Определение № 2267 от 05.09.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2267 гр. София, 05.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20251000502364 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 1.07.2025 г., подадена по електронен път на 30.06.2025 г., на ищеца А. А. А. срещу определение № 11904/19.06.2025 г. по гр.д. № 13984/2024 г. на Софийския градски съд, І-17 състав, с което е приет за разглеждане насрещен иск и е оставено без уважение искането на ищеца за отделяне в друго производство.

В жалбата се твърди, че разглеждането на първоначалния и насрещния иск в едно производство би затруднило разглеждането на делото и би ограничило правата на ищеца да се защити в пълнота по насрещния иск.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт в обжалваната част.

Ответникът „Нис Петрол“ ЕООД в писмен отговор на процесуалния си представител оспорва жалбата като недопустима, а евентуално – като неоснователна.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба намира за установено следното:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК. Същата обаче е процесуално недопустима.

На първо място, жалбата е насочена срещу несъществуваща част в обжалваното определение № 11904/19.06.2025 г., в което липсва изричен диспозитив за отхвърляне на искането на ищеца за отделяне на насрещния иск в друго производство, а и за приемането на насрещния иск за разглеждане в настоящото исково производство. Вярно е, че в мотивите на същото съдът се е произнесъл по подобно искане на ищеца, направено в отговора на насрещния иск, както и, че самият насрещен иск имплицитно е приет за разглеждане, доколкото е докладван по реда на чл. 146 ГПК. В диспозитИ. на определението обаче няма произнасяне по тези въпроси, а само диспозитивът е източник на правните последици на определението и само той може да бъде годен предмет на обжалване.

На второ място, дори и да се приеме, че е налице пропуск на съда да постанови диспозитив при формирана воля в мотивите /т.е. ОФГ/, то подобен съдебен акт не попада в допустимите за обжалване с частна жалба. Според чл. 274, ал. 1 ГПК срещу определенията на съда /и разпорежданията – чл. 279/ могат да бъдат подавани частни жалби: 1) когато 1 преграждат по-нататъшното развитие на делото и 2) в случаите, изрично посочени в закона.

В конкретния случай обжалваното определение в посочената част не попада в нито една от посочените две категории – същото нито е преграждащо, нито е обявено изрично за обжалваемо от закона. Правилността на приемането на разглеждане на насрещен иск и отказът да се отдели в друго производство не подлежи на пряк съдебен контрол, а единствено на косвен такъв – при евентуално обжалване на крайното съдебно решение по спора.

Ето защо подадената частна жалба е недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба с вх. № 79938/1.07.2025 г. на ищеца А. А.

А. срещу определение № 11904/19.06.2025 г. по гр.д. № 13984/2024 г. на Софийския градски съд, І-17 състав, в обжалваната част.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-седмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

Съобщението да се изпрати чрез профилите в ЕПЕП и ССЕВ на пълномощника – адв. Д.

Я., на който да се даде достъп.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2