този изход на процеса следва да бъде отменено НП като незаконосъобразно и по отношение на отнетите контролни точки.

Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №ххххххххххх.2024 година на Началника на РУ на МВР Я., издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение №ххххххх/21.07.2024 година, с което на Ц. В. Р., ЕГН ********** от Я., Л.о. на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от12 /дванадесет/ месеца и по 4

Наредба №Iз-2539 на МВР му се отнемат 12 /дванадесет/ контролни точки, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________

5